Благодаря ти Татко за любовта Ти!

 

         Здравейте, Месая чърч!

         Милост, мир и любов да ви се умножат!

 

         Благодаря на Бог за изцелителното училище, което се проведе в град Варна през април 2005г. и май 2006г. в град Русе, България. Става въпрос за християнско училище за изцелително служение, което се води от пастор Джо. Заедно с него бяха и членове от църквата, в която той е пастор. Тези хора са от Ричмънд, Вирджиния, САЩ. Училището се състоеше от две части: сутринта преобладаваше теорията, а вечер преобладаваше практиката. Дока­то ние се обучавахме, отвъд океана се молеха за нас. Видяхме Божията любов в действие. Не само я видяхме, но и се учехме какво е, как да я притежаваме и как да я даваме на другите. Исус беше изпратил писмото си, написано на сърцата на тези хора. Разбрахме собственото си състояние и дори пожелахме Исус да ни изцели и освободи. Въпреки че ходим с вяра, а не с виждане, личният пример е назидателен и насърчителен.

         Когато видях за първи път пастор Джо, аз си представих една специа­лизирана военна кола. Превозното средство приличаше на по-дълъг танк с вериги. Танкът вместо купол с оръдие имаше специална конструкция. Конст­рукцията се разтваряше нагоре и изграждаше мостове или пък възстановя­ваше полуразрушени мостове.

         В мислите си видях един мост, който беше прекъснат в началото. Мостът беше като изрязан. Дупката обаче беше запълнена от такава специа­лизирана военна кола. Мостът беше готов за преминаване.

         Към моста се беше запътила една рота войници, в която бях аз. Благо­дарение на тази специализирана военна кола, ние преминахме напред.

         Това видение видях миналата година, а през тази го разбрах. Цялото служение, което водеше пастор Джо, ни показа Божията любов. Стиховете в 1 Кор. 13:1-3 и Еф. 3:16-21 недвусмислено казват, че без Христовата любов нищо не съм:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

16 да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,

17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,

18 да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината

19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

20 А на Този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила –

21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всичките поколения от векове и за векове. Амин.

 

         Ние войниците, видяхме Божията любов на практика. Дупката беше запълнена. Колата си беше вдигнала конструкцията за нас. Тя стоеше долу, под моста. Там където са паднали частите на взривения мост, където има кал и мръсотия. Но колата е военна. Нейната броня и здравите вериги я предпазват от всичко това.

         Това беше една военна обстановка, в която видях себе си и други с мен, както и навременната военна помощ. Благодаря на Бог, че ми обясни сериозността на обстановката, в която живея и целта на моя живот.

         Моля те Татко, дай ни желание да ти служим искрено с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум. Направи ни истински Христови ученици, научи ни да се обичаме един друг, както Исус ни възлюби. Амин.