Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Кога празнува душата ми?

 

Когато успявам с Христос да преодолявам лоши чувства и навици; когато обичам всички – и врагове, и приятели със съзнанието, че Той обича всички и иска да се обърнат от лошите си пътища; когато дам на някого една чаша вода в Негово име; когато страдайки, първо се сещам за Неговите страдания и за спасението, което ми е подарил; когато сама или заедно с други жадуващи за Него Божи деца се моля, уча се от живота и думите Му и отивам при изоставените, болните, бедните затворените; когато виждам макар и само за 4-5 часа промяна в поведението на изоставените и отнетите от родителите им деца, чиито Баща е Господ; когато успея да разбера това, за което съм Го молила да ми обясни и искам да го споделя с други; когато прилагам всичко, което съм разбрала и продължавам да Го търся; когато превеждам неща, писани от деца на Бога и вдъхновени от Него; когато с огромна благодарност записвам това, което досега е било „скрито” от мен в Писанията и Бог ми го открива търпеливо и постоянно. Не познавам много хора, които имат толкова много празници или по-точно, които празнуват ежеминутно! Нямам нужда от определени дни, в които да „забравя” грижите си и да се „разтоваря” от тях, за да мога в така наречените „делници” отново да се „заредя” с недоволство, омраза, неудовлетвореност от живота и работата си. Нямам нужда и от такива дни, в които да се „сетя” за Бог и специално да Му се поклоня, като покажа на всички колко много Го обичам!

 

Исая 58:

1.Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом - греховете им. 2. При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мен праведни наредби и желаят да се приближат до Бога. 3. Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. 4. Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе.

5. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал - ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа? 6.Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? 7. Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? 8. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража. 9. Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, 10. ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; 11. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. 12. И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване.

13. Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на Господа, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, 14. тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата Господни изговориха това.

 

Наистина, най-голямото ми желание е постоянно да постя по начина, който Бог постановява в Исая и на много други места в словото Си. Постенето е най- хубавия и истински празник, в който Бог благоволява, защото е по Неговото сърце!

 

Юлия Борисова

Ноември 2008