Дейвид Уилкерсън

Ще продължаваме ли да живеем в грях?

 

Може ли някой, който нарича себе си обожател на Исус, умишлено да продължава да върши грях? Като Негови последователи ние искаме да бъдем свободни от силата на греха. Свидетелстваме, че кръстът ни изкупи изцяло от робството му, но все още много вярващи продължават да се държат здраво за похотта, навиците, злобата и огорчението си. Къде са тези християни? – ще попитате вие. Те са навсякъде около нас. Ще ги видите да хвалят Бога в църквите всяка неделя. Те издигат ръцете си към Бога, за да ги освободи. Свидетелстват на другите за Христовата сила, която разчупва всяко робство, но самите те не искат да оставят греховете на душата си. За жалост, много от тях не вярват, че нещо може да разчупи оковите на греха в тях. Те опитват по всякакъв начин да се освободят от пристрастяването си, но изглежда не им помагат и многобройните молитви или съветнически и изобличителни проповеди. Грехът се е увил около сърцата им като змия и напълно владее живота им. В резултат от това те носят мъчителния товар на вина и осъждение.

Павел пита: “Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него?”   (Римл. 6:1,2). Павел се чуди: “Получили сме невероятни благословения в Христос. В Него сме били кръстени, с Него сме погребани и възкръснали. Как можем тогава да продължаваме да грешим?”

Истината е, че колкото по-дълго се отдаваме на греха, който ни е завладял, толкова по-силна става хватката му. Той е рак, който се разпространява в цялото ни същество, омърсявайки всичките ни мисли и действия. Разлагащата му сила излива унищожение във всяка област на живота ни – от ходенето ни с Христос до взаимоотношенията ни и всичко, до което се докосваме.

Още повече, грехът не си отива сам. Ако не го унищожите и изкорените, той сяда на трона на живота ви. Първо засяга съвестта ви и ви кара да изгубите способността си за правилна преценка. Разликата между правилно и грешно ви се струва замъглена и неясна. След това гласът на греха стига до ушите ви. Малко по малко, той оправдава похотта, като дори ви дава доводи от Писанието. Накрая ставате “издръжливи на проповеди”, тоест, спирате да откликвате на изобличенията от Святия Дух.

Може би познавате християни, изпаднали в това ужасно състояние. Всеки път, когато им говориш за похотта на сърцето им, те започват да се защитават. Те твърдят: “Това, което правя, не е грешно. Молих се и Святият Дух ми каза, че не съгрешавам.” Въпреки това е съвсем ясно, че такова поведение противоречи на божието слово.

Според условието на божия завет Святият Дух ни дава сила цял живот да побеждаваме дявола. Той ни дава всичко необходимо, за да отхвърлим дяволската власт над живота си. Дори прави така, че да поискаме да се подчиним на божиите заповеди.

В Новия завет Бог обещава да разчупи всяко робство и да освободи всеки пленник. Това важи само за тези, на които им е втръснало от греха им. Защо Святият Дух да дава сила на хора, които не смятат, че освобождаването от греха е нещо сериозно?

Ако мислите, че Святият Дух ще ви освободи от хватката на греха без пълното ви съдействие, грешите. Има християни, които се отпускат и се отдават на похотта си и в същото време чакат Духът да я изкорени от тях. Такова поведение не само ги кара да се чувстват удобно в греха си, но и представя по грешен начин новия завет на Господ.

 

Защо вярващите продължават да вършат грях?

 

За да отговоря на този въпрос е необходимо само да погледна в собственото си сърце. С приближаването на съдния ден, аз си представям как стоя пред престола на Бога и как любящите Му очи ме гледат. В този момент аз ще трябва да дам отчет за всичките си мисли и дела. Като служител на евангелието, ще трябва също да отговарям за посланията, които съм проповядвал на другите, без да съм живял според тях. Павел пише същото: “да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” (1 Кор. 9:27б). Поучението от тези думи носи свят страх в моето сърце. Аз извиквам всеки ден: “Господи, ако има някакъв грях в мен, моля те да се справиш с него. Не искам, след като чуя звука на тромпета, да се намеря застанал пред Теб с похот, която обвива сърцето ми.”

Какво ще кажете на Исус, когато застанете пред Него? Какво извинение ще намерите, за да обясните защо сте се държали здраво за “горчивия корен”, за гнева, за алчността и за грешните си навици? Ще кажете ли: “Господи, не знаех, че Ти приемаш този единствен грях толкова насериозно. Мислех, че ще бъдеш търпелив, че милостта Ти към мен ще бъде изобилна в греха ми. Винаги съм вярвал на обещанията на новия завет. Очаквах, че Духът ще отстрани този грях от мен.”

Възлюбени, нашият Господ идва скоро, затова няма време да се отнасяме несериозно с греха. Познавам много добросъвестни вярващи, които поне веднъж в живота си са били безгрижни и похотта ги е победила. Така че, не мислете, че не може да се случи на вас. “Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римл. 3:23). Нужно е сами да се запитате: Защо продължавам с греха си? Защо това зло робство още ме държи? Защо не съм свободен?

Аз вярвам, че Святият Дух ми открива много неща по този повод:

 

Продължаваме да грешим защото нямаме страх от Бога.

 

Много християни днес нямат в сърцата си страх от Бога, посаден от Святия Дух. Авторът на Притчи заявява: “С милост и истина се изкупва грях и чрез страх от Господа човеците се отклоняват от злото. “ (16:6); “Не имай себе си за мъдър; бой се от Господа и бягай от зло.” (3:7); “Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.” (14:27). Страхът от Бога тук означава много повече от благоговейно страхопочитание и уважение. Псалмистът ни казва, че не можем да получим пълното откровение на Божия завет, докато този страх не се вкорени дълбоко в нас: “Тайната на Господа е с онези, които се боят от Него и Той ще им покаже завета си.” (Псалом 25:14) Този стих свързва разбирането на завета със страха от Бога. Накратко, откровението е свързано с Неговия свят страх.

Убеден съм , че без страх от Бога не можем да изпитаме трайно освобождение от греха. Това все още е забранена тема в много църкви. Кога за последен път сте чули проповед за страха от Бога?

Една от причините е че това, което е позволено в света, нахлува и в Божия дом. В последните години думата “благодат” започна да се приема като покривало на греха. Псалмистът е написал: “Беззаконието на нечестивия свидетелства на сърцето ми, че пред очите му няма страх от Бога.” (36:1) Още повече, че развратени служители избягват някои стихове, отнасящи се до страха от Бога. Обикновено проповядват върху следните стихове: “Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.” (2 Тим. 1:7);  “В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта.” (1 Йоан 4:18); “Защото не сте приели дух на робство, за да бъдете пак в страх, а сте приели дух на осиновление, чрез който и викаме: Авва, Отче!” (Римл. 8:15).

Това са чудесни стихове. Обаче се отнасят по-скоро за страх от хора и от Сатана, а не от Бога. Същата дума за страх е използвана и в Евреи 13:6: “Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?”

 

Новият завет съдържа това, което наричам “предварителна работа на благодатта”

 

Вярвам, че Бог има да извърши определена работа в нас преди да изискваме изпълнението на заветните обещания. Каква е тази “работа”, от която зависи всичко останало? В книгата на пророк Еремия се казва: “…и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене” (32:40). Бог първо иска да сложи в сърцата ни Своя страх. Еремия говори за снабдяването от новия завет на Бога, а не от стария. Тук Господ ни обяснява как ще извърши това първо дело на завета: “Аз ще сложа страх в сърцата им”. Той ни дава да разберем, че сами не можем да събудим и изработим такъв страх. Не можем да го получим чрез полагане на ръце или чрез нещо друго, което правим с плътта си. Единственият начин да бъде изпълнено това е божият Дух го извърши.

Всъщност Бог ни казва: “Аз ще направя чудесни неща във вас. Ще изпратя собствения Си Дух, Който ще обитава във вас и ще ви даде ново сърце. Той ще ви даде сила да умъртвите всички дела на плътта и ще ви води към пълна свобода от влиянието на греха. Накрая ще ви накара да искате да вършите това, което за Мен е удоволствие. Има обаче едно дело, което Моят Дух трябва да извърши преди всичко друго. Той ще сложи във вас свят страх по отношение на греха. Тогава няма да се отдалечавате от заповедите Ми. Ако нямате Моя страх в себе си, грехът ще ви води далеч от Мен.” Толкова е просто. Святият Дух променя начина, по който се отнасяме към греха си. Той знае, че докато продължаваме да гледаме несериозно на похотта си, няма да бъдем освободени. Той ни показва колко дълбоко Го наранява грехът и как предизвиква гнева Му. Как Святият Дух прави това? Той използва изобличаващото божие слово – пробождащите стрели на святата истина.

Ако ви е дотегнало от греха и копнеете да ходите праведно, пригответе се: Бог ще изстреля изобличаващите стрели на благовестието в сърцето ви. Тези стрели ще претърсят всяка скрита област в него, изобличавайки всяка похот. След като улучат целта, вие ще усетите пламъците на истината да изгарят дълбоко съвестта ви.

Много християни, които се водят от плътта, се опитват да се отърсят от вината, която стрелите предизвикват. Постоянно изтъкват стиха: “И така, сега няма никакво осъждение на тези, които са в Христа Исуса” (Римляни 8:1а) Те обаче пренебрегват втората му част: “които ходят не по плът, а по дух” (8:1б). Ако продължаваме да ходим в грях не можем да изискваме божието обещание за “неосъждение”.

Вината, която чувстваме вследствие изобличението от Святия Дух, всъщност е дело на Божията милост. Предназначението й е да покаже измамността на греха в нас. Ние трябва да искаме Божият дух продължително да натоварва съвестта ни с вина, страх и осъждение към греха – докато цялата ни греховност бъде изобличена.

 

Страхът от Бога включва пълното разбиране на опасността и последиците от греха.

 

Много християни не са чувствителни към опасността, в която се намират, когато продължават да вършат грях. Само горящите стрели на истината, изпратени от Святия Дух, могат да разбудят техните души за страха от Бога, който е необходим за отхвърлянето на греха. Нека да споделя с вас някои от огнените стрели на действителността, които Бог използва за да прободе душата ми.

 

1. Бог счита скритите похоти и грехове на християните за по-злонамерени, опасни и омразни от най-отвратителните, зли и открити грехове, извършени от неспасените.

Много вярващи мислят тайните си грехове за незначителни, само защото те не определят поведението им. Бог обаче вижда сърцето – грехът, който вижда там, надвишава този на злонамерените грешници. Нека да обясня.

Опитайте се да си представите най-отвратителното престъпление, извършвано някога от зъл човек – неспасен мъж или жена. Веднага мислите ми се връщат към статия, отпечатана в един нюйоркски вестник от миналата година. Един мъж се жени за жена, която винаги е копняла да има дете. Той се съгласява тя да забременее веднага и когато бебето се ражда, майката прекарва първите няколко седмици, привързвайки се към него. Изведнъж мъжът взема детето от нея и го убива. За да си отмъсти. Очевидно е бил разгневен на жената за това, че не отишла на погребението на баща му преди да се оженят. Той се оправдава: “Тя не ме утеши когато имах нужда. Сега ще я накарам да страда.” Това е едно от най-жестоките, отвратителни, ужасни престъпления, извършвани някога.

Човечеството днес е видяло повече убийства (включително масови) и показни престъпления, в сравнение с което и да е предишно поколение. Все пак това е божията гледна точка: нищо не може да се сравни с упоритата похот в сърцата ни. Нашите лоши навици, омразата и греховете на сърцето ни са по-отвратителни пред погледа Му от всяко нещо, което човечеството някога е извършило.

Ето един пример за божията гледна точка в книгата Откровение. Исус говори за лаодикийската църква: “Зная делата ти, че не си нито студен, нито горещ! Де да беше ти студен или горещ!” (3:15) Бог ни казва: “Не си това, което казваш. Смяташ, че не се нуждаеш от нищо, но аз ти казвам, че си станал хладък, равнодушен. Всички останали смятат, че си честен и успял. Аз обаче виждам сърцето ти и знам, че ревността, която имаше някога за мен, е пресъхнала.”

Притчите казват: “Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (4:23) Също така: “Както мисли в сърцето си, такъв е и човекът” (23:7). Тези са острите стрели на Святия Дух. Те пробождат сърцата ни: “Не можеш да се скриеш от очите на Бога. Всичко, което си скрил в душата си, ще излезе наяве. Няма значение дали смяташ, че то определя поведението ти или не. Бог няма да извини скритата ти похот.”

 

2. Колкото по-дълго вършите грях, толкова по-голяма става опасността да закоравите сърцето си.

“Внимавайте, братя, за да няма някой от вас сърце зло и невярващо, което се отдалечава от живия Бог. Увещавайте се един друг всеки ден, защото е казано, че “днес е денят”; никой от вас да не се закоравява чрез измамата на греха.” (Евреи 3:12, 13)

Може би сте треперили, чувайки божието слово. Разтапяли сте се когато сте слушали огнена проповед и сте знаели, че се отнася специално за вас. Имали сте “ухо” за да чувате гласа на Святия Дух. От известно време обаче вие кокетничите с някакъв сърдечен грях – забавлявате се с него и той не излиза от ума ви. По този начин, докато грехът работи във вас чрез измама, можете да седите спокойно при всяка проповед, независимо колко помазана е тя.

Ако имахте страх от Бога, той много бързо ще ви открие, че сърцето ви бавно се втвърдява. Бихте разбрали че, продължавайки всеки ден да се отдавате на греха, все повече “изсушавате” съвестта си. Ден след ден, грехът ви става все по-малко неявен за вас. Скоро ще бъдете изцяло слепи и ще имате фалшив мир. Накрая грехът ви ще премине всички граници, които сте му поставили, и от него ще произлязат всякакви постъпки.

Виждал съм отблизо ужаса на божия човек, който е позволил сърцето му да закоравее. Той беше служител и мой приятел, пастор на голяма църква. Бог го беше благословил мощно, помазвайки проповедите му с огъня и силата на Святия Дух. Този служител имаше скрита сексуална похот. След време започна да й се отдава и накрая беше хванат в прелюбодейство.

Бог беше милостив към моя приятел. Църковните лидери и презвитерите го наказаха и след време беше възстановен в служението си. Щом похотта се надигна в сърцето му, Святият Дух беше верен да се справи с нея. Но този мъж не се отнесе сериозно към греха си. Никога не обърна сърцето си за да чуе гласа на Духа.

Аз присъствах вечерта, когато отново беше изобличен. Пет жени излязоха пред събранието и признаха, че са имали връзка с него. Някои дори казаха, че са правили секс с него минути преди да се качи на амвона да проповядва.

По-късно мой приятел попитал този пастор: “Как ти позволи съвестта да направиш това? Как, след като си прелюбодействал, можа да се направиш че проповядваш от святото божие слово?” Пасторът отговорил със смях: “Трябва да си добър актьор.”

Това е закоравено сърце. Нищо не развълнува този човек. Той беше станал толкова твърд, че можеше да се отдаде на прелюбодейство и след това да отвори библията и да проповядва благата вест без следа от чувство за вина.

 

3. Ако продължавате с греха, ще се срещнете с тоягата на Бога.

Псалмистът пише следното за най-важните заветни обещания на Бога: “Ако чадата му оставят закона Ми и не ходят в заповедите Ми; ако престъпят повеленията Ми и не опазят наредбите Ми, ще накажа с тояга престъпленията им, с бич беззаконията им; но милостта Си не ще оттегля от него, нито ще изневеря на истината Си. Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло из устните Ми.” (Псалом 89:30-34)

Радваме се когато четем тези чудесни думи на Новия завет. Бог обещава никога да не оттегля любящата Си милост от нас, независимо колко лошо сме паднали. Въпреки това, много вярващи лесно пренебрегват предупреждението от този стих – ако отхвърлим божия закон и откажем да спазваме заповедите, Бог ще накаже престъпленията ни със Своята тояга.

Не съществува никакъв начин да бъде смекчено словото Му. Бог съвсем ясно ни казва: “Ако продължаваш да живееш в грях, Аз ще се справя с това строго. Ще ти простя, но ще отмъстя за греха ти. Ще усетиш ударите на бича Ми върху гърба си.”

Библията казва, че Бог поправя чрез наказание тези, които обича. Тази истина е живо отразена в живота на Давид. Спомни си как Бог наказа този Свой верен слуга, който се радваше на благоволението Му. В един момент от живота си Давид съгреши ужасно, оправдавайки постъпките си и пазейки ги в тайна месеци наред. Накрая Бог каза “Достатъчно!” и изпрати пророк да изобличи греха му. Натан използва сравнение, за да предотврати всяка възможност на Давид да се оправдае. Накрая царят призна: “Извърших грях, виновен съм.”

Не е достатъчно само да признаете греха си. Бог не само изобличи Давид, но и употреби тоягата Си върху гърба му. Разбира се, знаем че Той винаги използва тоягата Си с любов. Животът на Давид обаче ясно показва, че поправлението чрез нея не е леко. Следите, които оставя, са болезнени и мъчителни, като често тоягата пада не само върху нас, но и върху тези, които обичаме и са ни близки. Вижте прекия резултат от греха на Давид върху околните. Извънбрачното му дете, родено от Витсавее, умря. Хиляди израилски войници бяха убити в битка. Грехът му донесе позор за страната и направи Израил за подигравка в очите на враговете му. Тази агония не беше достатъчна. Давид понесе безкрайна болка заради греха си. Собственият му син Авесалом му отне трона като се разбунтува срещу баща си. Армията му го преследваше като диво животно. Трябваше да избяга в пустинята от сина, когото обичаше толкова много. След това, когато Авесалом бе убит, Давид плака неутешимо.

Давид разбра, че всичко това можеше да бъде избегнато. Всяко нещастие беше мъчително напомняне за последиците от греха му. Той изразява нестихващата си болка в Псалмите, пишейки че душата му е била в постоянно мъчение, че е бил обезсърчен от объркването си, че леглото му е станало легло от сълзи. Той вика в агонията си: “Господи, защо ме отхвърли?”, ридае в страх: “Святи Душе, не ме оставяй!”. Тоягата на Божието изобличение доведе Давид до края на силите и здравето му. Както ще видим по-нататък, го доведе до прага на смъртта.

 

4. Ако продължавате да грешите, силите и мирът ви постоянно ще бъдат изцедени.

Давид написа: “Защото се изнури в тъга животът ми, и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.” (Пс. 31:10) Подобно на дупка в резервоара на кола, грехът бавно ще източи всичките ви сили. Мирът, радостта и силата ви буквално ще се стичат капка по капка докато свършат окончателно.

Давид признава: “Няма здраве в плътта ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.” (Пс. 38:3) Той казва: “Цялата ми сила изчезна заради греха ми. Тялото ми е болно от това, което извърших. Безчестието ми не ми оставя почивка.”

Давид опита пронизващите стрели на Бога. Той написа: “Защото стрелите Ти се забиха в мене и ръката Ти тежи на мене.” (Пс. 38:2) Този слуга по сърцето на Бога беше научен на страх от Него. Част от болезнения урок бе това, че загуби Божия мир. Тогава извика: “Той намали силата ми” (Пс. 102:23).

Познавам християни, които водят напълно объркан живот, защото продължават да се отдават на греха. Тези празни души са винаги обезсърчени, винаги борещи се, но нестигащи доникъде. Познавам също служители, които не могат да се спрат заради греха си. Те постоянно са заети, работят и никога не влизат в божията почивка.

Няма значение кои сте – ако имате тайни грехове ще изпитвате продължително безпокойство в живота си – в дома, семейството и работата си. Всяко нещо, което докоснете, ще се обърка и ще бъде унищожено. Ще нарастват все повече заетостта и объркването ви. Безкрайните грижи ще ви подмятат насам-натам и ще ви плашат. Целият ви мир и сила ще бъдат изцедени.

 

5. Ако продължавате да живеете в грях, ще загубите възможността да бъдете използвани за божието царство.

Виждал съм много хора, които са били използвани мощно от Духа, а по-късно Бог ги е оставил настрана. Господ просто им казва: “Съжалявам, синко. Обичам те, имам милост за тебе и ти прощавам, но не мога да те използвам.” Това е едно от най-ужасните неща, които мога да си представя. Това се случи и с цар Саул. Библията ни казва: “Самуил каза на Саул: Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда; защото Господ щеше да утвърди царството ти над Израил довека. Но сега царството ти няма да трае; Господ си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде предводител на народа Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.” (1Царе:13:13, 14)

Какви страшни думи. Господ каза на царя: “Саул, ти не можа да задържиш Моите благословения за дълго в живота си. Аз почти бях установил завинаги царството ти в Израил. Имах велики планове за теб – да те използвам мощно. Ти обаче не можа да се справиш с греха си. Вместо това ти стана по-жесток и закорави сърцето си, затова с теб е свършено.” Божият Дух веднага напусна царя и от този момент нататък той не беше полезен за царството. Оттук нататък всичко, което Саул правеше, беше плътско.

През последните няколко години видяхме Божия Дух да разрушава служения на плътски пастори, евангелисти и телевизионни проповедници. За една нощ Бог отне от тях благословенията Си и по този начин те загубиха значимостта си пред очите на целия свят. Мисля си и за преподаватели в християнски колежи, които се наслаждават да ограбват вярата на учениците си. Техните духове са увяхнали, празни и безплодни. Остава им една цел: да избегнат ада.

Ето така свършва всичко щом продължавате да грешите. Ставате изцяло безплодни и безполезни за божието царство.

 

Има добри новини за вас.

 

Бог справя ли се с греха ви в момента? Изстреля ли изобличителни стрели в сърцето ви, за да почувствате вина за греха си? Не се страхувайте – това е подарък от Бога. Той посажда силата си във вас и ви учи: “Само чрез святия страх от мен ще оставиш греха си.”

Веднъж убедите ли се в извънредната греховност на греха си, ще бъдете готови за утешението на Святия Дух. В Деяния на апостолите се казва: “По цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше. ” (9:31) Тъй като християните от първи век ходеха в страх от Бога, те получиха утехата на Святия Дух.

Какво всъщност означава да ходите в страх от Бога? Да си напомняте сами Неговите предупреждения. Също така означава да позволявате на Духа да товари сърцето ви с изобличение, да изважда греха наяве и след това да го хвърли далеч от вас. Правейки това, той поставя основата за изпълнение на всяко едно от божиите заветни обещания.

Когато страхът от Бога напълно ви завладее, ще се боите от опасността и от последствията от греха. Всеки ден ще ходите в този свят страх. Накрая ще разберете, че през цялото време Бог е работил милостиво във вас, правейки това, което е обещал: да ви освободи от робството и властта на греха.