ХРИСТИЯНИТЕ  ДНЕС

Вестник на италианската Асамблея на Бога,

статия от Брой от 1 до 15 юни 2006, Самуеле Фаиа

http://www.assembleedidio.org/cristianioggi/COgiu1-06.pdf

 

ДА  ДОСТИГНЕШ  ИСУС

 

“Дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.” (Марк 5:27)

 

Живеем в хаотичен свят: безредие съществува в религията, обществото, политиката и икономиката. Хаосът вече не е само извън човека, а е достигнал мислите, чувствата, вълненията, съзнанието и цялото му вътрешно същество.

Вероятно също както в този разказ от библейския текст, когато денят също е бил изпълнен с хаос, но сред голямата бъркотия една жена, печална и обхваната от хаотични мисли, се решава да достигне до Исус и да Го докосне.

Очевидно не е най-удобният момент, не изглежда да е правилният ден и подходящият начин, но за нея този случай не е за изпускане… трябва да достигне до Исус.

Живеем в несигурен свят и Исус е и остава единствената сигурност. Той е онзи, който не ни разочарова всред житейските бури. Христос е “фарът”, който води в “сигурното пристанище”.

Да се приближиш до Исус означава да намериш спасение, тъй като Той е платил цената за нашето изкупление. Да достигнеш Исус означава да намериш истински мир и дълбока радост; означава да намериш изцеление.

Случката от евангелието ни представя една жена, болна вече 12 години: “… и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше пропиляла целия си имот, без да види някаква полза, а напротив – беше й станало по-зле”. Възможно е да стигнеш до Исус, но трябва да го направиш по нейния начин.

 

Да достигнеш Исус сама: “Не търся ничия подкрепа, нито помощ от когото и да е, защото ще бъда обезсърчена и принудена да се откажа.”

 

Колко пъти някой е искал да отиде при Исус, но после се е връщал, отчаян от мнението на някой друг, смутен от това, което приятелите и роднините му биха могли да си помислят, и уплашен да не загуби нещо – но кой знае какво!

Когато слепият просяк от Ерихон Вартимей извика: “Исусе, сине Давидов, смили се над мен!” (Марк 10:47), много хора му казаха да замълчи.

Ханаанката пренебрегна всеки съзнателен довод, присъщ на човешкото мислене, от който можеше да започне “делото на обезсърчаване” и така духовният песимизъм да стане ужасна пречка.

Жената е подтикната от лична нужда, която вече е споделила с много лекари. Те не са могли да направят нищо, ето защо тя разбира, че щом нуждата е лична, то и срещата й с Исус, Който може да й помогне, трябва също да е лична.

Имаше много хора, които се навъртаха около Исус, много Го докосваха, но никой от тях не стигна наистина до Него. Не тълпата, не масите са тези, които отиват при Бога, а отделни мъже и жени, които вземат решение в хаоса на собствения си живот да стигнат до Исус.

Такива, каквито сме, понякога съвсем сами, можем да стигнем до Него, защото е толкова близо, колкото не можем да си представим.

Ако очакваме помощ от някого, сигурно няма да я получим; ако очакваме по-подходящ момент, кой знае дали ще дойде!

Междувременно сме загубили една възможност да достигнем Исус.

 

Да стигнем до Исус с истинска вяра

 

“А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.” (Евреи 11:6)

Който иска да стигне Исус, трябва да го направи с истинска вяра: “Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:16).

Знаем, че вярата се ражда от слушане на Божието слово (Римляни 10:17) и наистина нашият текст потвърждава, че жената “като чу за Исус дойде между народа” (Марк 5:27).

Божието слово ни показва тъмното състояние, в което се намира човекът, но също така провъзгласява безкрайната Божия любов, спасението и помощта, която Бог е готов да даде на тези, които се приближават до Него. То е “стимул за вярата”.

Вярата на тази жена не се основава на човешка логика, няма нужда от потвърждение, не се спира пред препятствия и, въпреки че огромна тълпа обгражда Исус, тя просто си проправя път.

Въпреки слабостта, отчаянието ни и всички други препятствия, които ни притискат от всички страни, вярата в Исус отваря проход и ни позволява да Го виждаме и да стигнем до Него.

Жената знае със сигурност какво означават думите: “ако успея само да докосна дрехата Му, ще бъда изцелена” (Марк 5:28) и “вярата е сигурност в нещата, за които се надяваме, проява на нещата, които не се виждат” (Евреи 11:1).

Сама и с истинска вяра жената най-после достига до Исус и Го докосва. Това е докосване до Спасителя, за Когото е възможно да се е молила в сърцето си. Може в мислите си да се е обръщала към Исус, но вече иска да докосне “поне дрехата Му”.

На така наречените религиозни хора им стига да задоволят съвестта си с това, че мислят за Бога и че от време на време участват в суетни и безплодни религиозни ритуали.

Те са като тълпата, която заобикаляше Исус – само присъстваха там без да получат нещо от Него; не разбраха дори малка част от това, което жената разбра. Те никога лично и истински не се бяха срещали с Господ, никога не бяха Го познали истински. Всъщност никога не бяха Го виждали и докосвали.

От разстояние не би се случило нищо, защото Исус не раздава благодатта Си без първо да е имало допир с този, който Го търси.

Господ каза на един човек на име Закхей, който се беше покатерил на едно дърво, за да Го види когато преминава: “Закхей, слез, защото днес трябва да дойда в твоята къща” (Лука 19:5).

Ако искаме да разберем делото на Бог в нашия собствен живот, не е достатъчно да бъдем едни от многото, да сме част от тълпата, обезличени в нея. Напротив, необходимо е лично да се срещнем с Господ Исус Христос и този допир вече не е физически, а дълбок и духовен. Той ще ни позволи да разберем как Неговата сила влиза осезаемо в живота на човека и го променя.

Когато Исус попита кой Го е докоснал, жената вече не можеше да стои в сянка, защото веднага след като се допря до Него, “пресекна кръвотечението и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта” (Марк 5:29). И още: “А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.” (Марк 5:33) Следователно ние сме насърчени да си “проправим път” между съмненията, страховете, несигурността, препълнили ума ни, за да удължим ръката на вярата и да “достигнем” Исус. Да открием, че Той още раздава спасение, прошка, помощ, водителство и сила чрез Святия Дух. Благодатта излиза от Него и Исус осъзнава това, но иска да знае кой Го е докоснал и по този начин е показал такава вяра в Него.

Колко пъти Исус минава покрай хора, които не правят нищо за да Го достигнат, да Го повикат, срещнат или докоснат. Чакаш ли по-подходящ момент, въпреки че именно днес е денят да получиш това, което искаш, от което имаш нужда?

Достигни до Него днес насред хаоса на живота, защото ако само докоснеш полите на дрехата Му, ще бъдеш изцелен и спасен.