Нощем

 

Понякога Исус идва при теб докато спиш нощем. Сяда до леглото и те гледа. “Сладкото ми дете, човекът, когото измислих преди да създам света и девет месеца градих в корема на майка му. Детето ми, на което два пъти дадох живот и което обичам повече от себе си. Колко кротко спи сега! На лицето му дори не се вижда вината за греха, която изпитваше вечерта. По изражението му не си личи нито една от битките, които преживя. Детето ми е спокойно. Виждам мир на лицето му, защото сега си почива от бунта си срещу мен.

Как ми се иска да можех да идвам и докато е будно! Как ми се иска да ме пусне по-дълбоко с себе си! Защо не започне да ми се подчинява!? Всяка вечер си ляга с молбата да му простя. Аз прощавам и му давам мир, за да заспи. А на сутринта съвсем забравя урока от вчерашния ден.

Дете, и утре ли ще ме забравиш? Докога ще идвам при тебе тайно, за да плача, гледайки лицето ти? Понякога в тази стая дори няма място за сядане – толкова е разхвърлено. Ще ти кажа, дете, че и в душата ти е така. Толкова е разбъркано, занемарено и мръсно, че никой не би останал. Освен мен. Аз ще чакам, но само аз зная колко още.

 

Лора Добрева