ВИДЕНИЕ

Господи, Теб не мога да напусна, както напускам нечие присъствие. Разделям се с хора всеки ден, а с Теб – никога. С всичко земно мога да се наситя и пренаситя – с думи, с храна, с радост, с удоволствие.

С Твоята любов никога няма да се наситя. Защото, въпреки че Ти единствен ме задоволяваш, обичаш ме така, че да искам още. Любовта Ти ме обгръща в сладък огън. Душата ми се отпуска в Твоя огън. Познавам най-хубавото преживяване, върхът на всичко, което може да се желае. Твоята споделена любов.

Аз горя в нея и ожаднявам. Дори жаждата е приятна, защото не е като жаждата на самотната душа или на тялото. Зная, че тази жажда е правилна и ще бъде задоволена. Затова обичам да Те жадувам.

Тогава Ти ми даваш да пия. И аз приемам, пия с удоволствие и се насищам. Прегръщам Те с благодарност и Те обичам още повече. И горя с нова сила заради живота, който съм поела в себе си.

Готова съм за вечността с Теб, Господи. В мен няма страх от пренасищане.