„И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря.“ (Исая 22:22) „А Христос е верен като Син в Божия дом и този дом сме ние, ако успеем да запазим смелостта и надеждата, с която радостно се гордеем.“ (Евреи 3:6) „Ще ти дам ключовете от небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и в небесата; а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и в небесата.“ (Матей 16:19) Давидов дом са всички потомци на Давид по вяра „...и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство“ (1 Петър 2:5); това е Божието царство. На рамото на Исус е положен ключът от този дом-царство, а Той го дава на нас, вярващите. Имаме власт в царството, което сме самите ние; властта ни е да вързваме и развързваме.
„Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 18:18); „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:19); “Всичко, което изключите (отстраните, не допуснете) на земята, ще бъде изключено (отстранено, не допуснато) на небето; всичко, което приемете на земята, ще бъде прието на небето“ (Матей 18:18, превод от Нов завет на съвременен френски); „Тези, на които простите греховете, ще получат прошка; тези, на които откажете да простите, няма да я получат.“ (Йоан 20:23, превод от Нов завет на съвременен френски); „Ще ви дам ключовете за небесното царство и каквото вържете (обявите за погрешно и незаконно) на земята, трябва вече да е било вързано на небето. Каквото отвържете (обявите за законно) на земята, трябва вече да е било отвързано (обявено за законно) на небето“ (Матей 16:19, Разширена Библия на английски език); „Истина ви казвам: Каквото забраните и обявите за погрешно и незаконно на земята, трябва вече да е било забранено на небето. Каквото позволите и обявите за правилно и законно на земята, трябва вече да е било позволено на небето“ (Матей 18:18, Разширена Библия на английски език).
В посочените цитати виждаме, че думата „вързвам“ е преведена от гръцки като „изключвам, отстранявам, не допускам, обявявам за погрешно и незаконно, забранявам, не прощавам“, а „развързвам“ като „допускам, приемам, прощавам, разрешавам, обявявам за правилно и законно.“ Освен това, според Чарлс Уилямс в гръцкия текст е използвано перфектно пасивно причастие, означаващо в случая състояние на нещо вече забранено или разрешено. Като доказателство за това могат да ни послужат следните стихове от Библията:
1. „Защото милост искам, а не жертва. И познаване на Бога повече от всеизгаряния.“ (Осия 6:6). Бог ни казва това в Стария завет, когато все още трябва стриктно да се спазват на земята много плътски заповеди; те са едновременно противоположни и сенки на установените в небесни места от самото начало и непроменими заповеди! Така на всички става ясно защо Давид беше човек по Божието сърце. Той вече живееше, следвайки небесните заповеди, сякаш беше „оживотворен по дух.“
2. „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват... А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и подкрепяше словото със знамения, които го придружаваха. Амин!“ (Марк 16:15-20). Тук отново виждаме как Исус заповяда на земята да бъдат вързвани и развързвани нещата, които бяха вързани и развързани на Небето.
3. „И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него“ (1 Йоан 5:14,15); „Понеже Бог не е пратил Сина, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син“ (Йоан 3:17,18). Няма съмнение, че първо е Божията воля, че Господ е постановил нещата от началото в небесната скиния, после ние ги „вързваме“ или „развързваме“ на земята когато им дойде времето. В никакъв случай не може да се случи обратното. Ето и някои примери за неща, които Христос върза и развърза:
„И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека, не може да го оскверни? Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза навън. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти)“ (Марк 7:18).
„Той почувства силен глад и поиска да яде. Докато му приготвяха храната, изпадна в транс. Видя небето да се отваря и нещо, приличащо на голямо платнище, опънато в четирите края, да се спуска долу към земята. В него имаше всякакви земни животни, влечуги и небесни птици. Тогава глас каза на Петър: „Стани, Петре, заколи и яж!“ Но Петър каза: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм ял нечиста и осквернена храна.“ Гласът отново се обърна към него: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ Това се случи три пъти и после всичко бе вдигнато обратно в небето“ (Деяния 10:10-16).
Евреи 10:4-9: „Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове. Затова Христос като влиза в света, казва:
„Жертви и принос не си поискал,
но приготвил си Ми тяло;
всеизгаряния и приноси за
грях не са ти угодни.
Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата
е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля,
о, Боже“.
Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни (които се принасят според закона), после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ С това Той отменя първото, за да постанови второто.“
Евреи 10:15-18: „А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал:
„Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
ще положа законите Си в сърцата им,
и ще ги напиша в умовете им“,
прибавя:
„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“.
А където има опрощение за тези неща, там вече няма принос за грях.“
С раждането, смъртта и възкресението на Христос е дошло времето всичко, което е било винаги „вързано“ или „развързано“ на небето, да бъде „вързано“ или „развързано“ на земята: „Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение“ (Евреи 9:11). Няма я вече първата част на скинията, която е образ на времето, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да изчистят съвестта, защото „се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – преходни постановления...“ (Евреи 9:10). Храмът на земята е унищожен – той е ръкотворен. Установен е истинският храм – възкръсналото тяло на Исус, оживотворено по дух. Така и нашите тела са станали действителни храмове (Галатяни 2:20,21), ако Святият Дух обитава в нас, ако сме се разпънали с Него, тоест принесли сме стария, външния човек като жертва върху същия олтар – божествената същност на Христос. „...Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога...“ (Евреи 9:14). По този начин сме умъртвили „душевното“, за да се роди в нас „духовното“ още преди окончателното възкресение в съдния ден. (1 Коринтяни 15:44,45) Сега вече се покланяме с Дух и истина, а не с дарове и жертви, които са извън нас (Евреи 9:8,9; 9:12-15;22,23; 10:4). Вече сме влезли в съботната почивка на Бога (Евреи 4:3-13) и живеем в небесни места (Ефесяни 2:4-6,10).
Трябва да сме разбрали, че всеки от нас носи отговорност това, което Бог е вързал или развързал на небето от самото начало да бъде вързвано и развързвано на земята чрез нашите действия с помощта на Неговата благодат: “Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена. И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил това нещо. Защото аз ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това, (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус“ (1 Коринтяни 5:1-5). Павел не казва, че е единствения или един от малцината, избрани (упълномощени) да отлъчват и да предават на сатана. Казва, че коринтяните вече е трябвало да отлъчат съгрешилия от себе си. Тъй като не са го сторили в името на Господ Исус, то той го извършва, но не сам, а като се е събрал с тях с духа си. Ето случай, в който се налага да бъдат на един дух с него (Божия Дух) и да се изпълни Божията воля! Сам Исус в Матей 18:7-9 не говори на определен брой избрани хора, а се обръща към всеки един вярващ, явно имайки пред вид, че всички сме части един на друг („...така и ние мнозината сме едно тяло в Христос, а сме части, всеки от нас, един на друг“, Римляни 12:5) и части от едно тяло („А вие сте Христово тяло и по отделно части от него“) – Неговото тяло, на което Той е Глава: „Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазанта дохожда! Ако те съблазни ръката ти, отсечи я и я хвърли.....“ (Матей 18:8).
Освен това, когато Исус говори за съгрешилия срещу теб брат, не казва първо да отидеш при дяконите, презвитерите, при цялото събрание и най-накрая при брат си. Първата стъпка е разговор насаме, между двама ви. Всеки носи лична отговорност кого да отлъчи от себе си – братът, който за него е дясна ръка или дясно око (Матей 18:15). Когато обаче не успееш да се помириш с него, понеже той не спира греха си, е редно, за негово добро да разберат и другите, и с любов и плач за него да го отстранят за толкова време, колкото е необходимо, за да не го подтикнат към отчаяние и пълно отпадане! „За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; така че сега вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб“ (2 Коринтяни 2:6,7). Когато съгрешилият не послуша тебе, не послуша и църквата, (Матей 18:17) “да ти бъде като езичник и бирник“ (да не бъде вече част от тялото ти), т.е. това, което е казано и в Матей 18:7-9: „И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе...“
Колко повече това се отнася за грях, толкова явно и безсрамно демонстриран от грешащия! Вярващите от Коринт не е трябвало да чакат това да стигне до ушите на Павел, а да вземат необходимите мерки по-рано, защото това е техен дълг от любов, като светии, а не привилегия, запазена за малцина – папи, патриарси, пастори, презвитери и др. „Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си“ (1 Коринтяни 5:12,13).
Щом сам Исус пострада като бе умъртвен по плът, за да бъде оживотворен по дух, то ние можем ли да избегнем това? „Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест осем души, се избавиха чрез вода (1 Петър 3:18-20); „...затова се проповядва благовестието и на мъртвите, тъй щото, като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух“ (1 Петър 4:6). Бог беше търпелив десетилетия, въпреки непокорството на съвременниците на Ной. След това, независимо че Той ги унищожи, с потопа не само спаси Ной, но и за тях допринесе добро, защото в безкрайната Си любов и милост, Исус слезе да им проповядва евангелието в тъмницата, за „да живеят по Бога в дух.“ Нашият Господ победи смъртта, но заедно с това проповядва на непокорните, чиято съвест беше достатъчна за да ги осъди. Може би Бог прояви два пъти по-голяма милост към тях, защото не им беше давал закон, който да ги учи и не беше сключвал с тях завет?
Юлия Борисова
Април 2009