Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Ако не обичаш врага си, кого изобщо обичаш?

(вдовицата, сирачето, бедния, брат си или Бога?)

 

Ако попиташ хора как трябва да се молиш, ще получиш множество отговори и със сигурност ще се объркаш. Човек обикновено не се сеща първо да потърси Божията гледна точка, въпреки че тя е най-достъпна и чрез Духа, който е в нас, и чрез Писанията. Първо, учителите ще ти покажат, че са превърнали молитвата в човешка наука, ще ти представят различни видове молитви и принципите, върху които трябва да бъдат построени. После, в зависимост от това в коя деноминация си попаднал, ще можеш да разбереш, че за материални неща трябва да се молиш само веднъж и точно да назоваваш сумата или количеството, за което се молиш. Има още много интересни неща, които можем да споменем, но няма смисъл. Едва ли е необходимо да знаем и да разбираме повече от това, което сам Исус е казал, за да не се отвличаме и колебаем, а направо да започнем да се молим в Негово име:

 

„Но първо, търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33) и „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия (защото царството е Твое и силата, и славата, до вековете. Амин). Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Матей 6:9-15).

 

От тези думи на Исус е необходимо да разберем кога имаме право да се молим за греховете си и да търсим прошка. Кога Бог ще чуе молитвата ни и ще ни прости? Когато ние вече сме простили чуждите прегрешения срещу нас и продължаваме постоянно да прощаваме, без да таим гняв и обида, и без слънцето да залязва в гнева ни. Нашият Господ съвсем ясно е потвърдил това с притчата за неблагодарния слуга:

 

Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. И когато започна да преглежда, докараха при него един, който му дължеше 10000 таланта. И понеже нямаше с какво да плати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И господарят на този слуга, понеже го жалеше, пусна го и прости заема. Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше 100 пеняза; и хвана го, та го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Затова съслужителят му падна, молеше се и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи, докато изплати дълга си…Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над тебе? И господарят му се разгневи, та го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си. (Матей 18:23-30, 32-35).

 

Ние много бързо схващаме, че Исус е умрял, за да бъдат простени греховете ни, а съвсем забравяме, че Бог ни е поставил едно условие - първо ние да простим. Лесно приемаме заместващата смърт на Христос, но ни е много трудно да направим малкото, което се иска от нас. Трябва само да приемем от Бога жертвата, любовта и желанието…  и да простим! Призвани сме да обичаме и да прощаваме и на враговете, и на братята си, иначе сами отблъскваме така необходимата ни жертва, която ни очиства, и се озоваваме в тъмницата.

Нека да помислим. Възможно ли е да обичаш Бога, Когото не виждаш, ако не обичаш брат си, когото виждаш? (1 Йоан 4:20). Как можеш да обичаш брат си, ако не обичаш врага си? Бог ни дава съвършен пример, който ние да следваме: „…за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.” (Матей 5:45); „Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). Ако в тези думи и в даването на едни същи земни блага на праведни и нечестиви не виждахме съвършената Му справедливост и безмерната Му милост, щеше да ни е още по-трудно да прием, че Той наистина ни обича и ни прощава. „Защото, ако, когато бяхме неприятели с Бога, бяхме примирени с Него чрез смъртта на Сина Му, колко повече сега, когато сме примирени с Него, ще се избавим чрез Неговия живот” (Римляни 5:10), „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йехова. А не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да живее?” (Езекиил 18:23). Никога не трябва да забравяме, че сме били в противниковия лагер, сред грешниците, които сега още повече трябва да обичаме! „Но идете и се научете какво значи този израз: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [към покаяние].” (Матей 9:13), Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.” (Лука 5:32), „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. … Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.” (Лука 15:7,10).

Всички познаваме още една чудесна притча, в която Исус толкова ясно обясни какво сърце трябва да имаме за да се оправдаем и да Му доставяме удоволствие.

 

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исус: А кой е мой ближен? В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и отидоха си, като го оставиха полумъртъв…Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, приближи се, та превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него…Кой от тия тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия сред разбойниците? Той рече: Оня, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така! (Лука 10:29,30,33,34,36,37)

 

Ако твоят враг лежеше на земята, пребит от разбойници, щеше ли да подминеш? Ако това беше непознат, на когото си помогнал, но скоро той се е превърнал в твой враг, щеше ли да съжалиш, че си му направил добро?

Не трябва да забравяме и Давид, мъжа по Божието сърце. Бог му прощаваше когато той се покайваше, защото виждаше делата му и вътрешната нагласа, от която произтичаха. Давид никога не се обиждаше, не се гневеше, не отмъщаваше, дори плачеше когато враговете му умираха. „И него като махна, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, казвайки: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля” (Деяния 13:22).

Какво да кажем тогава за най-слабите – вдовици, сирачета, бедняци? „Съдете справедливо сиромаха и сирачето; отдавайте правото на оскърбения и бедния.” (Псалм 82:3), „…тъй, че левитът (който няма дял, нито наследство в тебе) и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които живеят в градовете ти, да идват, да ядат и да се насищат” (Второзаконие 14:29), „Когато в третата година, годината за плащане на десятъка, свършиш отделянето на всички десетъци на реколтата си и ги дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат в градовете ти и да се наситят…” (Второзаконие 26:12а).

Ако не сме способни в името на Исус да отделим време и средства за тях, да стоплим с Божията любов вдовиците, изоставените деца и децата – сираци, които са сред погиващите, как ще направим това за тези, които са сред братята и сестрите ни? Ако самите те не споделят времето и любовта си с подобните на тях сред невярващите, как могат да се надяват да получат нещо от своите?

 

А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми - да го изядем и да умрем. Тогава Илия й каза: Не бой се! Иди и направи както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си. (3 Царе 17:11-13)

 

А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. И каза: Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички (Лука 21:2,3).

 

При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония, че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си, като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас. (2 Коринтяни 8:1-5).

 

Ако не отидем при погиващите хора от други етноси, как ще бъдем едно тяло с братя и сестри от тези етноси? Ако не смятаме, че мерилото за принадлежността ни към Бога е отношението ни към погиващите и към най-слабите сред тях, как вярваме, че Бог е дошъл да спаси грешниците? (Матей 9:3, Лука 5:32, Лука 15:7,10)

Дано благодатта, утехата и милосърдието на нашия небесен Баща да бъдат с нас и с тези, при които Той ни изпраща!

 

Юлия Борисова

Октомври 2008

Free Web Hosting