Ако се разпънем заедно с Исус, ще живеем вечно и ще бъдем свободни от робството на закона, свободни от осъждението, което ни носи той - тоест, свободни от робството на смъртта, която законът е „докарал“ върху нас, изявявайки греха. Това обаче не означава, че той е отменен. Божият закон е ДУХОВЕН и като такъв никога няма „да премине“, да умре. Той не е „животворящ“, не сътворява в нас живот (делата, които вършим докато се опитваме да го спазваме не ни „даряват“ вечния живот), но е вечен.
Законът (Десетте заповеди) на Бога е ДУХОВЕН, защото:
1)Даден е от Бога, Който е творящ ДУХ;
2)Потвърждаван е от пророците, които са водени от ДУХА;
3)Служи за изявяване на греха и умъртвяване на човека; а кой изобличава (ОБВИНЯВА) за грях? Святият Дух: "Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, УТЕШИТЕЛЯТ няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. И той, когато дойде, ще ОБВИНИ света за ГРЯХ, за ПРАВДА и за СЪДБА; за грях, защото не вярвате в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден"; "Защото, ако живеете ПЛЪТСКИ, ще умрете; но ако чрез ДУХА умъртвите ТЕЛЕСНИТЕ действия (каквито са кражба, лъжа, похот, пожелание – всички, изброени в закона), ще живеете." (Йоан 16:8; Римляни 8:13);
4)Бог никога не променя „границите“ на закона си и така не променя същността му; докато хората непрекъснато правят това – издърпват границите все по-далече от първоначалния Божи замисъл и така подчиняват закона на греха, който вършат и се стига до абсурдни твърдения като: „Законът стои над морала.“ Затова Писанието казва: „Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват МЕЖДИ..., (Осия 5:10,11); "... Проклет, който премести МЕЖДИТЕ на ближния си. И всичките люде да кажат: Амин (Второзаконие 27:17).
Бог дава закона на народа си, за да разберат Неговите „избрани“, че са грешници като всички останали, а не праведни по РОЖДЕНИЕ или поради ФАКТА, че Бог е ИЗБРАЛ точно тях за Свой народ!!!
И аз бях ЖИВ някога без ЗАКОН (тоест, смятах се за праведник по принцип или като избран по плът евреин, различен от другите народи), но когато дойде заповедта, ГРЕХЪТ ОЖИВЯ (тоест, разбрах, че върша грехове, че съм дете на дявола, както хората от всички други народи), а пък аз УМРЯХ (тоест, разбрах, че съм непокорен, грешник – мъртъв като Адам: „... непременно ще умреш...“): намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот (да живея чрез заповедта, щом я изпълнявам), докара ми смърт (ме накара да разбера, че един грешник поради слабостта на плътта си, не може да изпълнява закона и да се спаси). Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея... Но напротив, не бих ПОЗНАЛ греха освен чрез ЗАКОНА...“ (Римляни 7:9-11;7б).
Затова и тези, които живеят БЕЗ ЗАКОН (но имат закон, написан на сърцата си), и тези, които живеят ПОД ЗАКОН (писан на плочи, извън човека), трябва да осъзнаят, че са грешници. И липсата на закон, и наличието на закон трябва да водят към изобличение, осъзнаване и покаяние, а не както става в първия случай - към абсолютно отричане (например от езичниците) на това, че хората са грешници („добър съм, не върша нищо лошо“) и във втория случай – към твърдението, че (например) само евреите са праведни, защото именно като праведни са удостоени със закон, който „спазват“, а всички останали са грешници и то едва ли не животни, зверове, а не хора.
Ако правилно разбираме Божиите дела, наистина ще достигнем до извода, съдържащ се в думите на Павел: „Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона. Но ПИСАНИЕТО ЗАТВОРИ ВСИЧКО ПОД ГРЯХ, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.“ (Галатяни 3:22). Бог наистина иска да разберем точно това - ПИСАНИЕТО ЗАТВОРИ ВСИЧКО ПОД ГРЯХ!
Павел се опитва да ни помогне още и когато определя (макар и по човешки) закона като „детеводител“, говорейки по-нататък в Галатяни: „А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие. Така, законът стана за нас ДЕТЕВОДИТЕЛ, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под ДЕТЕВОДИТЕЛ.“ (Галатяни3:23-25).
Бебето, малкото дете, които не осъзнават все още нищо от живота, и поради това не могат да отговарят за постъпките си, имат нужда от забрани, които по-късно ще ги заведат до любовта към другите, до отговорността, която носят като възрастни. Пораснали, те вече няма да имат нужда от толкова забрани, а съвестта им ще е изработила норми на поведение, които родителите им са искали. Ето така, докато децата растат, можем да сравним ДЕЙСТВИЯТА на родителите със ЗАКОНА, а СЪВЕСТТА на порасналите - със СВЯТИЯ ДУХ.
„И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:51,52).
Законът, макар и за кратко, може да бъде „духовно мляко“ и за новородения християнин. Докато напредва чрез СВЯТИЯ Дух в опознаването на Бога, за всеки спасен по милост е важно да Му се доверява безусловно и да приема безусловно Неговите заповеди. Тогава в нас няма да има укор към Бога (например: „Как можа да разрешиш на мъжа ми да ме напусне, Господи?!“), а ще имаме непреодолимо желание да разбираме Писанията (тоест, самия Бог) и тогава ще можем да разберем и всичко случващо се в живота.
Апостол Павел дори си позволяваше понякога да ИСКА (сякаш направо заповядва) от някои християни: „ По тая причина, искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули“ (1 Тимотей 5:14).
Да не забравяме, че единственото РАЗРЕШЕНИЕ, което Божият Дух ни дава, е да ОБИЧАМЕ! Всичко останало, написано в закона, е това, което ни е ЗАБРАНЕНО. Забраненото бихме могли в голяма степен да спазваме и с наши сили, без да обичаме Бога и ближния – дори и от егоизъм, от славолюбие, за да покажем колко „добри“ можем да бъдем; обаче, да обичаме Бога и ближния и така да изпълняваме забраните в закона, е възможно само в Исус – тоест, ако сме умрели за злото, ако не сме егоисти, а вече сме като Исус – ТОЙ ЖИВЕЕ В НАС! Тогава НЕГОВОТО ИГО вече не е тежко за нас и не се състои в нашите собствени дела, изпълнявани с неудоволствие, с нежелание и с много усилия, а в делата на вярата, предопределени за нас, които ни носят ЛЕКОТА и РАДОСТ в Бога. „Дойдете при Мене всички, които се ТРУДИТЕ (вършите дела) и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е БЛАГО, и Моето бреме е ЛЕКО.“ (Матей 11:28-30).
„Какво да кажем за нашия праотец Авраам? Какво получи той като човек? Ако беше признат за праведен в Божиите очи заради делата, които извърши, би могъл да се похвали. Обаче пред Бога не може да се хвали с това. Затова всъщност Писанието обявява: 'Авраам повярва в Бога и Бог го счете за праведен, вземайки предвид вярата му.' Този, който се труди, получава заплата, която не се счита като подарък за него; тя му се дължи. Обаче, когато някой без да се труди, вярва, че Бог по милост приема грешника, Той именно чрез тази вяра го обявява за праведен“ (Римляни 4:1-5).
И в заключение:
„...И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.“ (Римляни 3:28-31).
„Някакъв полъх леко докосна лицето ми и цялата ми кожа настръхна. Там имаше някой, когото не виждах и трудно можех да разпозная; някаква призрачна форма стоеше пред очите ми. Първо беше тихо, после чух гласа Му: Когато човек застане пред лицето на своя Бог, може ли да каже за себе си, че е безупречен и чист?' “ (Йов 4:15-17).
Юлия Борисова, септември 2011 година.