Йоан 1:1-3;14-18
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и СЛОВОТО БЕ БОГ.
То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало...
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на ЕДИНОРОДНИЯ от ОТЦА,
пълно с БЛАГОДАТ и ИСТИНА. Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото
рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от НЕГОВАТА
ПЪЛНОТА, и БЛАГОДАТ върху БЛАГОДАТ; понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха
чрез Исуса Христа. Никой, кога да е, не е видял Бога; ЕДИНОРОДНИЯТ СИН, който е в лоното на ОТЦА, Той Го изяви.”
ПЪРВА БЛАГОДАТ:
„Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за
спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез
вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и
неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е ВЪЗМОЖНО
ДА СЕ ЗНАЕ ЗА БОГА, НА ТЯХ Е ИЗВЕСТНО, ЗАЩОТО БОГ ИМ ГО ИЗЯВИ.
Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч ВЕЧНАТА
МУ СИЛА И БОЖЕСТВЕНОСТ, СЕ ВИЖДА ЯСНО, РАЗБИРАЕМО ЧРЕЗ ТВОРЕНИЯТА; ТАКА ЩОТО, ЧОВЕЦИТЕ
ОСТАВАТ БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ” (Римляни 1:16-20).
ВТОРА БЛАГОДАТ:
Бог даде на всички хора съвест (закон написан на сърцата им), а на народа си по плът,
поради голямата си милост, даде в допълнение и писан на плочи закон, който също беше духовен.
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по ПРИРОДА ВЪРШАТ ТОВА, КОЕТО СЕ ИЗИСКВА ОТ ЗАКОНА, то, и без да имат закон, те САМИ са ЗАКОН за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и СЪВЕСТТА ИМ, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават)” (Римляни 2:13-15).
„... Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта (ЗАКОНА), грехът да стане много грешен” (Римляни 7:13б).
ТРЕТА БЛАГОДАТ:
Тя е свързана пряко с втората. Бог даде на народа си (а в много случаи и на езичниците)
ПРОРОЦИ, които всъщност допълваха СЪВЕСТТА И ЗАКОНА, защото
най-важното им служение беше да ИЗОБЛИЧАВАТ за грях както отделни
хора, така цели градове и народи, за да се покаят и да живеят; или
ако не приемат този „дар“ и не се покаят, да умрат.
ЧЕТВЪРТА БЛАГОДАТ:
Бог изпрати ЕДИНОРОДНИЯ СИ СИН, за да ГО ИЗЯВИ (ИЗОБРАЗИ) в плът, подобна
на човешката. Отец изпрати не кого да е, не просто единствения си син
или просто единствения „роден“ от Него. Бог изпрати
ЕДИНСТВЕНИЯ по рода си, ЕДИНСТВЕНИЯ от СВОЯ РОД; единствения, който е
като Него; изпрати “СЛОВОТО“, с което направи световете –
самото слово, което беше у Бога, което също беше БОГ; тоест изпрати
самия себе си, самата си СЪЩНОСТ в плът (за която в Римляни е казано,
че е невидима). Както е казано: „АЗ И ОТЕЦ ЕДНО СМЕ.“
Едната от целите Му беше още веднъж хората да видят невидимото у
Него. Затова Исус живя. После имахме още благодат: Умря вместо нас,
за да ни се простят греховете и вече да можем да бъдем помилвани
грешници; виновни, но обявени за невинни; и още благодат –
възкръсна и се прослави на небесата от дясната страна на Бог Отец, за
да можем да бъдем новородени и спасени по благодат (отново незаслужена от самите
нас МИЛОСТ, а заслужена единствено от Исус за нас).
ПЕТА БЛАГОДАТ:
Накрая, след възнесението на Исус, Бог (ОТЕЦ И ИСУС) изпрати СВЯТИЯ СИ ДУХ, за да
върши всичко, което е необходимо, което Бог иска да се случи до края
на този век, до съдния ден и до идването на Новия Ерусалим. Почти
като в началото, когато всичко невидимо у Бога се виждаше в
творенията Му, така е и сега – в последните дни (години,
векове, хилядолетия). ВИДИМИТЕ МУ ТВОРЕНИЯ, които вече включват и
новородените от Духа последователи на Христос, отново изявяват
невидимото у Него - „ВЕЧНАТА МУ СИЛА И БОЖЕСТВЕНОСТ“
„Когато Той дойде, ще изобличи всички хора от света за това, че вършат грях; ще им покаже Божията справедливост и святост и ще ги убеди, че им предстоят съд и наказание. Грехът на хората от света е, че не вярват в Мене. Праведността (святостта) и справедливостта на Бога са разкрити чрез това, че Аз възкръснах и отивам при Баща Си като праведник. Заради това и вие можете да бъдете оправдани. Присъдата над хората от този свят ще бъде наказание, защото князът на този свят, дяволът, вече е получил наказателна присъда.“ (Йоан 16:8-11).
Нека се замислим върху това, което Бог ни казва. Нека гледаме на всичко като духовни хора, които получават духовни откровения от БОЖИЯ ДУХ. Защото:
„... ДУХЪТ ИЗДИРВА ВСИЧКО, даже и БОЖИИТЕ ДЪЛБОЧИНИ. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЩО ИМА У БОГА, ОСВЕН БОЖИЯТ ДУХ. А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.“ (1 Коринтяни 2:10б-13).
Каква по-голяма благодат (милост, любов) от това, Святият Дух да ни подари без да сме заслужили ИЗОБЛИЧЕНИЕ? А ние да го приемем с копнеж и желание, защото е жизнено важно за нас и е от Бога, когото обичаме повече от живота си? Без да приемем ИЗОБЛИЧЕНИЕ, как ще приемем да бъдем обучавани, водени, утешавани; как ще устоим и ще пребъдваме в Христос, как ще умре посадено в нас семенце, за да даде плода си – ВЕЧЕН ЖИВОТ? Как ще приемем БЛАГОДАТ ВЪРХУ БЛАГОДАТ, за да обичаме до край Бога и един ден да видим лицето Му?
Март 2012, Юлия Борисова