Господи, омръзна ми да съм тъжна, да плача заради църквите и хората, които претендират, че проповядват Твоята Блага вест, а говорят за „друг Исус“! Гледам „християните“, тъжно ми е и ми се плаче с глас – няма на какво да се зарадвам, не виждам Твоята слава, изявена в светии, които следват Теб, които се радват, че са претърпели преследване заради името Ти и продължават да Ти служат; които се молят за изявя на славата Ти и земята трепери под краката им, когато чуваш молитвите и благодарностите им! Всеки ден се питам защо няма радост в душата ми? Защо не мога да се усмихна, след като знам, че Ти си ми достатъчен, че Ти си най-важния – център на всичко и никой и нищо не може да отнеме от славата Ти!
Всъщност знам защо. Знам, че един ден, иска или не, всяко коляно ще се преклони пред Теб, всеки ще Те признае за Господ и ще трепери при вида Ти! Това е неизбежно! А до тогава? Ще крадем от славата Ти, ще я приписваме на себе си, ще живеем така, сякаш не съществуваш или пък като че ли си победен от нас, незначителен си и нищо не зависи от Теб. Ще искаме да се обаждаш и да ни слугуваш само когато Ти разрешим и за каквото Ти разрешим!
Господи, искам всеки ден да стоя пред Теб и да виждам единствено Твоите праведност, доброта, нежност, величие и любов! Да не се впечатлявам от „мерзостта, която докарва запустение“ и която става все по-голяма, по-нагла и безнаказана. Нищо в този свят да не ме наранява, защото пред очите ми ще бъдеш само Ти! „А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога“ (Деяния 7:55,56).
Искам да те гледам възхитена и очарована, с широко отворени очи, които нищо няма да може да отклони от лицето Ти и съвършената Ти, безгрешна същност; да виждам в Твоите очи любовта, нежността, прошката, заедно с болката, предизвикана от греховете ни и страданията, които са ни причинили. Всъщност, второто не го искам, но неизбежно ще го виждам. Знам как си се чувствал и как се е чувствал Петър, когато му каза, че ще се отрече от Тебе в нощта на предателството. Колко ли тъга, нежност, любов и състрадание е имало в погледа Ти, за да се разплаче така горко Петър в същата тази нощ! „Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя. И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко“ (Матей 26:74,75). „И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.“ (Марк 14:72).
Господи Исусе, само в Тебе има радост! Позволи ми да стоя често пред лицето Ти и да му се наслаждавам! Нищо да не ме разсейва, нищо да не ме натъжава; в лицето Ти всичко е прекрасно! То просто сияе с доброта, съвършенство, величие, нежност, любов; изпълва сърцето ми с трепет и блаженство се разлива в мен. Когато виждам само Теб, забравям себе си, забравям целия свят и всичко грозно, на което сме способни. Ти ме оставяш безмълвна, зашеметена, разнежена и аз ставам като Теб, част от Теб. Наистина искам да се чувствам постоянно по този начин, да живея през по-голямата част от денонощието в небето при Тебе!
Знам, че е възможно, защото и Ти го искаш; благодарение на Твоята милост е напълно възможно! Знам, че е така, защото Ти умря невинен, за да мога да живея в небесни места заедно с Теб и да виждам и споделям славата и живота Ти!
Благословен бъди, Ти, най-прекрасен от всички!
Юлия Борисова, май 2010