Името
Името на Исус не е „вълшебна думичка“, не е амулет, не е заклинание. То е СЪЩНОСТ, ТО Е ГОСПОД, СПАСИТЕЛ И ТВОРЕЦ. Име и личност са слети в едно: ИСУС ХРИСТОС - Спасител, Който е помазан (упълномощен) със сила и власт да спасява. Ние често казваме: Исус Христос означава „помазан спасител“. В Евреи обаче, авторът на посланието казва нещо друго: „Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка тоя, който Е първо, по ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО МУ, ЦАР НА ПРАВДА, а после и САЛИМСКИ цар, ЦАР НА МИР, без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, ОСТАВА ЗАВИНАГИ свещеник" (Евреи 7:1-3). Тоест, не просто името му „означава“, а той Е „цар на правда ... цар на мир (салимски)“.
Синовете на Скева са истински пример за нашето лицемерие и лъжовност и чрез тях Бог потвърждава казаното по-горе. „А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. Но веднъж злият дух в отговор им рече: ИСУС ПРИЗНАВАМ И ПАВЕЛ ЗНАЯ; НО ВИЕ КОИ СТЕ? И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и ИМЕТО на Господа Исуса се възвеличаваше.“ (Деяния 19:13-17).
„Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“ (Откровение 22:4)
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“ (Откровение 3:12)
„Зная твоите дела. Ето, ПОСТАВИХ пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си упазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.“ (Откровение 3:8 – ти си, който не си се отрекъл от моето име, тоест от Моята същност)
„До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на ИМЕ СИ ЖИВ, НО СИ МЪРТЪВ“ (Откровение 3:1 - „..на име си жив, но си мъртъв.“ Наричаш се с името Ми, но си се отрекъл от Мене и не желаеш да носиш същността Ми – не си мой)
„Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатаната; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.“ (Откровение 2:13)
„и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.“ (Откровение 2:3)
„Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15 - плодът от устни не е изговаряне просто на някакво име - мантра, чието значение не е ясно или с времето е изгубило значението си; това е постоянно осъзнаване, че като споменаваме името Му, говорим за същността и делото на Господ Исус)
„комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,“ (Евреи 7:2)
„и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното“ (Евреи 1:4 – Неговата същност е несравнима с тази на ангелите: Той е Бог, Творец, а те са творения)
„Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки печат: Господ познава Свойте Си, и : Всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата.“ (2 Тимотей 2:19 - да изповядваш Името на Господ означава не просто да го изговарящ, а да отстъпиш от неправдата, тоест, да живееш като Него)
„Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.“ (2 Солунци 3:6)
„за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.“ (2 Солунци 1:12 - да се прославят в нас същността и делата на Исус)
„и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарещи чрез Него на Бога Отца.“ (Колосяни 3:17)
„...с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, от което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.“ (Ефесяни 1:20,21)
„И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.“ (1 Коринтяни 6:11 - оправдахме се чрез Неговата същност, жертва и възкресение, тъй като тя с помощта на Святия Дух всеки ден ни подновява и освещава, и „измива“)
„Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Ганя, да не би да каже някой, че сте били кръстени в МОЕ ИМЕ.“ (1 Коринтяни 13-15 - Павел казва, че Исус е ЕДИН и никой не може да изпълнява Неговата функция, защото само Той спасява, кръщава, освещава, строи църквата (тялото) си и т.н. Това означават думите: „Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?“)
„Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“ (1 Коринтяни 1:10 - „за името на нашия Господ Исус Христос“ – бъдете като Него, имайте Неговата същност в себе си, бъдете в един Дух – Святия Божи Дух!)
„И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“ (Йоан 14:13,14 – искате и ще ви дам заради това кой съм Аз и заради това, което съм извършил, а не защото вие молите; Римляни 9:16: „И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“; Притчи 15:29: „Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните“; Исус Навин 10:12-14: „Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон. И слънцето застана и луната и спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден. Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, ЩОТО ТАКА ДА ПОСЛУША ГОСПОД ЧОВЕШКИ ГЛАС; защото Господ ВОЮВАШЕ за Израиля,“).
„Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“ (Йоан 5:43 – тоест, тъй като неговият характер, неговата същност ви харесват, ще приемете не Мене, а него, който идва от „името“ на плътта си)
ВРАТА (отворени)
Отворената врата в небето не е просто някаква дупка, врата, през която молитвите и желанията ни влизат при Бог Отец, само защото сме споменали името Исус; ВРАТАТА В НЕБЕТО е самият Исус, Неговата същност, която трябва да ЖИВЕЕ в нас. Ако не е така, дори цялата ни молитва да се състои в многократно повтаряне на ИМЕТО Исус, нашата молитва няма откъде да „влезе“ и да стигне при Бога. НЕГОВАТА СЪЩНОСТ Е ВРАТАТА, ТОЙ Е ВРАТАТА, Той е КЛЮЧА за небето, Той е ВЪРЗАЛ И РАЗВЪРЗАЛ ВСИЧКО НА НЕБЕТО!!! И Той ще развърже и върже всичко на земята. Независимо дали това ще стане чрез Павел, Петър, чрез вас или мене.
„...Ето, поставих пред тебе ОТВОРЕНИ ВРАТА, които никой не може да затвори...“ (Откровение 3:8 - „отворени врата“ – кои са вратите? САМ ИСУС!)
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете. “ (Йоан 10:1,2).
„Влезте през ТЯСНАТА ПОРТА, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже ТЯСНА е ПОРТАТА и стеснен е ПЪТЯТ, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“ (Матей 7:13-15). Интересно, защо ли точно тук са споменати само лъжливите пророци? Дали, защото едно от най-важните неща в живота ни е да се пазим от лъжеучителите и техните лъжливи учения? Да не се страхуваме тогава да ги посочваме и изобличаваме всеки ден! Само да внимаваме да не паднем в тяхното заблуждение!!!
„Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6 – не означава ли това, че Исус е и ВРАТАТА - „чрез МЕНЕ“)
Тогава в кого са ключовете? Кой вързва и развързва?
КЛЮЧОВЕТЕ
„Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте“ (Лука 11:52).
„Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър*(Значи: Канара) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Матей 16:17-19).
„И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;“ (Исая 22:22)
„бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“ (Откровение 1:18)
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря“ (Откровение 3:7)
Излиза, че Исус е дал Давидовия ключ, а в същото време не го е дал. Което означава, че всичко ни е „дадено“, но само в Исус! Ако не сме Негови, нито КЛЮЧ имаме, нито отворена ВРАТА, нито ПЪТ, нито ИСТИНА, нито ЖИВОТ! А молитвите и проповедите ни ще блъскат отчаяно и безполезно в здраво заключеното небе! Исус е ВРАТАТА, КЛЮЧАЛКАТА И КЛЮЧА ЗА ТОВА НЕБЕ!
Да не споменаваме напразно и лицемерно името на Господ в молитвите и проповедите си и да не се „заливаме“ панически с Неговата кръв, усещайки, че има нещо нередно в „християнските“ ни молитви, изповеди и живот! Не бихме могли дори невярващите да заблудим, камо ли Всемогъщия Бог!
Юлия Борисова, 9 април 2011 г.