Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Защо Бог е избрал Израел


Истина е, че Бог избира за осъществяване на плановете си когото иска и никой не може да му търси сметка и да Го пита: „Защо? Защо точно този и този?“

„Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израил; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаак" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство". Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство. Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син". И не само това, но и когато Ребека зачена от нашия отец Исаак, макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Яков възлюбих , а Исав намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Моисей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят" И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците? както и в Осия казва: "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възбюбена"; И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог". А Исая вика на Израил: "Ако и да е числото на израелтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;“ (Римляни 9:6-27).

Въпреки това, Бог е толкова милостив и ни дава толкова знания, че можем само да Му бъдем безкрайно благодарни, защото ни дава знания не за задоволяване на нездравото ни любопитство, а такива, които са необходими, за да разберем, че прави всичко за нашето спасение, с което ще бъде прославен единствено Той, а ние ще имаме вечен живот.

Бог сключва завет с когото си иска. Той сключи завет с Авраам, защото така искаше. Вярно е, че Авраам повярва в Бога и това „...му се вмени за правда.“ Със сигурност обаче е имало и други хора, които са Му вярвали. От къде можем да знаем това ли? Пак от словото: „Оставил съм Си, обаче, в Израил седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували" (3 Царе 19:18). Въпреки че Бог имаше 7 хиляди верни освен Илия, Той определи Илия да унищожи пророците на Ваал и да извърши много други Божи дела и чудеса. Защо? Защото така пожела. Има обаче други 7 хиляди, чиито имена Писанията не споменават и не се говори за техния живот. (Можем да си представим още 7 хиляди канонизирани светци, всеки от тях поименно, 7 хиляди вече отдавна починали, вместени по някакъв начин за поклонение и празнуване в рамките на 365 дни, поне още 7 хиляди икони, на които да бъдат изобразени, още 7 хиляди, на които да се молим, за да се застъпят пред дева Мария, а тя на свой ред да измоли милост за нас от сина си Исус Христос и т.н.) Въпреки че не знаем имената им и какви чудеса са извършили, особено след смъртта си, с какво биха попречили на човешкото безумие „строгите“ канони за определяне на светци, да постанови ден за поклонение пред паметта им? Може да бъде определен един ден в календара, наречен „Ден на седемте хиляди светци от Стария завет“!!!

Бог не иска да ровим там, където не ни е работа, а да Му вярваме и да се спасим.

Затова и Павел ни предупреждава: „Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.“ (Римляни 11:17-23).

Защо тогава евреите се гордеят и се смятат едва ли не за „по-висши“, по-силни, по-славни същества от другите и то при положение, че Бог казва чрез словото си: “Както е писано: "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един ... Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога." (Римляни 3:10-12,23). Както и: „Господ ви избра и изля любовта си върху вас, не защото бяхте по-многобройни или по-велики от другите народи, а защото бяхте най-малки от всички народи. Избра ви, само защото ви обича и защото пазеше клетвата, с която се беше заклел на предците ви. Затова Господ ви спаси с такава удивителна сила от робството ви на Фараон в Египет“ (Римляни 7:7,8). А защо Бог изобщо избра някого? За да се роди Спасителят, чрез когото идват милостта и спасението – Исус Христос.

Явно Бог избра само един народ, когото да нарече свой, защото имаше съвършен план за спасение на хората, а не защото всички от народа Му бяха праведни по собствени заслуги или защото само между израиляните имаше праведници, обичащи Бога, а по-късно и наслаждаващи се на закона Му. Тъй като този план беше съвършен, той беше и ЕДИНСТВЕН. Бог избра една общност от хора и показа милост към тях, за да привлече всички непокорни народи. Избраните обаче не Му се покориха и милостта Му премина към непокорните преди, които повярваха в Него, а евреите се закоравиха. Тази милост сега трябва да премине и върху евреите, тоест и те отново да придобият милост. Защото: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.“ Не случайно по този повод Павел възкликва възхитен и изумен от Божията мъдрост: „Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им" Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. Защото както вие някога не се покорявахте (Или: Не повярвахте) на Бога, но сега чрез тяхното непокорство (Или: Неверие) сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, също така и те сега се не покоряват. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост. О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин. “ (Римляни 11:28-36).

Бог желаеше спасението на всеки грешник, от всеки народ и затова първо избра ЕДИН народ, за да покаже славата, справедливостта и любовта си към цялото човечество: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Избра Авраам, сключи с него вечен завет, макар да знаеше, че този народ ще Го предава многократно. А такова предателство се случи дори много скоро – още преди народът да навлезе в обещаната земя, избраните си направиха златно теле и забравиха Бога. „А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.“ (Изход 32:1-4).

Най-силното доказателство, че Бог избира както сам пожелае, а не заради нечия човешка или народностна праведност, изразена в праведни дела, е произнасянето на благословения и проклятия срещу този народ – израиляните и даването на закона. Дава ли се закон и произнасят ли се проклятия срещу праведен, „по-висш“ от другите народ, които да се изсипят върху него при определени условия? Или има закон срещу плодовете на Духа? Не. Писанието, което е от Бога, свидетелства категорично и за това: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; ПРОТИВ ТАКИВА НЕЩА НЯМА ЗАКОН.“ (Галатяни 5:22,23). Значи израиляните си бяха грешници, но грешници, които Бог искаше да „отдели от света“, тоест да направи „святи“ заради и за себе си.

Братя и сестри, според Божия план ние се оправдахме поради закоравяването на Божия народ. Той трябва да се оправдае, пак според Неговия план, в следствие на нашето оправдание чрез вяра в благовестието. „Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват. ... И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ (Галатяни 3:22-19). Това е потвърдено и в думите: "...ако чрез ПРЕГРЕШЕНИЕТО НА ЕДИНИЯ СМЪРТТА ЦАРУВА ЧРЕЗ ТОЗИ ЕДИН, ТО МНОГО ПОВЕЧЕ ТИЯ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ИЗОБИЛИЕТО НА БЛАГОДАТТА и на дарбата, сиреч, ПРАВДАТА, ЩЕ ЦАРУВАТ в живот чрез ЕДИНИЯ, Исус Христос, и тъй, КАКТО ЧРЕЗ ЕДНО ПРЕГРЕШЕНИЕ ДОЙДЕ ОСЪЖДЕНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ ЧОВЕЦИ, така и чрез ЕДНО ПРАВЕДНО ДЕЛО дойде на всичките човеци ОПРАВДАНИЕТО, което докарва живот. Защото, както ЧРЕЗ НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ЕДИНИЯ ЧОВЕК СТАНАХА ГРЕШНИ МНОЗИНАТА, ТАКА И ЧРЕЗ ПОСЛУШАНИЕТО НА ЕДИНИЯ, МНОЗИНАТА ЩЕ СТАНАТ ПРАВЕДНИ.“ (Римляни 5:15-19).

Апостол Павел дори казва, че Бог говори на Авраам не за потомство в множествено число, а говори за „потомък“: „А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос" (Галатяни 3:16). Защото без единствения праведен, Който щеше да се роди в плът, подобна на човешката нито отделен човек, нито многобройните му потомци могат да се спасят само с праведни дела! След идването на вярата, макар и многобройно, това потомство на Авраам пак остава един "потомък“, тъй като Тялото Христово е само едно, с една глава – самият Христос!!! Защото: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, НЕ АЗ ЖИВЕЯ, но ХРИСТОС ЖИВЕЕ В МЕНЕ; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20).

Нека не съблазняваме Израел, както и себе си, с подмазване и гледане на лице, а да се смиряваме, за да се изпълни Божието намерение и да бъде прославен Исус Христос, пред Когото един ден ще се преклони всяко човешко коляно.


Юлия Борисова
март 2011