Hell’s Bells – The dangers of rock’n’roll e филм на американското служение Reel 2 Real Ministries, издаден на видео през 1989 г. в САЩ и продаден в повече от 100 000 копия. През 2001 година излиза Hell’s Bells 2, който представя нови и отдавна известни рок- и поп-музиканти (Мадона, Мерилин Менсън, Ред Хот Чили Пепърс, Лимп Бизкит, Корн, Туул, Ен Синк, Бекстрийт Бойс, Пъф Деди).

 

 

Част 4

 

Продължаваме нашето изследване на рок-музиката и ще разгледаме една от най-големите й теми –

Бунтът

Синди Лоупър: “Има една искра, бунтовната искра, който е най-характерна за рок-енд-рола.”

За Блеки Лоулес от WASP нещата са много по-сериозни. Както сам казва пред вестник “Уошингтън поуст”, “Рок-енд-ролът е агресивна форма на изкуство, чиста враждебност и насилие. Вярвам в това като в религия.” (февруари 1987)

Духовното значение в случая се изяснява в Стария завет: “Защото непокорството е като греха на чародейството” (1Царе 15:23). В Библията чародейството е синоним на сатанизъм и бунтът е в корена му.

         “Ето, изправям се и предизвиквам мъдростта на света; поставям под въпрос “законите” на човека и “Бога”. Този, който ми е заповядал “така да правиш”, е мой смъртен враг.” (Книгата на Сатана 1:3 и 5)

Непокорството, за което става дума тук, не е искреното и жизненоважно противопоставяне на доброто срещу злото или на истината срещу лъжата. Това е бунт, пропит от зло, анархичен, лицемерен и унищожителен.

Няма да е преувеличено да се каже, че бунтът и непокорството не са случайни теми в рока – те са същността му. Както списание “Ролинг Стоун” гордо обяви в предаването по случай 20-годишнината си:

“И такъв би трябвало да бъде рок-енд-ролът – очаквайте хлапетата да излязат и да ви фраснат в лицето. Нямам предвид да ви строшат носа; имам предвид с това, което имат да кажат, с това че се обличат различно. Правят го така, че възрастните да кажат с отвращение: “О, боже!” – “Да, точно така, да ги накараме да повръщат!” 

Грейс Слик (певица на Старшип, бел. прев.)

 

Рокът и бунтарството са се сраснали до такава степен, че дори доброволните опити на рок-индустрията да се държи достойно и прилично са се провалили. Да вземем например множеството групи и изпълнители, които се събраха за Live Aid, ответният удар на рока срещу световния глад.

Боб Гелдоф: “Това е най-добрата компилация, която съм виждал. Започва с една блестяща група, с още по-блестящата им песен: “Relax” – Франки Гоус ту Холиуд.”

Трябва ли да повярваме, че възпяването на радостите от секса и садомазохизма ще помогне на света? Можем ли с лявата ръка да се опитваме да съградим нещо, което дясната търси да разруши?

Всъщност някои вестници, включително рок-списанието Spin, съобщиха, че повечето от събраните средства са се оказали в ръцете на етиопския диктатор-комунист. По този начин едва ли са спасени много гладуващи хора. Тогава да спрем и да видим голямата картина. Кое е по-доброто решение за световните проблеми – рок музиката или Исус, Канарата на спасението?

- еднократно дарение срещу възможността да видите как Мик Джагър сваля полата на Тина Търнър или едно поколение, което е съблякло лъжите и претенциите на дявола, за да посвети живота си на служба на Бога и на болния свят?

- троха, изтърсена от пазвата на многомилиардна индустрия или армия от млади хора, които до края на живота си ще дават на другите парите и енергията, някога пропилявани в рок-енд-рол стила на живот?

Както лошото дърво не може да носи добър плод, така и една индустрия, вкоренена в бунта срещу Бога и словото Му, не би могла да роди нищо наистина добро. Както самият Исус казва: “Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.” (Йоан 6:63)

 

 

Тhere’s a big black sheep looking up at me

Said, “I know where you ought to be”

He said “Come with me and I’ll give you desire

but first, you’ve got to burn, burn, burn,

burn in fire

(Една голяма черна овца погледна нагоре към мен

и каза: ”Знам къде ти е мястото,

ела с мен и ще ти дам страст.

Но първо трябва да гориш,

да гориш, да гориш,

да гориш в огън!”)

(Рони Джеймс Дио, “Heaven and Hell” на живо)

Окултизмът

Подобно на невидим тумор, който неизбежно води до смърт, сатанинският зачатък в рока стигна до очебийно обсебване от окултното. Загадъчните намеци за дявола в музиката на блус-изпълнителя Робърт Джонсън преди едно поколение са отстъпили място на открито поклонение пред Сатана и ада, което се допълва от символите, литургиите, ритуалите и ключовите за различните религии личности. Вече не става въпрос за малобройни нелегални култове; милиони млади хора са под пагубната власт на окултизма. Продължаваме със заклинанието на Дио:

Then a little white sheep looked down at me

said: “Heaven is where you ought to be”

He said: “Come with me ‘cause I know just what to do”

And I said: “Go away, I’m staying right here

with you, you, you!”

(Тогава една малка бяла овца ме погледна отгоре

и каза: “Ти би трябвало да бъдеш в рая.

Ела с мен, защото знам какво трябва да направим”

А аз й казах: “Махай се, аз си оставам тук

с теб, теб, теб!)

 

Започваме със символите, свързани със сатанинската религия; основният е пентаграмът – звездата с пет лъча, която е централна за сатанинския ритуал. Освен осквернения кръст, няма друг по-характерен за рок-индустрията знак. Мотли Кру, Слейър, Бибоп Делукс, Метал Фатийг, Венъм, Ебъни рекърдс, Сам Кенисън, Сюисайдъл Тенденсис, Плазматикс, първоначалната група на Блеки Лоулес – Систър, АС/DC са само няколко от примерите, в които този сатанински символ е използван.

Друг съществен за сатанинската религия символ е “Ил Корнуто” (“рогатият”), жест с ръка който представлява самия дявол. Както пентаграма, той присъства навсякъде в рок музиката. Ози Осбърн, Мийтлоуф, Чийп Трик, Мотли Кру, Франки Гоус ту Холиуд, Ковън, Тод Рундгрен и Дио са няколко от случаите, в които този знак за Сатана се използва.

На гърба на обложката на албума си “Spanish Train” Крис ДеБърг е сложил тази удивителна илюстрация. Не само дяволът показва собствения си знак, но и посланието явно е равенство и помирение между него и Господ Исус, една невероятно богохулна идея.

Все пак, Ил Корнуто най-често се използва от феновете. Без съмнение повечето нямат идея с кого се свързват когато показват този знак. Но това е нормално за повечето свръхестествени неща. Тъй като са невидими и извън обсега на възприятията, духовните сили могат да окажат силно влияние на човека без той да го разбира.

Това важи особено за хората, чието отношение към живота е на принципа “прави каквото ти харесва”. Ето защо е толкова важно да преценяваме действията си, тоест плода си. Те ни дават разбиране за духовните корени в нас. Всеки, който използва знака на дявола има сериозни основания, по думите на Исус, да “не знае какъв дух действа в него” (Лука 9:55).

 

I’d rather be a king below then а servant above.

I’d rather be free and hate than a prisoner of love.

You heard my warning but you didn’t learn ... 666

(Предпочитам да съм цар в ада пред това да съм слуга в рая.

Предпочитам да съм свободен да мразя пред това да съм затворник на любовта.

Ти чу предупреждението ми, но не се поучи ... 666)

                        (Анвил, “666”)

Следващият сатанински символ, който ще разгледаме – числото 666, идва от Библията. В 13-а глава на Откровение това число се свързва със “Звяра”, антихристът, който воюва срещу Бога. Числото на звяра служи за заглавие на този албум на Айрън Мейдън. Афродита’с Чайлд, в които участва известният композитор Вангелис, използват съвсем подходящо 666 за име на този албум.

Заедно с песента на Анвил, която току-що чухме, RF-7 и Ковън също имат песни със заглавие “666”. Числото на звяра се появява на обложките на Блек Сабат и Плазматикс, на сцената на Мотли Кру и е изписано на супер-успешната плоча на Бийсти Бойс “Licensed to Ill”.

Повечето рок фенове ще разпознаят този йероглиф, обикновено произнасян “Зосо”, като името, което често се дава на неозаглавения четвърти албум на Лед Зепелин, както и личен символ на основателя им Джими Пейдж. Това, което повечето хора не знаят е, че по думите на самия Пейдж “Зосо” е стилизирано “666”. От времето на Нерон в Рим досега числото на звяра не е било толкова широко използвано.

 

Не само символите на окултизма, но и неговите ритуали и философия изобилстват в съвременната рок музика. Много хеви метъл групи, включително най-известните, популяризират очебиен сатанизъм и магьосничество в музиката, обложките на албумите и концертите си. Да вземем за пример песента “Beyond the gates”(“Отвъд портите”) на групата Possessed (“Обладан от демони”):

Lucifer, hear me, I pray at the altar

I hear the sounds of insanity

Master, I drink the unholy water

Save me the torment that beckons for me

(Луцифер, чуй ме, моля се на олтара,

чувам звуците на лудостта.

Господарю, аз пия от нечистата вода,

Запази ми мъченията, които ме зоват)

                     

Хиляди такива песни се изпълняват от стотици хеви метъл групи по целия свят. Повечето рядко се слушат извън последователите на някой култ, но някои станаха много известни. ^1* Дали пряко или непряко, този стил и духовните сили, свързани с него, са белязали съвременната музика. Това, което преди се е смятало за немислимо, днес не само се възпява, но и служи за модел и начин на живот.

 

И все пак хеви метълът няма монопол над богохулството. През 80-те години се роди нов ужасяващ вид рок, който съчетава пънк, ню уейв и дори класическа музика. Примери са музиканти като Кюър, Баухаус, Крисчън Дет, Систърс ъф Мърси (“Милосърдните сестри”), Диаманда Галас, Ник Кейв, Lords of the New Church (“Господарите на новата църква”) и Смитс. Окултните елементи в този жанр са по-обезпокояващи от тези в хеви метъла, тъй като са съчетани с интелигентност и поетична страст. Например, когато Питър Мърфи от Баухаус в началото на сатанинска литургия, за която сам признава, пее на латински отпред-назад и отзад-напред “Отец, Син и Свят Дух”, напрежението и мрачната лудост са толкова осезаеми, че можеш да ги режеш с нож.

Ето как списание Propaganda разказва записването на тази песен: “Питър събра последните си сили за финалния напън. Като да бе внезапно обладан от демони, цялата тази воняща мръсотия се изля от устата му сякаш повръщаше... (по-късно) витаещите наоколо зли духове ги изгониха от тъмното студио на улицата, карайки ги да се обръщат назад и да се подсмиват нервно.” (зима 1989г.)

 

Диаманда Галас, чиито глас е използван за да предаде обладаване от демони във филма “The Serpent and the Rainbow” (“Змията и дъгата”), завършва албума си “Litanies of Satan” (“Молебствия към Сатана”) с тези думи: “На теб, Сатана, да бъде слава и хвала. Разреши душата ми един ден да почива до теб под дървото на познанието.”  

В представянето за пресата към албума й “Divine Punishment” (“Божествено наказание”) се казва, че една жена се е самоубила след слушането на плочата. (списание “Forced Exposure” , лято 1989г.). Целият запис представлява зловещ рецитал на Стария Завет с едно изключение – фразата “Sono l’Antichristo” (“Aз съм антихристът”)

 

Или да чуем англичаните Thrill Kill Cult:

.....

(“Твоят бог е най-лошия ти враг” - надпис на обложката на албума, бел. прев.)

Освен числото 666, осквернения кръст и разпънатия на кръст демон, Thrill Kill Cult извикват звуците и гледките от ада с осезаемa настойчивост и смразяващ ефект върху слушателя. Както и при други изпълнители в жанра и далеч от скандалността на хеви метъла, посланието се съчетава с най-опасното оръжие на сатанинския бунт – увереността в някакво религиозно и поетично превъзходство. В този вид култ дяволът може да не получи човешко жертвоприношение, но ще постигне нещо много по-важно – множество фенове, които са готови да пожертват смисъла на живота си и вярата в Божията любов.

 

Най-удивителното обаче в този стил е, че докато повечето групи признават и се хвалят с духовността и мистицизма в музиката си, някои твърдят, че са християни. Това е показателно като имаме предвид какво казва Библията – духът на антихриста излиза именно от християнската среда.

От векове Сатана насочва усилията си за подновяване и освежаване на ереста, наречена “гностицизъм”. Именно тази ерес намира нов израз музиката на тези и много други рок-изпълнители. Думите в посланието на Юда по този въпрос са толкова приложими днес, колкото са били преди векове: “Тези с бълнуванията и фантазиите си оскверняват собствените си тела, отхвърлят властта и опетняват ангелските войнства… неща, които дори не разбират” (Юда 1:8 и 10а).

 

Не е чудно, че духът на антихриста е толкова очевиден в рок музиката. Много са доказателствата, че в основата й е музика, използвана с единствената цел да се извикват зли духове – вуду. Вуду-магията е древен ритуал, свързан с анимизма (вярване, че природата има душа, одухотворяване на природните явления – бел. прев.). Възникнал е в Африка и е внесен в Америка във времето на търговията с роби.

Така постепенно се е влял в джаза, ритъм-енд-блуса и рока. Това не значи обезателно, че тези стилове са демонични. Рокът обаче се замесва и понякога приема като своя вуду-философията в по-голяма степен от другите стилове.

 

Флийтуд Мак например включват в концертното изпълнение на хита си “World Тurning” не само вуду ритми, но и типично за вуду церемониите облекло. Музиката за този ритуал, изпълнявана в Хаити, е използвана в албума на Ролинг Стоунс “Goat’s Head Soup” (“Супа от козя глава”). Статуетките и ритуалното рисуване по главата и тялото, свързани с вуду религията, се появяват в клиповете на Прити Пойзън и Питър Гейбриъл. Вуду е темата на тази песен на Колин Джеймс и влиза в името на тази известна ню уейв група (Wall of Voodoo, бел. прев.)

 

Интересът на Джими Хендрикс към спиритизма се доказва не само от песента ”Voodoo Chile”, но и от следващото свидетелство на Куази Дзидзорну, изпълнител на конга, който често е свирил с Хендрикс. Куази е роден в едно село в Гана, западна Африка, където баща му е бил вуду  жрец. “Един от първите въпроси на Куази към Джими бил от къде е взел този вуду ритъм. Много от ритмите, които Джими свирел на китара били същите като тези, които бащата на Куази използвал в церемониите си. Начинът, по който Джими танцувал на тези ритми напомнил на Куази за танците, които баща му посвещавал на Оксун, бог на светкавиците и гръмотевиците. Церемонията се казвала “Вудуши”” (из книгата “‘Scuse me while I kiss the sky”  на Дейвид Хендерсън)

Независимо дали Хендрикс го е имал за цел или не, магията на “Вудуши” трябва да е подействала. Двама от най-близките му хора, Алан Дъглас, мениджър и продуцент, и Фейн Приджън, приятелка за дълго време, разказват за една страна на рок-енд-рола, която феновете по-рядко виждат.

Алан Дъглас: ”Едно от най-интересните неща при Джими беше това, в което вярваше. Той казваше, че в него обитава някакъв дух, в което аз също се убедих; постоянно виждахме проявите му и го обсъждахме. Джими се срамуваше да говори за това с хората, не искаше да го смятат за претенциозен. Но наистина вярваше в това, в него имаше постоянна вътрешна борба.”

Фейн Приджън: “Той все говореше за някакъв дявол, за нещо, което живееше в него и не се поддаваше на контрол. Не знаеше какво го е накарало да се държи, да говори или да свири по определен начин. Изглеждаше така измъчван и разкъсван, сякаш беше завладян от нещо много зло.”

Дейвид Бърн от Токинг Хедс също е силно заинтригуван от вуду ритмите и ги използва в музиката си. Пример е съвместния му албум с Брайън Ено “My Life in the Bush of Ghosts” (“Моят живот в гората на духовете”), в който намираме песен на тема обладаване от демони - “The Jezebel Spirit” (“Духът на Езавел”). Възхищението на Бърн към африканските ритми и религии го подтиква да заснеме “Alive From Off Center”, документален филм за Кондомбле - демонична

 смесица между вуду култа Йоруба и римокатолицизма:

“Когато хората на Кондомбле изпълняват  музика, те говорят с духовете, които ги водят.”

В едно интервю, свързано с филма, Бърн казва: “Ако се върнете назад в историята на американската популярна музика, постоянно намирате скрити елементи на Йоруба. Ритмите, чувствителността и текстовете на песните са повлияни от Йоруба.” (сп. Ролинг Стоун, юли 1989)

 

Древният култ към Пан е в близко родство с вуду-магията. Полу-човек/полу-козел, Пан остава един от най-трайните и завладяващи символи на антихриста. Вместо Бог, въплътен в човек, както при Исус, виждаме човека, съединен с животно, което е едновременно универсален символ на Сатана и представя исторически най-долните животински и сексуални страсти. В обредите на Пан, както и при вуду-магията, се използва музика и много често – наркотици за да бъдат привлечени духове, които да се вселят в участниците в ритуала. Трябва да отбележим, че обитаването от духа на Пан, от което произлиза думата “паника”, често се проявява с пристрастяване към секса и с нужда от незабавно задоволяване.

Не само че виждаме тези проявления на духа на антихриста навсякъде в рок-музиката днес, но и намираме някои преки позовавания на самия Пан. Албумът на Ръш “2112” включва песента “Храмовете на Сиринкс” (“The Temples of Syrinx”), като “сиринкс” е гръцката дума за флейтата на Пан. През 1987г. Елтън Джон поръчва на един художник да изработи фамилен герб. Пан е в центъра на композицията. В обложката на албума на Ролинг Стоунс “Таttoo You” намираме този феминизиран демонски крак. А може би най-известната рок-песен на всички времена, “Stairway to Heaven” (“Стълба към небето”), разказва не само за музиката на Пан и флейтите му, но и за способността му да повлиява и води тези, които е омагьосал. Вокалистът и автор на текста, Робърт Плант, започва с мисълта, че “свирачът на флейта ще ни доведе до разума” и продължава:

Главата ти бръмчи (или “в главата ти звучи мелодия”)

и не спира –

не знаеш ли,

свирачът на флейта те зове при себе си. 

        (Your head is humming

and it won’t go

in case you don’ know

the piper’s calling you to join him)

Интересна забележка.

 

В отдалечените планини на Мароко има група хора, които все още практикуват именно ритуалите на Пан. От тях произлизат Майсторите-музиканти на Джуджука (The Master Musicians of Joujouka), в чиито мистичен свят музиката е ключ към свръхестественото. Ето как ги описва певецът Робърт Палмър в специална статия за списание “Ролинг Стоун”:

Когато музиката и енергията достигнаха връхната си точка, хората от племето танцуваха в кръг, изпаднали в транс; очите им се въртяха в орбитите; те крещяха с небесна ярост. Самият Пан беше там. Няколко пъти видях как нещо като електричество преминава през треперещото тяло на един от местните овчари. Koгато силата слезе върху него, изведнъж овчарят вече не беше там – Някой Друг гледаше през очите му, които загоряха като лазер с цвят на рубин. Една вечер той дойде, дръпна ме настрани от тълпата и аз побягнах с него. Той скочи в един голям огън, после и аз се оказах в огъня – заобиколен от пламъци, които не ме нараняваха. После се въртях като пумпал, въртях се докато не ме обви тъмнина.

“Видяхме те през музиката”, казаха ми те (поклонниците на Пан), “Сега си един от нас” (март 1989).

 

Робърт Палмър не е единственият, който е станал “един от тях”. В географски и културен смисъл рок музиката построи мост над пропастта, която разделя култа Джуджука от останалия свят. Сред последователите му са Дейвид Боуи, Робърт Плант и Пати Смит. Основателят на Ролинг Стоунс Брайън Джоунс е прекарал значителен период от време, записвайки албум с музиката на Пан. В албума на Стоунс от 1989г.“Steel Wheels” намират място откъси от тази мароканска форма на вуду. Най-ясно говори обаче изявлението на Пати Смит от обложката на нейния най-силно повлиян от Джуджука албум, “Радио Етиопия”. Тя явно излага стратегията на Пан или на Сатана в музикалната война, която водят за сърцата и умовете на хората:

“Рокът е една величествена война, вселената е нашето бойно поле, Фендърите и всички китари – нашите оръжия, техниците – велики воини, хората – нежни варвари, целта – правото да притежаваме ключа на петия батальон и да освободим страховитите и жестоки ангели на Абадон (ада).”

До голяма степен пророчеството на Смит се е сбъднало. Навсякъде около нас все по-често се убеждаваме, че страховитите и жестоки ангели на Абадон са освободени. Точно според сатанинския обичай, Исус е подиграван и осмиван. Християнският стандарт за поведение е заличен дотолкова, че мнозинството от младите, които изповядват вяра в Христос, практикуват предбрачен секс. А новите идоли на епохата – нашите артисти и изпълнители – прегръщат всичко сатанинско, докато тълпите крещят в поклонение. ^2*

Ранните Стоунс например снабдяват с пари една окултна секта на име “Тhe Process”, осигурявайки средства за разпространение на сатанинските им вярвания. По-късно Анита Паленбърг, начинаеща актриса и опитна вещица, става любовница първо на Джагър, а после на Ричардс. През юли 1979г. в имението на Ричардс в щата Кънектикът едно 18-годишно момче се самоубива с пистолет, докато лежи в леглото на Паленбърг. Разследващите офицери разкриват извършваните странни ритуали и животински жертвоприношения, които са довели до самоубийството. (из книгите “Rock’n’roll Babylon”, 1982 и “The Rolling Stones The first twenty years”, 1981)

По-късно името на Стоунс се свързва с режисъора на сатанински филми Кенет Ангър. Мик Джагър написва музиката за филма му “Invocation of my Demon Brother” (“Призоваване на моя брат-демон”), а Паленбърг спонсорира “Lucifer Rising” (“Луцифер изгрява”), филм за “действителните церемонии, чрез които Луцифер изгрява”. Не случайно в него участва рок певицата Мариан Фейтфул, друга бивша приятелка на Джагър.

 

Окултизмът играе важна роля в живота и музиката на легендарните Лед Зепелин. През 1974 те основават собствена звукозаписна компания – “Swan Song”. Първият албум, който “Swan Song” издава във Великобритания е “Silk Torpedo” на групата Pretty Thing. Според биографа на Зепелин Стивън Дейвис: “Албумът беше представен на едно богохулно парти за Хелоуийн в пещерите Чизелхърст. До стените на пещерите се редяха голи жени и се покланяха пред олтари като в черна меса. Стриптизьорки, облечени като монахини, сваляха черните си роби.” (из книгата“Hammer of the Gods”, 1985г.)

Въпреки че е шокиращо, това поведение не би трябвало да ни изненадва ако знаем, че основателят на Зепелин е един от водещите окултни специалисти на своето рок-поколение. Влечението на Джими Пейдж към черната магия е толкова силно, че той притежава и управлява “The Equinox” – един от най-големите магазини за окултна литература в Англия (по списание Creem, ноември 1979). А вярността му към този човек е най-малкото религиозна. Алистър Кроули е един от най-скандалните сатанисти на модерната епоха. През първата половина на XIX век той развива учение за магията, което съчетава елементи от мечтата на всеки рок-идол: секс, наркотици, ритуали и специално познание, което дава на практикуващия определено количество сила. Обявен за “най-злия човек на света”, Кроули си присвоява титлата “Великият Звяр – 666” (по книгата на Санди Робъртсън “The Aleister Crowley Scrapbook”). Kогато Кенет Ангър, който също е почитател на Кроули, се обръща към Пейдж, за да напише музиката на “Луцифер изгрява” той открива, по думите на Стивън Дейвис, “безценна колекция от книги, първи издания, ръкописи, картини на Кроули, дори дрехите, в които е водил литургиите си”.

Най-забележителното е, че Пейдж купува Боулскин, имението на Кроули на брега на езерото Лох Нес в Шотландия. По-късно китаристът решава да подчертае демоничната сила, която се свързва с тази къща, като възлага на известния сатанист Чарлз Пиърс да смени тапетите и да поднови обзавеждането. През следващите няколко години един от надзирателите на Боулскин се самоубива, а друг полудява. (по “Hammer of the Gods”)

 

Магията на Кроули се разпростира далеч отвъд Лед Зепелин. Греъм Бонд е пионер на рока, чиито групи дават първа изява за някои от най-известните рок музиканти (например Джинджър Бейкър, по-късно в Крийм – бел. прев.). Бонд смята, че е извънбрачен син на Кроули. Една от по-късните му групи се казва “Святата магия на Алистър Кроули” (“Aleister Crowley’s Holy Magic”) и по думите му “помага на слушателя да се свърже с висшите сили”. Явно Бонд е успял в тази насока – той получава умствено заболяване и умира при загадъчни обстоятелства. (по “The Aleister Crowley Scrapbook”)

 

В албума на Дейвид Боуи “Hunky Dory” от 1971г. Намираме песента “Quicksand” (“Плаващи пясъци”), възпяваща култа към Кроули, от която е стихът “immersed in Crowley’s uniform of imagery” (“потопен в образите и идолите на Кроули”?). През 1975г. Боуи е точно в такова състояние, според биографа Хенри Едуардс. Пристрастен към ритуалите и мантрите на магьосника, той пазел урината си в хладилника според съветите на “Звяра”, а най-накрая потърсил помощта на вещици и екзорсисти за да го освободят от злите духове, които управлявали живота му (по книгата на Едуардс “Stardust The David Bowie Story”). 

 

Групата Стиф Китътс поставя Кроули на обложката на една от плочите си, както правят и Бийтълс в един от албумите си, който според мнозина е най-важния в цялата рок история – “Segreant Pepper’s Lonely Hearts Club Band”. Eдин поглед към библиотеката на Джон Ленън може да ни убеди, че книгите на Кроули не присъстват случайно. От нумерология до магия, Ленън е бил пленен от окултното. (Интересът му към окултизма и спиритизма от типа “Ню Ейдж” е изчерпателно описан в книгата на Хънтър Дейвис “The Lives of John Lennon and the Beatles”, 1985)

 

На гърба на този албум Джим Морисън и Дорс са се събрали около миниатюрен бюст на Кроули. Още от детството си Морисън се свързва с окултизма. Той отдава насоката на по-нататъшния си живот на следния случай: по време на пътуване със семейството му спрели на магистралата, където след катастрофа лежали телата на няколко северноамерикански индианци.

 Душите и призраците на тези мъртви индианци, може би един или двама, бягаха насам-натам като полудели. Нахвърлиха ми се и влязоха в моята душа. И все още са там.

 (из “Песен за духовете” (“Ghost Song”) oт албума на Дорс “Американска молитва” (“An American Prayer”)

Властта на тези призраци или духове насочва живота и творчеството на Морисън към пристрастяване към темата за смъртта и окултните предмети и води до отхвърляне на Бога.

Cancel my subscription to the resurrection.

Send my credentials to the house of detention.

(Отменете резервацията ми за възкресението

Изпратете документите ми в затвора.)

из “When the Music’s Over” от албума на Дорс “Strange Days”

През 1970 г. Морисън се омъжва за магьосница в церемония, която включва викане на духове и пиене на кръв (по книгата на Хопкинс и Съгърман “No One Here Gets Out Alive”, 1980). Година по-късно самообявилият се за “шаман” на рок-енд-рола умира.

 

Ози Осбърн има песен на име “Мистър Кроули”. Селтик Фрост посвещават албума си “на Великия Магьосник” (“To Mega Therion”, 1985) – титла, която Кроули сам си е избрал. Дарил Хол (от дуета Hall&Oates; спомнете си хита от 80-те “Man eater” – бел. прев.) също заявява, че е очарован от позорния сатанист. Ето какво казва пред сп. Пентхаус през 1987 г.: “Около 1974 се специализирах в окултното. Прекарах шест или седем години потопен в Кабала и халдейските, келтските и друидските традиции. Интересувах се и от Алистър Кроули, магьосник от деветнадесети век, който е споделял тези вярвания.”

 

На това място трябва да споменем три други британски рок групи. Psychic TV е музикалния глас на окултната секта “Thee Temple Ov Psychick Youth” (предполагаем превод: “Храмът на младите медиуми”), която се свързва с Кроули и практически с всеки известен сатанист. Да вземем за пример посвещението, направено в началото на един лайв албум, единадесетия от общо 23: “Бихме искали да посветим този концерт на Алекс Сандърс, който почина днес – по пълнолуние на Белтейн. Той бе известен като Цар на магьосниците и постигна узаконяването на магьосничеството във Великобритания след дълга битка. Бихме искали да запомните това. Но войната продължава!” (из “Beltane”, Psychic TV, албум: Live at the Circus).     

 

Coil също изповядват окултната философия на Кроули. Този албум възпява две от любимите теми на “Великия звяр”: хомосексуалността и поклонението към Пан.

Вероятно най-искрените последователи на Кроули са Current 93. Албумът и едноименната песен “Меса за Кроули” (“Crowleymass”) осмиват Христос и деня, в който се е родил, като предлагат друга дата за празнуване, 12 октомври (“Рожденият ден на Звяра!”).

Техният албум “Идва Антихристът” (“Here Comes Anti-Christ”) предлага странна ритуална музика, която води единствено до обяснението, че Current 93 са доста сериозни по отношение на сатанизма си. Във винила на плочата са гравирани надписи на латински и на английски: “Той идва! Скоро ще видите!”

 

Наследството на Кроули живее и днес чрез проявите на некромантия – общуване с духовете на мъртвите. За талисмана на Айрън Мейдън Еди се казва, че е изгубена душа, която е била съживена от музиката на групата. Поне още две други групи са получили имената си от демонични духове. Дъската Ойа е окултен предмет, но мнозина я смятат за безобидна игра. В един хотел в Айова, докато си играели с такава дъска, четирима младежи видяли как стрелката изписва “C-H-E-A-P  T-R-I-C-K” (из статия във в. Washington Times). Както се казва, останалото е история. Винсънт Фърниър е станал “Алис Купър” по същия начин (сп. Circus, декември 1978). Песни като “Обичам мъртвите” и “Студена Етел” (“I Love the Dead”, “Cold Ethel”) разказват за прояви на некрофилия, т.е. секс с трупове, и доказват, че участието на злите духове не се ограничава до момента, в който групата на Алис е била кръстена.

 

Най-накрая, може би най-любопитния факт: Кроули, както и други магьосници, проявява интерес към обръщането на всичко на обратно. В една от най-известните си творби, “Теория и практика на магията”, той окуражава последователя си да “се упражнява в мислене отзад-напред чрез външни средства както следва:

1) нека се научи да пише отзад-напред;

2) нека се научи да ходи заднишком;

3) колкото може по-често да гледа филми и да слуша музика отзад-напред” (“Magic in Theory and Practice”, изд. 1976).

Уважаваният британски криминолог Хенри Роудс потвърждава, действието отзад-напред е характерно за сатанинската религия. В книга, изследваща духовните корени на съвременните престъпления, Роудс описва сатанинската меса: “Свещеникът разполага месата във времето така, че да свърши точно в полунощ. Прислужва му жена, с която трябва преди това да е имал сексуален контакт. Молитвите се казват наопаки.” (The Satanic Mass, изд.1954)

Всъщност, действието отзад-напред е доста често срещано в окултния свят и в живота на тези, които са повлияни от него. Ако знаеха това, полицаите, които са открили изписаната на обратно тетрадка на Томи Съливан, нямаше да се изненадат.

По-рано във филма чухме два примера от рок музиката за записване наопаки. Тази практика се нарича “обратно замаскиране” (backmasking). Двата примера бяха от един и същи тип – изпълнителят или тон-режисьорът просто са обърнали пистата с вокалите и после са смесили тази част с останалата музика. Този вид обратно замаскиране се разпознава лесно ако слушате записа отпред-назад, което все още е предпочитаният начин да се наслаждаваме на музиката. Освен че е неразбираема, обърнатата част има характерен атонален звук.

Друг пример за този вид обратно замаскиране е началото на “В съюз със Сатана” (“In League with Satan) на Венъм от албума им “Добре дошли в ада” (“Welcome to Hell”). Първо ще го чуем отпред-назад……

Няма никакъв смисъл, нали?

Когато го пуснем на обратно, чуваме:

Satan – raised in hell

I’m gonna burn your soul

Crush your bones

I’m gonna make you bleed

You’re gonna bleed for me  

(Сатана – издигнат в ада

Ще изгоря душата ти,

ще ти натроша костите,

ще те направя да кървиш;

ти ще кървиш за мен)

В библейски смисъл това замаскирано послание е съвсем точно – именно това е планирал Сатана за всеки от нас. Само чрез Исус, Който е победил дявола със смъртта и възкресението Си, можем да избегнем тази съдба. Да се върнем обаче на Венъм, които явно са направили това замаскиране умишлено. Затова може да се спори, че тук няма нищо повече от любовта на трима групари към странностите, които подпомагат продажбите на албума.

 

Но да разгледаме втория вид обратно замаскиране, при който изпятото има смисъл и в двете посоки. Когато слушате музиката в нормалната посока, чувате едно послание, а когато я пуснете на обратно, звучи нещо смислено и съвсем различно. Изказани са предположения, че когато слушаме музиката в нормалната посока, подсъзнанието ни е способно да разчете замаскираното послание. По този начин се осъществява мозъчен контрол чрез така нареченото “подсъзнателно внушение” (subliminal cue). Наистина, няма доказателства в подкрепа на тази хипотеза, но вече видяхме че нямате нужда от обратно замаскиране за да замърсите нечии ум и сърце. Музиката, слушана в нормалния си вид, е повече от достатъчна за това. Въпросът, който трябва да си зададем, не е “Възприема ли подсъзнанието на слушателя замаскираното послание?”. По-важното е как то се е оказало в песента. Има три възможни обяснения.

1) Че музикантът или тон-инженерът преднамерено са скрили посланието, както в случаите, които вече чухме. Обаче не трябва да  забравяме, че вокалната писта, т.е. изпятото, има смисъл и в двете посоки. За да се осъществи това, трябва вокалистът да изпее точните стихове по точния начин. Както свидетелстват множество музиканти и продуценти, никой не е толкова способен.

2) Че е просто случайност, приумица на музикалната съдба. Не само математическата вероятност за това е абсурдна, но и фактът, че замаскираните послания без изключение са демонични, напълно отхвърля това предположение.

Наистина, единственото правдиво обяснение остава третото:

3) Че е от духовен характер; тоест, че разумни външни сили със свръхестествени възможности в определени случаи могат да използват изпълнителя подобно на начина, по който се използва музикален инструмент.

 

От библейска гледна точка това е напълно логично и се потвърждава от принципа, посочен във второто послание на апостол Павел към Тимотей: всички неспасени хора са били измамени и впримчени от Сатана и са пленници на волята му (II Тимотей 2:26). Степента на заробване се определя от това доколко човек се отдава на греха и приема принципите на сатанинското царство: бунт и непокорство, робство на похотта, окултизъм – всички характерни прояви на рока. Като допълнение на това да си припомним, че невероятен брой творци сами са признали, че те и музиката им се влияят от някаква външна духовна сила.

Подобно на почти невидимите пръстови отпечатъци, оставени на местопрестъплението, откъсите които ще чуем сочат категорично към този, който дойде “да открадне, да убие и да унищожи” (Йоан 10:10)

 

Първият пример е от албума “El Dorado” на Илектрик Лайт Оркестра. Ето откъс от заглавната песен:

I’ll sail away

on a voyage of no return to see

if eternal life is meant to be.

(Ще отплавам на пътуване,

от което няма връщане,

за да видя дали има вечен живот)

Забележете, че дори в нормална посока песента съдържа анти-християнска идея. Определено има вечен живот. Всички ще живеем вечно, единственият въпрос е къде. Сега да чуем същия откъс отзад-напред:

He is the nasty one – Christ, you’re infernal

(Tой е противния – Христос, ти си проклет)

Отново…

Още веднъж…

 

Следващият ни пример е от песента “Another One Bites the Dust” (“Още един ритва камбаната”) на групата Куин. Без съмнение, една от най-известните и трайни песни в историята на рока. Когато вземем същия откъс и го пуснем на обратно чуваме:

Start to smoke marijuana… start to smoke marijuana…

(Започни да пушиш марихуана)

Както научихме в третата част, наркотичните вещества и магьосничеството са тясно свързани. Затова е лесно да разберем сатанинските подбуди зад заповедта: “Започни да пушиш марихуана”.

 

А сега да се насочим към известния албум на Чийп Трик “Dream Police”. Значението на заглавието “Gonna Raise Hell” (“Ще беснея”, буквално: “ще издигна ада”) става по-ясно когато чуем този откъс на обратно:

You know Satan holds the key to the lock

(Знаеш, ключът от ключалката е у Сатана)

 

Отново…

Още веднъж…

От богословска гледна точка тези стихове са много интересни. Ключът символизира власт, особено над силата на греха и над наказанието за греха – смъртта и ада. В откровение 1:18 Исус, който умря на наше място и отиде в ада, заявява: “Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и ада”. В тази песен Сатана твърди, че притежава ключовете, както прави и на тази обложка на Хелоуийн. Типично за него поведение, не само защото е лъжа и самохвалство, но и защото доказва колко отчаяно желае да запази правото си на собственост над живота на хората.

 

Следващият ни пример също е на библейска тема. Това е изпълнената на живо “Anthem” (“Химн”) на Ръш. Да пуснем този откъс отзад-напред:

Oh Satan, you are the one who’s shining

Walls of Satan

I know it’s you are the only one I love

(О, Сатана, ти си този, който свети…

Стени на Сатана…

Аз знам, че обичам само теб)

Един от преводите на “Луцифер”, латинското име, свързвано със Сатана, е “този, който свети”. Освен това, в първа част видяхме, че основната стратегия на дявола е да “се преправя на светъл ангел” (II Коринтяни 11:14).

 

Последният ни пример е взет от “Stairway to Heaven” (“Стълба към небето”) на Лед Зепелин:

Yes, there are two paths you can go by

but in the long run

there’s still time to change the road you’re on.

(Да, има две пътеки, по които можеш да тръгнеш,

но в крайна сметка

все още има време да смениш пътя, в който си.)

За пореден път намираме достатъчно смъртоносна отрова в текста, слушан в нормалната посока. Да, вярно е, че има две пътеки, по които можеш да тръгнеш. Самият Исус каза, че има две пътеки. Едната е път, по който вървят множествата, водени от стаден инстинкт, от желанията и идолите на епохата. Исус посочи, че тази пътека води към унищожение. По другия път, по тясната пътека, вървят по-малко хора. Тя ги води към един хълм в околностите на Ерусалим и до един кръст. И този е пътят, казва Бог, който води към вечен живот (Матей 7:13, 14).

Пагубната лъжа в този стих е, че винаги има време да смениш пътя си. Барабанистът на Зепелин сигурно е мислел точно така, докато не е намерил смъртта си при задушаване от повърнато. Тогава е било твърде късно. Човек не може да знае дали следващата му глътка въздух няма да е последната. А според Писанието след смъртта идва съд (Евреи 9:27).

Но в друг, по-съществен смисъл, не винаги има време да се промениш. В евангелието на Йоан Исус казва: “Никой не може да дойде при Мен (с други думи, да бъде спасен от греха и ада), освен ако Отец, Който Ме е пратил, не го привлече.” (Йоан 6:44) Това означава, че желанието да поправите отношенията си с Бога, да оставите греховете си и да прегърнете Исус не е нещо, до което можете да стигнете сами. За да се получи, за да бъде решението ви искрено, Бог трябва да ви привлече за да ви открие греха ви и надеждата, която е в Христос. Само тогава ще можете да отвърнете на призива по начин, който ще промени живота ви. Ако отхвърлите тази възможност, вие всъщност отхвърляте Бог и възможността да промените пътя си – възможност, която може и да не се повтори. Ето защо Исус Навин казва: “изберете днес кому искате да служите” (Ис. Навин 24:15) и Павел заявява: “ето, сега е спасителен ден” (II Коринтяни 6:2). За кой ден става дума? Е, денят, в който Бог реши да се занимае с вас.

Сега да бъдем съвсем искрени със себе си и с Бога. Ако в този момент си давате сметка за греха, който ви е поробил и усещате, че трябва да направите нещо, тогава е почти сигурно, че днес е вашият ден. Може би сте изплашен, нервен или напрегнат. Няма проблем, Бог ще се погрижи за това. Но трябва да Му дадете възможност. Не пропилявайте най-ценния подарък, който някога ще ви дадат – дарът на Неговата прошка, любов, дарът на Неговия живот.

 

Обратно към Stairway to Heaven, слушаме същия откъс отзад-напред.

My sweet Satan

No other made a path

For it makes me sad

Whose power is Satan

Мой сладък Сатана

Никой друг не е проправил път

Защото това ме натъжава

Чиято сила е Сатана

Както видяхме във филма досега, Сатана не е сладък. Той е лъжец и баща на лъжата (Йоан 8:44) и ще използва всички средства, включително едно от най-могъщите – музиката – за да затвори очите ви за любовта на Бог, за отчаяната ви нужда от Неговата спасителна сила. Да разврати ума и сърцето ви и да усили робството ви на греха. Неговият път наистина е тъжен, но силата му може да бъде разбита: “бях мъртъв и ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и ада.” (Откровение 1:18)

 

Останете отворени към Бога и не си тръгвайте. В следващата, последна част ще споделим с вас как животът ви може да бъде променен и как можете да намерите свободата и любовта, които са в Исус Христос.  

 

 

Част 5

 

Сега, когато приближаваме момента на истината, да помислим за двете най-често срещани извинения, които хората използват, за да се оправдаят. Едното е свързано с намеренията и мотивите.

“Хей, аз не съм виновен ако някои от групите, които слушам, пеят за лоши неща. Имам предвид, аз съм тук заради приятното прекарване, да изпусна малко пара. Не се покланям на дявола или нещо такова.”

Ще се върнем към този въпрос след малко когато разглеждаме основата на сатанизма и какво наистина означава да следваш дявола. Но първо нека се занимаем с другото извинение, което е присъщо за “религиозните” хора – тези, които според писанието “обичат да се чувстват добре повече, отколкото обичат Бога, придържайки се към някаква форма на религия, но отричайки нейната сила” (перифраза на II Тимотей 3:4,5) Иронията е, че хората от тази група най-трудно приемат спасителната сила на Бога.

“Не ми харесват сатанинските неща. Харесват ми по-неутралните неща като Уитни Хюстън, Джордж Майкъл или Фил Колинс. Такива работи харесвам.”

На първо място, когато се вгледаме по-внимателно много от музикантите, които смятаме за неутрални и безобидни, никак не са толкова неутрални. Да вземем например една от цариците на поп музиката, Уитни Хюстън.

Въпреки че е може би една от най-приятните личности на съвременната музикална сцена, няма спор че като изпълнител е подкрепила или поне позволила използването на голяма доза секс и чувственост с цел да се продава музиката й. Въпреки че е далеч от нахалството на Мадона, не са ли пози като тази или клипове като “Saving All My Love for You” (една очевидна демонстрация на прелюбодейство), просто по-неуловимата и изтънчена страна на същата монета?

Има и нещо по-важно. Не е ли така наречената “неутрална музика”, именно заради присъщата й изтънченост, много по-опасна от откритите пороци и агресия на тежкия рок? Изненадани ли сте? Тогава помислете върху следната житейска истина. За да бъде нещо истина, то трябва да е пълна истина. Вкарайте в него съвсем мъничко неистина и то веднага се превръща в лъжа – оръжие в ръцете на онзи, когото писанието нарича “баща на лъжата” (Йоан 8:44). Няма съмнение, че най-голямата победа на Сатана в тази област е да накара хората да поглъщат лъжи без капка истина в тях, клишета като “секс, наркотици и рок-енд-рол”. Но е факт, че най-успешните му измами са тези, които носят известна степен на истина. Ето защо “златната среда” в музиката или в други области на живота можа да се окаже най-опасното място.

Нека да направим една аналогия със стрихнина – една от най-силните отрови в света. В сурово състояние е непривлекателна и изключително горчива. Когато я оставим в стая с малки деца, те няма да й обърнат много внимание. Още по-малка е вероятността да изядат количеството, достатъчно за да ги убие.

Така е и с по-крайните форми на рок музиката, които открито възхваляват смъртта и Сатана. Повечето хора ги избягват, въпреки че обществото ни е станало толкова покварено и безчувствено, че някои предпочитат да вземат тази горчива отрова направо.

Ако вземем обаче същата отрова и й сложим шарена захарна глазура, за да изглежда като Ем’енд’Емс, всеки ще изяде отровата без колебание.

Ако вие бяхте дявола, на кой от двата метода бихте се доверили – на горчивата отрова или на тази със захарната глазура?

Както написа големият философ К. С. Луис написа в класиката си “The ScrewTape Letters”, “Наистина най-сигурният път към ада е плавният, лекият наклон, мек под краката, без внезапни завои, без километрични камъни и знаци.”

По силата на друга аналогия, библейското описание на човека, останал без Бог, напомня много на този нещастен приятел тук. Той е в критично състояние, страда от грешно и зло сърце, което го е отделило от Бога. Духовно мъртъв и неспособен да си помогне, когато сърцето му спре да бие, за него ще започне вечност без каквато и да е надежда. Този човек отчаяно се нуждае от помощ.

Крайните музикални стилове като метъла например прославят това състояние на падение. Извращение и отчаяние, смърт, ад, Сатана и всички останали ужаси, свързани с греха, се отъркват право в лицето на слушателя. Невероятно е, но някои са готови да се подложат на това. Много други обаче избират по-безопасното и се насочват към така наречената “неутрална” или “поп”-музика.

Но какво наистина би могъл да предложи на слушателя един поп-музикант? Гласовете, които плачат: “любов!”, “мир!” и “We are the world” не значат много за един умиращ човек. Всъщност, пренебрегването на състоянието му или предлагането на фалшива надежда за спасение само са влошили болестта на този нещастник.

Разбира се, няма нищо лошо в това да се пее за любов, освен ако това не е условната, себична любов, популяризирана от съвременната музика. Няма нищо лошо и песните за мир и грижа за света. Това са добродетели, на които Исус ни е учил и които е прилагал. Няма нищо лошо дори в това да се пее за смърт и отчаяние, стига това да става в рамките на истината и с Божията цел за изкупление. Разбери, че Бог съществува, словото Му е истина и Синът Му, Господ Исус Христос, е спасение от греха.

Хеви метълът се подиграва с това. Поп музиката го пренебрегва, което в края на краищата е още по-лошо.

Както видяхме в първа част, първичната причина за нашето съществуване е да познаваме и да преживяваме Бог – действие, което наричаме “поклонение”. Бог разбира твърде добре склонността на грешния човек да губи погледа си към вечните неща и да свежда действителността до едно безразсъдно търсене на емоционално и телесно задоволяване. Затова Той ни предупреждава навсякъде в писанията да търсим първо Неговото царство и да не позволяваме на светската система да ни пречупи. “Преди всичко друго, пазете сърцето си (с други думи: това, което слушате, гледате и правите), защото е извор на живот. Направете прави пътеки за краката си и поемайте само по пътища, които са твърди и сигурни. Не се отклонявайте нито наляво, нито надясно… Очите ви нека гледат право напред.” (Притчи 4:23-27)

Стотици години по-късно, Исус настоя върху тази заповед като каза, че очите ни трябва да са напълно и единствено съсредоточени върху Бог. Ако не е така, “цялото ви тяло ще е пълно с тъмнина… Никой не може да служи на двама господари. Накрая ще обикнете единия, а другия ще намразите.“ (Матей 6:23)

Най-важното е, че ако наистина обичаме Бог, ще се почувстваме обидени от нещата, които се подиграват с характера Му, пренебрегват любовта Му или изопачават Неговата истина. Ако вместо това тези неща ни привличат и ги приемаме, ние всъщност не обичаме Бог, просто не бихме могли. “Ако някой обича пътищата на грешния свят, любовта на Отец не е в него. Защото всичко, което е в света, желанията на грешния човек, похотта на очите му и самохвалството за това, което има или върши, не идва от Отец, а от света. Светът и желанията му отминават, а човекът, който върши Божията воля, живее завинаги.” (I Йоан 2: 15-17)

 

А сега да се върнем към другото ключово извинение, което хората използват за да избегнат истината – темата за намерението и подбудите. Интересно, не само феновете живеят зад стена от отричане. Самите музиканти често се правят на “ни чул, ни видял”.

Джими Пейдж от Лед Зепелин отрече да е имал каквито и да е лоши мотиви за легендарното си въвличане в окултизма като каза: “Не се покланям на дявола, но магията наистина ме вълнува.” (сп. Hit Parader, юли 1975)

Китаристът на Стоунс, Кийт Ричардс, каза в едно интервю: “Някои черни магьосници смятат, че ние се държим като неосъзнати и неизвестни агенти на Луцифер.” (сп. Ролинг Стоун, август 1971) С други думи, ако нещо излиза извън контрола ни, не сме виновни.

Любимото момче на Америка, Майкъл Джаксън, засне изключително известния клип “Трилър”, който е изпълнен с окултни образи, включително превръщането му във върколак и некромантията, или контакт с мъртвите. Клипът обаче започва със следното послание на пълно отричане: “Поради силните ми лични убеждения бих желал да подчертая, че този филм по никакъв начин не изразява вяра в окултното.”

В музиката на Ози Осбърн и Дий Снайдър от Туистед Систър бунтът и окултните елементи са очевидни. И двамата обаче ги омаловажават, твърдейки че всичко е правено за забавление и по-късно – изповядвайки, че всъщност са анонимни християни. (Ози призна, че е християнин в интервю по време на предаването на Джералдо Ривера “Подземните дела за Сатана – изобличени” (Exposing Satan’s Underground ^3*). Признанието на Дий беше чуто когато той свидетелства пред Конгреса във връзка с дебата за крайното неприличие на рок-енд-рола)

Какво означават тези отрицания?

Ако тези хора имат добри намерения или ако просто търсят приятното прекарване, тогава те и феновете им не могат да бъдат считани за последователи на Сатана, нали? Е, слушай внимателно, защото всичко, което видяхме и чухме досега ни водеше до това, което предстои да кажа. Една част от причината много хора да им е трудно да разберат поклонението към Сатана, е това, че в ума си имат една карикатура на дявола и неговата религия. Той е рогатия тип с червената пижама и да го следваш, ако въобще съществува, означава да жертваш бебета, да пиеш кръв или нещо друго също толкова ужасно или странно. Всъщност, нищо не би могло да е по-далеч от истината.

Както вече видяхме, Сатана е невидим дух и специалист по маскирането и измамата. Със способността си да се прави на светъл ангел, той може да заблуди бунтовните или духовно невежи хора да мислят, че черното е бяло, истината – лъжа и дори че Сам Бог им говори тези неща. А колкото до следването на дявола, много от откритите му последователи ще ти кажат че, поне за тях самите, никак не е като във филмите. И точно това е страшното.

Например, ето как Антън ЛаВей, първосвещеникът на една сатанинска църква, обяснява същността на сатанизма: “Ето едно от основните положения в сатанизма: сатанистът, като осъзнава човешкия си потенциал, трябва да достигне собствената си божественост според способностите си. Затова всеки мъж и всяка жена е бог или богиня в сатанизма.”

Следователно същността на сатанизма за всеки последовател е в непризнаването на когото и да е за по-висша власт, дори и Сатана. Ако всеки от нас сам си е бог, то ние сме свободни да постъпваме както поискаме. От теологична гледна точка този принцип е сведен до една аксиома, намираща се в четвърта глава на Книгата на Сатана: “Кажи на сърцето си: Аз сам съм си изкупител.” (Book of Satan 4:3)

 

All we are

All we are, we are

We are all

All we need

(Всичко, което сме – това сме.

Ние сме всичко, от което се нуждаем.)

(Warlock, “All We Are”)  

 Всеки от нас се ражда с чувството, че нещо не му достига. Животът ни от този момент нататък се превръща в непрекъснато търсене на пълнота и задоволяване – казано на библейски език – изкупление. На каквото и да разчитаме за това – на Бог, на парите, на властта, на секса или на каквото и да било друго, тази личност или предмет става наш изкупител; по определение – наш бог. Сатанизмът казва, че този бог сме ние.

There’s beauty in the heart of a beast

Fear behind the eyes of a thief

I know, you know – we’re all incomplete

Let’s get together and let’s get some relief

 

All we are…

All we are, we are

We are all

All we need

(В сърцето на звяра има красота,

а зад очите на крадеца – страх.

И аз, и ти знаем, че на всички ни липсва нещо.

Нека да се съберем и да си помогнем.

 

Всичко, което сме…)

 

С две думи, християнството заявява, че всеки от нас носи петното на греха и това ни прави неспособни да спасим себе си. Нуждаем се от Месия, от свръхестествен изкупител. Всяка друга религия в света по един или друг начин казва, че всъщност не сме толкова лоши и че чрез собствените си усилия можем да се изкупим. В това те споделят основния принцип на сатанизма, както и на рока.

I met a fan dancer

Down in South side Birmingham

She was running from a fat man selling salvation in his hand

Now he’s trying to save me

Well I’m doing alright – the best that I can

Just another fallen angel

Trying  to get through the night

Step by step, one by one

Higher and higher

Step by step rung by rung

Climbing Jacob’s ladder

(Срещнах една танцьорка в южен Бирмингам.

Тя бягаше от един дебелак, който продаваше спасение в ръката си.

Сега той се опитва да ме спаси

Но аз се справям –

По най-добрия начин, на който съм способен.

Просто още един паднал ангел, който се опитва да преживее нощта.

Стъпка по стъпка, една по една,

Все по-високо;

стъпка по стъпка, стъпало по стъпало –

изкачвам стълбата на Яков)

(Huey Lewis and the News, “Jacob’s Ladder”)

Когато погледнем този приятен номер 1 в класациите в светлината на истината, той се превръща в плашещо изложение на сатанинската философия. С помощта на библейски понятия като стълбата на Яков, падналите ангели и бягството от спасението, става ясно че “стъпка по стъпка, стъпало след стъпало”, “ние сами сме си изкупители”.

Ван Хейлън също отричат нуждата от спасителната сила на Бог в хита си “Най-доброто от двата свята” (“Best of Both Worlds”):

You don’t have to die and go to heaven

Or hang around to be born again

Just tune in to what this place has got to offer

We may never be here again

I want the best of both worlds

I know what it’s worth

Give me the best of both worlds

I want heaven right here on earth

(Няма нужда да умреш и да отидеш в рая

или да се мотаеш, за да се родиш отново.

Просто вземи това, което ти предлагаме тук

защото може и да не се върнем отново.

Искам най-доброто от двата свята,

знам какво струва.

Дайте ми най-доброто от двата свята.

Искам рая тук на земята.)

Противоположно на съвета, даден от Сами Хагар, Исус казва че ако искаме да получим рая на земята или каквото и да е друго, трябва да се родим отново (Йоан 3:3).

 

Друг начин да се изрази тази сатанинска теология е чрез най-известната и трайна пословица на Алистър Кроули: “Прави каквото искаш – това е целият закон.” (“Do what thou wilt is the whole of the law.”)

Преди да разгледаме изводите от този закон, да обърнем внимание на това колко силно е влиянието му, заедно с живота и философията на Кроули, в света на рока. “Прави каквото искаш” е надписът, гравиран върху плочите от първата партида на третия албум на Лед Зепелин. Фармакологичният гуру на рок-енд-рол поколението Тимъти Лиъри, за когото Джон Ленън е написал “Come Together”, каза следното в едно телевизионно интервю: “Аз съм почитател на Алистър Кроули; мисля че продължавам голяма част от делото, което той е започнал преди повече от 100 години. И 60^те години го потвърдиха. Кроули е казал, че подкрепя намирането на собственото “аз” и “’Прави каквото искаш’ ще бъде целия закон” в любов. Това е много силно твърдение. Съжалявам само че днес го няма за да оцени славните неща, които някога е започнал.”  

Едно от тези славни неща е свързано с името на рок-музиканта Боби Босолей. Той композира музиката за филма на Кенет Ангър “Луцифер изгрява” след отказа на Джими Пейдж да го направи. И взима “Прави каквото искаш” много на сериозно. Това го довежда до Чарлз Менсън и до участие в едно от най-ужасните серийни убийства в историята. Наследството на Кроули е развило целия си потенциал.

Но този потенциал е скритата основа на милиони човешки животи – на тези, които “са били заслепени духовно от бога на този свят” (II Коринтяни 4:4). Тази заслепяваща измама е съсредоточена върху това да помрачи една от най-простите житейски истини – че съществуват две царства и два вида хора; тези в Божието царство, изкупени от Бог, и тези в царството на Сатана, които опитват да се изкупят сами.

Както Божието царство се подчинява на една висша заповед: “Да обичаш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила” (Второзаконие 6:5, Марк 12:30), така и сатанизмът се свежда до един основен закон: “Прави каквото искаш”.  Противоположно на измамния начин на мислене, за да бъдеш последовател на Сатана не е нужно да участваш в черни меси или диви сексуални ритуали. Стига само да отречеш любовта и властта на Бога като живееш така, както ти искаш. Може дори да си религиозен, да ходиш редовно на църква, да даващ десятък, да вършиш добри дела. Ако религията ти е водена от твоите собствени желания, то на теб все още ти е удобно да следваш основния закон на Сатана, “Прави каквото искаш”.

Не е ли иронично че хора като Кроули и ЛаВей разбират по-добре корена на греха и принципа, който разцепва на две цялото човечество, от повечето хора, които ходят на църква!

На всеки от нас се дава избор, от който зависи цяла вечност. Можем да вървим по собствения си път и да останем за винаги загубени. Или можем да потърсим този, Който е пътя, истината и живота” (Йоан 14:6).

По пътя на аналогията: ако музиката е това, в което вярваме, а танцът – това, което вършим, можем, по думите на Били Айдъл, да “танцуваме със себе си”, оставайки “мъртви в греховете си, следвайки пътищата на този свят и на владетеля му (Сатана), …задоволявайки копнежите на грешната си природа, следвайки нейните желания и мисли, … оставайки по природа деца на гнева” (Ефесяни 2:1б, 2, 3). Или можем да се вслушаме в небесната музика и да позволим Бог да ни научи на нов танц, на нов начин да живеем живота си.

 

 

 Сега, в заключителната част на това представяне, по-важен от темата за рока се оказва въпросът за бунта на хората и за усилията, които Бог прави за да ги спаси от този бунт. През целия филм разглеждахме симптомите на това духовно безвластие: подиграването с Бога, защитата на греха, влечението към всичко окултно. Но те си остават просто симптоми. Истинският проблем не е в това за какво пее вокалистът, с какво се занимава китаристът в свободното си време или какво слушаш ти. Тези действия със сигурност произтичат от сърцата ни, а състоянието им зависи от състоянието на господаря на сърцата ни. Кой владее твоя живот? Кой е твоят изкупител?

Исус казва, че от сърцето на естествения човек, тоест, от центъра на съществото му, произлизат зли помисли, насилие, безнравственост и лъжи. За всички тези се убедихме, че са в сърцето на рок музиката. Божието решение за този сърдечен проблем не е някоя нова диета или курс от упражнения или казано с други думи, да се тренираме в това да бъдем достатъчно добри. Ние никога няма да бъдем достатъчно добри. Бог решава проблема като ни дава ново сърце – сърце, което Му принадлежи. Затова Бог-Син стана плът и на кръста направи най-чудната размяна. Той пое нашите грехове и нашите сърца, като дори преживя наказанието за тези грехове – смъртта и ада. В замяна Той ни предлага Неговото сърце, Неговия живот – чист, свят, туптящ от Божия живот със силата на цяла вечност. Този дар те очаква, нужно е само да направиш тази размяна – да се откажеш от собствения си живот и да получиш нов. Размяна на дрипи за богатство, на смърт за живот.

Ще приключа като споделя с теб една последна аналогия. Ако музиката е това, в което вярваме и танцът е това, което вършим, да погледнем медната пчела. За нея танцът също е въпрос на живот и смърт. Когато една пчела открие храна, тя се връща в кошера и описва на останалите местонахождението на храната чрез сложна поредица от движения, наречена “танц на завъртанията” (the waggle dance). Пчелите внимателно отбелязват специфичните движения в танца, които им показват посоката, в която да летят и разстоянието, което трябва да изминат. После тръгват, носейки точно толкова храна, колкото им трябва за това пътуване. Ако една от тях не разбере посланието правилно, тя няма да намери храната на време. Ако си виждал пчела да пълзи по земята, най-вероятно е в такова положение – силата й е свършила посред пътя и тя скоро ще умре.

По същия начин Исус влезе в този кошер на човечеството, когото наричаме Земя. Той изпя, както в музиката, която допреди малко слушахме, една небесна песен. Чрез танца Си – живота Си – Той ни показа пътя, по който да стигнем обратно при Бог. Пътя към рая, от който всички сме изпаднали. Както Исус често казваше когато беше на земята, таза казва и днес: “Този, който има уши да слуша, нека чуе”. Послушайте и се подчинете и, подобно на медната пчела, намерила храната си, ще живеете. Не слушайте, или слушайте и не се подчинявайте, и непременно ще умрете.

Нещата се усложняват от факта, че съществува един враг, който си има собствена песен. Песен, пълна с лъжи, която може да заглуши небесната мелодия. Видяхме съвсем ясно този враг докато изследвахме рок музиката. Истина е че неговата песен звучи и на много други места. Но благодаря на Бога, че независимо колко задушаващи са станали лъжите на Сатана, те не могат да надвият истината. Тези от вас, които са имали уши да слушат, със сигурност са чули.

Сега остава само постъпката на подчинение. Време е да направим размяната. Ако никога не си го правил, обърни се от греха си. Кажи на Бог, че съжаляваш. Приеми любовта и прошката, които Той дава с удоволствие. Ако си искрен, неговата благодат ще бъде изляна в живота ти и ще имаш силата да се промениш, за да бъдеш истинско дете на Бога. Аз го направих преди девет години, във времето когато слушах рок, и животът ми беше променен завинаги.

Знам, че може да ти се струва страшничко, но Бог ще направи същото за теб.

Сега ще се моля за да помогна на тези, които може да не знаят какво да кажат на Бог. Има милиони начини да го кажеш. По-важното е намерението на сърцето ти. Наистина ли желаеш да дадеш всичко на Бог? Кажи Му го тогава. Моли се така:

Скъпи Боже, Отче, Изкупителю, прости ми греховете. Най-вече това, че живях живота си както аз исках. Сега виждам бунта и гордостта си. Виждам как съм отхвърлил Теб и Твоята любов. Благодаря Ти че изпрати Сина Си Исус, за да страда вместо мен и приемам със смирение и благодарност размяната, която Той направи на кръста. Давам ти греха си, живота си, всичко мое. Приемам прошката Ти и предложението Ти да ме осиновиш като едно от собствените Ти деца.

 Благодаря Ти за това, че си ми дал ново сърце. Заявявам пред Теб, пред дявола и пред хората, че от днес нататък Исус Христос е мой Господ. Амин.

 

Трябва да се разделим. Ще ти дам последен съвет. Ако още не си изградил това взаимоотношение с Бог, моля те, обмисли внимателно това, което видя и чу. Моли се и поискай от Бог да ти разкрие истината. Не вярвам, че тя може да те изплаши.

А ако си се молил с тази молитва, сподели с някого. Можеш и да се свържеш с нас в Reel 2 Real – много ще се радваме. Започни да се молиш, тоест, да говориш с Бог, чети библията и намери добра църква, в която хората наистина живеят за Бог.

Пази се и ще се видим в царството на нашия Баща.

 

Не вика ли мъдростта? И разумът не издига ли гласа си?

Тя стои по високите места край пътя,

на кръстопътя,

възгласява при портите, при входа на града,

при входа на вратите:

Към вас, човеци, викам

и гласът ми е към човешките чада.

Вие, глупави, придобийте благоразумие,

и вие, безумни, придобийте разум.

Послушайте, защото ще говоря достойни неща;

 ще отворя устните си да изрека правда.

Защото езикът ми ще говори истина,

а нечестието е мерзост за устните ми.

Всички слова на устата ми са справедливи,

няма в тях лъжа и коварство.

Те всички са ясни за разумния човек

и прави за тези, които намират знание.

Приемете поуката ми, а не сребро,

по-добре знание, нежели отбрано злато,

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни

и нищо, което може да се пожелае, не се сравнява с нея.

(Притчи 8:1-11)

 

 

______________________

 

Във филма са използвани цитати от Новата международна версия (NIV) на библията. На местата, където българският превод на Библейска лига от 2002 е неясен или не се свързва пряко с текста на филма, съм превела пасажа направо от NIV.

  

^1* 17 години след издаването на Hell’s Bells, култът се разпространява в интернет, по радиото и по телевизията (вж. клиповете, избрани от зрителите на ММ през нощта)  и готик, индъстриъл, блек и дет метълът не се крият в подземията. В този култ са включени милиони предимно млади хора, които слушат групи като HIM (“His Infernal Majesty” – “Негово адско величество”), Dimmu Borgir , Cradle of Filth (“Люлка на разврата”), Burzum, Manowar, Type 0 Negative (“Група 0 отрицателна”), Godsmack (“?!?”). Изреждането и разделянето на стилове обаче само ни отдалечава от целта – да осъзнаем, че зад всички стои сатанизмът - бел. прев.

 

^2* Във връзка със сатанинската стратегия можем да се позовем на Мерилин Менсън. Поради отблъскващото му поведение и изкуство християните може да не го считат за опасност, но е факт, че милиони млади хора го обожават. Менсън открито проповядва основните принципи на сатанизма:

“Всяка епоха трябва да има поне една смела личност, която да се стреми към унищожаване на християнството. Засега никой не се е справил, но може би чрез музиката ще успеем.”;

“Вярвам, че аз съм Бог. Вярвам, че всеки е Бог сам на себе си. Сънувах, че съм Антихрист и го вярвам.”;

“Искам да бъда като Фридрих Ницше и Алистър Кроули – мъже, които по свой начин са приближили хората към апокалипсиса.”

– из книгата “Тhe Long Hard Way Out of Hell” на Мерилин Менсън и Нийл Строс – бел. прев.

 

 ^3* През 1989 г. в предаването на Ривера гостуват известни сатанисти и християни със свидетелствата си и се излъчват интервюта от затвора с двама убийци, а разговорът с Ози Осбърн се предава на живо от Лондон. Показани са части от клипове на Венъм, Кинг Даймънд и други герои на Hell’s Bells. Предаването предизвиква обществено обсъждане в Америка. Родителите остават шокирани от дяволското влияние в музиката, която децата им слушат, а законно регистрираната в САЩ “Църква на Сатана” недоволства от “прибързаните заключения и лъжите по отношение на сатанинската философия”.

Резюме или архивен запис на “Exposing Satan’s Underground” се намират изключително трудно. Единственият резултат от търсенето в Интернет беше статия от сатанински сайт, която на кратко разказва предаването, като го нарича “опитът на Ривера да богохулства срещу сатанинската религия”. – бел прев.