Утре

 

Утре за Тебе е днес. А колко е за Тебе “скоро”?

“Утре” беше моето чудовище. Моят Левиатан, Голиат, провал, отчаяние. Живеех с надеждата за утре. То идваше, а аз изпусках изгрева. Не можех да се променя сама. И “утре”, станало чудовищно “днес”, вървеше в тъмнина. До вечерта, до новата надежда за утре.

Ти виждаше отдалеч моя тъжен кръговрат “днес-утре”. Ти ме измъкна от него. Заспивах и се събуждах в същото легло, но “днес” не беше вече така страшно. Ти отвори очите ми за зора, която преди не виждах. Твоят Син изгря за мен и изличи всичката ми вина за вчера. И аз зачаках деня, в който ще скоча от ръба на времето право в Твоите ръце. Колко е за Тебе “скоро”?