Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бог остава верен


Исус никога не проповядваше с цел на всяка цена да събере множества последователи, които да Му се покланят, без да осъзнават и да изповядват, че Той е едно с Отец и не проповядва нищо от себе си, нищо, което сам е измислил (в качеството си на човек, както бяха направили фарисеите и садукеите). Не правеше чудеса с цел да манипулира хората и да ги привлече и задържи по-бързо и лесно при себе си.

А какво искат да направят днешните управници (проявяващи се като фарисеи и садукеи) от правителството и образователното министерство? Да манипулират хората, да отделят деца от родители, да ги настроят срещу тях, защото това, на което ще учат децата докато ги манипулират от четири годишни, частично или напълно ще противоречи на ценностите, които много родители искат да предадат на децата си. Нашите деца са нашите „овце“, които трябва да обичаме, да учим, а те да ни следват, слушат, обичат и уважават.

“Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:28-30).

“Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава. Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил? Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда” (Йоан 7:14-18).

“Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам. Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. Те не разбраха, че им говореше за Отца. Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. Когато говореше това, мнозина повярваха в Него” (Йоан 8:25-30).

“Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил. И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал” (Йоан 12:42-50).

“Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели. Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела” (Йоан 14:6-11).

В този смисъл за Него е казано, че: „Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите; Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа. И в Неговото име народите ще се надяват" (Матей 12:19-21).

Затова, когато сам изрече благата вест за спасение, Той само спокойно и кротко отбеляза: „... та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. КОЙТО ВЯРВА В НЕГО НЕ Е ОСЪДЕН; КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН, ЗАЩОТО НЕ Е ПОВЯРВАЛ в името на ЕДИНОРОДНИЯ БОЖИ СИН” (Йоан 3:15-18).

Исус не искаше „последователи“ и ученици, които търсят задоволяване на плътската си и греховна същност и възлагат надеждите и желания си в удоволствията от живота на тази земя; които заблуждават себе си, че са Негови (че вярват в Него), а после стават учители на множества, които ще заблуждават по същия начин и така заедно ще превръщат Божието учение в гнусна ерес, в мерзост пред Господа:

„И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника МНОЗИНА ПОВЯРВАХА В НЕГОВОТО ИМЕ, като ГЛЕДАХА ЗНАМЕНИЯТА, които вършеше. Но ИСУС НЕ ИМ се ДОВЕРЯВАШЕ, защото ПОЗНАВАШЕ ВСИЧКИТЕ ЧОВЕЦИ, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже САМ ЗНАЕШЕ ЩО ИМА В ЧОВЕКА” (Йоан 2:23-25)

„Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като ПРЕПОДАВАТ ЗА ПОУЧЕНИЯ ЧОВЕШКИ ЗАПОВЕДИ” (Матей 15:8,9).

Исус искаше истински последователи и приятели, които очистват сърцата си. Затова, когато множества Го напускаха, Той, без да съжалява за множествата, които дотогава вървяха след Него без да ги е „замайвал“ и да ги е търсил по площадите, само кротко попита и дванадесетте си ученици:

„Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? ... И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца. Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. За туй Исус рече на дванадесетте: ДА НЕ ИСКАТЕ И ВИЕ ДА СИ ОТИДЕТЕ?” (Йоан 6:59,60;65-67).

Исус не ласкаеше хората, не ги плашеше с това, което им говореше, а искаше да ги убеди в проповядваното учение и те от любов към Него, ужилени в сърцата си поради греха си да Го следват и да имат вечен живот. Така ли правят днешните Негови (лъже) последователи и (лъже) ученици? Въпросът е риторичен и отговорът е ясен. НЕ!

Исус дойде, за да направи благата вест за възможното спасение и вечен живот достояние на ВСИЧКИ ХОРА. Умря заради всички грешници, но знаеше много добре, че малцина ще се спасят. Колко са тези малцина като абсолютна бройка ние все още не знаем, но явно, съотнесени към броя на всички живели, живеещи в момента и които ще живеят до свършека на света, не са много, не са болшинство:

„Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32).

Всичко написано до тук се потвърждава дори и само от едно единствено изречение, казано от нашия Господ и Спасител, когато братя Го помолиха да им бъде съдия при делба на имот:

„И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. А Той му каза: ЧОВЕЧЕ, кой МЕ Е ПОСТАВИЛ СЪДИЯ ИЛИ ДЕЛАЧ НАД ВАС?” (Лука 12:13,14).

Бог е верен на това, което казва и иска да направи. В дадения случай Той е изпратил Исус не да съди света, а да го спаси; да донесе благата вест, да я разпространи и обясни, да прости на грешниците като умре вместо тях, натоварен с всичките им грехове, изпълнявайки напълно закона, който те не могат да изпълнят и така да имат вечен живот.

ПЪРВО, Исус е сътворил света; ПОСЛЕ идва в плът, не за да съди хората (защото те така или иначе вече са осъдени), а за да ги спаси без да ги съди за греховете им (още по-малко, за да съди кой как да раздели земно наследство с брат си); НАКРАЯ, ще се върне отново, но вече, за да изпълни това, което Бог е определил още в началото след като Адам и Ева са съгрешили пред Него. Както ни казва Писанието Той няма пак да се занимава с прощаване на грехове, а ще бъде вече ВСЕМОГЪЩ ГОСПОДАР и СЪДИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ!!!

„И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това НАСТАВА СЪД, така и ХРИСТОС, като биде ПРИНЕСЕН ВЕДНЪЖ, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви ВТОРИ ПЪТ, БЕЗ ДА ИМА РАБОТА С ГРЯХ, за спасението на ония, които Го очакват” (Евреи 9:27,28).

„Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и МЪРТВИТЕ БЯХА СЪДЕНИ според делата си по написаното в КНИГИТЕ” (Откровение 20:12).

“И видях в десницата на седящия на престола КНИГА, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й? И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа. И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа. Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола. И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите. И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята. И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди): и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове. И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха” (Откровение 5).

Защо, знаейки всичко това, ние забравяме, че Исус все още действа в света чрез Святия Дух като смирен слуга, като спасител, а не като съдия? Защо променяме и подменяме Божията воля за тези времена и не вършим делата, които Бог предварително е определил за нас, спасените и новородените? Нима вече се е завърнал? Нима е дошъл свършека на света и е настъпило възкресението от мъртвите и Исус вече не спасява, а отваря книгата, за да съди мъртвите по делата записани в нея?

Бог е жив и не се променя! Затова Той остава верен, дори когато ние не сме верни. Като знаем това, трябва да ни е абсолютно ясно, че Той няма да промени обещанието си: „... КОЙТО ВЯРВА В НЕГО НЕ Е ОСЪДЕН; КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН, ЗАЩОТО НЕ Е ПОВЯРВАЛ в името на ЕДИНОРОДНИЯ БОЖИ СИН” Обещанието обаче има две страни. Ето защо става лошо за нас, когато ние не оставаме верни: „... КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН...“



Юлия Борисова, декември 2012 година