Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Гарван гарвану око не вади

 

Първите симптоми на гарванската болест
Днес в църковните сгради висят снимки на пастора с кмета. Евангелизаторите се хвалят с това, че са проповядвали на някой народен представител. Християните в Щатите се молят за “християнин-президент” и предизборните обиколки винаги включват някоя църква в неделя сутрин. В България пък пасторите се кандидатират за общински съветници и кметове. Ще ви кажа какъв е смисълът на цялото това подмазване на властниците и всичките тези амбиции сами да стигнем до властта.

 

Юдеите, евангелските християни и Месията-жертва
1 Коринтяни 1:
“22. Така юдеите искат знамения, гърците търсят мъдрост, 23. а ние проповядваме Христос, разпънат на кръста – послание, което за юдеите е обида, а за езичниците – глупост. 24. Но за онези, които са призовани, както сред юдеите, така и сред гърците, Христос е Божията сила и Божията мъдрост.”
За юдеите разпънатият Месия е препъни-камък. Разрушава идеята им за Царя, който ще им даде политическа свобода, земя, смокини, зехтин, вино и самочувствието, че са божи народ. Исус от Назарет е ужасно разочарование – остави се да го убият, не можа да спаси сам себе си, не можа да слезе от кръста. Това не е Месията! Има зъл дух щом се представя за Месия! Ще чакаме друг.
За днешните евангелски християни разпънатият Месия е някаква божия грешка. Бог се обърка и го остави в ръцете на дявола и хората, за да го убият. Мислим си: Нас няма да ни остави! Ако повярваме в мъдростта и силата на кръста му, този Месия-жертва ще разруши идеята ни за Царя, даващ политическа свобода, свобода на вероизповеданията, свобода от вината за греха без да сме спрели да грешим, пари, здраве, брак, самочувствие. Ако повярваме, ще разберем защо умря и ще си спомним, че после възкръсна. Ако повярваме на думите му, че щастието се състои в това да си преследван, обиждан, бит и убит заради принадлежността си към него (Лука 6:22,23), ще схванем защо досега сме искали да принадлежим на светските власти.

 

Защо властта е от Бога и за наше добро
Римляни 13:
“3. Управниците вдъхват страх не у тези, които вършат добро, а у онези, които вършат зло. Ако искаш да не се боиш от властите, върши добро и ще получиш тяхната похвала, 4. защото те са Божии служители, които работят за твое добро. Но ако вършиш зло, тогава се страхувай, защото те имат властта да накажат и се очаква да я използват, тъй като са Божии служители да наказват тези, които вършат зло.”
Страхуваш се от властта, когато вършиш зло. В някои случаи страхът от властта те кара да й се подмазваш. Защо имаш страх от властта? Защото Бог я е сложил там и одобрява всичко което прави ли? Павел е знаел добре, че предстоящите преследвания в Римската империя ще бъдат дело на светската власт. Защо все пак пише, че властниците са от Бога и за наше добро? Защо, щом ще ни изтребят? Ще ни набучат на колове и ще им служим за факли. Ще ни хвърлят на зверовете, ще си правят експерименти с нас по медицинско-касапски начин, непознат на някогашните мъчители. Ще ни оставят без храна и без дом ако не приемем белега на звяра. Ето отговора: “Защото владетелят е божий служител, който работи за твое добро”. Всичко, което се случва на тези, които обичат Бога и са призовани, е за тяхно добро.
Преследването не е най-страшното, което може да се случи на християните, а страхът от него. Този страх означава, че не сме наясно с бъдещата си съдба. “Бог ни избра не за да изпитаме гнева му, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1Солунци 5:9).

Днес искаме да сме приятели с управниците или - още по-добре – ние да управляваме, защото не искаме да бъдем преследвани. Православната църква и държавата може скоро да решат да ни обявят за незаконни и опасни, както направиха фарисеите и свещениците в комбина с римската власт срещу Исус и последователите му. А защо пък да не забранят Исус под всякаква форма, дори и на икона? Какво ще стане тогава? Пасторите или ще се отрекат от името, с което се наричат, или ще бъдат изритани от кметските си места. И тогава няма да им остане никаква надежда. Освен Исус Христос, ако се покаят.

 

Както е Исус в този свят, така сме и ние
“17. По този начин любовта става съвършена в нас, за да можем без страх да посрещнем деня на съда, защото в този свят сме като Христос. 18. В любовта няма страх; тъкмо обратното – съвършената любов прогонва страха, защото страхът е свързан с наказание. Ето защо любовта не е съвършена в този, който се страхува.”

Всеки страх, който не с страх от Бога, е страх от божието наказание и гняв. Ако се страхуваш, казва Йоан, то е от наказанието. Никой не знае толкова за божието наказание, колкото четящият Библията. И все пак, четящи Библията хора се боят повече от преследване, бедност, самота, болест, отколкото от божия съд. Четящи Библията хора отказват “да бъдат в света така, както Исус е в света”, а именно – като жертви. Като служещи, а не управляващи. Като овце сред вълци, готови всеки момент да пострадат.

 

Ето няколко примера за избора, направен от Исус на земята, за да си припомним какво да изберем самите ние.

 

“Поклони ми се и ще ти дам власт.” Матей 4:
“8. После дяволът заведе Исус на един много висок хълм, показа му всички царства на света и тяхното великолепие 9. и му каза: “Ще ти дам всички тези неща, ако коленичиш и ми се поклониш.“ 10. Тогава Исус му каза: “Иди си, Сатана! Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»”
Чий поклонник си ако властваш на земята? Това не е ли най-ясният стих в Новия Завет?
Защо Исус не прие светската власт от този, на когото тя принадлежи днес? Защото и без това след като умре и възкръсне ще е негова! Защо да я взима от дявола, след като може да вземе от Баща си земята, смъртта, живота и вечното царство?! Понеже съдбата на учителя постига ученика (Матей 10:24-26), ние трябва да сме наясно, че днес не ни е време да властваме. Един ден ще съдим ангели и ще царуваме. Ако започнем на земята, ще царуваме с дявола за малко. Ако започнем на небето, ще царуваме с Христос завинаги.

 

Той се скри, понеже искаха да го направят цар. Йоан 6:
“14. Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: “Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“ 15. Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.”

 

“Царството ми не е от този свят.” Йоан 18:
33. Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: “Ти ли си царят на юдеите?“ 34. Исус му каза: “Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“ 35. Пилат отговори: “Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“ 36. Исус отговори: “Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“ 37. Тогава Пилат му каза: “Значи все пак си цар?“ Исус отговори: “Сам казваш, че съм цар. Аз за това съм роден и за това дойдох в света: да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, слуша моя глас.“ 38. Пилат попита: “Какво е истина?“ Като каза това, отново излезе при юдейските водачи и им каза: “Не намирам причина да го осъдя.”

 

Както Исус беше пред Пилат, така трябва да сме и ние пред властта в този свят:
 1. Безупречни от морална гледна точка. Дори когато законът ни позволява неща, които Бог забранява (като съжителството без брак) или забранява неща, които Бог заповядва.
2. Доведени на сила, а не защото сме се стремили да проповядваме на богатите и властниците и сами сме отишли. Йосиф не отиде сам при Фараон. Даниил не беше доброволен слуга на Навуходоносор. Павел не потърси Фест и Агрипа докато не го изпратиха на съд пред тях. Същото ни обещава Исус. Матей 10:
“16. Чуйте! Изпращам ви като овце сред вълци. Затова бъдете прозорливи като змиите и чисти като гълъбите. 17. Пазете се от хората, защото те ще ви предават на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. 18. Ще ви изправят пред управници и царе заради мен. Така ще свидетелствате за мен на тях и на езичниците.”

Лора Добрева, април 2008