јко разпростран€вате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го промен€те и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
ѕреводач: ёли€ Ѕорисова (28-46)

 

 

 ќ–≈ЌЏ“ Ќј ѕ–ј¬≈ƒЌ»я

 

≈.†† ”.†† “ о у з ъ р

 

 

 

 

— Џ ƒ Џ – ∆ ј Ќ » ≈

 

0.†† ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–†††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† †† 2

1.††  ќ–≈ЌЏ“ Ќј ѕ–ј¬≈ƒЌ»я††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† †† 3

2.†† “–яЅ¬ј ƒј ƒјƒ≈ћ ¬–≈ћ≈ Ќј Ѕќ√ј†††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† †† 5

3.†† Ћ≈—Ќќ —≈ ∆»¬≈≈ — Ѕќ√ј†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† †† 7

4.†† ƒј —Ћ”Ўјћ≈ „ќ¬≈ ј,  ќ…“ќ† —Ћ”Ўј Ѕќ√ј††††† .††††††† .††††††† 10

5.†† “–яЅ¬ј ƒј †—Ћ”Ўјћ≈ ƒќ—“ќ…Ќќ††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 11

6.†† “ќ«» ”“»Ћ»“ј–≈Ќ /ѕќЋ≈«≈Ќ - б.пр./ ’–»—“ќ—†††† .††††††† .††††††† 13

7.†† ѕ–»≈ћј… » ”¬≈ўјЌ»≈†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 16

8.†† ¬≈Ћ» »я“ Ѕќ√ "–ј«¬Ћ≈„≈Ќ»≈"††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 18

9.†† Ќј”„≈Ќ ќ“ Ѕ»ЅЋ»я“ј »Ћ» ќ“ ƒ”’ј?†††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 21

10.†† —“–ј’Џ“ ќ“ †√ќ—ѕќƒј††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 23

11.†† Ќяћј ¬Џ«–ј∆ƒјЌ≈ †Ѕ≈« ќЅЌќ¬Ћ≈Ќ»≈†††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 26

12.†† ¬я–ј“ј Ќ≈ўќ —ћ”ўј¬јўќ†††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 28

13.†† »—“»ЌЌј“ј †¬я–ј Ќќ—» ќ“√ќ¬ќ–Ќќ—“††††† .††††††† .††††††† .††††††† 30

14.†† √ќЋяћќ“ќ Ќ≈—Џќ“¬≈“—“¬»≈†††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 32

15.†† «јƒќ¬ќЋ—“¬ќ“ќ †- †ЌјЎ»я“ ѕ–ќ“»¬Ќ» †††††††††††† .††††††† .††††††† 34

16.†† ’–»—“ќ— ќЅ–ј«≈÷Џ“†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 36

17.††  –Џ—“Џ“ Ќ≈ўќ –јƒ» јЋЌќ†††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 38

18.†† “–яЅ¬ј ƒј ”ћ–≈ћ, «ј ƒј ∆»¬≈≈ћ†††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 41

19.†† ’–»—“ќ— ”ћ–я «ј †ЌјЎ»“≈ †—Џ–÷ј††††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 43

20.†† —“ќ»ћ ¬ ’–»—“ќ¬ј“ј —Ћј¬ј††††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 44

21.†† ƒј ЅЏƒ≈Ў »Ћ» ƒј ѕ–ј¬»Ў††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 47

22.†† ƒј…“≈ ћя—“ќ Ќј “ј…Ќ—“¬≈Ќќ“ќ††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 49

23.†† ÷≈Ћ»я“ ∆»¬ќ“ “–яЅ¬ј ƒј —≈ ћќЋ»†††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 52

24.†† Ќяћј †—ѕј—≈Ќ»≈ Ѕ≈« √ќ—ѕќƒ—“¬ќ†††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 54

25.†† "—Ћјƒ ј Ћё“Ќя, «¬”„јўј —Ћјƒ ќ"†††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 56

26.†† »« Ћё„»“≈ЋЌј“ј ¬ј∆Ќќ—“† Ќј †ћќ“»¬ј†††††††† .††††††† .††††††† 57

27.†† ѕ–»—Џ—“¬»≈“ќ ѕќ-¬ј∆Ќќ† ќ“ †ѕ–ќ√–јћј“ј .††††††† 58

28.†† Ќай-трагичната загуба на света†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 62

29.†† Ќенаситната †пусти툆†††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 64

30.††  аквито сме ние, такъв ще е† плодът н膆†††††††† .††††††† 67

31. ††»маме нужда да се кръстим† с пълно разбиран円 69

32.†† “есни домов円†††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 72

33.†† ќсвещаването на †нашите желан舆†† .††††††† .††††††† .††††††† 75

34.†† ¬ъзхвала †на неверието

35.†† Ѕлагодарността катонравствено† лечени円†††† .††††††† 77

35.†† ЅЋј√ќƒј–Ќќ—““ј†  ј“ќ Ќ–ј¬—“¬≈Ќќ† Ћ≈„≈Ќ»≈††††††† .††††††† 79

36.†† ƒј† –ј«Ѕ≈–≈ћ†  –ј“ »“≈† ѕ≈–»ќƒ»† Ќј† —”Ўј†††††††††††† .††††††† 82

37.†† ѕ–≈„ »††††††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 83

38.†† ѕќЋ«ј“ј† ќ“† —“–јƒјЌ»≈“ќ .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 85

39.†† —Ћј¬ј† Ќј† Ѕќ√ј† «ј† ѕ≈ў“ј†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 87

40.†† ѕќЅ≈ƒј,† ћј— »–јЌј†  ј“ќ† ѕќ–ј∆≈Ќ»≈†† .††††††† .††††††† .††††††† 90

41.†† ¬Џ«ћќ∆Ќќ† ≈† ƒј† ќЅ»„јЎ† “ќ¬ј,  ќ≈“ќ Ќ≈† —»† ¬»ƒяЋ†† 92

42.†† ќ“¬Џƒ† ѕ≈—≈Ќ“ј†††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 94

43.†† “–»† —“≈ѕ≈Ќ»† Ќј† ЋёЅќ¬††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 96

44.†† »ћјћ≈† Ќ”∆ƒј† ќ“† —“”ƒ≈Ќ»† √Ћј¬»†††††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 98

45.†† ћќ∆≈ћ† ƒј† —»† ѕќ«¬ќЋ»ћ† ƒј† „ј јћ≈†††† .††††††† .††††††† .††††††† 101

46.†† Ѕќ√,†† ѕЏ–¬»я“† »† ѕќ—Ћ≈ƒЌ»я“††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† .††††††† 103

 

 

 

 

 

ѕ–≈ƒ√ќ¬ќ–

 

“ези глави се по€виха за период от около пет години и б€ха писани на много места и при различни интересни обсто€телства. “е в никакъв случай не са религиозни есета, но са родени всред сами€ живот и ако те - както се над€вам - са изц€ло обърнати към небето - все пак не са отдалечени от груби€ живот, където Ѕожиите чада се бор€т, работ€т и се мол€т.

Ѕлагосклонни€т прием, който тези глави получиха, когато за пръв път б€ха издадени в "јлиънс ”икли" /списание - б.пр./ доведе до т€хната публикаци€ в тази по-трайна форма.


1.††  ќ–≈ЌЏ“ Ќј ѕ–ј¬≈ƒЌ»я

 

«абележимото различие между в€рата на нашите бащи, както беше схващана от т€х, и същата в€ра, както се разбира и живее от децата им, е, че бащите се занимаваха с корена на нещата, докато съвременните потомци изглежда обръщат внимание само на плода.

“ова се вижда от отношението ни спр€мо н€кои велики христи€нски души, чиито имена са почитани всред църквите - напр. јвгустин или Ѕернард от по-ранните времена, или Ћутер и ”если - от по-скорошните. ƒнес пишем биографии на подобните на т€х и хвалим техни€ плод, но тенденци€та е да пренебрегваме корена, от който изниква плодът. " оренът на праведни€ дава плод" /ѕритчи 12:12 - б.пр./ - говори мъдрецът от ѕритчи. Ѕащите ни се вглеждаха внимателно в корена на дървото и б€ха готови да очакват търпеливо по€в€ването на плода. Ќие искаме незабавно плода, дори когато коренът е слаб или неравен, или въобще липсващ. Ќетърпеливите днешни христи€ни об€сн€ват простата в€ра на светиите от по-раншните дни и се усмихват на сериозното им виждане за Ѕога и светите неща. “е б€ха жертви на собствени€ си ограничен религиозен кръгозор, но велики и упорити души, посредством което съум€ха да достигнат задоволителна духовна опитност и да направ€т много добро в света, въпреки своите спънки. “ака ние подражаваме на техни€ плод, без да приемем т€хното богословие или да се затрудним твърде много, възприемайки т€хната позици€ "всичко или нищо" спр€мо религи€та.

“ака говорим ние /или по-точно мислим, без да говорим/ и всеки глас на мъдрост, вс€ка основа на религиозна опитност, всеки природен закон ни казва колко сме неправи.  лонът, който се окършва от дървото по време на бур€, може да разцъфти за кратко време и да създаде впечатление у немислещи€ минувач, че е здрав и плодоносен, но крехките му цветчета скоро ще погинат, а клонът ще изсъхне и ще умре. Ќ€ма траен живот извън корена.

ћного от това, което "минава днес за христи€нство" е късото, полирано усилие на увредени€ клон да даде плода си на времето му. Ќо дълбоките закони на живота са против това. «аниманието с видимостите и съответното пренебрежение на корена, който е извън обзора на истински€ духовен живот, са пророчески знаци, които минават незабел€зани. ¬ажат само непосредствените резултати, бързи доказателства на сегашен успех, без мисъл за идещата седмица или идещата година. –елигиозни€т прагматизъм / груб материализъм - б.пр./ вилнее всред в€рващите. »стината е това, което се върши. јко има резултати, това е добро. »ма само един резултат за религиозни€ водач: успехът. ¬сичко му се прощава, с изключение на поражението.

ƒървото може да устои на почти вс€ка бур€, ако коренът му е здрав, но, когато смоковницата, ко€то наши€т √оспод прокълна, изсъхна от корените, т€ незабавно изсъхна. ÷ърква, ко€то е здраво вкоренена, не може да бъде разрушена, но нищо не ще спаси църква, чийто корен е изсъхнал. Ќикакви насърчени€, никакви рекламни кампании, никакви пожертвувани€ на пари и никакви великолепни издани€ не могат да върнат живота в дървото без корен.

— едно щастливо пренебрежение към съдържанието на метафората, апостол ѕавел ни увещава да гледаме на нашите източници. "¬коренени и основани в любовта" /≈фес. 3:17/ казва той нещо, което €вно е объркване на метафоричната фигура и отново увещава читателите си да бъдат "вкоренени и назидани в Ќего'' / олос. 2:7/ - нещо, което разглежда христи€нина и като дърво, следващо да бъде добре вкоренено и като храм, който да се съгради на здрава основа.

÷€лата Ѕибли€ и всички велики светии на миналото съвместно ни казват същото нещо. "Ќе считайте нищо за даденост" - ни говор€т те. "¬ърнете се към основите, отворете сърцата си и изследвайте ѕисани€та. Ќосете кръста си, следвайте ваши€ √оспод и не обръщайте внимание на преходната религиозна мода. “ълпите са вс€кога неправи. ¬ъв вс€ко поколение числото на праведните е малко. ”верете се, че сте между т€х."

"„овек не ще се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните не ще се поклати" /ѕритчи 12:3/.

 

 

2.†† “–яЅ¬ј ƒј ƒјƒ≈ћ ¬–≈ћ≈ Ќј Ѕќ√ј

 

ћоже би най-разпространени€т и посто€нен проблем, който може да се намери всред христи€ните, е проблемът за забавени€ духовен напредък. «ащо след години от изповедта, че сме христи€ни, толкова много личности се намират не по-далеч от м€стото, когато са пов€рвали отначало?

Ќ€кои биха се опитали да разрешат затруднението, отговар€йки точно, че такива личности никога не са били спасени и никога наистина не са били обърнати. “е са просто заблудени изпов€дали, които не са достигнали до истинско обръщение.

«а малцина това може да бъде отговорът и ние бихме приели такова об€снение като окончателно, ако не знаехме, че заблудени€т изпов€дал никога не оплаква липсата си на духовен ръст, но това прави истински€т христи€нин, който е имал истинска опитност на обръщение и който е сигурен, че уповава именно в този миг на ’риста за спасение. Ѕезчислено много подобни пов€рвали са между разочарованите, които оплакват сво€ неуспех да напреднат в духовни€ живот.

ѕричините за забавени€ растеж са многобройни. Ќ€ма да бъде точно ако припишем това на една единствена погрешка. ¬се пак една от т€х е така всеобща, че лесно може да е главната причина - неуспехът да дадем време за култивиране на познанието за Ѕога.

»зкушението да направим нашето отношение към Ѕога разсъдъчно, вместо лично, е много силно. ƒа пов€рваш за спасение през насто€щото време е намалено до еднократен акт, който не изисква по-нататъшно внимание. Ќовопов€рвали€т осъзнава един извършен акт, а не един жив —пасител, който тр€бва да бъде следван и хвален.

’ристи€нинът е силен или слаб според това колко задълбочено е култивирал познанието за Ѕога. ѕавел е всичко друго, но не защитник на "веднъж станалата", автоматична христи€нска школа. “ой посвети цели€ си живот на изкуството да познава ’риста. "ј още и вмен€вам всичкото, че е щета поради превъзходството на познаването на ’риста »суса, √оспода моего, за  огото изгубих всичко и вмен€вам всичко за измет, само ’риста да придоби€... да позна€ Ќего и силата на Ќеговото възкресение и участието в Ќеговите страдани€, съобразуван със смъртта ћу... и тичам към целта за наградата на горното от Ѕога призвание в ’риста »суса" /‘ил. 3:8,10,14/.

Ќапредъкът в христи€нски€ живот е точно равен на раст€щото познание, което спечелваме чрез лична опитност за “риединни€ Ѕог. ј такава опитност изисква ц€л живот, посветен на не€, и много време, прекарано в св€тата задача посто€нно да опознаваме Ѕога. Ѕог може да бъде познат задоволително само след като ћу посветим време. Ѕез да го искаме, ние сме записали нашата гол€ма грешка, върху заглави€та на нашите книги и в песните си. ѕеем "ћалък разговор с »суса" и наричаме нашата книга "Ѕожи€та минута", или нещо също толкова многозначително. ’ристи€нин, който се задовол€ва да даде на Ѕога сво€та "минута" и да има "малък разговор с »суса", е същи€т, който из€в€ва на евангелското богослужение плача си за закъснели€ си духовен растеж и моли благовестител€ да му посочи път€ за излизане от това затруднение.

“р€бва добре да го възприемем: н€ма къс път към св€тостта. ƒори кризите, които идват в духовни€ живот, са обикновено резултат от дълги периоди на размишление и молитвено вглъб€ване.  огато чудото става все по-изумително, възможно е да дойде криза с революционни измерени€. Ќо тази криза е свързана с предход€щото. “ова е внезапна, сладостна експлози€ - пробив на водата, ко€то е увеличила вътре нал€гането си така, че повече не можем да € задържим. Ќазад от всичко това е бавното изграждане и подготовка, идващо от очакването на Ѕога.

’ил€ди смущаващи неща ни отклон€ват от мислите за Ѕога, но ако сме мъдри, ще ги отблъснем от себе си и ще дадем м€сто на ÷ар€, намирайки време да √о приемем. Ќ€кои неща могат да бъдат пренебрегнати с малко загуба в духовни€ живот, но да се пренебрегне общението с Ѕога е да навредим на самите себе си и то там, където не можем да си го позволим. Ѕог ще откликне на усили€та ни да √о познаем. Ѕибли€та ни казва как - въпросът е до колко решително се заемаме със сво€та задача.

 

 

3.†† Ћ≈—Ќќ —≈ ∆»¬≈≈ — Ѕќ√ј

 

ѕървата атака на сатана над човешки€ род беше хитрото му усилие да разруши доверието на ≈ва в Ѕожието доброжелателство. «а нейно и наше съжаление той усп€ твърде добре. ќт този ден хората имат лъжлива представа за Ѕога и точно това издърпа изпод краката им основата на праведността и ги тласна към безпокойно и разрушително живеене.

Ќищо не разцепва и не деформира душата така, както ниското и недостойно схващане за Ѕога. Ќ€кои секти, подобно на фарисеите, поддържайки, че Ѕог е строг и суров, усп€ваха все пак да запаз€т сравнително високо равнище на външна благонравност, но праведността им беше само външна. ¬ътрешно те б€ха "варосани гробници", както сами€т √оспод им каза. ѕогрешни€т им възглед за Ѕога имаше за резултат погрешно поклонение. «а фарисе€ служението на Ѕога беше задължение, което той не обичаше, но което не можеше да избегне без твърде гол€ма за понас€не загуба. Ѕогът за фарисеите не беше лесен за съвместен живот, така че религи€та им стана мрачна, груба и нелюб€ща. » това наистина е така, защото нашето разбиране за Ѕога винаги тр€бва да определ€ свойствата на религи€та ни.

ћного христи€ни още от земни€ живот на ’риста насам са били също мрачни и сурови. ј причината е била същата - недостойно и несъответствуващо виждане за Ѕога. »нстинктивно ние се опитваме да бъдем подобни на наши€ Ѕог и ако “ой е строг и взискателен и ние ще сме такива.

ќт неуспеха да разберем по-точно Ѕога идва един св€т от нещастие за добрите христи€ни дори днес. —чита се, че христи€нски€т живот е мрачно монотонно носене на кръста под окото на един строг ќтец,  ойто очаква много и не прощава нищо. “ой е суров, за€длив, много раздразнителен и на Ќего много трудно се угажда. Ќачинът на живот, произтичащ от такива извратени представи, по необходимост е само пароди€ на истински€ живот в ’риста.

 райно важно за духовното ни благополучие е да имаме винаги в€рно схващане за Ѕога. јко мислим за Ќего като за студен и взискателен, ще бъде невъзможно да √о обичаме и наши€т живот ще стане жертва на раболепен страх. јко ние см€таме, че е благожелателен и разбиращ, цели€т ни вътрешен живот ще отраз€ва тази иде€.

»стината е, че Ѕог е най-оба€телната от всички личности, а служението Ќему - една от неизказаните радости. “ой ц€л е любов и този, който ћу уповава, н€ма нужда да познава нищо друго, освен тази любов. “ой наистина е справедлив и не би извинил греха; но през кръвта на вечни€ «авет “ой е силен да действува спр€мо нас така, както би действувал ако не б€хме никога съгрешили. —пр€мо уповаващите човешки чада Ќеговата милост винаги ще тържествува над съда.

ќбщението с Ѕога е прекрасно повече от всички думи. “ой общува със —воите изкупени с едно лесно, несмущавано общение, което е отмор€ващо и оздрав€ващо за душата. “ой не е обидчив, нито себичен, нито раздразнителен. “ова, което “ой е днес, ние ще намерим у Ќего утре, в другиден и през следващата година. Ќа Ќего не се угажда трудно, макар че “ой може да се задоволи трудно. “ой иска от нас само това, което пръв е дал. “ой е бърз да отбележи вс€ко просто усилие да ћу доставим удоволствие и еднакво бърз да пренебрегне несъвършенствата, когато знае, че сме желали да изпълним Ќеговата вол€. “ой ни люби заради самите нас и цени любовта ни повече от галактиките на един новосътворен св€т.

«а нещастие много христи€ни не могат да се освобод€т от своите извратени представи за Ѕога и тези представи отрав€т сърцата им и разрушават вътрешната им свобода. “ези при€тели служат на Ѕога мрачно, така както го правеше по-стари€т брат, вършейки това, което е право, без възторг и без радост и беше изц€ло неспособен да разбере бликащото, въодушевено празнуване, когато блудни€т син си дойде у дома. “€хната иде€ за Ѕога изключва възможността “ой да е щастлив в —во€ народ и те см€тат пеенето и възклицаването за чист фанатизъм. “акива са нещастни души, предопределени да върв€т тежко по меланхолични€ си път, мрачно решени да вършат право, ако небесата се срут€т, и да са на печелившата страна в ден€ на —ъда.

 олко добре би било ако знаехме, че с Ѕога се живее лесно. “ой помни наши€ състав и знае, че сме пръст. ¬€рно е, че пон€кога ни наказва, но дори това “ой върши с усмивка, тази величава и нежна усмивка на ќтец,  ойто се радва на несъвършени€, но обещаващ син, все по-вече приличащ с изминаването на дните на ќногова, „ийто син е.

Ќ€кои от нас са религиозно нестабилни и с ранима съвест, защото знаем, че Ѕог вижда вс€ка наша мисъл и познава всичките ни пътища. Ќе тр€бва да бъдем такива. Ѕог е сборът от ц€лата дълготърпеливост и есенци€та на благожелателната добра вол€. Ќие √о радваме най-много не опитвайки се конвулсивно да бъдем добри, но хвърл€йки се в ръцете ћу с всички наши несъвършенства и, в€рвайки, че “ой разбира всичко и все пак ни люби.

 

 

4.†† ƒј —Ћ”Ўјћ≈ „ќ¬≈ ј,  ќ…“ќ

—Ћ”Ўј Ѕќ√ј

 

јко, докато слушаме н€ко€ проповед, можем да отбележим една скъпоценност, наистина ние следва да счетем себе си за възнаградени за времето, което сме прекарали.

ѕодобна скъпоценност ми се откри по време на проповед, ко€то слушах н€кога. ќт проповедта запомних не повече от едно струващо си изречение, но то беше толкова добро, че съжал€вам, че не запомних проповедника, за да го похвал€. ≈то какво каза той: "Ќе слушай човек, които не слуша Ѕога."

¬ъв вс€ка група от десет души, най-малко девет определено в€рват, че са в състо€ние да дадат съвет на другите. ј хората не са готови да дават съвети в никое друго поле така, както в полето на религи€та и нравствеността. Ќо тъкмо в това поле средната личност е най-неподготвена да говори мъдро и е в състо€ние да причини най-много вреда, когато говори. ѕо тази причина тр€бва внимателно да подбираме съветниците си. ј подборът носи в себе си иде€та за отхвърл€не.

ƒавид предупреждава срещу съвета на нечестивите, а библейската истори€ дава пример за мъже, претърпели поражение в сво€ живот, защото са следвали погрешен съвет. –овоам например слушаше мъже, които не слушаха Ѕога и ц€лото бъдеще на »зраил беше засегнато /като резултат/ по трагичен начин. —ъветът на јхитофел беше зъл и прибави много към беззакони€та на јвесалом.

Ќикой човек н€ма право да предлага съвет, преди да е чул да говори Ѕог. Ќикой човек н€ма право да съветва другите, ако не е готов да слуша и следва съвета на √оспода. »стинската нравствена мъдрост тр€бва винаги да е ехо от Ѕожи€ глас, ≈динствената безопасна светлина за наши€ път е светлината, произлизаща от ’риста. —ветлината на света.

ќсобено важно е младите хора да научат на чий съвет да се довер€т.

Ѕидейки на света за такова късо време, те н€мат много опит и тр€бва да гледат към другите за съвет, и независимо дали го зна€т или не, те ежедневно възприемат възгледите на другите и ги прав€т свои собствени. “ези, които най-шумно се хвал€т с т€хната независимост, са приели от н€кого иде€та, че независимостта е добродетел и сами€т им стремеж да бъдат индивидуалисти е резултат от вли€нието на други. “е са това, което са, поради съвета, който са последвали.

ѕравилото да слушаме само тези, които са послушали Ѕога най-напред, ще ни спаси от много примки. ¬сички предмети в религи€та следва да се пробват чрез това. ¬ този период на необикновена религиозна активност тр€бва да останем спокойни и търпеливи. ѕреди да последваме който и да е човек, следва да погледнем на помазанието на челото му. Ќ€маме духовното задължение да помагаме на когото и да е в каквато и да е дейност, ако той не носи върху себе си белега на кръста. Ќикакъв повик към нашата симпати€, никакви тъжни истории, никакви ужас€ващи картини не бива да прав€т да влагаме парите и времето си в начинани€, които се движат от личности, твърде заети, за да слушат Ѕога.

Ѕог има и сега —воите избрани мъже, и те без изключение са добри слушатели. “е могат да слушат, когато говори √оспод. » ние можем да слушаме безопасно такива хора, но не и други.

 

 

5.†† “–яЅ¬ј ƒј †—Ћ”Ўјћ≈ ƒќ—“ќ…Ќќ

 

ќт повечето хора се приема безгрижно, че когато проповедникът произнас€ н€кое послание на истината и словата му стигнат ушите на слушателите, се осъществ€ва действително един акт на слушане от т€хна страна. ѕриема се, че биват научени, защото са слушали —ловото Ѕожие. Ќо това не е задължително.

јко искаме да бъдем наистина научени, тр€бва да бъдем достойни за слушане или по-точно следва да слушаме по достоен начин. ѕри слушането на проповед, четенето на добра книга или даже четене на самата Ѕибли€, губим много неща поради това, че, не сме достойни да слушаме тази истина. »наче казано, не сме се сблъскали още с нравствените предпоставки, които се изискват, за да се чуе правилно истината.

“екстът: "“ака ще бъде словото ћи, което излиза из устата ћи: не ще се върне при ћене празно" /»са€ 55:11/ не подкреп€ схващането, че Ѕожи€та истина е действена където и когато се пропов€два. ∆албата на старозаветните пророци беше, че викаха високо всред »зраил, но думите им не б€ха възприети. "ѕонеже аз викнах, а вие не послушахте, простирах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте всички€ мой съвет, изобличението ми не рачихте" /ѕритчи 1:24,25/. ѕритчата на наши€ √оспод за се€ча и семето е друго доказателство, че може да се слуша без полза. ѕавел се отстрани от евреите чрез цитата: "—лухом ще чуете и н€ма да разумеете и с очи ще гледате и н€ма да видите" /ƒе€н. 28:26/ и започна своето служение между езичниците.

ѕреди да има истинско, вътрешно разбиране на божествената истина, следва да съществува морална подготовка. Ќаши€т √оспод го из€в€ва в много откъси на ≈вангелието. "¬ онова време отговори »сус и рече: ѕрослав€м “е, ќтче, √осподи на небето и на зем€та, че си утаил това от мъдрите и разумните и открил —и го на младенците. ≈й, ќтче, защото така бе угодно пред “ебе" /ћат. 11:25,26/. ≈вангелието на …оана е пълно с поучението, че следва да има духовна подготовка вътре в душата преди истинското разбиране на Ѕожи€та истина. “ова е отразено в …оан 7:17. "јко иска н€кой да върши Ќеговата вол€, позна ще за поучението дали е от Ѕога". ј ѕавел говори недвусмислено: "≈стествени€т обаче човек не побира това, което е от ƒуха Ѕожий, защото за него е безумие и не може да се разумее, понеже то духовно се изпитва" /I  ор. 2:14/.

 огато относно един проповедник средната църква фактически се пита: "“ози човек достоен ли е да ни говори", считам, че подобен въпрос е валиден, но има друг, повече съобразен с обсто€телствата; той е: "ƒостойни ли сме да слушаме този човек?" ѕоведение на смирение от страна на слушателите ще им осигури повече светлина от какъвто и да е светилник, когото √осподу е угодно да им изпрати.

 огато мъж или жена станат достойни да слушат, Ѕог им говори чрез много недостойни посредници. ѕетър например дойде до пока€ние чрез кукуригането на петел. –азбира се, петелът н€маше представа за рол€та, ко€то играеше, но ѕетрови€т √оспод беше наредил за него така нещата, че кукуригането на петела разби сърцето на Ќегови€ отстъпил апостол и му даде поток от пока€ни сълзи. јвгустин дойде до пока€ние, виждайки един свой при€тел да бъде убит от гръмотевица. Ќиколас ’ерман беше обърнат посредством виждането на дърво, оголено от листата си през зимата. —пърджън пов€рва след като чу един смирен методистки библейски учител да увещава едно събрание. ћуди беше доведен до €сно помазание с ƒуха чрез свидетелството на една простосърдечна възрастна жена, ко€то познаваше.

¬сички тези примери ни учат на едно и също нещо. Ѕог желае да говори на сърцата на онези, които се подготв€т да слушат и обратно, тези, които не се подготв€т, н€ма да чу€т нищо, дори ако Ѕожието —лово попада в ушите им вс€ка недел€.

ƒобрите слушатели са толкова важни, колкото добрите проповедници. Ќуждаем се и от двете.

 

 

6.†† “ќ«» ”“»Ћ»“ј–≈Ќ /ѕќЋ≈«≈Ќ - б.пр./ ’–»—“ќ—

 

Ќаши€т √оспод ни предупреди, че ще дойдат лъжехристи. Ќай-често мислим за т€х като идващи отвън, но тр€бва да си припомним, че те могат да изникнат вътре в светилището.

—ледва да бъдем изключително внимателни дали ’ристос,  огото изпов€дваме, че следваме, е наистина ’ристос Ѕожий. ¬инаги има опасност да следваме ’ристос, който не е истински€т, но н€кой, сътворен от нашето въображение и направен по наш образ.

»зпов€двам чувство на смущение относно това, когато наблюдавам съмнителните неща, в които се казва, че ’ристос прави нещо за хората през наши дни. “ой често е препоръчван като чудесно любезен, но не твърде много правещ различи€ ¬елик Ѕрат,  ойто се радва да ни помогне да свържем нашите два кра€ и който по-нататък ни прави услугата да се въздържа да задава каквито и да са неудобни въпроси относно нравствените и духовни стойности на тези краища.

¬ наши€ стремеж да доведем хората да "приемат ’риста", често сме изкушени да представим за приемане един ’ристос, който едва ли е нещо повече от карикатура на "—в€тото онова",  оето беше заченато от —в€ти€ ƒух, родено от девицата ћари€, разпнато бе и възкръсна на трети€ ден, за да заеме м€стото си отд€сно на ¬еличието в небесата.

ѕрез последните години например ’ристос беше попул€ризиран от така наречени евангелски христи€ни като н€кой, който - ако бъде помолен по подход€щ начин - ще помогне на благочестиви€ боксьор да нокаутира друг боксьор. ’ристос, казва се също така, помага на хокеиста да направи точни€ завой при своето обръщане. ¬ друг случай “ой помага на атлетично настроени€ свещеник да спечели високи€ скок и н€кой друг не само да пристигне пръв при състезанието по ориентиране, но да постави нов рекорд. «а Ќего се казва, че е помогнал на молещ се бизнесмен да отстрани един конкурент в сделка, да подбие съперник и да осигури желаната спогодба за неудоволствие на н€кого друг, който се е стрем€л да € придобие. “ой /даже се счита/, че дава подкрепа на молеща се киноактриса, ко€то играе такава развратна рол€, че може да направи да се изчерви н€ко€ професионална проститутка.

“ака наши€т √оспод става ’ристос на ползата, нещо като лампата на јладин, за да прави малки чудеса заради всекиго, който √о помоли да изпълни просбата му.

явно никой не се спира, за да помисли, че ако ’ристос пристъпи на подиума и използува божествената —и сила за да помогне на едини€ боксьор да победи други€, той ще постави този боксьор в най-неизгодно положение и ще престъпи вс€ко здраво пон€тие за честност. јко “ой подпомага едини€ бизнесмен, за да погуби други€, “ой би практикувал пристрастие и би разкрил характер, съвсем не приличащ на библейски€ образ на истински€ ’ристос. ќсвен това бихме имали гротескното положение √оспод на славата да идва на помощ на необърнати€ јдам - според јдамовите изисквани€.

¬сичко това е твърдо ужасно, за да се разглежда дори и аз се над€вам, че привържениците на този модерен, ползващ ни ’ристос не виждат последиците от сво€та просташка доктрина. Ќо може би те виждат и независимо от това са готови да поднас€т този "полезен" ’ристос като —пасител€т на човечеството. јко това е така, те повече не в€рват в божествеността, нито в господството на ’риста във всеки точен смисъл на тези думи. “ехни€т ’ристос е ’ристос на плътското удобство, не много отдалечен от езическите богове.

÷€лото намерение на Ѕога при изкуплението е да ни направи св€ти и да ни възстанови по Ѕожий образ. «а да извърши това, “ой ни освобождава от светски амбиции и ни отстран€ва от евтините и недостойни придобивки, където хората от света полагат сърцата си. ≈дин св€т човек не би и сънувал да иска от Ѕога да му помогне да победи противник или да тържествува над един съперник. “ой не би пожелал да успее, ако друг претърпи поражение. Ќикой човек, у когото обитава ƒухът, не би дошъл до това да моли √оспода да му помогне да нокаутира друг мъж за гнусна печалба или аплодисментите на вулгарните зрители.

»сус Ќавин, водещ битките на √оспода, ƒавид, избав€щ Ѕожи€ »зраил от филистимците, ”ошингтън, търсещ Ѕожи€та помощ срещу непри€тел€, който би поробил младата јмерика - това е високо ниво на нравствените и духовни принципи и съответства с Ѕожиите намерени€ в човешката истори€. Ќо да се учи, че ’ристос би употребил —во€та св€та мощ, за да подпомогне светските ни интереси, е да причиним неправда на Ѕога и да нараним собствените си души.

Ќие, съвременните евангелски христи€ни, тр€бва да научим истината за суверенитета на Ѕога и господството на ’риста. Ѕог н€ма да любезничи с јдам. ’ристос н€ма да бъде използуван от себичното јдамово домочадие. ѕо-добре е бързо да научим тези неща, ако поколението на младите христи€ни следва да бъде пощадено от най-тежката трагеди€ да следва един ’ристос, който е просто ’ристос на удобството, а не истинни€т √оспод на славата.

 

 

7.†† ѕ–»≈ћј… » ”¬≈ўјЌ»≈

 

≈дин странен малък откъс от книгата на ≈клисиаст говори за "цар стар и безумен, който не приема вече съвет" /≈кл. 4:13/.

Ќе е трудно да се разбере защо един стар цар, който при това е безумен, ще се чувствува, че е над увещанието /съвета/. —лед като години е давал нареждани€, той лесно е могъл да си създаде една себеуповаваща психологи€, ко€то просто не е в състо€ние да поддържа схващането, че следва да приема съвет от другите. Ќеговата дума за дълго време е била закон и за него "правото" е станало синоним на вол€та му, а "криво" означава всичко, което върви против неговите желани€. —коро иде€та че би имало н€кой достатъчно мъдър и достатъчно добър, за да го поправ€, не е могла да влезе в главата му. “ой следва да е бил безумен цар, за да се остави да бъде уловен в този вид па€жина, и стар цар, за да даде на па€жината време да стане толкова здрава, че да не може да € разкъса и да има време така да свикне с не€, че повече да не забел€зва съществуванието й.

Ќезависимо от нравствени€ процес, чрез който той е дошъл до закоравеното си състо€ние, камбаната вече е позвънила за него. ¬ъв вс€ка частност той е загубен човек. Ќеговото съсухрено старо т€ло все още се крепи, за да представл€ва един вид подвижна гробница, приют€ваща вече мъртва душа. Ќадеждата си е отишла от дълго време. Ѕог го е оставил на неговото фатално самомнение. ј скоро той ще умре и физически и ще умре като безумец.

—ърдечно състо€ние, което отхвърл€ше увещанието, беше характерно за »зраил през различните периоди на неговата истори€ и тези периоди неизменно се последваха от осъждение.  огато ’ристос дойде при юдеите, той ги намери препълнени с това нахално самомнение, което не приемаше укор. "—еме јврамово сме" /…оан 8:33/, казаха те студено, когато им говореше за греховете и за нуждата от спасение. ѕрости€т народ √о слушаше и се покайваше, но юдейските свещеници б€ха управл€вали твърде дълго множествата, за да са готови да предадат сво€та привилегирована позици€. ѕодобно на стари€ цар, те б€ха привикнали да бъдат прави през всичкото време. ƒа ги укориш означаваше да ги оскърбиш. “е б€ха над всеки укор.

÷ъркви и христи€нски организации показаха тенденци€ да изпадат в същата погрешка, ко€то разруши »зраил: неспособност да се приеме увещание. —лед време на растеж и успешна работа идва смъртоносната психологи€ на самовъзвеличаването. —ами€т успех става причина за по-късното поражение. ¬одачите стигат до това, да се см€тат за Ѕожии избраници. “е са специален обект на Ѕожието благоволение; техни€т успех е достатъчно доказателство, че това е така. —ледователно те тр€бва да са прави и всеки, който се опита да им поиска сметка, е незабавно вписан като н€кой, н€мащ право да се бърка и който тр€бва да се срамува да укор€ва по-добрите от себе си.

јко н€кой счита, че ние просто си играем на думи, нека се приближи напосоки до който и да е религиозен водач и да му привлече вниманието към слабостите и греховете в неговата организаци€. “акъв тр€бва да бъде сигурен, че ще получи бърз отпор и ако се осмели да посто€нствува, ще бъде засипан с рапорти и статистики, за да се докаже, че е изц€ло неправ и напълно незапознат с нещата. "—еме јврамово сме" - ще бъде центърът на тежестта при защитата. ј кой ще се осмели да намери грешка у јврамовото семе?

“ези, които вече са навлезли в състо€нието, когато повече не могат да приемат увещание, едва ли ще се ползуват от това предупреждение. —лед като човек тръгне над пропастта, не можете да направите много за него; но тр€бва да поставите ориентири по път€, за да попречите на следващи€т пътешественик да тръгне над не€. ≈то н€кои от т€х:

1. Ќе защитавайте вашата църква или организаци€ от критика. јко критиката е лъжлива, н€ма да причини вреда. јко е в€рна, тр€бва да € изслушате и да направите нещо по това.

2. Ќе се занимавайте с това, което сте извършили, но с това, което бихте извършили, ако б€хте последвали изц€ло наши€ √оспод. ѕо-добре да кажем /и да чувствуваме/: "Ќие сме слуги недостойни, защото направихме това, което б€хме длъжни да направим" /Ћука 17:10/.

3.  огато сте укор€вани, не обръщайте внимание на източника. Ќе питайте дали при€тел или враг ви порицава. ≈дин непри€тел често има по-гол€ма стойност от при€тел€, защото не е повли€н от симпати€.

4. ƒръжте сърцето си открито за поправлението на √оспода и бъдете готови да приемете наказани€та ћу, без значение кой държи камшика. ¬сички велики светии знаеха да приемат бо€ на драго сърце - и това беше една от причините те да бъдат велики светии.

 

 

8.†† ¬≈Ћ» »я“ Ѕќ√ "–ј«¬Ћ≈„≈Ќ»≈"

 

≈дин немски философ каза преди много години нещо относно това, че колкото повече един човек има съкровища в собственото си сърце, толкова по-малко ще изисква от обкръжението си; крайната нужда от подкрепа отвън е доказателство за поражението на вътрешни€ човек.

јко това е в€рно /а аз в€рвам, че е/, тогава сегашната прекомерна привързаност към вс€ка форма на развлечение е доказателство, че вътрешни€т живот на съвременни€ човек е много недостатъчен. —редни€т човек н€ма сърцевината на нравствената сигурност, извор в собствените си гърди, н€ма вътрешната сила, ко€то да го постави над необходимостта от повтар€щи се психологически насърчени€, които да му дадат смелостта да продължи да живее. “ой е станал световен паразит, приемащ сво€ живот от обкръжението си, неспособен да живее един ден извън стимулаци€та, ко€то обществото му предлага.

Ўлаермахер счита, че чувството на зависимост се намира в корена на вс€ко религиозно поклонение и че колкото и високо да се издигне духовни€т живот, той винаги тр€бва да започва с дълбоко усещане за велика нужда, ко€то само Ѕог може да удовлетвори. јко това усещане за нужда и чувството за зависимост са коренът на истинната религи€, не е трудно да се види защо велики€т бог "–азвлечение" е толкова горещо обожаван от мнозина. «ащото милиони са, които не могат да живе€т без развлечение; да се живее без това за т€х е просто невъзможно; те очакват нетърпеливо благословеното облекчение, предлагано от професионалисти и други форми на психологически наркотици, както наркоманът гледа на дневната си инжекци€ хероин. Ѕез т€х те не биха събрали кураж да се сблъскат с действителността.

Ќикой с обикновено човешко чувство не би възразил срещу простите житейски удоволстви€, нито срещу такива безвредни видове развлечени€, които отпускат нервите и освежават съзнанието, измъчено от ежедневието. “ези удоволстви€, ако се ползуват умерено, могат да бъдат нещо благословено. “ова обаче е едно нещо. ¬сепоглъщащата отдаденост на развлечението като главна активност, за и чрез ко€то човек живее, е категорично съвсем друго.

«лоупотребата с нещо безобидно е същината на греха. »зрастването на фазата на развлечение в човешки€ живот до такива фантастични размери е знамение, заплаха за душата на модерни€ човек. “о се съгражда в бизнес за много милиони долари, с по-гол€мо вли€ние над човешките умове и характери, отколкото кое да е друго възпитателно вли€ние. ј ужас€ващото е, че силата му е почти изключително зло, раз€ждащо вътрешни€ живот, изблъскващо великите и вечни мисли, които биха пълнили човешката душа, ако т€ беше достойна да ги притежава. » всичко това се е превърнало в истинска религи€, ко€то държи своите верни със странно оба€ние - и при това религи€, срещу ко€то сега е опасно да се говори.

«а столети€ църквата стоеше единомислено срещу вс€ка форма на светско развлечение, разбирайки какво е то - средство да се губи времето, убежище за смущаващи€ глас на съвестта, схема за отвличане на вниманието от нравствената отговорност. «а всичко това с развлечението се злоупотреб€ва от синовете на този св€т. Ќо отскоро църквата се умори от противенето и изостави борбата. “€ реши, че ако не може да победи велики€ бог –азвлечение, би могла да му сътрудничи и да използува, доколкото може, неговите сили. ƒнес ние имаме изненадващи€ спектакъл милиони долари да се изсипват в безчестната задача да се снабд€т със земни развлечени€ така наречените синове на небето. –елигиозното развлечение на много места бързо измества сериозните Ѕожии неща. ѕрез последните дни много църкви станаха жалки театри, където петостепенни продуценти продават на дребно своите просташки стоки с пълното одобрение на евангелските водачи, които дори могат да цитират н€кой свещен текст в защита на своето беззаконие. » почти никой не се осмел€ва да вдигне глас срещу това.

¬елики€т бог –азвлечение забавл€ва своите верни, предимно разказвайки им приказки. Ћюбовта към приказките, характерна за детството здраво е обхванала съзнанието на закъснелите в развитието си светии на нашето време - дотолкова, че не малко личности усп€ват да си създават удобен живот, плетейки измислици и поднас€йки ги в разнообразни маскировки на хората от църквите. “ова, което е естествено и прекрасно у едно дете, може да бъде шокиращо, ако присъствува в зрелостта и още повече, когато се по€ви в светилището и се опитва да мине за истинска религи€.

Ќе е ли нещо странно и чудно, че със с€нката на атомното унищожение, простираща се над света и с приближаването на идването на ’риста, изпов€далите последователи на √оспода се отдават на религиозни развлечени€? ¬ часове, когато зрелите светии са така отча€но нужни, гол€ма част от в€рващите се връща към духовното детство и вика за религиозни играчки?

"—помни си, о, √осподи, какво ни сполет€: виж и из€ви наши€ укор.  ороната падна от главите ни: горко ни, защото съгрешихме! «ащото сърцето ни е немощно, защото очите ни мъжде€т. јмин, амин."

 

 

9.†† Ќј”„≈Ќ ќ“ Ѕ»ЅЋ»я“ј »Ћ» ќ“ ƒ”’ј?

 

¬нушението, че има разлика между научени от Ѕибли€та и научени от ƒуха веро€тно ще шокира н€кои читатели. Ќезависимо от всичко, това е така.

—ъвсем възможно е да бъдеш поучен в основните начала на в€рата и все пак да н€маш реално разбиране за ц€лата работа. ¬ъзможно е също да станеш експерт в библейската доктрина и да н€маш духовно осветл€ване с резултат; над съзнанието ти да има покривало, пречещо ти да схване истината в духовната й същина.

ћного от нас са виждали църкви, които обучават библейски своите деца от най-крехките им години, дават им дълги инструкции по катехизис, поучават ги по-нататък в пастирски класове и все пак никога не произвеждат у т€х живо христи€нство, нито зр€ло благочестие. “ехните членове не дават свидетелство, че са преминали от смърт в живот. Ќикой от белезите на спасението, толкова €сно представени в ѕисани€та, не се намира у т€х. “ехни€т религиозен живот е правилен и разумно нравствен, но изц€ло механичен и без излъчване. “е нос€т сво€та в€ра, както личностите в траур нос€т черни ленти, за да покажат любовта и почитта си към умрели€.

“акива личности не могат да бъдат отхвърлени като лицемери. ћного от т€х са патетично сериозни относно всичко. “е просто са слепи. ѕоради липсата на жизнени€ ƒух, те са принудени да се задовол€т с външната обвивка на в€рата, докато през всичкото време вътрешността на сърцата им гладува за духовна реалност и те не зна€т какво не е в ред у т€х.

–азликата между богословската религи€ и религи€та на ƒуха е добре представена от свети “омас в една нежна малка молитва към негови€ √оспод: "„адата на »зраил в миналите времена рекоха на ћоисе€: "“и говори с нас и ние ще слушаме; и нека не говори с нас Ѕог, за да не умрем." Ќе така, √осподи, не така, умол€вам “е; но по-скоро като пророк —амуил - прос€ смирено и искрено: "√овори, √осподи, защото слугата “и слуша." Ќека не ћоисей ми говори, нито кой да е от пророците, но “и говори, √осподи Ѕоже - ¬дъхновител€т и ќсветл€ващи€т всички пророци, защото само “и без т€х можеш да ме поучиш съвършено, но те без “ебе не могат да стор€т нищо. “е наистина могат да произнас€т думи, но не могат да дадат ƒуха. “е могат да говор€т прекрасно, но ако “и мълчиш, не могат да възпламен€т сърцето. “е поучават буквата, но “и отвар€ш ума; те из€в€ват тайни, но “и отключваш смисъла на запечатаните неща... “е работ€т само отвън, но “и обучаваш и просветл€ваш сърцето... “е викат високо слова, но “и придаваш разбиране на слушането."

“рудно може това да се изрази по-добре. —ъщото нещо беше казано от мнозина други, но най-познатото изречение е: "«а да бъдат разбрани ѕисани€та, тр€бва да се четат със същи€ ƒух,  ойто първоначално ги вдъхнови." Ќикой не го оспорва, но дори такова твърдение не се разбира от онези, които го слушат, ако —в€ти€т ƒух не възпламени сърцата.

ќбвинението, нер€дко отправ€но срещу нас от либералите, че сме "библиомани", веро€тно не е право в същи€ смисъл, какъвто влагат нашите противници; но кротостта и самоанализът ще ни принуд€т да признаем, че в техните обвинени€ често има твърде много истина. ћежду религиозните личности с недвусмислено правоверие пон€кога се намира тъпа зависимост от буквата на текста без ни най-малко разбиране на нейни€ дух. „е истината по сво€та същност е духовна, тр€бва посто€нно да стои пред очите ни, ако искаме въобще да € познаем. —ами€т »сус ’ристос е »стината и “ой не може да бъде облечен просто в думи, дори когато, както в€рваме пламенно, сами€т “ой е вдъхновил думите. “ова, което е духовно, не може да се изрази с мастило или да се ограничи с машинописен текст и харти€. Ќай-доброто, което една книга може да направи, е да ни даде буквата на истината. јко н€кога получаваме повече от това, то ще е от —в€ти€ ƒух,  ойто ни го дава.

¬еликата сегашна нужда между личностите, които са духовно гладни, е двупосочна. ѕърво - да се познават ѕисани€та, извън които никаква спасителна истина н€ма благоволението на наши€ √оспод; втората - да бъдем просветлени от ƒуха, извън  огото ѕисани€та не могат да бъдат разбрани.

 

 

10.†† —“–ј’Џ“ ќ“ †√ќ—ѕќƒј

 

»стина, категорично поучавана от ѕисани€та и удостоверена с лична опитност от безчислен брой св€ти мъже и жени през вековете, може да бъде така изразена в религиозна аксиома: Ќикой не може да познае истинската Ѕожи€ благодат, без преди това да е познал страха от √оспода.

ѕървото съобщение за Ѕожието изкупително намерение спр€мо човечеството беше направено на мъж и жена, криещи се в смъртен страх от присъствието на √оспода. Ѕожи€т закон беше даден на човек, треперещ от ужас всред огън и дим и тръпнещ от гласа на гърма и звука на божествената тръба.  огато се отвърза езикът на «ахари€ чрез тайнственото въздействие на Ѕога, "нападна страх, на всичките им съседи" /Ћука 1:65/. ƒори прочутото проглас€ване "на зем€та мир, в човеците благоволение" /Ћука 2:14/, беше дадено на овчарите, които се б€ха уплашили "със страх гол€м" /Ћука 2:9/, поради победоносното присъствие на небесното войнство.

“р€бва само да четем ѕисани€та с отворени очи и можем да видим тази истина, минаваща като здрава нишка от Ѕитие до ќткровение. ѕрисъствието на божественото винаги влага страх в сърцата на грешните човеци. ¬инаги във вс€ка про€ва на Ѕога има нещо, което пораз€ва свидетелите, което плаши и разтърсва, което вс€ва ужас, по-различен от естествени€. “ози ужас н€ма връзка с прости€ страх от телесно увреждане. “ова е н€какво страшно смайване, усещано дълбоко вътре в центъра и сърцевината на природата, много по-навътре, отколкото когато е нормален резултат на инстинкта за самосъхранение.

Ќе в€рвам, че от религиозната дейност може да се получи нещо добро, ако т€ не се корени в това свойство на ужас у творението. ∆ивотното у нас е твърде силно и много самоуверено. ƒокато то не бъде поразено, Ѕог н€ма да се €ви на очите на нашата в€ра. ƒокато не сме уловени от безименни€ ужас, който идва, когато едно несв€то творение внезапно се сблъска с ќн€,  ойто е най-св€т от всичко, н€ма нав€рно да бъдем твърде докоснати от поучението за любовта и благодатта, както се из€в€ва в новозаветното благовестие. Ѕожи€та любов не дос€га въобще плътското сърце, или ако го прави, знанието, че Ѕог ни люби, може, наопаки, да ни утвърди в нашата себеправедност.

”сили€та на либералните и междинни модернисти да придумват хората за Ѕога, представ€йки им меката страна на религи€та, е неизказано зло, защото не се разбира истинската причина на отчуждението ни от Ѕога. ƒокато човек не е имал изпитани€ в собственото си сърце, той веро€тно н€ма да дойде в мир с Ѕога.  аин и јвел б€ха два върховни примера на тази истина.  аин донесе принос на ≈дин, за  огото мислеше, че ще му се зарадва. јвел принесе жертва на ≈дин, за  огото знаеше, че не би го приел такъв, какъвто е. “ръпнещото му сърце му казваше да намери м€сто, където да се скрие. —ърцето на  аин не тръпнеше. “ой беше доволен от себе си, така че не търсеше убежище. —трахът от Ѕога би послужил за добро на  аин в този критичен момент, защото би променил цели€ характер на приноса му, цели€ ход на живота му за добро.

 олкото и неизбежен да е ужасът от √оспода, тр€бва винаги да имаме предвид, че той не може да се внуши чрез заплахи в името на √оспода. јдът и съдът са реалности и тр€бва да се пропов€дват в техни€ библейски контекст, толкова нашироко, колкото самата Ѕибли€ ги поучава - нито повече, нито по-малко; но те не могат да произведат това тайнствено нещо, което наричаме страхът от √оспода. “ози страх е нещо свръхестествено, н€мащо връзка със заплахи или наказание. “ой има у себе си едно тайнствено свойство, без много умствено съдържание; той е по-скоро усещане, а не иде€; той е дълбоката реакци€ на едно паднало творение в присъствието на —в€тото —ъщество, което вкамененото от ужас сърце знае, че е Ѕог. —амо —в€ти€т ƒух може да внуши, това чувство в човешките гърди. ¬с€ко усилие от наша страна да го внушим в повече е излишно и даже нещо по-лошо.

«ащото страхът от Ѕога е нещо свръхестествено. “ой никога не може да бъде породен от повтар€щи се предупреждени€ относно война, комунизъм или кризи. ќбщоприети€т трик да се плашат хората, за да приемат ’риста чрез посочването, на атомните бомби и управл€емите ракети е нито според ѕисани€та, нито е действено. »зстрелвайки фишеци в стадо кози, можете горе-долу да успеете да ги вкарате в кошара за овце; но никакъв естествен страх на света не може да направи от коза овца. » страхът от руско нахлуване не може да промени непока€ните хора в любещи Ѕога и правдата. “ова просто не става така.

ќткъде тогава произлиза истинни€ страх от √оспода? ќт познанието на собствената ни греховност и от чувството за Ѕожието присъствие. »са€ имаше една болезнена опитност относно личната си нечистота и ужас€ващото присъствие на »еова: двете б€ха повече от това, което можеше да понесе. ѕред лицето ћу той изкрещ€ изповед за собствената си греховност, ко€то беше толкова по-нетърпима, защото очите му б€ха видели ÷ар€, √оспода на небесното войнство.

≈дна община ще почувствува този тайнствен ужас от Ѕога, когато свещеникът и старейшините на църквата са изпълнени с ƒуха.  огато ћойсей слезе от планината със светещо лице, чадата на »зраил б€ха уплашени със страх, роден от това свръхестествено видение. ћойсей н€маше нужда да ги заплашва. “ой просто следваше да се по€ви пред т€х със светлината на лицето си.

 

 

11.†† Ќяћј ¬Џ«–ј∆ƒјЌ≈ †Ѕ≈« ќЅЌќ¬Ћ≈Ќ»≈

 

¬ Ѕибли€та предложението за прошка от страна на Ѕога е обусловено от намерението за обновление от страна на човека. Ќе може да има духовно възраждане преди да има нравствено обновление. ј щом това утвърждение изисква защита, €вно е колко сме се отдалечили от истината.

¬ съвременното ни попул€рно богословие прощението зависи единствено от в€рата. —амата дума обновление /реформаци€ - б.пр./ е изгонена от синовете на –еформаци€та.

„есто слушаме деклараци€та "Ќе пропов€двам обновление, пропов€двам възраждане." –азбираме, че това е из€ва на справедлива съпротива срещу безвкусната и небиблейска доктрина, за спасение чрез човешко усилие. Ќо деклараци€та, както е направена, съдържа реална погрешка, защото противопостав€ обновление на възраждане. ‘актически те никога не са били противопостав€ни едно на друго в здравото библейско богословие. "Ќе" на обновителното и "да" на възродителното поучение неправилно ни постав€ в положението "или-или". »ли приемате обновлението, или приемате възраждането. “ова е неточно. ‘актът е, че в този случай ние н€маме това "или-или" пред себе си, но и двете. ќбърнати€т човек е и обновен и възроден. » ако грешникът не приема да обнови сво€ начин на живот, той н€ма да познае вътрешната опитност на възрождението. “ова е жизнената истина, ко€то се е загубила между писани€та на попул€рното евангелско богословие.

»де€та, че Ѕог ще опрости един бунтовник, който не се е отказал от бунта си, е противна и на ѕисани€та и на здрави€ разум.  олко ужасно е да се съзерцава една църква, пълна с личности, които са простени, но които още обичат греха и мраз€т пътищата на правдата, и колко по-ужасно е да си мислим за едно небе, пълно с грешници, които не са се пока€ли, нито пък са променили сво€ начин на живот.

“ова може да се илюстрира чрез една позната истори€. √убернаторът на един от нашите щати посетил инкогнито /без да се представи - б.пр./ щатски€ затвор. “ой започнал разговор с един представителен млад осъден и изпитал тайното желание да го опрости. " акво бихте направили", попитал той бегло, "ако бъдете достатъчно щастлив да получите прощение?" ќсъдени€т, не знаейки с кого говори, изръмжал сво€ отговор: "јко н€кога изл€за от това м€сто, първото нещо, което ще направ€ е да прережа гърлото на съди€та, който ме изпрати тук." √убернаторът прекъснал разговора и изл€зъл от кили€та. ќсъдени€т си останал в затвора. ƒа опростиш човек, който не е обновен, значи, да пуснеш убиец всред обществото. “акъв вид прощение ще бъде не само безумно, но направо безнравствено.

ќбещанието за прощение и очистване в ѕисани€та е винаги във връзка със заповедта да се покаем. Ўироко използвани€т текст от »са€: "јко са греховете ви като багрено, ще станат бели като сн€г; ако са румени като червено, ще станат като б€ла вълна" /»са€ 1:18/ е органично свързано с предидущото: "»змийте се, очистете се, отмахнете злото от де€ни€та си от очите ћи, престанете да правите зло. Ќаучете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвани€. —ъдете сирачето, защитете правото на вдовиците /»са€ 1:16,17/.  акво поучава това освен радикално обновление на живота, преди да има очакване на прощението? ƒа раздалечиш двете думи една от друга е да извършиш насилие над ѕисани€та и да се осъдиш на лъжливо отнас€не с »стината.

ћисл€, че н€ма съмнение - поучението за спасение без пока€ние е снижило нравствените стандарти на църквата и е произвело множество заблудени религиозни изпов€дали, които погрешно в€рват, че са спасени, когато все още са в горчивата жлъчка и оковите на беззаконието. ƒа гледаш такива личности на дело да търс€т по-дълбоки€ живот е жестоко и разочароващо зрелище. ¬ъпреки всичко олтарите ни са пълни пон€кога с търсещи, които викат със —имон ћагесника: "ƒай ми тази сила", когато нравствената основа не е положена. ¬сичко това тр€бва да се схване като една победа за д€вола - победа, ко€то н€маше да съществува, ако безумни учители не б€ха € направили възможна, пропов€двайки злото богословие на възраждане без обновление.

 

 

12.†† ¬я–ј“ј Ќ≈ўќ —ћ”ўј¬јўќ

 

"¬€рата", казваха ранните лутерани, "е нещо смущаващо".

«а ћартин Ћутер се говори похвалното слово пред Ѕога, че е преоткрил библейското поучение на оправданието чрез в€ра. Ћутерови€т наблег върху в€рата като единствен начин за добиване на сърдечен мир и освобождение от греха даде нов тласък на живот за отстъпилата църква и доведе до –еформаци€та. ƒо тук това е истори€. “ова не е въпрос на мнение, но на прост факт. ¬секи може да го удостовери.

Ќо нещо се случи с поучението за оправдание чрез в€ра така, както Ћутер го изложи.  акво се случи не може да бъде разкрито толкова лесно. “о не е въпрос на прост факт, недвусмислено "да" или "не", €вно черно или б€ло. “о е по-неуловимо и много трудно за разбиране; но това, което се случи, е толкова сериозно и жизнено важно, че промени, или е на път да промени, ц€лото евангелско виждане. јко това продължи, христи€нството може да се преобърне и вместо в€рата на отците, да бъде поставено нещо съвсем друго. ј ц€лата духовна революци€ ще стане толкова постепенно невидима, толкова невинно, че ще бъде трудно да се забележи. ¬секи, който се противопостави, ще бъде обвинен, че се бори с в€търни мелници като дон  ихот.

¬€рата на ѕавел и Ћутер беше нещо революционизиращо. “€ обхващаше ц€лото съществувание на индивида и го превръщаше във всец€ло друга личност. “€ се опираше на живота и го постав€ше в покорство на ’риста. “€ вземаше кръста си и следваше »суса без намерение да се връща обратно. “€ казваше "сбогом" на старите при€тели, както »ли€, когато стъпи на огнената колесница и замина във вихъра. ¬ себе си т€ носеше нещо окончателно.  ато примка т€ затвар€ше ключалките на човешкото сърце, т€ плен€ваше човека и го правеше от този миг нататък щастлив люб€щ роб на сво€ √оспод. “€ превръщаше зем€та в пустин€ и показваше небето на пов€рвалата душа отблизо. “€ промен€ше пътищата на всички житейски действи€ и ги довеждаше в съгласие с Ѕожи€та вол€. “€ постав€ше притежател€ си на един връх на истина, от ко€то точка на предимство той разглеждаше всичко, което се по€в€ваше в полето му на опитност. “€ го правеше малък, Ѕог - велик и ’ристос- неизказано скъп. ¬сичко това и даже нещо повече става с човека, който е получил в€рата, ко€то оправдава.

“огава дойде пром€ната - незабел€зано, сигурно и даде ново измерение на думата "в€ра". ћалко по малко ц€лото значение на думата се отдалечи от това, което беше, към това, което е сега. “ази пром€на стана толкова коварно, че почти не се вдигна глас на предупреждение. Ќо трагичните последстви€ са около нас.

¬€рата сега не значи нещо повече от пасивно морално съгласие със —ловото Ѕожие и кръста ’ристов. «а да € упражн€ваме, тр€бва само да останем на едно кол€но и да кимаме с глави в съгласие с н€кой личен работник, възнамер€ващ да спаси душата ни. ¬ъобще ефектът е почти същи€т като онзи, който хората чувствуват след визита на един добър и мъдър лекар. “е се връщат от такава визита, чувствувайки се много добре и усмихвайки се малко овчедушно при мисълта колко страхове са имали относно здравето си, когато на дело не е имало нищо лошо. “е просто са се нуждаели от почивка.

¬€ра като тази не смущава хората. “€ ги успоко€ва. “€ не изкълчва бедрото им, така че да куцат; т€ по-скоро ги обучава в упражнени€ за дълбоко дишане и им подобр€ва стойката. Ћицето на т€хното "аз" е измито и самоувереността им е избавена от обезсърчение. “ова те печел€т, но не получават ново име като яков, нито преминават във вечната светлина. " огато премина през ‘ануил, слънцето го огр€." “ова беше яков - по-точно това беше »зраил, защото слънцето не огр€ваше много яков. “о се срамуваше. Ќо то обичаше да почива над главата на човека, когото Ѕог промени.

“ова поколение христи€ни тр€бва отново да чуе поучението за смущаващи€ характер на в€рата. Ќа хората следва да се каже, че христи€нската религи€ не е нещо, с което да си игра€т. ¬€рата в ’риста желае да управл€ва или да н€ма нищо общо с човека. “€ не се поддава на опити. —илата й не може да достигне човек, който тайно задържа открит път за б€гство, в случай, че нещата станат твърде сурови за него. ≈динствени€т човек, който може да бъде сигурен, че има истинска библейска в€ра е онзи, който се е поставил в положение да не може да се върне обратно. Ќеговата в€ра се осъществ€ва чрез вечна и невъзвратима задълженост и колкото и силно да бъде изкушен, той винаги отговар€: "√осподи, при  ого да отидем? “и имаш думи на вечен живот."

 

 

13.†† »—“»ЌЌј“ј †¬я–ј Ќќ—» ќ“√ќ¬ќ–Ќќ—“

 

«а мнозина христи€ни ’ристос е малко повече от иде€ или в най-добри€ случай - идеал; “ой не е факт. ћного изпов€дали в€рващи говор€т като че ли “ой е реален и действат като че ли не е. ј винаги действителното положение се разкрива от начина, по който действаме, а не от начина, по който говорим.

ћожем да удостоверим в€рата си чрез отговорността си към не€ и по никакъв друг начин. Ќикое в€рване, което не управл€ва този, който го поддържа, не е истинно в€рване; то е само фалшиво в€рване. » сигурно мнозина от нас ще бъдат дълбоко стреснати, ако внезапно застанем лице с лице с нашите в€рвани€ и бъдем принудени да ги изпитаме в огньовете на практически€ живот.

ћного от нас, христи€ните, сме станали изключително изкусни, подреждайки живота си така, че да се съгласим с истината на христи€нството, без да бъдем смутени от неговите частности. –азполагаме нещата така, че можем да минем достатъчно добре без божествена подкрепа, като същевременно € търсим видимо. ’валим се с √оспода, но внимаваме да не зависим от Ќего. "—ърцето е измамливо и страшно болно; кой може да го познае?" /≈рем. 17:9/.

Ћъжливата в€ра винаги приготв€ път, които да й служи, ако Ѕог не го стори. »стинската в€ра позвол€ва да бъде отстранена от всеки допълнителен път на изкуствени заместители. «а истинската в€ра има само Ѕог или въобще нищо. » след като јдам за първи път застана на зем€та, Ѕог не е измамил нито един мъж или жена, които му уповават.

„овекът на фалшивата в€ра ще се бори за буквалното си верую, но направо отказва да се затрудни, ако бъдещето му зависи от истинността на това верую. “ой винаги се снабд€ва с допълнителни изходни пътища така, както би имал н€какъв път, ако покривът се събори.

“ова, от което се нуждаем много в наши дни, са христи€ни, готови да уповават на Ѕога толкова пълно, колкото в последни€ ден. «а всекиго от нас сигурно ще дойде ден€т, когато н€ма да имаме нищо, освен Ѕог. «драве, богатство, при€тели и убежища ще бъдат унищожени и ще имаме само Ѕог. «а човека с лъжлива в€ра това ще е ужас€ваща мисъл, но за истинната в€ра то е една от най-утешителните мисли, които сърцето може да пази.

Ѕи било трагеди€ наистина да дойдем до това, че да н€маме другиго, освен Ѕог и да открием, че фактически не сме уповавали на Ѕога в дните на земното ни пребиваване. ѕо-добре е сега да поканим Ѕога да премахне вс€ко фалшиво упование, да освободи сърцата ни от всички тайни убежища и да ни изведе на открито, където можем да разберем за себе си дали наистина ћу уповаваме. “ова е сурово лечение за нашите скърби, но е сигурно. ѕо-меки лечени€ са много слаби за целта. ј времето ни изтича.

 

 

14.†† √ќЋяћќ“ќ Ќ≈—Џќ“¬≈“—“¬»≈

 

«ло, което вид€х под слънцето и което по своето въздействие върху христи€нската религи€ може да бъде по-унищожително от комунизма, римокатоличеството или либерализма, събрани заедно, е очевидното несъответствие между богословие и практика всред изпов€далите христи€ни.

ѕропастта между теори€та и практиката в църквите е толкова гол€ма, че изследващи€т двете неща чужденец едва ли може да си представи, че между т€х има каквато и да е връзка. ”мни€т наблюдател на наши€ човешки живот, който слуша проповедта в недел€ сутринта и по-късно наблюдава държанието на тези, които са € чули, в недел€ следоб€д би заключил, че е вид€л две различни и противоположни религии.

Ќапример една църковна конференци€ може да слуша и аплодира най-духовното послание и след двадесет минути да възприеме най-плътското държание, като че ли хората не са чули вълнуващи€ морален призив преди н€колко мига. ќбикновено христи€ните плачат и се мол€т над н€каква прекрасна истина, само за да се оттегл€т от същата истина, когато се дойде до трудната задача да € претвор€т в дело. —редната църква просто не се осмел€ва да сравн€ва своите практики с библейските изисквани€. “€ търпи неща, които са диаметрално противоположни на вол€та Ѕожи€ и ако работите стигнат до водачите, те биха защитавали своите небиблейки практики с такова гладко красноречие, което е равно на букалистичното извъртане на римските моралисти.

“ова може да се об€сни само като се има предвид липсата на ц€лостност у религиозната личност. »зглежда, не съществува жизнена връзка между чувствените и волевите отдели на живота. ”мът може да одобри и чувствата да се възрадват, докато вол€та влачи краката си и отказва да върви. ј понеже ’ристос отправ€ повика —и пр€ко към вол€та, не сме ли оправдани да се чудим дали тези разделени души имат истинско упование в √оспода? ќбновени ли са те вътрешно?

»зглежда, че твърде много христи€ни искат да вкус€т от вълнението да се чувствуват прави, но не са съгласни да усто€т на неудобствата да бъдат такива. “ака разделението между теори€ и практика става на дело посто€нно, докато на думи единството се декларира да е вечно. »стината седи изоставена и жали, докато изпов€далите € последователи се връщат от къса визита, но т€ ги вижда да си отиват отново, когато дойде времето за заплащане. “е из€в€ват велика и неумираща любов към не€, но тази любов не тр€бва да им струва нищо.

“ова ли е състо€нието, което има предвид наши€т √оспод, когато казва: "»маш име, че си жив, а мъртъв си" /ќткр. 3:1/?  акво е въздействието върху наблюдаващите, които живе€т ден след ден между изпов€дали христи€ни, обикновено отхвърл€щи заповедите на ’риста и живеещи според личните си пон€ти€ за христи€нство. Ќ€ма ли да заключат, че всичко това е фалшиво? Ќ€ма ли по необходимост да пов€рват, че в€рата в ’риста е нереално и въображаемо нещо, което са напълно в правото си да отхвърл€т?

—игурно е, че нехристи€нинът не бива да бъде упрекван, ако се отвърне с отвращение от поканата на ≈вангелието, след като е бил изложен за известно време на непосто€нството на тези от своите познати, които изпов€дват, чe следват ’риста. —мъртоносни€т ефект на привидността върху човешки€ ум е неописуем.

¬ този велик и ужасен ден, когато делата на човеците ще бъдат разкрити от проникващите очи на —ъди€та на ц€лата зем€, какво ще отговорим, когато сме изпълнени с недостойнство и морална измама? » на кого ще принадлежи укорът за милионите погинали хора, които, докато живееха на зем€та, б€ха отвратени и възмутени от религиозни€ карнавал, познат като христи€нство?

 

 

15.†† «јƒќ¬ќЋ—“¬ќ“ќ †- †ЌјЎ»я“ ѕ–ќ“»¬Ќ» 

 

≈дна от големите компании за мл€ко, прави капитал от факта, че всички нейни крави са задоволени от сво€ д€л в живота. ”мните им реклами направиха пон€тието "доволни крави" познато на всекиго. Ќо това, което е добродетел у една крава, може да е порок у един човек. ј задоволството, когато се отнас€ до духовни неща, сигурно е порок.

ѕавел изпов€да, че се е научил да бъде доволен от такива земни блага, каквито може да има. “ова нещо е различно от задоволството относно постигането на духовни неща. «а т€х той специално из€ви, че не е доволен: "јз не мисл€ за себе си, че съм постигнал; но едно прав€ -задното забрав€м, към предното се простирам и тичам към целта за наградата в горното от Ѕога призвание в ’риста »суса /‘ил. 3:13,14/. ƒоволство от земните блага е белег на свети€та; доволство от нашето духовно състо€ние е белег за вътрешна слепота.

≈дин от най-големите противници на христи€нина е религиозното самодоволство. „овекът, в€рващ, че е пристигнал, н€ма да отиде по-далече; от негово гледище би било безумие да го прави. ѕримката е в това да в€рваме, че сме стигнали, когато не сме. —егашни€т обичай да цитираме един текст, за да докажем, че сме стигнали, може да бъде опасен, ако на дело ние н€маме вътрешна опитност по текста. Ќеопитаната истина не е по-добра от погрешната и може да бъде в еднаква м€рка опасна. ѕисарите (книжниците), които седнаха на ћоисеевото м€сто, не б€ха жертва на грешки; те б€ха жертва на неуспеха си да опитат истината, ко€то поучаваха.

–елигиозното самодоволство се среща навред всред христи€ните в наши дни и присъствието му е знамение и пророчество. «ащото всеки христи€нин в кра€ на краищата ще стане това, което го направ€т желани€та му. Ќие сме общата сума от стремежите си. ¬сички велики светии имаха жадуващи сърца. "∆адна е душата ми за Ѕога, за Ѕога живаго; кога ще дойда и ще се €в€ пред Ѕога?" /ѕс. 42:2/. “€хното желание за Ѕога ги поглъщаше, то ги тласкаше нагоре и напред - натам, където по-малко пламенните христи€ни поглеждат с копнеещи очи и н€мат надежда да достигнат.

ѕравоверното христи€нство падна до сегашното си ниско равнище поради липса на духовно желание. ћежду мнозината, които изпов€дват христи€нската в€ра едва ли един на хил€да разкрива страстна жажда за Ѕога. ѕрактиката на мнозина от нашите духовни съветници е да използуват ѕисани€та, за да обезсърчат малките стремежи, които могат да се откри€т тук и там между нас. —трахуваме се от крайности и се отдръпваме от твърде много пламенност в религи€та, като че ли не е възможно да има твърде много любов или в€ра, или св€тост.

ѕон€кога сърцето ни е възрадвано от откритието на н€кой ненаситен свети€, който е готов да пожертвува всичко за чистата радост да опита Ѕога в раст€ща близост. Ќа такъв поднас€ме тези думи на увещание: "ѕродължавай да се молиш, да воюваш, да пееш. Ќе подминавай нищо, което Ѕог може отсега нататък да направи за тебе. Ѕлагодари на Ѕога за всичко досега, но не спирай до тук. —треми се към дълбоките Ѕожии неща. Ќасто€вай да вкусиш по-великите тайни на изкуплението. ƒръж краката си на зем€та, но нека сърцето ти се носи толкова високо, колкото иска. ќтказвай да бъдеш среден или да те плени студът на духовното ти обкръжение. јко "следваш" така, небето сигурно ще се отвори за теб и ти, заедно с ≈зекиил, ще видиш видени€ за Ѕога.

јко не направиш тези неща, най-после /и без да го съзнаваш/ ще достигнеш скелета на правоверието и ще бъдеш осъден да прежив€ваш дните си в духовно състо€ние, което може най-добре да бъде описано като кра€т и същината на вс€ка посредственост. Ѕог да ни запази от такова състо€ние. јмин.

 

 

16.†† ’–»—“ќ— ќЅ–ј«≈÷Џ“

 

–елиги€та в€рно признава "течното състо€ние" на човешката природа. “€ приема, че човешки€т характер "тече" и може да бъде отправ€н в предизбрани канали, водещи до желани€ край.

јко човешката природа беше неподвижна /статична - б.пр./, религи€та веднага щеше да загуби по-гол€мата част от своето значение. «ащото това, което пов€рвалите личности жела€т най-много, е да бъдат променени, да бъдат превърнати от това, което са, в това, което жела€т да бъдат.

’ристи€нската в€ра приема за доказано, че хората тр€бва и могат да бъдат променени и пром€ната е толкова ц€лостна, че стига до нравствено обръщение. ѕосланието на ’риста дос€га един човек с намерението да го промени, да го формова наново по друг образ и да направи от него нещо съвсем различно от това, което е бил преди. "Ќо преобразувайте се с обновението на ума си" /–имл. 12:2/ е наставлението, дадено на пов€рвали€ човек от апостола.

—ега, след като се вид€, че хората могат да бъдат променени и Ѕожи€та сила в ≈вангелието може да ги промени, важни€т въпрос е, разбира се, в какъв образ следва да бъдат променени те?  ой или какво тр€бва да бъде модел за т€х?

Ќа този въпрос се дават много отговори. ”ж христи€нската религиозна философи€, толкова попул€рна днес, отговар€, че н€къде в човешката природа имало "норма", от ко€то сме се отклонили в по-гол€ма или по-малка степен и в ко€то следва да бъдем възстановени. “ака религи€та е въвлечена да помага във възстанов€ването. “€ действува, "изправ€йки" търсещата душа, най-напред по отношение на не€ самата, а после и относно обществото. ¬сичко зависи от това дело на "изправ€не". „овешката природа - така гласи теори€та - е в основата си права и добра, но е изл€зла извън релсите от световните сътресени€, всред които е принудена да живее. “€ е била извратена от обкръжението, от лошото поучение и от различни вредни въздействи€, започващи от времето на раждането й или по-рано.

÷€лото зло на такъв тип религиозно мислене е възстанов€ването на човека по негов образ. ¬сичко, от което се нуждае, е да бъде отново направен по свое подобие, да стане "истинска личност", свободна от извращаващите действи€ на предразсъдъците, страха и суеверието. “ой започва от нещо добро, както предците му и сегашната му най-висша цел е да бъде възстановен, като повредена картина, така че ръката на твореца отново да може да бъде открита под патината и нечистотата на живота.

¬сичко това звучи добре, но бедата е че иде€та, ко€то седи зад него, е изц€ло лъжлива и всички религиозни надежди и сънища, които произтичат от не€, са и тр€бва да бъдат без основание.

ѕосланието на Ќови€ «авет е пр€ко противоположно на това. ’ората не са в добро състо€ние, като се изключат дребни отклонени€. “е са погинали, вътрешно погинали, погинали нравствено и духовно. “ова отначало беше посто€нното христи€нско свидетелство и човешката истори€ показа колко в€рно е то. ” нас не съществува нищо, което да служи за модел на нови€ човек. ¬€рността към самите нас, дори към по-добрата част от нас, може да доведе само до окончателна трагеди€. "—ърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно" /≈рем. 17:9/. —амото то тр€бва да има помощ отвън, от нещо над себе си, ако иска да избегне притегл€нето на собствената си греховна природа. “ази помощ се намира в ≈вангелието в пълна и достатъчна м€рка.

≈вангелието не само снабд€ва с преобраз€ваща сила за формоване отново на човешкото сърце, то има предвид също така модел, според който нови€т живот тр€бва да се изработи, и този модел е сами€т ’ристос. ’ристос е Ѕог, действащ като Ѕог в низшите оде€ни€ на човешката плът. Ќо “ой е също и „овек и така става съвършени€т модел, според  ойто изкупената човешка природа следва да бъде променена.

Ќачалото на това преобраз€ване, което промен€ природата на пов€рвали€ човек от образа на греха в Ѕожий образ, се намира в обръщението, където човек е направен съучастник на божествената природа. „рез възстанов€ване и освещение, чрез в€ра и молитва, чрез страдание и наказание, чрез —ловото и ƒуха делото продължава, докато Ѕожи€та мечта се реализира в христи€нското сърце. ¬сичко, което Ѕог върши в —воите изкупени чада, има като дългосрочна цел окончателното възстанов€ване на божествени€ образ в човешката природа. ¬сичко гледа напред към осъществ€ването.

ћеждувременно сами€т христи€нин тр€бва да действува заедно с Ѕога, за да постигне великата пром€на. ѕавел ни казва как: "ј ние всинца, като гледаме славата √осподн€ с открито лице както в огледало, преобраз€ваме се в същи€ образ от слава в слава, както от ƒуха √осподен."/II  ор. 3:18/.

 

 

17.††  –Џ—“Џ“ Ќ≈ўќ –јƒ» јЋЌќ

 

’ристови€т кръст е най-революционното нещо, което н€кога се е по€в€вало всред човеците.

 ръстът на старите римски времена не познава компромис; той никога не прави отстъпки. “ой печели всичките си доводи, убивайки противника си и карайки го да замълчи навеки. “ой не пожали ’риста, а √о уби също като всички останали. “ой беше жив, когато √о повесиха на този кръст и съвсем мъртъв, когато √о свалиха след шест часа. “акъв беше кръстът, който за първи път се по€ви в христи€нската истори€.

—лед като ’ристос възкръсна от мъртвите, апостолите тръгнаха да пропов€дват Ќеговото послание и това, което пропов€дваха, беше кръстът.  ъдето и да отидеха по широки€ св€т, те носеха кръста и същата революционна сила вървеше с т€х. –адикалното послание на кръста преобрази —авел от “арс и го промени от гонител на христи€ните в нежен пов€рвал и апостол на в€рата. —илата му промен€ше злите хора в добри. “ой пропъди дългото робство на езичеството и изц€ло измени всички морални и умствени схващани€ на западни€ св€т.

“ова той извърши и продължаваше да върши, докато му беше позволено да бъде това, което беше първоначално - кръст. —илата му изчезна, когато се промени от нещо за смърт в нещо за красота.  огато хората го направиха символ, окачиха го около шиите като украшение или изписваха очертани€та му пред лицата си като магически знак, за да се предотврати злото, той стана в най-добри€ случай една слаба емблема, а в най-лоши€ - магически талисман. “акъв той е почитан днес от милиони, които не зна€т абсолютно нищо за силата му.

 ръстът действува, като унищожава един установен образец - на жертвата и създавайки нов образец - свой собствен. “ова винаги е начинът му на действие. “ой печели, унищожавайки противниците си и налагайки вол€та си над т€х. “ой никога не съглашателствува, не се пазари, не обсъжда, не предава н€ко€ точка заради мира. “ой не се занимава с мира, той премахва окончателно противниците си, колкото е възможно по-бързо.

—ъс съвършеното знание за всичко това ’ристос каза: "јко иска н€кой да дойде след ћене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва" /Ћука 9:23/. “ака кръстът не само слага край на ’ристови€ живот, той слага край на първи€ живот, на стари€ живот на всеки един от истинските си последователи. “ой унищожава стари€ образец, јдамови€ образец в живота на пов€рвали€ и го довежда до кра€ му. “огава Ѕог,  ойто възкреси ’риста от мъртвите, възкрес€ва и пов€рвали€ и започва нов живот.

≈то - /и нищо по-малко/ истинското христи€нство, макар че можем да схванем острото раздалечаване от подобен възглед и това, което се поддържа всред мнозинството на днешните евангелисти. Ќо не бива да смеем да оцен€ваме нашето положение.  ръстът стои високо над виждани€та на хората и при този кръст в кра€ на краищата всички мнени€ тр€бва да дойдат за присъда. ѕразното и светско водачество може да промени кръста, така че да се хареса на лудите за развлечение "светийчета", които жела€т да имат удоволствието си даже вътре в светилището, но да го направим, ще означава, че сме застрашени от духовна беда и че рискуваме гнева на јгнето, превърнато в лъв.

“р€бва да направим нещо относно кръста - и това са само тези две неща - да б€гаме или да умрем на него. ј ако сме така безумни да б€гаме, чрез това действие ще отречем в€рата на отците и ще направим от христи€нството нещо друго, което то не е. “огава на нас ще остане само празни€ език на спасението - с нашето отдалечаване от истинни€ кръст, ще се отдалечи и силата.

јко сме мъдри, ще направим това, което стори »сус - ще претърпим кръста и ще презрем негови€ позор заради радостта, ко€то ни представ€. ƒа го сторим ще значи да се покорим на цели€ образец за наши€ живот -да бъдем унищожени и създадени отново в силата на един безкраен живот. » ще схванем, че това е повече от поези€, повече от нежно пеене на химни и високо чувство.  ръстът ще реже наши€ живот там, където боли най-много, без да пази нито нас, нито нашата внимателно култивирана репутаци€. “ой ще ни победи и ще доведе до кра€ му наши€ себичен живот. —амо тогава ще можем да възкръснем за живот, за да създадем образец на съществувание, образец за живот изц€ло нов, свободен и пълен с добри дела.

—м€ната на поведение спр€мо кръста, ко€то виждаме в съвременното правоверие не доказва, че Ѕог се е променил, нито че ’ристос е смекчил изискването си да носим кръста си, то по-скоро означава, че съвременното христи€нство се е отклонило от стандартите на Ќови€ «авет. Ќие сме се отклонили толкова далеч, че е необходимо нищо по-малко от нова реформаци€, за да възстанови кръста на истинското му м€сто в богословието и живота на църквата.

 

 

18.†† “–яЅ¬ј ƒј ”ћ–≈ћ, «ј ƒј ∆»¬≈≈ћ

 

"Ќека да умра - за да не би да умра, без да ми дадеш възможност да вид€ лицето “и" - това беше молитвата на —в. јвгустин.

"Ќе скривай лицето —и от мене" - извика той в една агони€ на желанието. "ќ! ƒа бих могъл да се успоко€ в “ебе! ќ, да можеше да влезеш в сърцето ми и да го опи€ниш така, че да забрав€ своите немощи и да те прегърна, единствено мое съкровище!"

∆еланието да се умре, да се премахне от път€ тази непроницаема форма, така че да не скрива от нас прекрасното Ѕожие лице е нещо, което веднага се разбира от пов€рвали€ с жадуващо сърце. ƒа се умре, за да не умрем. “ук н€ма противоречие, защото има два вида умиране - умиране, което тр€бва да се търси и умиране, което тр€бва да се изб€гва на вс€ка цена.

«а јвгустин, вкусено вътрешно, виждането на Ѕога беше сами€т живот, а смъртта беше точно обратното. ƒа се съществува в пълно затъмнение под с€нката на природата без усещаното ѕрисъствие беше нетърпимо обсто€телство. ¬сичко, което крие Ѕожието лице от него, тр€бва да се махне от път€, даже неговото самолюбие, неговото най-скъпо "его", неговите най-ценни съкровища. “ака че той се моли: "Ќека да умра."

—мелата молитва на велики€ свети€ беше чута и както можеше да се очаква, беше отговорена с една пълнота от щедрост, характерна за Ѕога. “ой умр€ с вида смърт, за ко€то ѕавел свидетелствува: "—ъразпнах се с ’риста и сега аз живе€, но не аз, а ’ристос живее в мен". ∆ивотът и благовестието му продължиха и неговото присъствие е винаги тук, в книгите му, в църквата, в истори€та; но колкото и да е странно, той е чудно прозрачен; собствената му личност се вижда едва, тъй като светлината на ’риста свети през него с един вид целебно великолепие.

»маше и такива, които си мислеха, че за да се отстран€т от път€ е необходимо да се отдръпнат от обществото; така те отричаха всички естествени човешки отношени€ и отиваха в пустин€та или планината, или пък в отшелническата обител да пост€т, да се труд€т и да се бор€т за умъртв€ване на плътта си. ¬ъпреки че намерението им беше добро, невъзможно е да се препоръча техни€ метод. «ащото не е библейско да се в€рва, че старата јдамова природа може да бъде победена по този начин. “€ е твърде силна, за да бъде убита чрез омаломощаване на т€лото или отслабване на чувствата. “€ изисква нещо не по-малко от кръста.

¬ъв вс€ко христи€нско сърце има един кръст и един трон и христи€нинът е на трона, докато се постави на кръста; ако пренебрегне кръста, той ще остане върху трона. ¬еро€тно това е в основата на отстъплението и светщината между евангелските пов€рвали днес. Ќие оставаме царе вътре в царството на човешката душа и носим сво€та станиолова корона с ц€лата гордост на ÷езар; но ние се обричаме на сенки, немощ и духовно безплодие.

јко не искаме да умрем, ние тр€бва да умрем и тази смърт ще означава придобивката на онези нетленни съкровища, които светиите толкова цен€ха. Ќеразпнатата ни плът иска да ни ограби откъм сърдечна чистота, христоподобност на характера, духовно виждане, плодоносене; и повече от всичко това, т€ иска да скрие от нас видението на Ѕожи€ лик, това видение, което беше светлината на света и ще бъде съвършенството в небесата.

 

 

19.†† ’–»—“ќ— ”ћ–я «ј †ЌјЎ»“≈ †—Џ–÷ј

 

„овешкото сърце живее чрез своите симпатии и чувства. ¬ ден€, който ще изпита делата на всичките човеци, н€ма да се вземе много предвид колко знаем. “огава ще има значение какво и кого сме обичали - значение повече от всичко друго. ѕоради тази причина ние не можем да отделим достатъчно гол€ма грижа за състо€нието на вътрешни€ ни живот.

∆изнено важното м€сто на моралните симпатии в човешки€ характер не получава в днешно време вниманието, което заслужава от нашите религиозни учители. Ќие сме потопени в днешно време в дълъг ледников период, през които се постав€ незаслужено ударение върху обективната истина за сметка на субективната опитност.  лиматът в евангелските кръгове е определено мразовит. ѕравим сериозна грешка, че взимаме един другиго за критерий, според който да съдим наши€ духовен живот, вместо да се сравн€ваме с библейските светии и с великите Ѕожии възлюбени, чиито набожни дела и вдъхновени химни остават като св€т парфюм, много след като самите те са оставили тази зем€.

ѕричината за тази гол€ма грешка не е трудно да се открие. ƒвижението към обективната истина и изб€гването на религиозното чувство фактически беше отстъпление от фанатизма. ќбичащите Ѕибли€та христи€ни преди половин век б€ха отблъснати от грубите про€ви на религиозната плът, ко€то имаше изисквани€ спр€мо най-възвишените религиозни опитности и като резултат поб€гнаха от огън€ към дълбоки€ мраз. Ѕиблейските учители се страхуваха да призна€т валидността на религиозните симпатии. “екстът стана тест за правоверие и фундаментализъм, най-вли€телната школа на евангелското христи€нство, премина към текстуализъм. ¬ътрешни€т живот беше пренебрегнат заради непрекъснатото занимание с истината, а истината беше разглеждана само като доктринална истина. Ќе беше разрешено никакво друго значение на думата. —печели обективизмът. „овешкото сърце се прикриваше в сво€ студен зимник, засрамено да покаже истинското си лице.

 акто можеше да се предвиди, това имаше за последица посто€нното влошаване на христи€нското богослужение от една страна и от друга -въздигането на религиозното развлечение като източник на умствено удоволствие. ћъдрите водачи тр€бваше да зна€т, че човешкото сърце не можеше да съществува в празно пространство. јко хората н€мат радост в сърцата си, те ще € потърс€т н€къде другаде. јко на христи€ните е забранено да вкус€т от виното на ƒуха, те ще се обърнат за радост към виното на плътта. » точно това е, което фундаменталното христи€нство /както и така наречените "групи на пълното ≈вангелие"/ правеха през последни€ четвърт век. Ѕожи€т народ се обърна към развлечени€та на света, за да се опита да изстиска малко сок от т€х за успокоение на своите сухи и безрадостни сърца. —ега пеенето на "евангелско буги" предлага на много личности единствената религиозна радост, ко€то познават. ƒруги кротко изтриват очите си при "евангелски" филми и навс€къде процъфт€ва безбройно число удоволстви€, заплатени с пожертвуваните дес€тъци от личности, които тр€бва да могат да мисл€т по-добре. Ќашите учители отнеха правото ни да бъдем щастливи в Ѕога и човешкото сърце изл€ своето ужасно отмъщение в един плътски гул€й, от който евангелската църква н€ма да се съвземе скоро, ако въобще н€кога може да го стори. «а гол€м брой изпов€дали христи€ни днес —в€ти€т ƒух не е необходимост. “е се научиха да развесел€ват своите сърца и да топл€т ръцете си на други огньове. » множество издатели и различни видове "продуценти" дебеле€т от т€хната простъпка. „овешкото сърце с божествената си възможност за св€то удоволствие не бива повече да става жертва на страх и лошо поучение. ’ристос умр€ за нашите сърца и —в€ти€т ƒух иска да дойде и да ги задоволи.

Ќека да подражаваме на »сак и отново да отворим изворите, които отците ни изкопаха и които б€ха запушени от сатана. ¬одата е там, студена, сладка и утол€ваща жаждата. “е отново ще потекат при докосването на честната лопата.  ой ще започне да копае?

 

 

20.†† —“ќ»ћ ¬ ’–»—“ќ¬ј“ј —Ћј¬ј

 

ћежду евангелските христи€ни е обичайно да се казва, че превъзходството на христи€нството над вс€ка друга религи€ е във факта, че при христи€нството съществува една Ћичност - активна, изпълваща, подкреп€ща и поддържаща всичко. “ази Ћичност, разбира се, е »сус ’ристос.

“ова е, което казваме и го казваме истинно, но собствената ми опитност показа колко трудно е да се превърне тази в€ра в практическа сила на мо€ живот. » малко наблюдение открива, че в гол€мата си част моите другари - евангелисти не са по-добре от мене. “ази могъща, всепобеждаваща света истина се губи под множеството на по-малките истини и стои забравена, докато ние се борим - най-често безуспешно със света, плътта и д€вола.

”никалното нещо всред ранните христи€ни беше т€хното си€йно отношение спр€мо една личност. “е √о наричаха, нежно "√оспод" и когато използваха това пон€тие, те му даваха собствено новозаветно значение. “о означаваше »сус ’ристос, който кратко време преди това беше с т€х, но сега беше отишъл в небесата като ѕървосвещеник и ’одатай. “ова възвеличаване на една победоносна личност даваше сила и жизненост на техните съществувани€ и убедителност на свидетелството им. “е радостно свидетелстваха за ќнзи,  ойто жив€ като истински човек между хората. “€хната изповед не беше отслабена от н€каква бледа склонност към метафизично мислене. “е знаеха, че »сус беше истински човек и истински Ѕог и, че умр€, възкръсна от мъртвите и се възнесе в небето. “е възприеха буквално Ќеговото уверение, че е удостоен с авторитет за вс€ко нещо в небето, на зем€та и в ада.  ак беше това - те никога не престанаха да изпитват. “е ћу уповаваха абсолютно и остав€ха подробностите на техни€ славен √оспод.

ƒруга из€вена характеристика на свидетелството на тези първи христи€ни беше увереността, че »сус е √оспод и действува по дългосрочен план, за да възстанови зем€та и отново да € постави под божествен контрол. —ега “ой е суверенна √лава на своето “€ло - ÷ърквата - из€в€ват те и ще разшири управлението —и, за да включи зем€та и света в —воето време. ќттук те никога не √о представ€ха само като —пасител. Ќикога не им идваше на ум да прикан€т хората да приемат мира на ума или мира на душата, нито спираха само върху прощението, радостта или щастието. “е събираха всички блага в една Ћичност и пропов€дваха за тази Ћичност като краен и най-висш сбор от вс€ко добро, което е възможно да се познава и вкуси в този и идни€ св€т. "—ъщи€т √оспод,  ойто е над всичко" - казваха те - ''богат за всички, които √о призовават". “ърсещи€т тр€бва да √о приеме като славен √оспод, не само ¬ъзлюбени€ на душата си с кротките очи, но √оспод над вс€ко съмнение и въпрос.

ƒнес поддържаме същите възгледи, но ударението им не е едно и също.  ротки€т и смирен »сус е заменил славни€ и св€т »сус в умовете на милиони. ¬ нашето свидетелство липсва звънт€щата нотка на триумфа. —кръбни€т плачещ »сус ни поднас€ —во€та тиха сърдечност, в нашите мъки и изкушени€, но “ой изглежда толкова безпомощен, колкото и ние самите, когато дойде изпитанието. Ќеговото бледо, женствено лице ни гледа от "набожните картини" на католиците и великденските картички на протестантите. Ќие му даваме симпатиите си, но не и своето упование. Ѕезпомощни€т ’ристос на кръста и безучастни€т ’ристос,  ойто ни гледа със сладка невинност от стените на нашите евангелски домове е един и същ.  атолиците √о спас€ват, довеждайки ћу на помощ една Ќебесна ÷арица. Ќо ние, протестантите, н€маме помощник. «атова пеем "поп"-хорове, за да освежим нашите повехнали души и правим тематични обсъждани€ с плачевната надежда, че н€кой ще дойде с отговора на нашата едва изговорена жалба.

ƒобре, ние вече имаме отговора, ако само имаме в€рата и мъдростта да се обърнем към него. ќтговорът е ѕобедоносни€т ’ристос над всичко. “ой живее вечно над възможностите на враговете си. “ой само тр€бва да каже и то е сторено; “ой само тр€бва да запов€да и небето и зем€та √о слушат. — широките перспективи на далечните —и планове “ой търпи за известно време дивото беззаконие на един пропаднал св€т, но държи зем€та в ръката —и и може да призове народа на съд, когато поиска.

ƒа, христи€нски поклоннико, ние сме по-добре, отколкото тъжната църква може да види. Ќие стоим в ’ристовата слава. «ащото “ой живее, живеем и ние "Ѕлагодар€ на мо€ Ѕог, чрез »суса ’риста, наши€ √оспод."

 

 

21.†† ƒј ЅЏƒ≈Ў »Ћ» ƒј ѕ–ј¬»Ў

 

»сторически «ападът се стреми да постави главното си ударение върху правенето, а »зтокът - върху това да бъдеш. “ова, което сме, изглежда по-важно за източни€ човек; западни€т залага върху онова, което вършим. ≈дните прослав€т глагола "да бъдеш", а другите - глагола "да правиш".

јко човешката природа беше съвършена, н€маше да има противоречие между "съм" и "прав€". Ќепогинали€т човек просто ще живее отвътре, без да мисли. ƒействи€та му ще бъдат истински€ израз на вътрешното същество.

«а човешката природа, такава, каквато е, нещата не са така прости. √рехът въведе морално безредие и животът стана объркан и сложен. “ези елементи вътре в нас, които следваше да работ€т заедно в неосъзната хармони€, често са изолирани един от друг изц€ло или частично и пон€кога се стрем€т да бъдат враждебни един спр€мо друг. ѕо тази причина е много трудно да се придобие симетри€ на характера.

ѕоради дълбокото вътрешно объркване произлиза противоречието между "съм" и "прав€" и глаголът, върху който постав€ме ударението си ни определ€ в една от двете категории: ние сме "съм" или "прав€" - едното или другото. ¬ нашето модерно, цивилизовано общество ударението пада почти изц€ло върху "прав€".

Ќие, христи€ните, не можем да избегнем този отговор. “р€бва да открием къде Ѕог постав€ ударението и да стигнем до божествени€ образец. “ова не следва да бъде много трудно, защото имаме пред себе си —в€тото ѕисание с ц€лото негово богатство на духовно ръководство, а за да изтълкуваме ѕисани€та имаме сами€ ƒух,  ойто ги е вдъхновил.

¬ъпреки ц€лата ни възможност да познаваме истината, повечето от нас са все още бавно възприемащи. “енденци€та да приемаме без да питаме и да следваме, без да знаем защо, у нас е много силна. Ќо тази причина, каквото болшинството христи€ни поддържат през дадено време, сигурно ще се приеме като в€рно и право без вс€какво съмнение. ѕо-лесно е да подражаваш, отколкото да си единствен; по-лесно е и за даденото време е по-безопасно да вървиш в крачка, без да задаваш много въпроси относно това накъде се отправ€, парадът.

“ова е причината, по ко€то "съм" престана да има гол€ма притегателна сила за хората, а "прав€" привлича вниманието почти на всекиго. Ќа съвременни€ христи€нин липсва симетри€. “е не зна€т почти нищо за вътрешни€ живот. “е са като храм само с фасада, без вс€каква вътрешност. ÷в€т, светлина, звук, видимост, движение - това са твоите богове, о, »зраил!

"јкцентът в църквата днес" - казва Ћеонард –авънхил, английски€т евангелист - "не е в набожността, но във възбуждението". –елигиозната видимост е доведена до такава крайност в евангелските кръгове, че почти никой н€ма желанието, да не говорим за смелостта, да постави под въпрос истинността й. Ќаддел€ външното. Ѕог сега говори само чрез в€търа и земетресението; нежни€т и тих глас вече не може да бъде чут. ÷€лата религиозна машина, стана разпространител на шумове. ёношески€т вкус, които обича шумната тръба и гърм€щи€ ауспух, се вмъкна в дейността на съвременните христи€ни. Ќа стари€ въпрос " акво е главното предназначение на човека?" сега се отговар€: "ƒа препуска през света и да прибав€ към негови€ шум." » всичко това се прави в името на ќнзи,  ойто "н€ма да се кара, нито ще вика и никой н€ма да чуе гласа ћу по кръстопътищата" /ћат. 12:19/.

“р€бва да започнем необходимата реформа като се съпротивим на духовната валидност на външното. “р€бва да се из€ви един човек като това, което е, отколкото като това, което прави. ƒокато моралната стойност се придава от състо€нието на сърцето, една част от религиозната активност, ко€то произтича не отвътре, а отвън, ще изглежда че има малко или никак морално съдържание. “акова религиозно поведение е подражателско или инстинктивно. “о произтича от съществуващи€ култ към движението и не притежава истинен вътрешен живот.

ѕосланието "’ристос във вас, надеждата на славата" следва да се възстанови в църквата. “р€бва да покажем ново поколение от почти €ростни христи€ни, чи€то сила лежи в центъра на живота им. Ѕързане и шум са свидетелства за слабост, а не за сила. ¬ечността е мълчалива; времето е шумно. ѕрегол€мото занимание с времето е тъжно свидетелство от нашата основна липса на в€ра. ∆еланието да бъдем драматично активни е доказателство за наши€ религиозен инфантилизъм; това е един вид показност, обичайна в детската градина.

 

 

22.†† ƒј…“≈ ћя—“ќ Ќј “ј…Ќ—“¬≈Ќќ“ќ

 

“ака фино са изтеглени чертите на истината, така деликатно са уравновесени измерени€та на мъдростта, че не е чудно, че н€кои немощни христи€ни се объркват и възприемат едно несмело поведение спр€мо Ѕожието —лово.

Ќачинаещи€т в ’риста н€ма да чете дълго в ѕисани€та, докато дойде до пасажите, които изглежда, че си противоречат един на друг. “ой може да сравни различните версии или, ако е достатъчно щастлив, да чете ѕисани€та на оригиналните езици; той може да се консултира с всички лексикони и все пак да бъде принуден да признае противоречието. ƒоколкото може да види, то съществува и не може да бъде изб€гнато. ј сега какво?

ƒобре, той може да направи едно от н€колкото неща. Ќапример той може да се откаже в отча€ние и да заключи, че никога н€ма да разбере Ѕибли€та и н€ма полза да се опитва; той може да се безпокои за противоречивите откъси, докато изпадне в опасно състо€ние на ума; или /а това е най-лошо от всичко/, може да се консултира с н€кой от правоверно-умствените богослови, който в своето въображаемо всезнание решава да разреши всички библейски затруднени€ чрез пишещата си машина. “ова наистина е фатално за истинската духовност, защото ц€лостното сърдечно разположение на тези тълкуватели е нев€рно и те могат само да отклон€т своите ученици. “е принадлежат към класата хора, упоменати от ÷ицерон, които "не се страхуват от нищо толкова, колкото да изглеждат, че се съмн€ват относно нещо." “е действат на основата на лъжливата предпоставка, че всичко на небето и зем€та може да бъде об€снено. ј нищо не може да бъде така от€влено нев€рно като това.

ћного по-добре от опита да разберем е смирението, което признава своето невежество и очаква спокойно Ѕог да се €ви на —воето време със —во€та светлина. Ќие бихме били повече в състо€ние да разберем, ако приемем смир€ващата истина, че има много неща в небето и на зем€та, които никога н€ма да сме в състо€ние да разберем. Ѕи било добре за нас да приемем всемира и да заемем м€стото си във великата везба на Ѕожието творение, така съвършено позната от Ќего и така повърхностно известна на най-мъдри€ от човеците. "Ѕог насочва кротките към правда и учи кротките на —воите пътища."

«а тези, които /неумишлено/ са принизили своето схващане за Ѕога на равнището на човешкото си разбиране, веро€тно изглежда страшно да призна€т, че има много неща в ѕисанието и относно “роицата, които превишават човешки€ интелект. Ќо н€колко минути на колене, гледайки лика на ’риста, ще ни научат на смирение, добродетел, чиито целебни свойства б€ха познати от незапомнени времена на Ѕожиите избрани.

 олридж предава като твърда увереност, че най-дълбоката мъдрост, произнесена н€кога от човешки устни, беше спонтанни€ вик на пророк ≈зекиил в долината на сухите кости, когато беше запитан от √оспод дали тези кости могат да оживе€т: "√осподи Ѕоже, “и знаеш това." јко ≈зекиил беше казал "да" или "не", той щеше да затвори сърцето си за великата тайна срещу себе си и щеше да пропусне славата в присъствието на ¬севишни€. Ќе забрав€йте никога, че е привилеги€ да се удивл€ваш, да стоиш във възхитено мълчание пред ¬исшата “айна и да шепнеш:

"√осподи Ѕоже, “и знаеш това!"

∆алки€т опит на богословите да об€сн€т всичко на усмихващи€ се нев€рващ има точно обратни€ ефект в сравнение с онзи, който те възнамер€ват /да постигнат - б.ред./. “ова снижи поклонението до равнището на ума и въведе рационалистични€ дух в чудесата на в€рата.

Ќикой не бива да бъде засрамен да признае, че не знае и никой христи€нин не бива да се страхува от такова признание в царството на духовните неща. Ќаистина дори силата на кръста е във факта, че това е Ѕожи€та мъдрост, а не мъдростта на човека. ƒен€т, в който успеем да об€сним всичко духовно, ще бъде ден€т, в който /за себе си/ сме разрушили всичко божествено.

Ќека се знае, че по този начин христи€нинът не се защитава. Ќека мъдрите от този св€т насто€т, ние христи€ните да об€сним нашата в€ра и те ще ни дадат в ръка меч, с който ще ги обърнем в паническо б€гство. “р€бва само да се обърнем и да поискаме да об€сн€т този св€т и ще видим колко смутени ще бъдат те. ѕо един повод »сус каза: "јко за земни работи ви говорих и не в€рвате - как ще пов€рвате, ако бих ви говорил за небесни?" јко сме принудени да об€сним, те също са принудени и ние и те ще бъдем много жалки в това отношение, защото ц€лата тайна е пред нас от атома до човешката душа и всеки от нас може само да се поклони и да каже: "√осподи Ѕоже, “и знаеш това."

¬еро€тно ƒавид, лежащ на гръб нощем в зелената пол€на, мислейки за тайната на луната и звездите и нищожеството на човека в ц€лостни€ план на нещата, поклан€йки се на Ѕога,  ойто го е направил само малко по-долу от ангелите, беше по-истинен човек, отколкото астронома, който в гол€мата си гордост тегли и мери небесните тела. Ќо астрономът не бива да се отчайва. јко смири себе си и изпов€да сво€та дълбока вътрешна нужда, Ѕогът на ƒавида ще го научи как да се поклан€ и по такъв начин ще го направи по-велик човек, отколкото би бил иначе.

 

 

23.†† ÷≈Ћ»я“ ∆»¬ќ“ “–яЅ¬ј ƒј —≈ ћќЋ»

 

Ќай-добрата молитва е израз на ц€лостни€ живот.

–азбира се, има и ще има обсто€телства, когато една изолирана молитва може да бъде отговорена, дори когато произнас€щи€т € не е водил образцов христи€нски живот. Ќо считаме, че мнозина от онези, които четат тези редове не са задоволени да имат отвреме-навреме отговор, те жела€т да позна€т по-задовол€ващ молитвен живот, който да възвис€ва и пречиства всеки акт на т€лото и духа и свързва ц€лата личност в едно духовно единство. “акава молитва може да бъде само резултат на живот, прежив€н в ƒуха.

¬сички други неща са равнозначни, но нашите молитви само са толкова силни, колкото съществувани€та ни. ¬ дългото ни блъскане ние се молим, както живеем. Ќ€кои молитви са като противопожарен изход, използувани само във времена на краен случай - никога не с удоволствие, но само като път на ужасено б€гство от нещастието. “е не представ€т обикновени€ живот на онзи, който ги принас€; те са по-скоро необичайни€т акт на духовни€ новак.

”ил€м Ћоу н€къде увещава христи€ните да живе€т живот, който е в съзвучие с молитвите им, а един от нашите добре познати химни моли Ѕога да ни помогне "да живеем близо до молитвите си". ћного от нас в момент на стрес желаеха да сме живели така, че молитвата да не е така необичайна за нас и съжал€ваха, че не сме практикували молитвата така, че т€ да е толкова лесна и естествена като дишането.

Ќе искаме да остав€ме впечатлението, че молитвата във времена на внезапна криза не е нещо добро и право. “€ е такава и е казано, че Ѕог е "винаги прибежище в беди", но никой знаещ христи€нин не иска да живее цели€ си живот на равнището на зова за помощ.  огато вървим с Ѕога, ние ще видим превъзходството на живота на непрекъснато общение, където всички мисли и действи€ са молитви и цели€т живот става св€та жертва на хваление и прослав€не.

«а да се молим ефективно, от нас се изисква да н€ма неблагословени области в наши€ живот, да н€ма части от ума и душата, които да не са обитавани от ƒуха, да н€ма нечисти желани€, на които се разрешава да живе€т вътре в нас, да н€ма разногласие между молитвите и обходата ни.

¬сичко това може да изглежда като твърде висок стандарт, достижим за мъжете и жените под слънцето. Ќо това не е така. јко ’ристос е такъв —пасител, какъвто твърди, че е, “ой е в състо€ние да спаси —во€ народ от робството на греха. “ова не значи да се поддържа създадената от човека доктрина за "безгрешно съвършенство"; това е по-скоро боговдъхновената мисъл, че е възможно "да се ходи в ƒуха", а не да изпълн€ваме "похотите на плътта". “ова е, че Ѕог се погрижи чрез ’ристови€ кръст за —воите деца да бъдат избавени от горчивото робство на греха. "“ъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Ѕога. в ’риста »суса, наши€ √оспод".

Ќесъмнено изкуплението в ’риста »суса има достатъчно морална сила да направи възможен животът ни в такова състо€ние на чистота и любов, че цели€т той да бъде молитва. »ндивидуални актове на молитва, които произтичат от този вид ц€лостно съществувание, ще имат върху нас чудесна сила, непозната за безгрижието на светските христи€ни.

 

 

24.†† Ќяћј †—ѕј—≈Ќ»≈ Ѕ≈« √ќ—ѕќƒ—“¬ќ

 

Ќикога не бива да подцен€ваме способността на човешките същества да се забъркат в нещо.

„овечеството изглежда има н€какъв гений да усуква истината, докато т€ престане да бъде истина и стане направо лъжа. ѕодчертавайки на едно м€сто и не подчертавайки на друго, ц€лостната картина на истината може да се промени така, че да има за резултат един напълно фалшив възглед, без да се усетим за това.

“ози факт по необходимост беше из€вен напоследък, когато слушаме отново за дискредитираната доктрина за един разделен ’ристос, така разпространена преди н€колко години и още приета в много религиозни среди. “€ е както следва: ’ристос е и —пасител и √оспод. ≈дин грешник може да бъде спасен, когато √о приеме като —пасител, без да се обърне към Ќего като към √оспод. ѕрактически€т извод от това учение е, че благовестител€т представ€ и търсени€т приема един разделен ’ристос. ¬сички ние сме слушали сълзливата молба, отправена към току-що спасени да приемат ’риста като √оспод и по този начин да вл€зат в победоносни€ живот.

ѕочти вс€ко поучение за по-дълбоки€ живот е основано на такава заблуда, но понеже то съдържа зрънце истина, неговата истинност не се оспорва. ¬ъв всеки случай то е изключително просто и доста попул€рно и в добавка към това е готово и за говорещи€ и за слушател€ и не изисква от никого мислене. ѕо такъв начин проповеди, представ€щи тази ерес, се пропов€дват свободно, пишат се книги и се композират песни, всички говорещи за едно и също и то за нещо нев€рно, с изключение, както вече казах на едно малко зрънце истина, намиращо се бездейно в основата.

»зглежда странно, че никой от тези учители не забел€зва, че единствени€т истински обект на спасителна в€ра не е нищо друго освен сами€т ’ристос - не "спасителната" миси€ на ’риста, нито господството на ’риста, но сами€т ’ристос. Ѕог не предлага спасение на онзи, който в€рва в една от задачите на ’ристос, нито н€кога е била представ€на една задача на ’ристос като обект на в€ра. Ќие сме увещани да в€рваме в изкуплението, в кръста или в свещенството на —пасител€. ¬сички те са въплътени в Ћичността на ’риста, но те никога не са бивали отделени или изолирани една от друга. ќще по-малко ни е позволено да приемем една от ’ристовите задачи и да отхвърлим друга. ѕредставата, че това ни е позволено е ерес на съвременността - повтар€м аз - и подобно на вс€ка ерес, т€ има лоши последстви€ всред христи€ните. Ќико€ ерес не е поддържана безнаказано. ѕлащаме с практически неуспех нашите теоретични грешки.

—ъмнително е дали н€кой човек може да бъде спасен, ако отива при ’риста за помощ, но без намерение да √о слуша. ’ристовото спасително дело е навеки свързано с Ќеговото господство. ѕогледнете ѕисанието: "«ащото, ако с устата си изпов€дваш √оспода »суса и със сърцето си пов€рваш, че Ѕог √о възкреси от мъртвите, ще се спасиш. ѕонеже със сърце се в€рва за оправдание, а с уста се изпов€два за спасение." ѕък и ѕисанието казва: "¬секи, който в€рва в Ќего, н€ма да се посрами. Ќ€ма разлика между юдеин и елин, защото един и същ е √оспод на всички, богат за всички, които √о призовават. «ащото вс€кой, който призове името √осподне, ще се спаси." “ук √оспод е обектът на в€ра за спасение. » когато надзирател€т от ‘илипи попита за път€, по който ще се спаси, ѕавел отговори: "ѕов€рвай в √оспода »суса ’риста и ще се спасиш" /ƒе€н. 16:31/. “ой не му казва да пов€рва в —пасител€ с мисълта, че по-късно ще се заеме с неговото господство и ще го уреди за собствено задоволство. «а ѕавел н€ма разделение на задачите. ’ристос тр€бва да бъде √оспод или не тр€бва да е —пасител.

Ќе влиза в намерени€та ни тук да поучаваме, че сериозни€т пов€рвал не тр€бва да продължи да изследва посто€нно раст€щите пон€ти€ за ’риста, нито поддържаме, че първи€т спасителен контакт с ’ристос носи съвършено познание за всичко, което “ой е за нас. ¬€рно е обратното. √одини след години н€ма да бъдат достатъчни, за да ни позвол€ват да вкусим всички богатства на Ќеговата благодат.  огато открием нови значени€ в Ќеговите титли и ги усвоим, ние ще порастем в познание на наши€ √оспод, на личната преценка на многообразните задачи, които “ой има и многото форми на любов, които носи, възвисен на трона —и. “ова е истината, ко€то е усукана безформено и доведена до безсилие - чрез ко€то можем да пов€рваме в спасителното дело, отхвърл€йки господството ћу.

 

 

25.†† "—Ћјƒ ј Ћё“Ќя, «¬”„јўј —Ћјƒ ќ"

 

"≈дно нещо е" - казва ’енри —ъзо - "да чуеш сами€т ти сладка лютн€, звучаща сладко, а друго е просто да чуеш за не€."

» едно нещо е - бихме прибавили ние - да чуем вътрешно в самите себе си истината, а съвсем друго - просто да чуем относно не€.

Ќе искам да се спирам на истинността на религиозната опитност на всеки човек; по-скоро се радвам на всеки малък къс истинска набожност, ко€то би останала всред нас, в тези дни на повърхностност и претенции. Ќо изследването на състо€нието на нещата в евангелските църкви създава сериозното подозрение, че тревожно висок процент на изпов€дали христи€ни днес никога не е чуло то самото лютн€та. Ќа т€х просто им е казано от други. “€хното запознанство със спасителната истина е само от слушане. “айнствени€т √лас никога не е прониквал до вътрешното им ухо.

“ова в частност е в€рно за така наречени€ по-дълбок живот. ƒаже в тези общества, където поучени€та за пълни€ с ƒуха живот се разбират от само себе си, съществува странна липса на вътрешна сигурност. —лушаме да се рецитират по-дълбоките истини с една бъбривост, ко€то ни кара да се чудим дали проповедникът не говори за нещо, което е само слушал, а не за собствена опитност. ћного разпространеното поучение за по-дълбоки€ живот без съответствуващо вкусване на силата на това поучение може лесно да причини повече зло, отколкото добро.

Ќие изпращаме от библейските училища на тази страна година след година млади мъже и жени, които познават теори€та на изпълнени€ с ƒуха живот, но не се радват на опитността. ќт сво€ страна църквите създават поколени€ христи€ни, които никога не са усетили силата на ƒуха и които не зна€т лично нищо относно вътрешни€ огън. —ледващото поколение даже ще изостави теори€та. “ова в действителност е насоката, ко€то н€кои групи са поели през миналите години.

≈дна дума от устните на човек, който действително е чул да свири лютн€та има повече ефект от множество проповеди на човек, който само е слушал, че т€ свири. Ѕлизостта винаги е по-добра от чуването.

 олко дълго тр€бва да слушаме ние в јмерика хора, които могат само да ни кажат какво са прочели или чули, а никога - какво самите те са почувствували и видели?

 

 

26.†† »« Ћё„»“≈ЋЌј“ј ¬ј∆Ќќ—“

Ќј †ћќ“»¬ј

 

“естът, чрез който ц€лото поведение тр€бва да бъде отсъдено окончателно е мотивът.

 акто водата не може да се изкачи по-високо от извора си, така и нравственото качество в едно действие никога не може да бъде по-високо от мотива, който го вдъхнов€ва. ѕо тази причина никакъв акт, който произлиза от лош мотив не може да бъде добър, макар че може да изглежда, че н€какво добро произтича от това. ¬с€ко действие, извършено например от €д или непри€зън, в крайна сметка ще бъде намерено, че е направено за непри€тел€ и против Ѕожието ÷арство.

«а нещастие природата на религиозната активност е такава, че гол€ма част от не€ може да се извършва поради причини, които не са добри: гн€в, ревност, амбици€, суетност и скъперничество. ¬с€ка подобна дейност е неизбежно зла и ще се счете за такава при —ъда.

¬ъв въпроса за мотива, както при много други неща, фарисеите ни представ€т €сен образец. “е си остават най-мрачни€ религиозен неуспех, не поради богословска грешка, нито поради невнимателност и хладност, нито поради това, че външно б€ха с разпуснат живот. ÷€лата мъчноти€ лежеше в качеството на техните религиозни мотиви. “е се молеха, но се молеха, за да бъдат слушани от човеците и по този начин мотивът им разрушаваше техните молитви и ги правеше не само безполезни, но и в действителност зли. “е даваха щедро за службата в храма, но пон€кога го правеха, за да изб€гнат задължението към родителите си, а това беше зло. “е осъждаха греха и се опълчваха срещу него, когато го намираха у другите, но това те вършеха поради себеправедност и коравосърдечие. “ака действаха с вс€ко нещо. ƒе€ни€та им имаха външно един повърхностен изглед на св€тост и всичките подобни действи€, ако се правеха от чисти мотиви щ€ха да бъдат добри и похвални. ÷€лата слабост на фарисеите беше в качеството на мотивите им.

„е това не е малко нещо, може да се разпознае от факта, че такива правоверни и праведни религиозници продължиха във сво€та слепота, докато най-после разпнаха √оспода на славата без намек за тежестта на своето престъпление. –елигиозни действи€, извършени по низки мотиви, са двойно лоши - лоши сами по себе си и зли, защото се извършват в Ѕожието име. “ова е равнозначно да се греши в името на Ѕезгрешни€, лъжейки в името на ќн€,  ойто не може да лъже и мразейки в името на ќн€, „и€то природа е любов.

’ристи€ните и специално много активните, тр€бва да намират време често да изследват душите си, за да бъдат сигурни за мотивите. ћного солови песни са изп€ти, за да се из€вим, много проповеди са излагани като показване на таланта, много църкви са основани като плесница за други н€кои църкви. ƒори мисионерската активност може да става поради съперничество и печеленето на души може да се изроди в четкаджийски проект за задовол€ване на плътта. Ќе забрав€йте, че фарисеите б€ха големи мисионери и биха кръстосали море и суша, за да спечел€т един прозелит.

ƒобър начин да се изб€гва капанът на празната религиозна активност е да се €в€ваме отвреме-навреме пред Ѕога с Ѕиблиите си, отворени на 13 глава на 1  оринт€ни. “ози откъс, считащ се за един от най-прекрасните в Ѕибли€та, е един от най-суровите, намиращ се в —в€тото ѕисание. јпостолът разглежда най-висшето религиозно служение и го оцен€ва като празно, ако не е мотивирано от любов. Ѕез любов пророци, учители, оратори, филантропи и мъченици са отхвърлени без награда.

—умирайки всичко, просто казваме, че в Ѕожиите очи сме отсъждани не толкова чрез извършеното от нас, но поради причината, заради ко€то го вършим. Ќе какво, а защо ще бъде важни€т въпрос, когато ние, христи€ните се €вим пред —ъдни€ престол, за да дадем отчет за де€ни€та, направени в т€ло.

 

 

27.†† ѕ–»—Џ—“¬»≈“ќ ѕќ-¬ј∆Ќќ

ќ“ †ѕ–ќ√–јћј“ј

 

Ќа мен ми изглежда показателно, ако не направо зловещо, че думата "програма" и "програмиране", се намира в църковни€ език в наши дни така често.

–азбирам добре, че думата е възприета и приспособена по-близо от други, за да изрази по-точно пор€дъка на религиозните съобщени€ при обикновената църковна служба. Ќо сами€т факт, че се заема толкова често относно службата, в гол€ма степен обезпоко€ва малцината, които жела€т все пак да следват Ќови€ завет при публичното богослужение.

 огато сравним нашите съвременни внимателно програмирани събрани€ с Ќови€ «авет, си спомн€ме бележката на известен литературен критик, след като прочел превода на јлександър ѕоуп на ќмировата "ќдисе€". "“ова е прекрасна поема, но не е ќмир." “ака бързата, много подправена, развлекателна служба в днешно време, може да е прекрасен образец на майсторско програмиране - но не е христи€нска служба. ƒвете са далеч на километри в почти вс€ка про€ва. ѕочти единственото общо нещо, което имат, е присъствието на известно число хора в една ста€. “ук свършва еднаквостта и започва от€вленото различие.

ѕървото нещо е, че обектът на внимание не е един и същ в двете събрани€.

ƒали това е служба за причастие, сутрешно богослужение, евангелско събрание, молитвено събрание или всеки друг вид христи€нско събрание, център на вниманието винаги ще бъде ’ристос. "«ащото дето са двама или трима в ћое име, там съм и јз посред т€х" /ћат. 18: 20/. “ези думи на наши€ √оспод дават образеца за всички христи€нски събрани€. ѕрез цели€ Ќов «авет след ѕетдесетница една отчетлива характеристика на всички христи€нски събрани€ беше вниманието им спр€мо техни€ възкръснал √оспод. ƒори първи€т христи€нски събор /който може да бъде наречен делово събрание, ако подобно нещо наистина съществуваше в библейските времена/ беше воден в атмосфера на гол€мо достойнство и дълбоко почитание. “е говориха за Ѕога, ’риста, —в€ти€ ƒух и ѕисани€та и посвещаваха хора, които б€ха рискували живота си за името на »суса. “е се съвещаваха известно време, след това написаха писмо - инструкци€ и го изпратиха до езическите църкви чрез ръката на ёда и —ила. –азбира се, немислимо е подобно събрание да стане без н€какъв вид съобщение. “р€бваше да се знае за какво са се събрали да се съвещават. ¬ажни€т пункт обаче, който тр€бва да бъде отбел€зан, е, че всичко това ставаше в атмосфера на христи€нско богослужение. “е загубиха виждането на програмата в по-гол€мата слава на ѕрисъствието.

» още - евангелски и съживителни служени€ в Ќови€ «авет не б€ха никога отдел€ни от богослужението.  нигата "ƒе€ни€" е съобщение за благовестителство и мисионерска дейност, но ѕрисъствието е винаги там и ранните христи€ни не го забрав€ха никога дори за един миг. ”чениците нито за един миг не използуваха машинации, за да привлекат тълпите. ѕрез всичкото време те разчитаха на силата на ƒуха да ги ръководи. “е свързваха своите действи€ с ’риста и се задовол€ваха да печел€т или губ€т с Ќего. ѕон€тието да използуват н€какво "програмирано" дело и да използуват »суса като един вид спонсор не можеше да влезе в главите им. «а т€х ’ристос беше всичко. “ой беше, както е и сега, алфата и омегата, началото и кра€т.

’ристос беше всичко в умовете на тези първи пов€рвали и този мощен факт диктуваше не само т€хното поведение, но също така и вътрешната им позици€. “€хното настроение, поведение, очаквани€та им произлизаха от детската им убеденост, че »сус беше сред т€х като √оспод на творени€та, √лава на ÷ърквата и ѕървосвещеник на т€хната изповед.

јз искрено изпов€двам, че е невъзможно да има христи€нско богослужение без съобщение. јко ще се спазва н€какъв ред, той тр€бва да съществува н€къде. јко тр€бва да се изпе€т две песни, н€кой тр€бва да знае ко€ ще бъде изп€та най-напред и дали това знание ще бъде в нечи€ глава или това е пренесено върху харти€, т. е. фактически има "програма" независимо дали харесваме това или не. “ова, което искаме да кажем тук е, че програмата е сменила ѕрисъствието. ÷ентър на вниманието е програмата, а не √оспод на славата. ѕо такъв начин най-попул€рната евангелска църква във всеки град е най-веро€тно тази, ко€то предлага най-интересната програма, т. е. църквата, ко€то поднас€ най-много и най-добри неща за развлечение на публиката. “ези неща са така програмирани, че държат всичко в движение и всичко в очакване.

÷€лото зло е във въздействието навс€къде върху христи€ните и църквите. ƒори личности, които честно искат да служат на Ѕога според образеца в планината, са измамени от подм€ната на ѕрисъствието с програмата.  ато резултат е, че никога не стават зрели христи€ни, техните апетити са уродливи и чувството им за духовна стойност - намалено от самото начало на религиозни€ им живот. ћнозина от т€х продължават година след година, изц€ло неразбиращи, че програмата, ко€то гледат и слушат вс€ка недел€, не е въобще нещо христи€нско, но езическо виждане, насложено върху църквата от зле насочени личности.

ўе направим нещо твърде добро за нашите църкви, ако всеки потърси да култивира в службите ни благословеното ѕрисъствие. јко направим ’риста най-велик и посто€нен обект на поклонение, програмата ще намери м€стото си като добра помощ в реда на публичното поклонение на Ѕога. јко не успеем да го направим, програмата изц€ло ще затъмни —ветлината. ј нико€ църква не може да си го позволи.

 

 

28.†† Ќай-трагичната загуба на света

 

Ќеобходимо е човек само малко да попътува по лицето на зем€та за да открие, че Ѕог е крайно разточителен в материалните неща. явно е, че съществуват големи количества от всичко: п€сък, скали, прерии, планини, езера, морета, равнини, хълмове, реки, пустини. —амо малка част от всичко това се използва от човечеството. ќстаналото е неизползвано.

¬ъпреки това на зем€та има едно скъпоценно съкровище, което Ѕог не желае да бъде похабено. “ова е човекът. “о никога не е в излишък. —в€тите писани€ подчертават Ѕожието виждане за човешката личност. ѕисано е, че Ѕог направи човека по свой образ и подобие Ц не само душата или духа му като отделни и по-висши негови части, а ц€лото живо същество.

ќбщоприет начин на мислене е да отделим душата от ц€лостни€ човек и да съсредоточим вниманието си върху не€ като единственото нещо, от което Ѕог се интересува. ќт това се подразбира, че ние също тр€бва да се интересуваме само от не€. “ази гледна точка винаги ми се е струвала крайно ограничена. ѕавел е казал: У’ристос ме обикна и даде себе си за мен.Ф ’ристос умр€ не само за душата, а за ц€лата човешка личност. Ќеговата покана е към мъжа и жената в т€хната ц€лост.

ћисл€, че ц€лото съвременно пон€тие за Упечелене на душиФ тр€бва да бъде преосмислено в светлината на библейските учени€. Ќаистина в притчата се казва: У“ози, който печели души, е мъдърФ. ƒумата УдушаФ тук означава цели€ човек, а не само душата. »зползването на душа в този случай за да се означи човешко същество е често срещано в Ѕибли€та.  огато јвраам тръгна за ханаанската зем€ той взе със себе си жена си —ара, сина на брат си, Ћот, и Удушите, които беше приобщил към семейството си в ’аранФ. Ќе е ли €сно, че тези души са личности, чиито имена не са били важни за разказа. –азбира се, това са били хора, а не голи души.

Ќ€мам намерение да създавам трудности само заради удоволствието след това да ги преодол€вам. Ќапълно е възможно хил€ди ревностни христи€ни да използват израза Упечелене на душиФ, имайки истинско разбиране за по-широкото му значение. „овешката реч обаче има такава огромна сила, че по-продължителната грешна употреба на дадена дума или изречение може наистина да доведе до грешно мислене. јко искаме да разберем истината ще тр€бва да внимаваме, да мислим библейски и да разбираме значението на думите, които използваме. „овешката личност е скъпа за Ѕога защото от всички създадени неща т€ е най-близо до същността му. «а нищо друго не е казано, че е създадено по Ѕожие подобие. ѕаднали€т човек, макар и отдалечен от Ѕога заради греха си и предопределен да погине, все още най-много прилича на него. «атова има възможност да бъде възроден и напълно възстановен като при€тел на Ѕога Ц привилеги€, на ко€то не се радват онези същества, за които ѕетър, ёда и н€кои други библейски писатели говор€т. ѕо тази причина —ловото можа да стане плът и да обитава между нас. —инът не можеше да помогне на ангелите, но можеше и наистина помогна на јвраамовото семе.

“ези съображени€ ни помагат да разберем защо √оспод разхищава планините, но не желае да загуби хората; защо така разточително харчи материалните неща, а човешката личност запазва с такава нежна грижа. ƒокато Ѕог съхран€ва хората, една от най-тежките трагедии в живота е, че човекът може сам да се похаби. „рез греха си той може да се похаби, а това означава, че на зем€та се хаби това, което е най-близо до Ѕога. “ова е най-гол€мото човешко нещастие и най-тежката скръб за Ѕога.

√рехът има много страни и разновидности. “ой е като болест с множество усложнени€, вс€ко от които може да убие болни€. “е са: беззаконие, пропускане на целта, бунт, извращение, престъпление. ¬сичко това е и прахосване Ц ужасна, трагична загуба на най-скъпоценното съкровище. „овек, който умира извън ’ристос е загубен и едва ли в английски€ език има дума, ко€то да изрази това състо€ние с такава точност. ѕрахосал е необикновено богатство и накра€, в един кратък миг, се оглежда Ц той е един нравствен глупак, нехранимайко, който е претърп€л съкрушителна и непоправима загуба. «агубил е душата, живота, мира си Ц ÷€лата си човешка загадъчна личност, всичко скъпо и вечно, което е притежавал.

 

 

29.†† Ќенаситната †пустин€

 

ƒоктор ’арълд —. ћейсън казва: У„овекът беше създаден, за да живее в градина, но заради греха си беше принуден да обитава поле, което изтръгваше от враговете си с пот и сълзи и усп€ваше да запази само с цената на посто€нна бдителност и безкраен тежък труд. јко само за н€колко години си позволеше да намали усили€та си, пустин€та отново искаше да превземе неговото поле. ƒжунглата и гората щ€ха да погълнат труда му и всичките му люб€щи грижи щ€ха да отидат на в€търа.Ф

¬секи сел€нин познава глада на пустин€та, който не може да бъде напълно победен. Ќито съвременните селскостопански машини, нито подобрените начини за обработка на зем€та могат да направ€т това. Ќ€ма значение колко добре е подготвена почвата, колко добре са пазени оградите, колко грижливо са бо€дисани сградите. јко за известно време стопанинът занемари своите първокачествени и ценни земи, те ще се върнат отново в дивото си състо€ние, като се превърнат в пусти места или ще бъдат погълнати от джунглата. ѕриродата е склонна да се превръща в пустин€, а не в плодородно поле. ѕовтар€м: всеки фермер знае това.

«а бдителни€ христи€нин този факт е нещо повече от наблюдение, което е в интерес на земеделците. “ова е притча, нагледен урок, показващ ни един закон, който управл€ва всички области на наши€ паднал св€т. “ой действа както върху духовните, така и върху материалните неща. Ќе можем да изб€гаме от закона, който кара всички неща да останат в диво състо€ние или да се върнат към него след известен период на грижлива обработка. “ова, което важи за полето, се отнас€ и за душата, стига да сме достатъчно мъдри да го разберем.

Ќравствеността на паднали€ св€т не клони към набожност, а към окончателно отдалечаване от не€. ѕоетът реторично пита: У“ози долен св€т при€тел ли е на милостта, та да ме води към Ѕога?Ф —ериозни€т отговор е УнеФ и ще бъде добре ако всеки нов христи€нин научи този урок колкото е възможно по-скоро след своето обръщение. Ќие пон€кога остав€ме впечатление, че е възможно пред молитвени€ олтар да намерим веднъж завинаги чисто сърце и да си осигурим победа за ц€л живот. Ќеизброими множества христи€ни през вековете са доказателство колко грешна е тази наша представа.

»стината е, че нико€ духовна опитност, колкото и революционна да е т€, не може да ни освободи от съблазните.  акво друго е изкушението, ако не усилието на пустин€та да нахлуе в нашето току-що изчистено поле? ѕрочистеното сърце е омразно за д€вола и всички сили на този изгубен св€т. “е н€ма да се успоко€т докато не си върнат това, което са изгубили. ƒжунглата ще допълзи дебнешком и ще се стреми да погълне малките области, освободени от силата на —в€ти€ ƒух. —амо бдителната и посто€нна молитва може да предпази тези нравствени достижени€, спечелени за нас чрез действието на Ѕожи€та милост.

«анемареното сърце скоро ще бъде завлад€но от светски мисли. «анемарени€т живот ще се превърне в нравствено безредие. ÷ърквата, ко€то не е ревниво пазена от мощно застъпничество и жертвена работа, скоро ще се превърне в жилище на вс€какви зли птици и скривалище на неподозиран разврат. ƒебнещата пустин€ ще завладее църквата, ко€то в€рва в собствената си сила и забрав€ да се моли и бди.

«аконът на пустин€та действа навс€къде в наши€ паднал св€т Ц както на мисионерското поле, така и в по-закътани места. —ледователно ние сме заблудени когато в€рваме, че мисионерските ни задължени€ могат да бъдат изпълнени като минаваме от държава в държава и провъзглас€ваме евангелието без това да бъде последвано от обучение и грижлива църковна организаци€. ¬ъпреки това тази заблуда зас€га големи групи от евангелската църква и кара ревностни хора да се опитват да евангелизират света чрез този метод: У”др€й и б€гайФ.

ƒа направим малцина обръщенци, само за да ги оставим после да си блъскат главите Ц това е толкова глупаво, колкото да пуснем на свобода стадо новородени агънца насред пустин€та. “ова е също така нелепо, както да изчистим и засадим поле в сърцето на гъста гора и да го оставим на милостта на недисциплинираната природа. ¬сичко това ще бъде загуба на усили€ и не е възможно да доведе до н€каква печалба.

“ака е и с вс€ко духовно усилие, което не държи сметка за глада на пустин€та. ќвцете тр€бва да бъдат водени, иначе ще бъдат убити; полето тр€бва да се обработва, иначе ще бъде изгубено. ƒуховните постижени€ тр€бва да се паз€т чрез бодърстване и молитва или ще паднат жертва на врага.

 

 

30.††  аквито сме ние, такъв ще е

плодът ни

 

¬одата не може да се издигне над равнището си. ’ристи€ните също не могат чрез внезапно импулсивно усилие да се издигнат над собственото си духовно ниво.

¬иждал съм под слънцето деца на Ѕога да вод€т ц€л ден лекомислени и глупави разговори. “е се остав€т да блужда€т в безплодните удоволстви€ на света. ¬ечерта, когато тр€бва да пропов€дват, в последната минута с отча€на молитва търс€т пророчески дух, който да падне върху т€х когато изл€зат на амвона. Ќагорещ€ват чувствата си до б€ло, така че после да имат основание да се поздрав€т сами за гол€мата свобода в пропов€дването на словото.“акъв христи€нин мами сам себе си и в него н€ма мъдрост.  акъвто е бил през цели€ ден и през ц€лата седмица, такъв е и когато отвори библи€та си за да говори на хората. ¬одата не може да се издигне над собственото си равнище.

’ората не берат грозде от тръни, нито смокини от магарешки бодил. ƒървото определ€ какъв да бъде плодът, а начинът на живот Ц плода на този живот. Ќещата, от които човек е погълнат, определ€т и разкриват същността му. “€ открива чрез таен закон на душата какъв ще бъде плодът му.

јко в наши€ христи€нски живот виждаме нещата такива каквито са, не тр€бва да пренебрегваме огромната сила на влечението. ѕод влечение разбирам да желаем неща и хора, които отговар€т на наши€ вкус. „овешкото сърце е изключително чувствително и напълно способно да установи вътрешни взаимоотношени€ с предмети и хора, които са далечни и забранени.  акто стрелката на компаса е привлечена от северни€ магнитен полюс, така сърцето може да остане в€рно на тайната си любов макар и отделено от не€ на разсто€ни€ и години.  ои са тези любими неща можем да разберем наблюдавайки към какво са насочени мислите ни, освободени от тежките ограничени€ на работата и обучението. «а какво мислим когато умът ни не е зает със задължени€та ни?  акво ни достав€ вътрешно удоволствие докато мислим за него? Ќад какво размишл€ваме в свободното си време?  ъм какво се връща нашето въображение отново и отново?

 огато сме си отговорили честно на тези въпроси, ще знаем що за хора сме, ще си направим извод какви ще бъдат плодовете ни. ≈вангелските проповедници често казват, че същността на тези, които посещават църква, се разбира не от живота им в недел€, а в понеделник. ¬ тези думи има отрезв€ваща истина и ние, които поучаваме по този начин другите, тр€бва ц€ла седмица да се стремим към св€тост, както сме правили в недел€.

«а ћойсей е писано: Уговореше лице в лице с ЅогаЕ »злизаше навън за да говори с децата на »зраел.Ф јко не спазим това библейско правило, човешките души ще бъдат погубени завинаги. Ќикой н€ма морално право да излезе пред хората, ако първо не е бил с Ѕога. Ќикой н€ма право да говори на хората за Ѕог, ако преди това не е говорил на Ѕога за хората. Ѕожи€т пророк тр€бва прекарва повече време в скришното м€сто в молитва, отколкото пропов€двайки на обществено м€сто.

“ъй като не можем да пренебрегваме способността на човешкото сърце да се привързва, н€ма да пренебрегнем и важността на духовното си настроение. Ќастроението е душевни€ ни климат. “ой тр€бва да бъде благопри€тен за растежа на духовните дарове, иначе н€ма да ги има в душата ни. ’ристи€нин, който допуска в него да преобладава студеното време, не тр€бва да очаква узрели гроздове на ≈шхол да вис€т от стената когато се изправи пред класа в неделното училище, пред хора или пред събранието в недел€.

≈дна л€стовичка пролет не прави, нито един горещ ден Ц л€то; както и н€колко минути трескава молитва преди богослужение не могат да извад€т нежните стръкчета или да накарат цвет€та да проби€т почвата и да изл€зат. ѕолето тр€бва да бъде обливано в слънчева светлина дълго преди да роди съкровищата си. —ърцето на христи€нина тр€бва да бъде потопено в молитва дълго преди духовните плодове да започнат да растат. ўом полето се е научило да живее в близко и отзивчиво общуване с дъжда и слънчевата светлина, христи€нинът също тр€бва да се научи да живее с Ѕога. Ќе можем за кратко време да компенсираме продължителното пренебрегване на Ѕог и духовните неща.

Ѕожиите деца живе€т според люб€щи и строги закони като тези, които управл€ват и природата. Ѕлагодатта действа в техните граници и никога не им противоречи. Ќаши€т плод зависи от дървото, което сме и молитвите ни, родени от страх не могат да предотврат€т това. јко искаме да вършим св€ти дела, тр€бва да бъдем св€ти през всички дни, които Ѕог ни е дал на тази зем€.

 

 

31. ††»маме нужда да се кръстим

с пълно †разбиране

 

 огато правим преглед на съвременната религиозна действителност, ние сме изкушени да насочим вниманието си само към една от слабостите й и да кажем: У≈то в това греши днешната църква. јко поправим тази грешка ще можем отново да имаме славата на ранната църква и да живеем и служим, водени от дарбите на ƒуха.Ф

—клонността към прекалено опрост€ване обаче също е слабост и тр€бва винаги да внимаваме, особено когато си имаме работа с нещо толкова сложно като религи€та в наши дни. Ќа незрели€ млад човек му стига да сведе всичките ни насто€щи скърби до едно страдание и да го излекува с един-единствен лек. ѕо-опитните и мъдри глави ще бъдат по-предпазливи, тъй като са научили, че предписани€т ц€р за всичко р€дко действа ако не е установено истинското състо€ние. Ќищо не е така просто. ƒуховните болести р€дко идват сами. ѕочти всички са усложнени от наличието на други болести и са толкова живо свързани с т€х, че се разпростран€ват в ц€лото религиозно т€ло и ще бъде необходима ц€лата —оломонова мъдрост за да се намери един-единствен лек.

ѕо тази причина не се решавам да посоча само един недостатък в днешното христи€нство и да твърд€, че всички непри€тности произтичат от него. ќчевидно е и без доказателства, че истинската библейска в€ра в наши дни търпи бърз упадък. Ќе е лесно да се открие обаче какво е причинило този упадък. ћога да кажа само, че съм забел€зал една значима липса при евангелските христи€ни, ко€то може да се окаже истинската причина за по€вата на повечето ни духовни страдани€. –азбира се, ако това е в€рно, най-важното за нас би тр€бвало да бъде запълването на тази липса.

√олеми€т недостиг, за който говор€, е липсата на духовно разпознаване, и то най-вече сред лидерите. Ќеоб€снимо е как в днешни€ христи€нски св€т може да има толкова много библейско знание и толкова малко усет и проницателност. ўе бъде съвсем точно ако кажа, че никога в истори€та на църквата толкова много хора не са изучавали Ѕибли€та както днес. Ѕез съмнение ако познаването на библейското учение беше гаранци€ за набожност, насто€щото време щеше да се нарича Увек на св€тостФ. ¬место това то е добре познато като век на вавилонски плен за църквата или време на светски нрави. Ќеверо€тно множество от неискрената ’ристова нев€ста си разрешава да бъде успешно ухажвано от падналите човешки синове. ѕрез последните 25 години т€лото от евангелски в€рващи под вли€нието на д€вола е отишло в света, като му се е предало напълно и раболепно, изб€гвайки само малка част от отвратителните грехове Ц пи€нството и безразборни€ сексуален живот.

“ова позорно предателство, извършено посред б€л ден с пълното съгласие на библейските ни учители и благовестители е едно от най-ужасните събити€ в истори€та на света. јз лично не мога да пов€рвам, че това предателство е било договорено от хора със зли сърца, които са имали за цел да разрушат в€рата на бащите ни. ћного от т€х са имали чист живот, но са сътрудничили на тези, които са ни предали. «ащо? ќтговорът е: заради липса на духовно виждане. Ќещо като мъгла е паднало над църквата: Увъншното покривало, което покрива всички племена, покривката, ко€то лежи върху всички народиФ (»са€ 25:7). “акова покривало падна н€кога и над »зраел: УЌо техните умове б€ха заслепени; защото и до днес когато прочитат —тари€ завет, същото покривало остава, защото то се снема само в ’риста. » до днес при прочитането на ћойсей покривало лежи на сърцето имФ (2  оринт€ни 3:14,15) “ова беше тежко време за »зраил. Ѕог издигна църквата и временно лиши от права сво€ отдавна избран народ. “ой не можеше да повери делото си на слепи хора. Ќие със сигурност се нуждаем от кръщение с пълно разбиране ако искаме да избегнем съдбата на »зраил и на вс€ка друга религиозна общност, отхвърлила Ѕога. ѕо€вата на христи€нски водачи с пророческо виждане е ако не най-гол€мата, то една от най-големите ни нужди. Ќие отча€но се нуждаем от пророци, които могат да виждат през мъглата. јко не се по€в€т скоро, ще бъде късно за това поколение. јко те дойдат, ние без съмнение ще разпънем н€колко от т€х в името на светската ни в€ра.  ръстът обаче винаги е предвестник на възкресението.

Ќие имаме нужда от нещо повече от пропов€дване на добрата вест. ѕропов€дването просто разпростран€ва набожността, независимо каква е т€. “ака религи€та бива приемана от гол€м брой хора без те да си дават сметка за нейното качество. “ъжно е, че днешното благовестие е изродена форма на христи€нството, приемана като истинската религи€ на апостолите. “о е заето да прави обръщенци без да задава въпроси. “ака продължаваме да се отдалечаваме от образеца на Ќови€ завет.

»маме нужда от обновление. “р€бва да скъсаме изведнъж с тази безотговорна, луда за забавление, езическа лъже-религи€, ко€то днес минава за в€ра в »сус. “€ се разпростран€ва по цели€ св€т от бездуховни хора, използващи небиблейски способи, за да постигнат целите си.

 огато –имската църква е отстъпила от в€рата, Ѕог е дал –еформаци€та.  огато –еформаци€та е била в упадък, Ѕог е издигнал моравците и брат€та ”если.  огато тези движени€ са започнали да умират, Ѕог е издигнал фундаментализма и групите Упо-дълбок животФ.*

—ега, когато всички почти без изключение са се предали на света, какво предстои?

_________________

*‘ундаментализъм: консервативно течение в протестантството, което отхвърл€ вс€ка критика на библи€та;

* Упо-дълбок животФ —поред Wikipedia, това е движение, известно най-много с твърдени€та за божествено изцеление и църква с едноличен водач, базирана в Ћагос, Ќигери€. www.dclm.org

 

 

32.†† “есни домове

 

¬секи списък на великите религиозни хора тр€бва да включва јвгустин, епископ на ’ипо. —тотици образовани хора, които биха могли да гласуват за най-известните христи€ни след апостол ѕавел, веро€тно биха имали значителни различи€, но със сигурност единодушно биха посочили јвгустин. “олкова велик е бил интелектуално и духовно. ¬ековете зна€т колко славен христи€нин е бил, но очевидно сами€т той не е знаел. ¬ началото на прочутата му религиозна творба У»зповедиФ, той пише: У“есен е домът на мо€та душа. –азшири го “и, за да влезеш.Ф “ези думи са казани със съвършена откровеност и могат да ни загатнат поне малко тайната на величието му.

ќткровението, което јвгустин е имал за същността на Ѕога е било толкова страховито и гол€мо, че способността му да възприема му е изглеждала непоносимо ограничена. Ѕог е бил толкова необ€тен за него, толкова изпълващ света, че не съществува храм, който би √о поместил. “ой изпълва небето, небето на небесата и светът е толкова малък, за да √о побере.  огато јвгустин погледнал в сърцето си, той не вид€л нищо друго освен ограниченост и теснота. “ова го отвратило и разочаровало: У–азшири го “и!Ф Ц това бил неволни€т вик на душата му.

 олко неизмеримо различно е това от самодоволни€ дух, когото днес срещаме навс€къде. ƒа бъдат спасени изглежда е най-възвишената цел на днешните христи€ни. ƒа имат вечен живот и да зна€т това е най-възвишени€ стремеж на мнозина. — това започва и с това свършва всичко. ¬ърху тази единствена основа град€т тесните си храмове, в тези ограничени предели пе€т приветствените си песни и принас€т в жертва жизнерадостните си благодарности. ѕразното пространство не е най-широкото нещо във вселената. Ќай-широкото нещо са скритите способности на човешкото сърце. ƒа бъдеш създаден по образа на Ѕога означава, че ти е позволено почти неограничено развитие във всички посоки. ≈дно от най-ужасните нещасти€ на света е, че позвол€ваме нашите сърца да се сви€т толкова, че в т€х да има м€сто единствено и само за нас самите. ”ърдзуърт оплаква действителността, в ко€то колкото повече остар€ваме, толкова повече светът ни се смал€ва и Усветлината, ко€то не е позната на зем€та се смал€ва бавно и накра€ угасва:

¬ детството си ние сме в ра€.

ѕосле около раст€щото момче

се по€в€ват затворнически стени,

но то вижда откъде идва светлината.

******

Ќакра€ мъжът разбира, че т€ умира

и се изгубва в обикновената дневна светлина.

 

’ристи€ните са хората, които би тр€бвало да имат най-широките сърца. ќбратното би било невъобразимо нещастие за т€х. “е тр€бва да се стрем€т към вътрешен растеж до момента, в който начинът, по който се държат, спре да загатва вътрешната им значимост. ƒа изглеждаш велик, а вътрешно да си нищожен, е лицемерие. «атова Ѕог най-много харесва скромността, породена от богата душевност и покрита с обикновена външност.

≈дна от най-€звителните критики към христи€ните е, че имат ограничен ум и малко сърце. ƒори и това да не е изц€ло в€рно, наличието на подобно обвинение, отправено към нас, е достатъчна причина за сериозно изследване на сърцето и за молитва. —ветостта предполага богоподобие и за да бъдеш като Ѕог непременно тр€бва да си великодушен. Ѕог обгръща света в сърцето си и побира ц€лата вселена. «атова тр€бва смело да си признаем, че ограниченото ни състрадание ни отдалечава от Ѕожи€ характер. Ќай-безполезното нещо е да защитаваме нравствените си недостатъци под пронизващи€ поглед на света. ¬место да отхвърл€ме обвинени€та, тр€бва да живеем така, че повече да не предизвикваме обвинени€.

ѕавел беше малък човек с богат вътрешен живот. √ол€мото му сърце често беше наскърб€вано от ограничеността на учениците му. Ќай-вече христи€ните в  оринт му причин€ваха много мъка с тесногръдието си. Ќаран€ваха го толкова много, че веднъж избухна в плач, предизвикан от смесени чувства на възмущение и любов: УЌа вас не ви е т€сно в нас, но нас ни е т€сно във вас. » тъй, за равна отплата (като на чада говор€), нека бъдат и вашите сърца разширени.Ф (2  оринт€ни 6:12,13) јко н€кой се чуди как би могъл да разшири сърцето си, ние бързаме да му кажем, че не би могъл да го направи. ѕавел е казал: УЌека бъдат и вашите сърца разширениФ, а не Усами разширете сърцата сиФ. “очно това никой не може да направи. —амо Ѕог може да работи в сърцето. —амо архитектът и строител€т на душата може да € построи отново след като циклонът на греха е преминал над не€ и е оставил само една малка ста€.

јко предадем сърцата си на Ѕог може да очакваме чудно разшир€ване.  ой знае какво може да направи “ой ако вдигнем ръцете си и √о оставим да работи! ћайстър ≈кхарт пита: Уќткъде знаеш какво великодушие е дарил Ѕог на човешката природа, какви съвършенства, все още неоткрити и неописани?Ф

ѕроцъфт€ващи€т живот има една изключителна черта Ц той забрав€ за себе си. ≈то молитвата на най-широкото сърце: У “есен е домът на мо€та душа. –азшири го “и.Ф

 

 

33.†† ќсвещаването на †нашите желани€

 

¬ природата често се намират и наблюдават дейности, задвижени и поддържани от желанието. ¬ековното продължаване на видовете е осигурено от съществуването му. ¬секи индивид е поддържан и хранен от естественото действие на желанието. ¬с€ко нормално същество желае да общува и така животът продължава. ¬секи иска храна и така поддържа живота си. “ака желанието е слуга на Ѕог, √осподар€т на природата и се €в€ва резултат от неговата вол€.

¬ нравствени€ св€т нещата са същите. ѕравилните желани€ вод€т към живот, а лошите Ц към смърт. “ова е същността на духовни€ урок по тази тема. “ова, което човек иска достатъчно упорито и насто€телно, ще определи и негови€ характер. ¬ послани€та на апостол ѕавел нaклан€нето на сърцето в една или друга посока се нарича ум (mind). ¬ 8 глава на –имл€ни например, когато ѕавел използва УmindФ, той ни насочва към сбора от желани€та, които имат власт над нас. »стински€т ум не е УmindФ. Mind е ума плюс влечението и вли€нието на чувствата ни, които са достатъчно силни за да определ€т действи€та ни.

„рез това определение е лесно да разберем думите в –имл€ни 8:5-7:

”мът на тези, които са влад€ни от плътта, е зает с плътски неща, а умът на тези, които имат ƒуха Ц с неща, угодни на ƒуха. ƒа мислиш за задовол€ване на грешната природа е убийствено, но да мислиш за нещата на Ѕожи€ ƒух е живот и мир. ѕлътски€т ум е враг на Ѕога, защото не се подчин€ва на Ѕожи€ закон и не би могъл да се подчини.

 огато господстващите ни желани€ са лоши, цели€т ни живот като следствие от т€х е лош.  огато желани€та ни са добри, животът ни става също така добър, при условие че Ѕожи€т ƒух е в нас и ни дава тази способност.

¬ корените на всеки истински духовен растеж стои съвкупност от правилни и осветени желани€. ÷€лата Ѕибли€ ни учи, че можем да имаме всичко, което пожелаем достатъчно силно ако (едва ли е нужно да споменавам) желанието ни е според Ѕожи€та вол€. ∆еланието, което е следствие от светостта, е в основата на вс€ка истинска духовност и когато стане господстващо в живота ни, нищо не може да ни попречи да имаме това, което искаме.  опнеещи€ вик на гладното за Ѕога сърце може да бъде изразен в следните пет думи на песента: Уо, да бъда като теб!Ф. ƒокато трае този копнеж ще има и непоклатим растеж в благоволение, и все по-гол€ма прилика с ’ристос.

Ќеосветеното желание спира растежа в живота на всеки христи€нин. √реховното желание поквар€ва нравствената преценка, така че ние ставаме неспособни да оценим истинската стойност на желаната от нас цел или вещ.  аквото и да правим, те ни се струват все още нравствено по-добри, само защото ние ги желаем. »менно затова сърцето често е най-лоши€ съветник. “о е пълно с вс€какви желани€ и може да ни даде лош съвет, убеждавайки ни в непорочността на нещо, което изобщо не е чисто.  ато христи€ни нашата сигурност е единствено в честността. “р€бва да предадем сърцата си на Ѕог, така че да н€маме нечисти желани€. “огава ще оставим ѕисани€та да произнесат присъдата си за посоката, по ко€то възнамер€ваме да поемем. јко божието слово осъжда нещо, тр€бва да приемем тази присъда и да се подчиним, независимо от нашата преценка. ƒа поискаме нещо и да се откажем от него, тъй като разбираме че противоречи на божи€та вол€, означава да спечелим гол€ма битка на поле по-широко от √етисгърг или Ѕенкърхил. ƒа занесем желани€та си до кръста и да разрешим да бъдат заковани там с ’ристос, е нещо добро и хубаво. ƒа бъдем изкушени и въпреки това да прославим Ѕога означава че го почитаме както той заслужава. Ѕог харесва това много повече, отколкото да не съгрешаваме в област, в ко€то никога не сме били изкушавани. ƒа се биеш и да победиш в името на ’ристос е винаги по-добро отколкото никога да не си участвал в битки.

Ѕог се прослав€ когато удържа нравствена победа над нас, а ние винаги сме неизмеримо и славно облагодетелствани. Ѕожи€та слава и вечното благоденствие на негови€ народ са винаги свързани.  ръвта на »сус ’ристос изчиства не само насто€щите грехове, но и най-вътрешните желани€, така че да не пожелаем да съгрешим. ѕречистените желани€ ще бъдат насочени по благороден и нравствен път. “огава ще можем да кажем, че умът ни е зает с божиите неща. Ќаистина, благословено състо€ние и благословени тези, които го достигат!

 

 

34.†† ¬ъзхвала †на неверието

 

¬ посто€нното си старание да поддържаме в€рата си пропускаме прости€ факт, че мъничко здравословно неверие пон€кога е толкова необходимо за благополучието на душите ни, колкото и в€рата.

ўе отида по-далече като кажа, че бихме сторили добре ако развием в себе си почтително недоверие. “ова ще ни предпази от хил€дите тресавища и блата, в които пон€кога попадат тези, на които то липсва. Ќе е гр€х да се съмн€ваме в н€кои неща, но може да бъде съдбоносно да в€рваме на всичко.

¬€рата е в корена на вс€ко истинско хваление и Убез в€ра не е възможно да се харесаме на ЅогаФ (≈вреи 11:6). — неверие е невъзможно да угодим на Ѕога. ѕоради неверие »зраел не усп€ да наследи обещани€та: Упо благодат сте спасени, чрез в€раФ (–имл€ни 1:17). —тихове като тези идват в паметта ни и ние изтръпваме при мисълта, че неверието също може да бъде добро и полезно нещо. “ова ни изглежда като самонаде€но пренебрегване на учението за в€рата, което намираме в ѕисани€та и ни предразполага да заклеймим безсрамни€ защитник на неверието като модернист. Ќека разгледаме този въпрос малко по-отблизо.

¬€рата не означава лекомислие. „овек, който в€рва на всичко, е също толкова далеч от Ѕога, колкото този, който отказва да в€рва в каквото и да е. ¬€рата се обуслав€ от личността и обещани€та на Ѕога и почива върху т€х с пълна увереност. ’арактерът и словото на живи€ Ѕог се приемат чрез в€ра като последна и окончателна истина, ко€то не подлежи на обжалване. ¬€рата никога не задава въпроси след като веднъж е установено, че Ѕог е говорил. Уƒа, Ѕог е истинен, а всеки човек Ц лъжецФ (–имл€ни 3:4). „овек с такава в€ра почита Ѕога като праведен и приема свидетелството му, дори то да противоречи на собствените му чувства и преценки. “ова се нарича в€ра и т€ никога не ни е в повече. ќт друга страна лековерието не прослав€ Ѕога, защото показва гол€ма готовност да се в€рва както в него, така и във вс€ко друго нещо. Ќаивни€т човек приема всичко необичайно и колкото по-необикновено е то, толкова по-пламенно в€рва в него. “ой приема искрено и лековерно вс€ко свидетелство, което има в себе си н€какъв тайнствен, мрачен и свръхестествен елемент. Ќаивни€т ум е като щраус, жадно поглъщащ всичко, което изглежда интересно: портокал, топка за тенис, преспапие, джобно ножче (отворено или затворено), узр€ла €бълка. “ова, че въпреки всичко оцел€ва, се дължи не на неговата разумност, а на здрави€ и издръжлив организъм.

—рещал съм христи€ни, чиито разум не е повече от този на щрауса. “е см€тат, че тр€бва да в€рват на всичко щом в€рват в н€кои неща. ѕонеже са призвани да приемат невидимото, те направо приемат и неправдоподобното. Ѕог може да върши и върши чудеса; следователно всичко, което минава за чудо, тр€бва да е от него. Ѕог е говорил на хората, следователно всеки човек, който твърди, че е получил откровение, тр€бва да бъде приет като пророк. “ова, което е неземно, тр€бва да е от небето; щом нещо не може да бъде об€снено, тр€бва да бъде прието като божествено. ѕророците са били отхвърлени, следователно всеки, който е отхвърлен, е пророк. —ветците са били неправилно разбрани и всеки неразбран човек е светец. “ова е опасната логика на наивни€ христи€нин. “€ може да бъде толкова опасна, колкото и неверието.

«дравата душа, също както здравото кръвообращение, има правилно съотношение на бели и червени клетки. „ервените кръвни телца са като в€рата. “е пренас€т жизнено необходими€ кислород до вс€ка част на т€лото. Ѕелите кръвни телца са като неверието: те нападат неочаквано мъртвите и отровни неща и ги изнас€т извън т€лото. “ези два вида кръвни телца работ€т заедно и поддържат тъканите в добро състо€ние. «дравото сърце тр€бва да е снабдено с всичко необходимо за да е пуска отровите в жизнени€ поток. Ћековерни€т човек дори не подозира това. “ой подчертава положителното и развива религиозен оптимизъм до такава степен, че вече не може да разбере кога го мам€т.

«аедно с в€рата тр€бва да имаме и едно здравословно недоверие във всичко окултно, тайно и трудно разбираемо. Ќумерологи€, астрологи€, спиритизъм и всичко необикновено, свръхестествено и необ€снимо, което минава за религи€, тр€бва да бъде отхвърлено. “о е отровно и н€ма м€сто в живота на истински€ христи€нин. “ой отхвърл€ вс€ка подобна дейност без съжаление и страх. “ой има ’ристос, който е път€, истината и живота. ќт какво друго се нуждае?

 

35.† †Ѕлагодарността като нравствено

лечение

 

¬ този покварен св€т съществува истинска опасност сериозни€т христи€нин в стремежа си да усто€ва на злото да пресили нещата и да се превърне в жертва на една религиозна болест Ц цинизма. ѕоради посто€нната необходимост да се отдалечава от всеобщата посока на развитие, той може да придобие непри€тни€ навик винаги да търси грешките на другите и да се превърне в мрачен, нелюб€щ и безмилостен критик на чуждите дела.

“ова, което прави този циничен дух изключително опасен, е че циникът винаги е прав. ѕреценката му винаги е правилна. ћоже да докаже правотата на нравствените си възгледи и все пак ужасно греши. “ъй като по принцип е прав, той не подозира колко трагично греши. Ќеусетно изпада в състо€ние на посто€нна горчивина и ожесточеност.

’убаво щеше да е ако съществуваше духовно изжив€ване пред н€какъв молитвен олтар, което да излекува това състо€ние напълно и завинаги. Ќ€кои откровени хора като че ли в€рват в това. јз не мисл€ така. “ова е като да опитваш да си вдъхнеш здраве един път завинаги и така да се погрижиш за физическото си състо€ние до кра€ на живота си Ц очевидно невъзможно. Ќ€ма значение колко сме здрави, защото докато не си създадем правилни физически навици дълго н€ма да останем здрави. ≈дно пречистващо сърцето прежив€ване, което не е последвано от правилни духовни навици, накра€ ще ни донесе разочарование. ѕродължителното духовно здраве е резултат от правилните навици на сърцето. јко сме пренебрегнали това, вътрешни€т ни живот ще се изроди, независимо колко чудесни са били миналите ни прежив€вани€. «а да се изцелим от злобното поведение, посто€нно търсещо грешките на другите, препоръчвам да развием навика да благодарим. Ѕлагодарението има велика съзидателна сила. ѕреливащото от благодарност сърце ще бъде предпазено от атаките на раздразнение и мрак, които безпоко€т толкова много религиозни хора. Ѕлагодарното сърце не може да бъде цинично.

ѕриложната психологи€ има лекове за всичко и те са попул€рни в УсвободомислещитеФ кръгове и сред лицемерите с блест€щи очи от школата Уние ви обичамеФ. »змамниците, които се прав€т на Уни чул, ни вид€лФ и твърд€т, че всичко е наред, могат да изум€т и затрудн€т човека, който познава Ѕога чрез чудото на новорождението. Ќо истинската благодарност е лек срещу духовна раздразнителност, който горещо препоръчвам. “ой е доказан в ѕисани€та и опитът говори, че действа.

Ќие тр€бва да приемем вс€ко благословение като подарък от Ѕащата на светлините, а не като нещо, което сме заслужили. ѕо ц€л ден можем да благодарим на Ѕога. “р€бва да напишем на лист едно по едно нещата, за които сме благодарни на него и на нашите другари и през цели€ ден да благодарим, за да създадем навик в сърцето си.

ћожем да започнем с това колко сме благодарни че изобщо е помислил за нас и ни е създал от нищото; че когато сме съгрешили не ни е забравил, а е изпратил сина си да умре за нас. Ѕог ни е дал библи€та и благословени€ си ƒух за да ни научи да € разбираме с духа си. ћоже да продължим с това колко сме радостни за църквата, за добрите духовни учители, за преданите пастори и за тези, които пишат църковните песни. “е са направили богослужени€та вс€ка недел€ нещо скъпоценно и полезно.

јко се опитаме да изброим и да благодарим за всички благословени€, н€ма да ни стигне времето. Ћично на мен ми е помогнала много практиката да обсъждам с Ѕога безбройните добрини, които съм получил от при€телите си. Ќа родителите си дължа живота и възпитанието си. Ќа учителите Ц търпеливото и подробно обучение, което ме водеше когато б€х млад и невеж безбожник и ме научи да чета и пиша. Ќа патриотите и управниците от миналото дължа свободите, на които се радвам сега.  ъм многобройните и незнайни войници, които са прол€ли кръвта си за свободата на страната имам дълг, който не мога по никакъв начин да изплат€.  огато напомн€м на Ѕога, че съм благодарен на тези хора, аз му достав€м удоволствие и сърцето ми става по-широко. Ѕлагодарен съм за всеки човек от вс€ка националност и раса, който е допринесъл с нещо за мира и добруването ми и искам Ѕог да знае това.

 

 

36.†† ƒј† –ј«Ѕ≈–≈ћ†  –ј“ »“≈† ѕ≈–»ќƒ»

Ќј† —”Ўј

 

—игурно нищо друго не безпокои толкова много посветени€ христи€нин както това, че независимо колко ревностно се опитва да се подчин€ва на Ѕога и да върви с Ќего в светлината, пон€кога преминава през сухи периоди. “ой никога не може да ги предвиди и об€сни и това го затрудн€ва.

¬се пак човек е по-спокоен когато знае, че не само той е попадал в центъра на емоционална пустин€. ƒори и най-чисти€т и благочестив свети€, който н€кога е стъпвал по зем€та, се е озовавал на това м€сто. ѕочти всички религиозни книги, достигнали до нас от миналото, имат поне една глава, посветена на това, което се нарича безплодие в христи€нски€ живот. —амата дума предизвиква у нас съчувствена усмивка, защото съвсем точно описва прежив€ването, добре познато на мнозина от нас. —ърцето ни се чувства жадно и каквото и да направим, не можем д докараме дъжда. «атова е добре да знаем, че и други светии са имали подобно прежив€ване.

ѕричина за нашето страдание в такива моменти е знанието ни, че грехът е в основата на безплодието на живота ни. ќбикновено разсъждаваме, че щом грехът носи суша и прежив€ваме период на безплодие, сме виновни за н€какъв гр€х, независимо, че не го откриваме. Ќачинът да се справим с проблема е да помним, че грехът не е единствената причина за сушата. јко след честно изследване на живота си разберем, че не живеем в неподчинение и н€маме непростени минали престъплени€, можем да отхвърлим греха като причина за състо€нието си.  огато считаме, че обезателно сме извършили гр€х, а това не е в€рно, ние не прослав€ме Ѕога и вредим на себе си. ¬същност ние помагаме на —атана, внушавайки си че н€къде в тайнствените дълбини на природата ни тр€бва да съществува н€какъв гр€х, който кара Ѕог да крие лицето си от нас. “ова, което Ѕог е изчистил, ние не тр€бва да наричаме нечисто. јко го направим, значи н€маме в€ра.

“еолозите казват, че Урелиги€та се основава на вол€таФ. ≈динственото, което има значение, е това, което вол€та ни запов€два да вършим. —ушата н€ма нищо общо с вол€та. »сус каза: Ујко н€кой искаФ, а не Уако н€кой чувстваФ. ”сещането е отношението на чувствата към вол€та ни, един вид музикален съпровод към задължени€та в живота ни; и макар че наистина е при€тно да ни свири оркестър докато вървим към —ион, това без съмнение не е задължително. ћожем да работим и да вървим без музика и ако в€рваме истински, можем да вървим с Ѕога без да чувстваме.

≈стествено можем да очакваме да изпитваме духовна радост в н€каква степен през по-гол€мата част от времето. ѕри€телството с Ѕога е толкова сладко, че не може да не предизвиква радост; ние обаче в момента говорим за времето, когато радостта вехне или избледн€ва и едва-едва усещаме Ѕожието присъствие или пък изобщо не го чувстваме. ¬ такива времена тр€бва да бъдем верни. ћиговете на гол€ма духовна наслада не изискват силна в€ра. јко никога не слезем от планината на благословението, ще ни е по-лесно да в€рваме в собствените си наслади, отколкото в непоклатими€ характер на Ѕога. «атова е необходимо наши€т бдителен небесен Ѕаща пон€кога да оттегл€ вътрешната си утеха и удоволствието от присъствието си Ц за да ни научи, че само ’ристос е скалата, на ко€то тр€бва да положим безкрайната си надежда.

 

 

37.†† ѕ–≈„ »

 

—хващането, че враговете или неблагопри€тните обсто€телства могат да попречат да бъде изпълнена Ѕожи€та вол€ в човешки€ живот, е напълно нев€рно. Ќикой и нищо не може да спре Ѕога или добри€ човек.

—лавата и величието на христи€нската в€ра са в това, че т€ е действителна и резултатна сила, независимо дали съществуващата политическа и нравствена обстановка е благопри€тна или не. ’ърбърт ”елс е казал н€къде, че лично той приема будизма за най-добрата религи€, но счита, че т€ може да процъфт€ва само в страните с топъл климат! ¬еднъж чух един католически проповедник да оплаква обета на друг проповедник, който бил хвърлен в затвора в нацистка √ермани€ и Уму било забранено да практикува религи€та сиФ. “ова звучеше особено комично, но аз все пак разбирам, че една религи€, основаваща се най-вече върху външни ритуали и обичаи, наистина може да бъде забранена. јко истинската религи€ се състоеше във външното си, видимо приложение, то щеше да е възможно да бъде разрушена от законите, забран€ващи практикуването й. јко обаче истински€т поклонник е този, който се поклан€ на Ѕога в дух и истина, как законът, затворът, оскърблени€та или лишаването от права биха му попречили да хвали Ѕога?

ўом веднъж човек отдаде сърцето си да върши Ѕожи€та вол€, той в същи€ момент вече е свободен. Ќикой не може да му пречи.  огато разберем, че първи€т ни и единствен дълг е да обичаме Ѕога безпределно, както и всички хора, дори и враговете си, от уважение към Ѕога, ще се радваме на духовно спокойствие при всички обсто€телства. ¬ъпреки изпитани€та, които ограничават душите ни, можем да намираме покой, напълно уверени, че вършим Ѕожи€та вол€ и да знаем, че той приема страдани€та ни като жертви, които много му харесват.

ўе изпаднем в беда само ако включим вол€та си във взаимоотношени€та си с Ѕога. јко позволим на егоистичните си желани€ да определ€т посоката на живота ни, веднага ще дадем основани€ да се по€в€т пречки отвън. јко смес€ желаните от мен начинани€ с вол€та на Ѕога и започна да мисл€ за т€х като за едно ц€ло, в религиозни€ ни живот ще се по€в€т преп€тстви€. “огава ще започна да обвин€вам всеки, който застане на път€ ми и ще извин€вам неуспехите си с нещо или с н€кой, който ме спира. —ъщността на поклонението в ƒуха е да обичаме безпределно, да в€рваме искрено, да се молим непрекъснато, да искаме да бъдем св€ти като »сус и да вършим заради него вс€ко добро, на което сме способни. Ќевъзможно е за който и да е да спре подобна УпрактикаФ. ¬еднага щом ходенето на църква ни бъде забранено чрез правителствено постановление или стане временно невъзможно поради други обсто€телства, можем да се оттеглим в светилището на сърцата си и да хвалим Ѕога подобаващо, докато той не реши да промени нещата и не реши да възобновим външното практикуване на в€рата си. ћеждувременно огън€т е останал в олтара на сърцето ни и сме научили сладката тайна на подчинението и довер€ването Ц урок, който не бихме научили по друг начин.

јко се чувстваме обезпокоени от външни пречки, тр€бва да сме сигурни че сме жертви на собствената си вол€. Ќищо не може да попречи на напълно предаденото и спокойно довер€ващо се сърце, тъй като нищо не може да спре Ѕога.

 

 

38.†† ѕќЋ«ј“ј† ќ“† —“–јƒјЌ»≈“ќ

 

Ѕибли€та ни казва много неща за страданието и повечето от т€х са насърчителни.

ѕреобладаващите религиозни настроени€ не са благосклонни към библейското учение за страданието. Ќовородените обаче тр€бва да обърнат изключително внимание на това учение, на което е отделено толкова много м€сто в ѕисани€та. Ќе тр€бва да го пренебрегваме, защото независимо дали го разбираме или не, ние ще преживеем н€какви страдани€. “ъй като сме човешки същества, н€ма как да избегнем това.

Ѕолки и страдани€ ни дебнат докато пребиваваме тук долу от първи€ студен шок, предизвикал недоволен вик у новороденото, до последни€ мъчителен дъх на стари€ човек. ўе ни бъде полезно да научим какво Ѕог казва за това, за да знаем какво да очакваме когато дойдат страдани€та.

’ристи€нството обхваща всичко, което зас€га човешки€ живот и затова можем да се справим със всеки проблем. “ъй като страданието е част от живота на всеки човек, ’ристос също пострада и се научи на покорство от това, което го сполет€. Ќе е възможно страдащи€т свети€ да изпита болка, ко€то ’ристос не е изпитал. Ќаши€т √оспод не само пострада веднъж на зем€та; той страда и сега заедно с народа си. У¬иж как страда наши€т √оспод в т€лото на слугата сиФ, извикал възрастни€ свети€, докато гледал как умира млади€ мъченик.

„е си страдал не мисли

без —ъздател€ до теб

„е си плакал не мисли

без —ъздател€ до теб.

»ма едно страдание, от което никой н€ма полза Ц горчивото страдание на изгубени€ от непокорство. “ози, който не е в ’ристос, може да понесе много нещасти€ без да помъдрее или да стане по-добър. “ова ще бъде за него само част от трагичното наследство на греха, нещо като предплата за мъките на ада. «а тези неща н€ма какво повече да се каже и единственото, което можем да направим, е да опитаме в »мето на »сус и общата ни човешка природа, да намалим страданието доколкото можем. “ова дължим на всички изгубени хора, независимо от цвета на кожата, расата и в€рата им.

 олкото повече живеем в това т€ло, толкова по-дълго ще бъдем изложени на страдани€та, които сподел€ме с човешките синове: загуба на близки хора и други загуби, незнайни сърдечни болки, разочаровани€, раздели, предателства и хил€ди други скърби. ƒори и не много полезни, тези страдани€ също могат да послужат на последователите на ’ристос. —ъществуват и посветени скърби, които макар и общи за всички хора, за христи€нина имат специално значение, когато са осмислени и предложени на Ѕога с люб€що покорство. “р€бва да бъдем бдителни, за да не загубим нито едно благословение, което подобно страдание може да ни донесе.

»ма и друг вид страдание, познато само на христи€ните. “о е доброволно, предизвикано преднамерено и съзнателно заради ’ристос. “ова е истински разкош, съкровище с изключителна стойност, източник на богатства, който умът не е способен да разбере. “ова е р€дко и скъпоценно страдание, защото в тези времена на упадък са малко хората, които сами са избрали да сл€зат в тъмната мина и да търс€т скъпоценни камъни. “ака и тр€бва да бъде, защото н€ма друг начин да слезем долу. Ѕог н€ма да ни накара насила да преминем през това страдание. Ќ€ма да ни натовари с този кръст, нито да ни отрупа с богатства, които не искаме. “е са запазени за тези, които се посвещават да служат в легиона на смъртта като доброволци, за да страдат в името на ’ристос и чиито живот предизвиква д€вола и €ростта на ада. “акива хора вече са казали сбогом на света с неговите играчки, те са избрали да страдат заедно с божи€ народ; приели са тежки€ труд и страдани€та за свой д€л на зем€та. Ѕелезите от кръста са върху т€х и те са известни и в ада, и в ра€.

Ќо къде са те? “ези христи€ни изчезнал вид ли са? ƒа не би божиите светии да са се присъединили към тези, които лудо преследват сигурността? Ќима кръстът се е превърнал единствено в символ, в безкръвна и безплодна реликва от по-благородни времена? ѕлаши ли ни днес страданието? —трахуваме ли се да умрем? Ќад€вам се да не е така, но не съм сигурен. —амо Ѕог знае отговора.

 

 

39.†† —Ћј¬ј† Ќј† Ѕќ√ј† «ј† ѕ≈ў“ј

 

¬ъзхитителни€т –ъдърфорд е могъл да извика във време на големи и мъчителни изпитани€: У’вал€ Ѕога за чука, пилата и пещта!Ф

„укът е полезно сечиво, но ако гвозде€т имаше чувства, би ни представил друга страна на тази истори€. “ова е така, защото гвозде€т познава чука само като противник Ц груб, безмилостен враг, който го държи в подчинение; удр€ го така, че да стане невидим и го забива на м€стото му. “ова е начина, по който гвозде€т вижда чука и не е прав само в едно: той забрав€, че и двамата са слуги на един и същ работник. ƒа оставим настрана гвозде€ и да помним, че майсторът държи чука. “ака ще изчезне вс€ко негодувание към майстора. ƒърводелецът решава чи€ глава ще бъде бита и какъв чук ще използва при ударите. “ова е негово върховно право.  огато гвозде€т се е подчинил на вол€та на майстора и е разбрал, макар и бегло, неговите добри планове за бъдещето си, ще се подчини на чука без оплакване.

ѕилата е инструмент, носещ повече болка, защото работата й е да стърже в мек метал, изр€звайки и из€ждайки ръбовете, докато го оформи според желанието си. ¬същност, пилата н€ма собствена вол€ в този процес, но служи както и метала на друг майстор. »менно той, а не пилата решава каква част от метала ще бъде изпилена, каква форма ще приеме и колко продължително ще бъде пиленето. ўом металът приеме вол€та на майстора, н€ма да се опитва да му запов€два кога и как да бъде изпилен.

ўо се отнас€ до пещта, т€ е най-лоша от всичко. Ѕезмилостна и жестока, т€ се нахвърл€ върху вс€ко леснозапалимо нещо, което влиза в не€ и настървението й не намал€ва докато не го превърне в безформена пепел. ¬сичко, което отказва да изгори, се стоп€ва като купчина безполезно вещество, лишено от собствена вол€ и цел.  огато се стопи всичко, което тр€бва и всичко, което гори бъде изгорено, фурната се успоко€ва и си почива от унищожителната си €рост.

—лед като всичко това е било известно на –ъдърфорд, как е можело сърцето му да хвали Ѕога за чука, пилата и пещта? “ой просто е обичал √осподар€ на чука, обожавал е ћайстора, който притежава пилата и е възхвал€вал Ѕог, който е нагорещил пещта заради вечното благословение на децата си. “ой е усещал чука докато под грубите му удари вече не е чувствал болка, понас€л е пилата докато е започнал да се радва на ухапвани€та й, върв€л е с Ѕога толкова дълго в пещта, че т€ се е превърнала в негов дом. “ова не е преувеличаване на фактите. “ова откриват писмата му.

“акова учение н€ма да се хареса на христи€ните в тези спокойни и плътски дни. —клонни сме да мислим за христи€нството като за безболезнена система, чрез ко€то можем да избегнем наказанието за минали грехове и накра€ да достигнем небесата. ѕламт€щото желание да бъдем избавени от всичко нечисто и да разчитаме на вс€ка цена на приликата с »сус не се среща често сред нас. ќчакваме да влезем във вечното царство на наши€ Ѕаща и да седнем на масата заедно с мъдреците, светиите и мъчениците; и може би ще седнем благодарение на неговата милост. «а много от нас това ще се окаже неудобно прежив€ване. ўе тр€бва да замълчим като неосъществени войници в присъствието на закалените в битки герои, които са се сражавали и са победили. “ехните белези доказват, че са били там, където се е водило сражението.

ƒ€волът, нещата и хората са такива, че е необходимо Ѕог да използва чука, пилата и пещта в св€тото си дело за да направи един свети€ истински св€т. ≈два ли Ѕог може да благослови значително човека докато не го нарани дълбоко.

Ѕез съмнение, всички в нашето поколение сме станали толкова слаби, че не можем да изкачим големи духовни върхове. —пасението е започнало да означава освобождаване от непри€тни неща. Ќашите химни и проповеди ни създават една религи€ на утеха и любезност. Ќие пренебрегваме значението на тръните, кръста и кръвта, както и предназначението на чука и пилата.

 олкото и странно да прозвучи, все пак е истина че страданието, което сме призовани да изтърпим по преки€ път към светостта, по-скоро е вътрешно страдание, за което едва ли може да се намери външна причина. “ова е така защото нашето пътуване е вътрешно и истинските ни врагове са невидими за очите. ћожем да претърпим атаки на отча€ние без никаква пром€на на външните обсто€телства. ≈динствено врагът, Ѕог и изпаднали€т в затруднение христи€нин зна€т какво се е случило. ¬ътрешното страдание е било гол€мо, мощното изчистване се е състо€ло и само сърцето познава своите болки. Ќикой не може да ги сподели с него. Ѕог е очистил детето си по единствени€ възможен начин, независимо от външните обсто€телства. Ѕлагодарете на Ѕога за пещта.

 

 

40.†† ѕќЅ≈ƒј,† ћј— »–јЌј†  ј“ќ† ѕќ–ј∆≈Ќ»≈

 

Уѕо всичко изглеждаше, че наши€т √оспод, свети ѕетър и свети ѕавел са били победени.Ф

††††††††††††† ††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† ƒьо “урвил

 

„есто е трудно да кажем дали в определен сблъсък сме претърпели поражение или сме победили. ѕон€кога това, което изглежда като провал, по-късно ще се окаже истинска победа.  огато млади€ мечтател …осиф бе продаден в робство, изглеждаше като че ли е дошъл кра€т му. √одини по-късно, когато разбра дълбоките божии пътища, той вече можеше да каже на своите пока€ли се брат€: У¬ие наистина намислихте зло против мене, но Ѕог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес.Ф (Ѕитие 50:20) ”низителното поражение на …осиф се беше превърнало в лична победа и в спасение за ц€лото му семейство. Ѕог можеше да постигне същата цел и по друг начин. ¬сичко, което знаем е, че той не го е направил.

 огато тримата млади евреи изчезнаха в 7 пъти по-силно нагр€тата пещ, може би много от присъстващите са се обърнали настрани, поклащайки глави в знак на състрадание. ¬ следващи€ момент обаче цар€т откри, че божиите хора б€ха останали живи и здрави и дори дрехите им не миришеха на дим. —едрах, ћисах и јвденаго не б€ха сигурни как ще се разви€т нещата. “е казаха смело на цар€: УЌаши€т Ѕог, комуто ние служим, може да ни спаси от пламт€щата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; ако ли не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти н€ма да служим и на златни€ образ, който си поставил, н€ма да се поклан€ме.Ф ћоже би за минута те са си помислили, че е дошло времето да умрат. Ѕог виждаше нещата по друг начин и обърна поражението им в победа. (ƒаниил 3:17,18)

Ќе тр€бва да забрав€ме, че този принцип действа по същи€ начин при противоположни обсто€телства.  огато ƒавид усп€ да открадне жената на ”ри€, той без съмнение бе решил, че е спечелил победа. ѕоследвалите събити€ показват, че всъщност е претърп€л зашемет€ваща загуба. —лед тази УпобедаФ той не беше вече същи€. “ова, което вражеските войски не могат никога да направ€т в битка, ƒавид извърши сам чрез едно грешно действие. ѕо този начин причини собственото си поражение.  огато се срещна с √олиат, той превърна в победа това, което изглеждаше като загуба.  огато срещна ¬итсавее, ƒавид превърна славата от много победи в срамна загуба.

¬сичко това показва, че не можем да бъдем сигурни кой е победител в определен момент ако не пазим сърцата си чисти и умовете си спокойни и подчинени на Ѕога.  огато войниците на ѕилат хвърлиха »сус на зем€та и започнаха да забиват гвоздеите, по всичко изглеждаше, че наши€т √оспод се е провалил. —ъс сигурност такава позорна смърт не би тр€бвало да застига един божи човек. “р€бваше да има н€каква грешка. „овекът »сус беше мечтател и идеалист, а неговите надежди и надеждите на последователите му се сгромол€саха под жестоките атаки на покварени и практични хора. ≈то така разсъждаваха случайните свидетели. Ќаши€т √оспод обаче можеше да умре със същото спокойствие, с което беше жив€л. ѕрез ц€лото време той знаеше какво се случваше в действителност. “ой виждаше отвъд кръста към тържественото си възкресение. “ой знаеше, че това, което изглеждаше като негово поражение, щеше да се превърне във всеобща слава за ц€лата човешка раса.

 

 

41.†† ¬Џ«ћќ∆Ќќ† ≈† ƒј† ќЅ»„јЎ† “ќ¬ј,

 ќ≈“ќ Ќ≈† —»† ¬»ƒяЋ

 

У»сус ’ристос, този, когото обичате без да сте видели.Ф

(1ѕетър 1:7:8)

 

јко ѕетър беше казал: Укогото обичате без да го познаватеФ, той би говорил за невъзможни неща. ¬дъхновеното му апостолско перо обаче е било точно. —ъществуват закони на ума, които не могат да бъдат нарушавани. —ъвършенството на ѕисани€та е в това, че никога не противоречат на тези закони. Ќеобосновано и невъзможно е да обичаме н€кого, когото не познаваме чрез н€какво прежив€ване. ’енри —узо написа: У√осподи, единствен ти виждаш и познаваш същността на люб€щото сърце и знаеш, че никой не може да обича това, което не разбира.Ф

Ќапълно невъзможно е да обичаме н€кого, когото не сме видели. “ова е доказано от ежедневни€ ни опит. Ќапример една сл€па майка прегръща и притиска до сърцето си своето бебе със същата наслада и бл€сък в очите, както една виждаща майка.  ак е възможно това, все пак т€ не го е вид€ла? ќтговорът е: независимо, че не го в вид€ла, т€ е прежив€ла много сладки и интимни моменти с него. ”сетила е меката, гладка кожа, чула е негови€ плач и клокочещи звуци, помирисала е нежното бебешко ухание, толкова скъпо за всички майки, почувствала е топлината на малкото телце, притиснато до не€. “€ го познава и именно затова може да каже: УЌе съм го виждала, но го обичам.Ф

Ќапълно невъзможно е обаче да обичаш непознат. Ќеобходимо е в н€каква степен да го познаваш преди да го обикнеш. ћоже би това об€сн€ва студенината по отношение на Ѕога и ’ристос, про€вена в повечето христи€ни.  ак бихме могли да обичаме същество, което не сме почувствали, не сме чули, нито имаме прежив€ване с него? ћожем да развием н€какво страхопочитание заради благородните идеали, свързани с мисълта за Ѕога; можем да почувстваме н€какво благоговение докато мислим за ѕревъзвишени€ и —в€ти€, който обитава вечността, но това не е любов. ѕо-скоро е признание за възвишеното, отговор на сърцето на тайнственото и величественото. “ова е нещо добро и желателно, но не е любов.

«аповедта да обичаме Ѕога с ц€лото си същество се е сторила на мнозина невъзможна за изпълнение. “е могат да се обосноват с това, че не може да се обича в изпълнение на н€какъв указ. Ћюбовта е твърде нежна и крехка, за да възникне у н€кого по чужда команда. ¬се едно да запов€даш на безплодното дърво занапред да дава плодове или на гората през зимата да бъде зелена. “огава, какво означава тази заповед?

ќтговор намираме в същността на човека и на Ѕога. Ѕог, бидейки този, който е, тр€бва да има подчинението на творени€та си. „овекът, такъв, какъвто е създаден, тр€бва да се отплаща с подчинение. “ой дължи на Ѕога пълно подчинение, дори в него да н€ма и мъничко любов към Ѕога. ¬ърховно право на Ѕога е да изисква от творени€та си да му се подчин€ват. ѕърви€т и основен гр€х на човека беше неподчинението.  огато не се подчини на Ѕога, той наруши закона на божи€та любов и любовта към Ѕога в него умр€.  акво тр€бва да направи човек сега, за да възстанови тази любов в сърцето си? ќтговорът е: да се покае.

—ърцето, което съжал€ва за студенината си към Ѕога, се нуждае да се покае за греховете си и отново топла и задовол€ваща любов ще го залее и напои. ѕока€нието ще доведе до съответстващото действие от страна Ѕог Ц самооткриване и интимна връзка. ўом веднъж търсещото сърце само намери Ѕога, н€ма да има никаква пречка да го обича. ƒа го познава, означава да го обича, а да го познава по-добре означава да го обича повече.

“ези, които са се справили с грозни€ проблем на греха в сърцата си, н€ма да имат трудности с учението за Ѕога и за неговата невидимост. ¬€рно е, че н€ма да го виждат, но ще имат прежив€вани€ с него чрез хил€ди духовни срещи. “е могат с истинско убеждение да кажат: У»сус ’ристос е този, когото без да виждам, обичам.Ф

 

 

42.†† ќ“¬Џƒ† ѕ≈—≈Ќ“ј

 

—ъществува широко разпространена сред христи€ните представа, че песента е възможно най-добри€ израз на радост от Ѕога в душата на човека.

“ази иде€ е толкова близо до истината, че оспорването й или постав€нето й под съмнение може да изглежда като духовно оскърбление. Ќ€мам желание да скуб€ крилете на религиозните мухи само заради тръпката, ко€то може да ми донесе подобно садистично действие. —игурно в главата на всеки един от нас има стотици грешни представи. “е са толкова незначителни, че не заслужават внимание. “е са като безвредни и съвсем незначителни физически недостатъци, които всеки има, и не си струва сериозните хора да ги споменават.

»де€та, че песента е върховен израз на вс€ко духовно прежив€ване не е маловажна и тр€бва да бъде разглеждана в светлината на ѕисани€та и христи€нските свидетелства.

Ѕибли€та и свидетелствата на хил€ди светии показват, че съществува прежив€ване отвъд песента. »ма наслади, на които сърцето може да се радва във величественото и страховито божие присъствие и н€ма думи, с които да ги изрази. “е са сред нещата в живота на христи€нина, които не могат да бъдат изказани с думи. Ќе са много тези, които изпитват подобни наслади, тъй като малцина зна€т, че е възможно. ѕредставата за неизказаното хваление е била изгубена за това поколение христи€ни. Ќивото на наши€ живот е толкова ниско, че никой не очаква да опознае дълбините на душата преди √оспод да се завърне. “ака че ние се задовол€ваме с това да чакаме и докато чакаме сме свикнали да ободр€ваме сърцата си с песни.

ƒалеч съм от това да отрека умението да се пее. —амото сътворение се е състо€ло с взрив на песен; ’ристос възкръсна и п€ заедно с брат€та си, а на нас е обещано, че тези, които обитават в пръстта, ще се издигнат и ще пе€т при възкресението. Ѕибли€та е музикална книга и освен не€ тр€бва да имаме добра книга с химни. » все пак има нещо отвъд песента.

Ѕибли€та и истори€та на христи€нството пишат доста за мълчанието, но днес никой не мисли за това. Ўумът поддържа жива обичайната служба в кръговете на благовестието. ¬дигайки много религиозна вр€ва, ние увер€ваме колебливите си сърца, че всичко е наред. ќбратно Ц тишината ни се струва подозрителна и гледаме на не€ като на доказателство, че събранието ни е УмъртвоФ. ƒори най-посветените в€рващи изглежда мисл€т, че тр€бва да щурмуват небесата с мощни викове и силна вр€ва, иначе молитвите им ще бъдат безрезултатни. Ќе вс€ко мълчание е духовно. Ќ€кои христи€ни мълчат, защото н€мат какво да кажат; други Ц† защото това, което имат да кажат, не може да бъде изразено с думи. —ега ще говорим за вторите.

¬ изкупеното сърце, което е позволило на —в€ти€ ƒух да го владее напълно, развитието ще бъде следното: първо, многословно хваление в проза, молитва или свидетелстване; после, когато възхищението се издигне над изразните възможности на езика, идва песента; после, когато душата е обзета от дълбоко възхищение и се чувства благословена от нечувано блаженство, идва мълчанието.

— риск да бъда наречен екстремист или съмнителен фанатик, ще израз€ своето зр€ло виждане. ¬ кратките моменти на мълчание, по време на внушителното божие присъствие, е възможно да имаме повече духовен напредък, отколкото през годините на обучение. ƒокато все още владеем душевните си способности, винаги ще съществува естествен воал между нас и божието лице. —амо когато прехвалената ни мъдрост се сблъска и се разбие в спираща дъха среща с ¬сезнаещи€, ще ни бъде позволено наистина да го опознаем; когато смазаната и безмълвна душа получи божествено знание като светкавица върху светлочувствителна платка. »злагането може да е кратко, но резултатите са завинаги.

 

 

43.†† “–»† —“≈ѕ≈Ќ»† Ќј† ЋёЅќ¬

 

 огато христи€ни използват думите Убожи€ любовФ почти винаги става въпрос за любовта на Ѕог към нас. “р€бва да помним обаче, че могат да означават и нашата любов към него.

ѕървата и най-гол€ма заповед е да обичаме Ѕог с ц€лата сила на личността си. Ћюбовта произлиза от него, защото е негова собствена. ¬се пак ни е позволено да € уловим и отразим по такъв начин, че т€ да стане наистина наша. “ака както слънчевата светлина се отраз€ва от луната и става лунна светлина.

—поред н€кои религиозни мислители христи€нската любов към Ѕога се дели на два вида: любов от признателност и любов от възхищение.

Ћюбовта, ко€то извира от благодарността, намираме в ѕсалом 116:1: Уќбичам √оспод, защото той чу гласа и молитвите миФ, както и в 1…оан 4:19: УЌие го обичаме, защото първо той ни обикнаТ. “ова е изц€ло подход€ща и законна любов и е съвсем приемлива за Ѕога, независимо, че е едно от най-обикновените и незрели религиозни чувства. Ћюбовта, ко€то е следствие от благодарност за получени ползи, не може да не съдържа в себе си елементи на егоизъм. Ќай-малкото е на границата на егоизма и е трудно да € различим от него поради прости€ факт, че е предизвикана единствено от получените дарове и не би съществувала без т€х.

Ћюбовта поради превъзходството на Ѕога е по-висша степен на любов. “€ е събудена от признанието, че Ѕог е славен и великолепен и в не€ има силен елемент на възхищение: У¬ъзлюбени€т ми е б€л и румен, личи и между десет хил€диЕ устата му са много сладки; и той цели€т е прелестен.Ф (ѕесен на песните 5:10,16)

“ази любов към божествените превъзходства се различава от любовта, извираща от благодарност, защото е по-издигната и елементът на егоизъм е почти изчезнал. ћожем да отбележим обаче, че имат нещо общо: и двата вида любов имат причина за съществуването си . Ћюбов, ко€то има причини за съществуване, е разумна и не е достигнала до състо€нието на пълна чистота. “ова не е съвършената любов.

“р€бва да продължим любовта си към Ѕога отвъд любовта от благодарност или поради превъзходство. »ма една любов в напреднал етап, който е далеч отвъд другите два.

Ќа човешко ниво е съвсем обичайно да се намери любов, ко€то се издига над благодарността и възхищението. ћайката на едно ненормално дете например може да го обича със съвсем неразбираема привързаност. ƒетето не предизвиква у не€ благодарност, защото не притежава никакви блага. Ѕезпомощното дете е само товар от ден€ на раждането си. ћайката не може да намери в него нещо, което да предизвиква възхищение. ¬ъпреки всичко любовта й е нещо чудесно и страшно. Ќежните й чувства са приютили детето вътре в не€ до такава степен, че т€ се чувства едно с него. Ќаистина емоционално те представл€ват едно ц€ло. Ќейни€т и негови€т живот са по-силно съединени, отколкото по време на бременността. “ова е така, защото обединението на сърцата винаги е по-хубаво от всичко, което може да се изпита чрез плът и кръв.

ћожем да обобщим казаното до тук. “ази любов има един надхвърл€щ рамките на разума елемент, който не може и не се опитва да об€сни съществуването си. “ази любов не казва: Ујз обичам, защотоЕФ, а само прошепва: Ујз обичам.Ф «а съвършената любов думата УзащотоФ е непозната.

¬ религиозни€ ни живот идва време, когато обичаме Ѕога заради сами€ него, без изобщо да се сещаме за благословени€та му. “огава сърцето не се обосновава с възхищение или привързаност. Ћюбовта може да тръгне от ниско ниво и бързо да се издигне до висотата на сл€по обожание, където основани€та н€мат м€сто и сърцето се поклан€ в блаженство без да разсъждава. ћоже само да възкликне: У—в€т, св€т, св€т!Ф въпреки че почти не разбира какво означава това.

Ќезависимо че това изглежда много мистично и нереално, ние нищо не доказваме и не правим усилие да защитим позици€та си. —амо тези, които са изпитали това, могат да разберат. ћнозинството христи€ни днес ще отминат безмълвно и ще го отхвърл€т като нещо нелепо. “ака да бъде. „етейки това н€кои ще разпозна€т точното описание на огр€ните от слънчева светлина върхове където, поне за кратко, те вече са били и където често копне€т да се върнат. “акова прежив€ване не се нуждае от доказване.

 

 

44.†† »ћјћ≈† Ќ”∆ƒј† ќ“† —“”ƒ≈Ќ»† √Ћј¬»

 

ƒве противоположни и опасни крайности тр€бва да бъдат разпознати и отхвърлени в църквата: студеното сърце и горещата глава. „есто горещата глава е по- лоша поради очевидно вредните последици от действи€та й.

„овешкото сърце е еретично по сво€та същност и ако не е добре обучено от писани€та и напълно осветено от обитаващи€ в него ƒух, съвсем сигурно е, че ще внесе собствените си възгледи в религиозните си в€рвани€ и навици. ¬ъзможно е например да смеси ревността на ƒуха с разгорещеността на плътта и да обърка искрите на прегр€лото си въображение с отбл€съците на истинското Shekinah (Ѕожие присъствие). “ова може да бъде извънредно опасно, особено когато се случва с религиозните водачи.

¬€рно е, че ≈зекиил веднъж е бил огорчен и с разпален дух, обаче н€ма и намек, че умът му не е бил спокоен, тъй като е казал единствено: УЕно мощната √осподн€ ръка беше върху мен.Ф (≈зекиил 3:14). «дравата ръка на Ѕога възпира трескави€ човешки дух от действието на способностите, които не одобр€ва и които вод€т до крайно и неблагоразумно поведение.

¬ похвалното си желание да видим огън€ на ѕетдес€тница отново да гори сред нас, пон€кога сме виновни за това, че преувеличаваме фактите. ќбикновено посочваме ревността на големите светии, т€хната страстна любов, пламт€щото им желание, а пропускаме да отбележим други отличителни черти на характера им: спокойната им, стабилна преценка и солени€ им здрав разум. Ќе можем да отхвърлим това, че по- гол€мата част от реформаторите, съживителите и мистиците от миналото са били необикновено уравновесени и хладнокръвни хора. —лед толкова години още можем да усетим разпалени€ дух на ƒжон ”если.  ойто обаче си направи труда да прочете написаното от него, ще види, че е бил способен да направи най-спокойната и балансирана преценка за вс€ко нещо. —ъщото може да се каже и за ‘ини, и за много други хора. “ехни€т пример служи днес за насърчаване на хладните сърца за да се стрем€т към небесни€ огън.

ћожем да кажем без каквато и да е уговорка, че е невъзможно огън€т да е твърде много, щом това е истински Ѕожи огън; също така е сигурно, що се отнас€ до религиозните неща, че не е възможно хладни€т разум да е в излишък, ако е осветен от ƒуха. »стори€та на църковните съживлени€ разкрива колко вредна може да бъде горещата глава. ≈два ли е имало съживление, споходило църквата, което да не е било възпреп€тствано от много хора, които са се опитвали да го подпомогнат. —тава опасно когато едно движение стане достатъчно гол€мо и излезе от контрола на тези, които Ѕог е използвал за да го създаде. ¬ този момент се по€в€ват и действат привържениците на крайните мерки, които се нос€т по вълната на съживителната сила в името на местната слава. »зведнъж, всичко се измества встрани от центъра. “ова, което е било близо до истински€ резултат, става основен резултат; това, което е било преходно и нежелано, се приема за истински€ Ѕожи печат в раздвижването. Ѕогатите архиви биха могли да ни покажат колко много съживлени€ са били убити по същи€ начин. ћного от нас от собствен опит зна€т такива случаи, които изобщо не са влезли в архивите. ≈два ли между дарбите на ƒуха има друга с по-гол€мо практическо значение от тази за разпознаване на духовете. “€ тр€бва да бъде високо ценена и искрено желана, защото е задължителна в тези критични времена. “ази дарба ще ни направи способни да различаваме пл€вата от житото и про€вите на плътта от действи€та на ƒуха. ѕоради липсата й много от добрите Ѕожи хора продължават да преследват светулки в заблудата си, че следват облака и огън€. “е вършат това във вреда на собствените си души и в същото време смущават душите и на другите. ћного хора в€рват, че всичко е от Ѕога щом има странен или поне свръхестествен привкус. ¬инаги ще има други, които да не се заблуждават в това. »ма хора, които мисл€т в една или друга крайност; те се вглеждат отблизо в подробностите и не усп€ват да вид€т гол€мата картина. “е ще пов€рват на всичко, стига да е необичайно или поне малко тайнствено. ќгън€т им не е гол€м, но те го поддържат на едно ниво, на което усп€ват да произведат учудващо гол€мо количество топлина.

—вещениците, които влизаха в светилището за да принас€т жертви, н€маха право да обличат дрехи, предизвикващи изпот€ване. (≈зекиил 44:18) „овешката пот не може да добави нищо към делото на ƒуха, особено когато е предизвикана от нервно напрежение. Ќай- горещи€т огън на Ѕога е хладен когато докосне изкупени€ ум. “ой кара сърцето да свети, но умът остава напълно спокоен.

∆ивеем в дни на гол€м религиозен смут. ƒобре е да помним, че УЅог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и здрав разумФ (2 “имотей 1:7) Ќека любовта продължава да гори все по- силно като в същото време ние живеем кротко и мъдро. ƒа оставим огън€ там, където му е м€стото - в пещта. ѕрекалено нажежени€т комин ще създаде по-гол€мо вълнение от добре контролираната пещ, но има опасност да подпали къщата. «атова пещта тр€бва да е гореща, а коминът - хладен.

 

 

45.†† ћќ∆≈ћ† ƒј† —»† ѕќ«¬ќЋ»ћ† ƒј† „ј јћ≈

 

 азват, че светът върви напред и времената се мен€т. “ози изтъркан израз се използва за да оправдае навика да се отхвърл€ всичко старо и да се приема всичко ново. ќчевидно никой не си дава сметка, че единствената вина на старото е, че е старо; а единственото достойнство на новото е, че е ново.

»зглежда съвсем забрав€ме нещо: светът се движи, времената се мен€т, но хората винаги остават същите.  акто махалото стои неподвижно закачено в горни€ край докато се люлее напред-назад, така човечеството остава непроменено докато се движи в определени€ му път. ’ората си остават същите докато се промен€т, така както и различните стилове дамски дрехи. Ќезависимо каква е днешната мода, ако само изчакаме малко, ще се върне това, което е било модерно преди н€колко години. УЌови€тФ стил ще бъде приветстван въодушевено с€каш съвсем доскоро всички не са били увлечени от него.

ќтговорни€т човек н€ма да отрече, че има н€кои подобрени€, дошли в резултат на препускането на човечеството през годините и като такива могат да означават развитие и напредък. ¬одачите ни обаче не са ни об€снили към какво точно напредваме. Ѕи било трудно да покажем, че се движим към н€каква цел без дори да знаем къде и каква е тази цел и дали изобщо съществува.

«а христи€нина, свикнал да наблюдава живота отгоре и да разбира всички неща в светлината на вечната им стойност, съвременната трескава отдаденост на най-новите изобретени€ и събити€та от последните дни, изглеждат много смешни. ≈динственото сравнение, което ни идва наум в момента, е това с изключително сериозни€ и решителен до фанатизъм дакел, останал без дъх от преследване на опашката си, ко€то не е там, защото н€кой € е отр€зал. ѕрибавете към картината и гол€м брой други очилати и тържествени дакели, които пишат книги за да докажат че това, което прави разочарованото кученце, е прогрес.

’ристи€ните често биват наричани реакционери, защото не про€в€ват никакъв ентусиазъм от новите методи, които н€кои мисл€т, че ще ни донесат нов златен век. “е не биха се събрали на едно м€сто и не биха галопирали във всички посоки всеки път когато н€кой наскоро по€вил се покровител на движещи€ се в кръг напредък, изнесе реч. “очно за това светът не може да им прости.

Ќ€ма защо да се учудваме. »стински€т христи€нин и без това е различен от другите. “ой чувства върховна любов към ≈дин, когото никой не е виждал; говори интимно всеки ден с Ќ€кой, когото не може да види; очаква да отиде на небето благодарение на заслугите на ƒруг; изпразва себе си, за да бъде пълен; признава, че е грешен, за да бъде об€вен за праведен; снишава се за да бъде извисен, най-силен е когато е най-слаб; най-богат когато е най-беден и най-щастлив, когато се чувства най-зле. “ой умира за да може да живее; отказва се за да има, подар€ва за да задържи, вижда невидимото, чува това, което не се чува и знае това, което надминава знанието. ¬ същото време обърква критиците си с неверо€тната си практичност: фермата му може да е най-продуктивната, дейността му Ц най-добре ръководена и зана€тчийските му умени€ Ц признати за най-добри в квартала.

„овекът, който е срещнал Ѕог, не търси нищо Ц той вече го е намерил. Ќе търси светлината Ц светлината вече блести над него. ”вереността му може би изглежда фанатизирана, но т€ идва от опита. Ќабожността му не е основана на слухове. “ой не е копие, а оригинал от ръката на —в€ти€ ƒух. “ук не сме описали н€какъв превъзходен светец; това е просто един истински христи€нин, който е далеч от съвършенството и има още много да учи. ѕр€кото познанство с Ѕога го спас€ва от нервното боричкане и катерене, с което светът е зает и което е натрапено на обществото като напредък.

Ќесъмнено все още ще чуваме множество тенекиени свирки и ще виждаме много паради, маршируващи към „етирите свободи, ¬сеобщото братство на човечеството или ¬ека на атомни€ напредък. ќт нас ще се очаква да влезем в крачка с т€х. Ќека да бъдем предпазливи. ние очакваме знак на тромпет, който ще ни повика далеч от тази вр€ва и ще задвижи поредица от събити€, които накра€ ще доведат до ново небе и нова зем€.

Ќие можем да си позволим да чакаме.

 

 

46.†† Ѕќ√,†† ѕЏ–¬»я“† »† ѕќ—Ћ≈ƒЌ»я“

 

Ѕог винаги е първи и със сигурност ще бъде последен.

 азвам това не за да го дръпна надолу в потока на времето и да го въвлека в посто€нното движение на света. “ой стои над творението си и е извън времето; но за удобство на тези, които е създал, що се отнас€ до сами€ него, той си е послужил с времеви пон€ти€. Ѕог казва, че е алфа и омега, началото и кра€, първи€ и последни€.

Ѕог е дал на човека право на решаващо мнение по много въпроси, но никога не му е позволено да каже първата или последната дума.“ова е изключително право на Ѕога и той никога н€ма да го преотстъпи на създани€та си.

„овек н€ма право да каже къде и кога да се роди. Ѕог е определил това без да се е съветвал с него. ≈дин ден малки€т човек се осъзнава и приема факта, че съществува. ѕреди това не е имал изобщо какво да каже. —лед това започва да се перчи, да се хвали и да изказва предизвикателните си искани€ за лична свобода. ќкуражен от звука на собствени€ си глас, той проглас€ва независимостта си от Ѕога и сам се определ€ като атеист или агностик. «абавл€вай се, малки човеко; ти само си бръщолевиш в промеждутъка между началото и кра€; не си имал думата в началото, н€ма да € имаш и в кра€. Ѕог си запазва правото да довърши това, което е започнал. “и си в ръцете му, независимо дали искаш или не.

“ова знание би могло едновременно да ни смири и окуражи. Ѕи могло да ни смири когато си спомним колко сме крехки и напълно зависими от Ѕога. “о би могло да ни окуражи като знаем с не по-малка увереност, че след като всичко друго отмине, все още ще имаме Ѕога.

јдам стана жива душа, но това се случи без да го иска. Ѕог го пожела и изпълни желанието си като направи јдам жива душа. ¬ това Ѕог беше първи.  огато јдам извърши гр€х и разби цели€ си живот, Ѕог пак беше там. ћоже би јдам не е знаел, но цел€т му бъдещ мир се основаваше на това, че Ѕог беше там и след като той съгреши. Ѕог, който беше в началото на живота на јдам, остана там и в кра€ му. Ѕог беше последен.

ўе бъде много мъдро от наша страна да започнем да живеем в светлината на тази чудесна и ужасна истина: Ѕог е първи€ и последни€. јко хората помнеха това, цели народи биха се спасили от трагичните и кървави последици на много зли решени€. јко държавниците си вземаха поука въз основа на това знание, не биха били толкова непокорни и високомерни; ако царе и диктатори мислеха трезво върху тази истина, биха стъпвали по-тихо и по-малко биха говорили като богове. «ащото те всъщност не са толкова значими и имат много по-малко свобода на действие, отколкото бленуват.

Ўели пише за пътника, който вид€л в пустин€та два огромни крака без т€ло и близо до т€х, полу-зарито в п€съка, счупено лице с Унацупена уста и студено заповедническо и насмешливо изражениеФ.. Ќа пиедестала, където н€кога сто€л горди€т образ, пишело: У азвам се ќзимандий, цар на царете: вие, могъщи, погледнете делата ми и забравете вс€ка надеждаФ. ѕоетът продължава:

Ќищо друго не остава освен гниенето

на тази огромна развалина,

лежаща сред безкра€ на

самотните и равни п€съци.

Ўели е прав само с едно изключение: още нещо е останало и това е Ѕог. ѕърво той е бил на това м€сто, наблюдавайки с нежна милост този обезум€л цар, хвалещ се безсрамно в с€нката на надгробни€ камък. “ой е бил там и когато небесните ветрове са свалили стату€та на зем€та и п€съците са покрили доказателството за човешки€ упадък с наметало от състрадание. ѕоследно там е бил Ѕог.

Free Web Hosting