Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бог никога не е бил лош

„Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.“

(Псалм 100:5)

 

Бог никога не е бил лош. Дори когато ни изглежда, че ни съди и наказва, Той всъщност ни спасява. Имайки предвид Неговата същност и гледната Му точка, ние също с действията си не наказваме децата си, а ги спасяваме. С първата си заповед Бог искаше не да накаже Адам и Ева, а да ги предупреди и спаси от самите тях. Господ Бог заповяда на човека: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16,17) Това не звучи като заплаха с наказание. Това е предупреждение, за да не се погубят, нарушавайки заповедта. Когато Бог даде закона, целта беше същата, а с благодатта в Исус Той ни разкрива още по-пълно тази истина.

„И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет“ (Битие 3:22,23).

„Тук отново се проявява Божия милост. Необходимо е обаче да се задълбочим в смисъла на тези думи (...и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно), за да не пропуснем нещо и да открием скритите в тях богатства... От момента, в който се докосна до забранения плод, той (Адам) стана подвластен на смъртта и на всички несъвършенства и слабости на природата. Все пак тази смърт, според Божиите принципи, беше по-скоро проява на милост, отколкото наказание. ... Това учение обаче изисква по-задълбочено проучване на текста“. (Йоан Златоуст, Проповеди върху Битие, Проповед 18, преведено от http://www.abbaye-saint-benoit.ch/saints/chrysostome/index.htm)

За разлика от Йоан Златоуст, аз бих казала, че това е изцяло проява на милост, а не на наказание. Бог не ни наказва в гнева си (от чувство на гняв). Дори и в ада не ни праща от гняв, защото това чувство му е чуждо, независимо че употребява много често в Писанията израза „Божи гняв“. „Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, и в гнева Си не ме наказвай.“ (Псалм 38:1) Той е справедлив и „наказва“ неправедните, защото не са повярвали, че за тяхното спасение смъртта на Исус е била напълно достатъчна. Чрез тази смърт справедливостта на Бога е задоволена и всички могат да бъдат спасени, когато се върнат при Него. Тези, които не пожелаят това дори след жертвата на Исус, няма какво да правят заедно с тези, които са го пожелали. В този живот, макар да живеят заедно, двете групи хора са с различна природа, а в бъдещия живот няма дори да са на едно и също място. Плевели и жито няма да са заедно след жътвата. И това не е поради гнева на Бога, а поради справедливостта Му. Гневният не може да бъде справедлив, защото гледа на лице (има пристрастия). А знаем, че Бог не гледа на лице. „...човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:20).

Има думи в Божието слово, които са предназначени да ни стреснат и да ни накарат да се осъзнаем. „Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог“ (Евреи 10:31). Страшно е обаче не защото Бог е гневен и в гнева Си не знае какво прави. Страшно е защото, докато ни изпитва и с това ни спасява, усещанията в душата и тялото ни са като от много жестоко наказание – болезнени и ужасяващи поради греха, а не поради Божията същност или наличието на гняв у Бога. Това се потвърждава и от думите на Павел:

„А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен. (2 Коринтяни 12:7-10)

 

Докато Бог ни изпитва с цел да ни спаси, всичко, което прави за нас, е добро. Ако спре да работи за спасението ни, Той в действителност се отказва от нас – отнася се с нас като с незаконно родени. Оставя ни, т.е. предава ни на нечистота, на срамни страсти, на развратен ум. (Римляни 1:23-28) Когато ни остави, се закоравяваме.

Тъй като за паднала природа като нашата е изключително трудно (да не кажа невъзможно) да разбере, че може да съществува личност (Бог), която е само добра и справедлива без да е гневна (Яков 1:20), Бог използва в словото си към нас понятия като „Божи гняв“ и „наказание“. Само с Негова помощ, ако се стремим да Го обичаме и да Го слушаме, ще можем да надмогнем бесовската си мъдрост и да разберем какво се крие зад тези думи. Иначе ще ни се случи това, което се случи на тези, за които говори Петър във 2 Петър 3:15,16: „И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.“ Щом Петър казва това за написаното от Павел, с колко ли по-голяма сила то важи за старозаветните писания! Дори Павел, който сигурно е знаел наизуст Стария Завет, не е разбирал почти нищо преди да се предаде изцяло на Исус и да каже: „Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20)

Битие 2:17: „...но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, ще умреш.“ Адам и Ева живяха векове, знаейки, че всъщност вече са мъртви. Същото знаем за себе си и ние. Затова болестите, нещастията и смъртта (била тя „преждевременна“ или „навременна“ според човешки, плътски разбирания) не са нещо ново, ужасяващо и изненадващо за нас. Те съпътстват „умирането“ ни и са само изпълнение на последиците от непослушанието, за които Бог ни предупреди (а не ни заплаши) още преди грехопадението на Адам. Ето защо, когато през краткия ни или дълъг живот на земята ни се случват много неща, носещи ни неприятни усещания (и според нас ни постига зло, а не добро), трябва да помним, че това не са „нови наказания“, а същото, за което бяхме предупредени и което ни беше обещано в Адам - „...когато ядеш от него, ще умреш.“

Бог никога не е бил лош. В Неговия характер няма неща като:„ ...блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,  зависти, пиянства, пирувания и други подобни“ (Галатяни 5:19-21а). Съвсем ясно е казано, че това са дела на плътта, а Бог дори няма плът! Въпреки това, за наше улеснение, а не за съблазън, за да изрази още по-добре, че е единствено добър, велик, справедлив и милостив Творец, изпрати Сина Си в плът, подобна на нашата. Затова и Исус казва с цялата си любов и доброта, че не е дошъл да съди света, а да го спаси, и в същото време твърди, че който не вярва в Него, вече е осъден. На пръв поглед това е голямо противоречие. Обаче спасеният е спасен от Исус, а осъденият е осъден от самия себе си! Защото в Бог Отец, който е Дух, както и във временното Му въплъщение в Исус на тази земя, съществуват само плодове на Духа, срещу които няма закон. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.“ (Галатяни 5:22,23) Ето как Божията милост за праведните си остава такава, каквато е – милост, а за неправедните поради бунта им се превръща в наказание, без да променя същността си.

„Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. (2 Коринтяни 2:15,16)

„Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си. Затова Господ ми въздаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му. Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния, непорочен ще се явиш. Към чистия, чист ще се явиш, и към развратния, противен ще се явиш. Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш. (Псалми 18:23-27)

Ето и причината, поради която Бог ни забранява да съдим хората: не трябва да се отнасяме към тях с гняв. „Човешкият гняв не върши Божията правда“ (Яков 1:20)

„Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ (Матей 5:39)

„Колко дълбоки са Божиите богатства и неговата мъдрост и знание! Колко необясними са присъдите му и неразбираеми – пътищата му! Както казва Писанието:

„Кой знае ума на Господа?

Кой може да му бъде съветник?“

„Кой е дал нещо на Него,

за да е длъжен Бог да му се отплати?“

Защото всичко е създадено от Бога и съществува чрез Него и за Него. Слава на Бога завинаги! Амин. (Римляни 11:33-36)

 

Юлия Борисова, юни 2009