“Така казва Господ: НЕБЕТО МИ Е ПРЕСТОЛ и ЗЕМЯТА Е МОЕ ПОДНОЖИЕ; Какъв дом искате да построите за Мене? И какво ще бъде мястото на Моя покой?” (Исая 66:1).
“Няма да дам сън на очите си, или дрямка на клепачите си, докато не намеря място за Господа, обиталище за Силния Яковов. Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; намерихме го в полетата на Яара. Нека влезем в скиниите Му, нека се поклоним при ПОДНОЖИЕТО МУ” (Псалм 132:4-6).
“Как покри Господ с облак сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за ПОДНОЖИЕТО СИ!” (Плачът на Еремия 2:1).
“Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.... Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се пред ПОДНОЖИЕТО МУ; Той е СВЯТ” (Псалм 99:1,5).
“А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна ОТДЯСНО НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИЧИЕТО В НЕБЕСАТА, служител на СВЕТИЛИЩЕТО и на ИСТИНСКАТА СКИНИЯ, която Господ е поставил, а не човек” (Евреи 8:1,2).
„НЕБЕТО МИ Е ПРЕСТОЛ и ЗЕМЯТА Е МОЕ ПОДНОЖИЕ.“
Истинското Божие присъствие, мястото където Бог обитава, е НЕБЕСНАТА СКИНИЯ. Там е Неговият ПРЕСТОЛ. Сам Той е НЕБЕСНАТА СКИНИЯ. Бог, Небесна Скиния, Пресвято място – всичко това е ТОЙ. В небето при Него няма нищо нечисто – всичко е свято като самия Бог – херувими, серафими и всичко, за което все още нямаме представа. От цитираните по-горе стихове виждаме, че преди да се изпълни казаното за Исус в плът, никой не можеше да Му се покланя другаде освен в ПОДНОЖИЕТО (пред нозете Му). А то се намира в ЗЕМНАТА СКИНИЯ, на Земята, където дори Мойсей не можа да види Бога в пълнотата Му – Бог му показа само „гърба си.“
“А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение” (Евреи 9:11).
ЗЕМНАТА СКИНИЯ е Божието подножие, НЕПЪЛНОТО МУ ПРИСЪСТВИЕ. Тя е образ на НЕБЕСНАТА. В Пресвятото място (в Божието присъствие) на земната Скиния не можеше да влиза никой освен Първосвещеника (смъртен човек) и то само веднъж в годината. Той беше ОБРАЗ на ИСУС ХРИСТОС, който е истинския ПЪРВОСВЕЩЕНИК в НЕБЕСНАТА СКИНИЯ. Кое или по-точно КОЙ пречеше на хората да влизат и им напомняше, че нямат право на ПРЯК ДОСТЪП до пресвятото място (до Божието присъствие на Земята)? ЗАВЕСАТА, тоест отново ИСУС:
“А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място; а зад втората ЗАВЕСА беше оная част от скинията, която се казваше ПРЕСВЕТОТО МЯСТО” (Евреи 9:1-3).
“Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си” (Йоан 2:20,21).
“И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и ЖИВИЯ ПЪТ, който Той е открил за нас ПРЕЗ ЗАВЕСАТА, сиреч, ПЛЪТТА СИ, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца ОЧИСТЕНИ ОТ ЛУКАВА СЪВЕСТ и с ТЯЛО ИЗМИТО В ЧИСТА ВОДА” (Евреи 10:19-22).
Исус в Небесната Скиния е вече възкресен, възнесен, прославен отново, седнал отдясно на Отец и е ЕДНО с НЕГО. На земята вече няма ръкотворен храм, ръкотворна Скиния; Завесата между двете святи места се раздра и вече нито Бог, нито хората имаха нужда от сграда, от едно единствено място за поклонение. Самите вярващи са Божи храм.
„Или не знаете, че вашето ТЯЛО Е ХРАМ НА СВЯТИЯ ДУХ, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си” (1 Коринтяни 6:19).
Ние, повярвалите, новородените имаме пряк достъп в Светая светих – там, където Бог обитава, Небесната Скиния. Исус живее в нас, Той за нас е път, истина и живот, той е НОВИЯ ЖИВ ПЪТ за нас и е отдясно на Отец. Ние също сме вече в небесни места, ако пребъдваме в Него – новородени, покаяли се, даващи плодове; приемаме Исус, значи приемаме и Отец. Обичаме Бога и обичаме този, който е изпратен от Него – Исус.
„... като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца ОЧИСТЕНИ ОТ ЛУКАВА СЪВЕСТ и с ТЯЛО ИЗМИТО В ЧИСТА ВОДА.”
Заставаме пред трона на Отец в Небесната Скиния за всичко, което ни е необходимо: за молитва, за изобличение, за наказание, за изпитание; заставаме там, за да пребъдваме, да устоим и когато възкръснем да живеем завинаги в Неговото присъствие.
Засега, независимо че обитаваме в НЕБЕСНИ МЕСТА, нозете ни са все още на земята, която продължава да е пълна с грях и нечестие.
“После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: АКО НЕ ТЕ УМИЯ НЯМАШ ДЯЛ С МЕНЕ. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал (със сърца ОЧИСТЕНИ ОТ ЛУКАВА СЪВЕСТ и с ТЯЛО ИЗМИТО В ЧИСТА ВОДА;Евреи 10) няма нужда да умие друго освен нозете си, но е ЦЯЛ ЧИСТ и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте” (Йоан 13:5-11).
Ако Исус не ни умие нозете, нямаме дял в Неговото учение и няма да може да изпълним заповедта Му: „И рече им: ИДЕТЕ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ и проповядвайте благовестието на всяка твар.” (Марк 16:15).
Ако не постъпваме по същия начин с братята си - като слуги, не можем да бъдем Христови. „И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете” (Йоан 13:14).
“Колко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува” (Исая 52:7).
“Ето върху планините Нозете на онзи, който благовествува, Който проповядва мир!” (Наум 1:15).
“И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" (Римляни 10:15).
„... и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира” (Ефесяни 6:15).
Юлия Борисова, ноември 2012 година