1.
Бог не се разкайва и не отменя присъдите си, когато е предупредил за тях и не е настъпило покаяние в рамките на предвиденото и даденото от Него време за покаяние: “И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох" (Битие 6:7); „Защото така казва Господ на Силите: Както намислих да ви сторя зло, когато бащите ви Ме разгневиха, казва Господ на Силите, и не се разкаях" (Захария 8:14); „Но за тебе, Ниневио, Господ даде заповед Да се не посее вече потомство с твоето име; От капището на боговете ти ще изсека ваяните и леяните идоли; Ще го направя твой гроб, защото си скверен“ (Наум 1:14).
2.
Присъдите Му винаги се изпълняват на време. Обикновено, тъй като паметта ни е къса, ние си мислим, че Той забравя да ги изпълни, а когато дойде наказанието вече смятаме, че няма за какво да бъдем наказвани (ако изобщо някога сме мислили, че заслужаваме наказание). Тогава приписваме всичко на лошата съдба, на лошите хора (каквито ние в никакъв случай не сме), на които им липсва „хуманизъм“.
3.
Бог потвърди словото Си, че всяка власт е от Него: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху този, който върши зло" (Римляни 13:1-4) и „Чрез мене царете царуват и началниците узаконяват правда“ (Притчи 8:15). Това, че властта на Хитлер не поощри и не похвали никого, само показва състоянието на света по това време (и много преди това) и доказва твърдението на Бога: „Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха;“ (Исая 64:6).
4.
Бог потвърди и думите си за „остатъка“, за който говори в словото Си: „Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили“ (Исая 1:9); „Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, Само остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда“ (Исая 10:22); „Ще оставя обаче, остатък, като ще имате между народите някои избягнали от ножа, когато бъдете разпръснати по разните страни... ще Ме помнят между народите, гдето ще бъдат заведени пленници, как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, което се отклони от Мене, поради очите им, които блудствуват след идолите им; ще се отвращават от себе си поради злините, които са вършили във всичките си мерзости“ (Езекиил 6:7-9); „И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги разсея по разни страни. Обаче неколцина от тях ще оставя оцелели от меча, от глада и от мора, за да изявят всичките си мерзости между народите гдето отиват; и ще познаят, че Аз съм Господ“ (Езекиил 12:15,16); „Но, ето, ще остане в него остатък - синове и дъщери, които ще бъдат изведени оттам. Те ще излязат при вас, и ще видите постъпките им и делата им; и ще се утешите относно злото, което нанесох върху Ерусалим, да, относно всичко що нанесох върху него. Вие ще се утешите, когато видите постъпките им и делата им; и ще познаете, че Аз не съм сторил без причина всичко това що съм сторил в него, казва Господ Иеова“ (Езекиил 14:22,23). В безкрайната Си милост Бог винаги е оставял „остатък“, защото е свят и справедлив Бог, верен на завета Си. В Библията е посочил обаче два вида остатък: този, който е оставен, за да видят народите езичници каква мерзост е станал Неговият народ в очите Му и как ги е съкрушил, за да им даде възможност за покаяние и завръщане и другия остатък – спасените по благодат. (3 Царе 19:18: „Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали“; Римляни 11:5: „Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.“). Ние взели ли сме си поука? Изпитали ли сме себе си към кой остатък принадлежим? Дали към този, който хули Бога с практиките и вярванията си и служи, за да видят езичниците кои са лъжци и не са Негови, или към истинското Тяло (което дори на Илия не бе дадено да види), което живее „анонимно“, но въпреки това и в дни на мир, и особено в дни на гонения е светлината и солта на земята, изявявайки Исус в себе си?
5.
Бог показа на целия свят и особено на тези, които са чели Библията и казват, че са Христови, образа на вечния живот и вечната смърт. Той ни показа ада в лицето на войната, пещите и газовите камери на концентрационните лагери, в които горяха хората от народа, с когото сключи вечния Си завет; показа ни и спасението, като остави живи малцина от тях. За пореден път ни предупреди, сякаш изпращайки ни пророк чрез преживяната война: езичници, покайте се от греха на неверието си; народе мой, покай се от блудството си и се върни при Mен!
Защо тогава ние, „християните“ още продължаваме да живеем за плътта? Защо вместо да се очистваме и да накараме Израел да ревнува за Бога и да се върне при Него чрез Христос (и чрез Неговото Тяло на земята), ние поставяме примка в краката на избрания по плът народ с лъже-учения и ласкателства, хвалим го, искаме да го имаме сред себе си като талисман от Бога и се молим сегашната държава и народа й да преуспяват материално и да пребъдват вечно на тази земя, в този вид?
Нека Бог да ни е на помощ!
Юлия Борисова,
юли, 2010 г.