Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Любовта на Исус

 

Когато повярвах, започнах да моля Бога да бъда смирена, да имам мъдрост, да обичам хората като Него и да ги виждам единствено през Неговите очи. Когато разговарях с братя и сестри, чувах най-често да казват, че трябва да обичаме ближния като себе си. Винаги добавях, че Исус ни е дал нова заповед – да се обичаме един друг както Той ни обича. Не зная защо, но винаги я забравяме. Разбирах само, че не искам да обичам хората както обичам себе си нито те да ме обичат както обичат себе си. Ние получаваме човешка любов и не я даваме на никого. Всъщност няма и как да я дадем, защото тя не идва от Бога и не е предназначена за всички, а е само от един човек за друг човек. Разбрах още, че човешката любов наранява, измъчва и разрушава много повече, отколкото изгражда. Ако вътре в нас човешката любов  бъде заместена с любовта на Исус, ще се отнасяме по друг начин към себе си и ще обичаме всички еднакво.

Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа, и с целия си ум.” Това е голямата и първа заповед. А втора подобна на нея е тази: “Да възлюбиш ближния си като себе си”. На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.(Матей 22:36-40) Докато прочитах тези стихове разбрах защо не искам да обичам другите като себе си – защото знам колко обичах себе си и колко се обичам сега и защото в закона няма благодат. Око за око и зъб за зъб – това не е благодат, не е любовта на Бога. Той отговаря на злото с добро и на греховете и бунта ни – с вечен живот.

Благодатта и любовта на Бога не са дадени просто за да живеем щастлив и задоволен от всичко живот. Исус имаше само дрехите на гърба Си, но сърцето Му беше пълно с любов и милост. Ходеше сред хората, разговаряше с тях, изцеляваше ги и ги обичаше без да се гнуси от тях, без да казва: “Благодаря Ти Отче, че не съм като тях – грешен, гнусен, жалък, нещастен, болен. Той знаеше, че Му предстои да изпита всичко това и да се отнесат с Него като с най-презрян престъпник, въпреки че вършеше само волята на Баща Си и беше безгрешен. Плътта и душата Му щяха да изпитат страданията и смъртта на всеки един човек, предизвикани от извършените грехове.

Сега си представете, че можете да изпитате същото като Него или поне част от това заедно с всеки, когото срещнете – цялата му вина, болка, мъка, страдание, безизходност и обърканост. Няма ли да го обичате без да се гнусите, без да го обвинявате и без да казвате: “Благодаря ти Боже, че не съм като него”. Това обаче е възможно само когато любовта на Исус е заменила в нас несъвършената ни любов, защото Той не обвини нито жената с кръвотечението, нито самарянката с петимата мъже, нито прелюбодейката, която искаха да убият с камъни. Такива можем да бъдем и ние без да се оправдаваме, че нямаме време за другите, защото не можем да се справим дори с домашните си задължения или, че не отваряме дома си за новоповярвали, защото вече имаме свой кръг приятели между братята и сестрите и нямаме нужда да общуваме с други хора. Тези думи чух от християни. Всъщност, можем ли да бъдем християни, да бъдем тяло, чиято глава е Исус, ако нямаме Неговата любов в нас? По какво ще се различаваме от юдеите или невярващите ако се опитваме да обичаме ближния единствено като себе си? Как ще приемем, че сме едно семейство с хора от различни раси и дори че е възможно да се оженим за човек с друг цвят на кожата? Някои християни казват, че не искат да имат никакви отношения с душевно болни хора, с тези, които по лекарска (човешка) преценка имат сериозни отклонения и не са “смислени”, както е казано в Библията. Исус ги обичаше и изцеляваше.

Когато четях откъс от книга на Рик Джойнър, описващ състоянието на един шизофреник, аз усетих с тялото и душата си как се чувства един такъв човек. Съзнавах, че това състояние не е мое, а само ми е дадено да го усетя. От такива хора не е достатъчно да изгоним злите духове, а всеки ден в продължение на години да им показваме Божията любов, за да не се повтаря случката от Мат. 12:43-45: Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места да търси покой, но не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение. За Христовата любов, която трябва да си даваме един на друг, говори и Апостол Павел: Ако говоря с човешки и ангелски езици а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. (1Кор.13:1,2) Сега знам, че никога няма да заобикалям такива хора и да казвам: “Благодаря ти Боже, че не съм като тях”. Състоянието им е ужасно, защото се чувстват объркани, беззащитни, без стабилна почва под краката си и не могат да разчитат на себе си, защото не знаят кои са.

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада… (1Кор. 13:4-8а) Това прилича ли ви на човешката любов? Исус изпълни закона не с човешка любов, а с благодатта на Бога, Който Му даде любовта Си и силата, за да издържи докато я раздава на хората. Ние също не можем със собствените си сили и любов да се молим за освобождение и изцеление. Не можем също така да обучаваме, да проповядваме, да показваме милост, да вършим добри дела от вярата си, ако не сме умряли за себе си и Исус не живее в нас и вместо нас.

Затова и бракът не може да бъде успешен и угоден на Бога ако съпрузите не се обичат един друг с Христовата любов. Не трябва да се женим само за да не бъдем сами. Готови сме да встъпим в брак едва когато сме сигурни, че Христовата любов е заменила нашата любов; че сме умряли за себе си, за да живее Исус в нас.

Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (и Той е спасител на тялото). Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея. (Ефесяни 5:22-25)

Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас как да си вземе жена в святост и почест, а не в страстна похот, като езичниците, които не познават Бога; и да не пристъпва никой и да не покварява брат си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както по-напред ви казахме и уверихме. (1Солунци 4:3-6) 

Амин.

Юлия Борисова