Бог ни храни всеки ден и ни снабдява с всичко. "А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да бъде свято Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; ДАЙ НИ ДНЕС ЕЖЕДНЕВНИЯ ХЛЯБ..." (Матей 6:9-11).
Той ни казва да не събираме съкровища на земята, защото утре може вече да не сме живи или да ни бъдат отнети. „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:19-21). И на кого ще разчитаме пак всеки ден, ако нашите съкровища изгорят или ги откраднат крадци? Единствено на Него! Тогава защо им са богатствата на богатите и милионите на милионерите? Особено на тези, които твърдят, че са християни, истински последователи на Христос? Та Той нямаше нищо и главата си нямаше къде да положи! Явно предназначението на тези БОГАТСТВА (тоест, ИЗЛИШЪЦИТЕ, които хората имат в определени моменти - "И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от ИЗЛИШЪКА си, а тя от НЕМОТИЯТА си пусна всичко що имаше, ЦЕЛИЯ си имот" Марк 12:43,44), е съвсем друго. Да видим какво: „ПРОДАЙТЕ имота си и давайте МИЛОСТИНЯ; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Лука 12:33); „И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг” (Изход 16:8).
Ето какво ни съветва Бог чрез примера на евреите и манната („Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ 2Тимотей 3:16): „Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му“ (Изход 16:16). Никъде в Библията Бог на никого не казва да събира имот повече от необходимото за него самия и „ония, които са под шатрата му.“ Ако понякога някой събереше повече и имаше излишък, трябваше да го даде на тези, които нямат: „И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг.“
Тогава случайно ли е това, че там, където това ставаше, Бог беше доволен и благославяше изобилно? Не, разбира се. „... и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деяния 2:45-47).
“Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат; но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба” (Второзаконие 15:7,8).
Ако някой се опиташе да не изпълни заповедта на Бога, събереше повече манна и не я дадеше на този, който има по-малко, а я запазеше за следващия ден, тя се разваляше. „Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях” (Изход 16:19,20). На друго място Бог казва: „Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си“ (Йоан 6:26,27). Всяко съкровище, тоест всяко богатство (излишък), което е скътано без да е употребено за задоволяване на нечия належаща нужда, не е богоугодно и макар да изглежда свежо и годно, в очите на Бога е развалено, ненужно. То е ЧЕРВЯСАЛО и УСМЪРДЯЛО СЕ! А коя е храната, която Бог ще ни даде „за вечен живот“? Това е манната, събрана на шестия ден, оставена за седмия, почивния ден, без да се развали! Това е нашият Господ Исус Христос, нашият Спасител, нашата СЪБОТНА ПОЧИВКА!!! Той е манната, която Бог заповяда да сложат в стомна в Ковчега на завета, а стомната е преобраз на светиите, които са изпълнени със Святия Дух и се хранят с Неговото тяло. „Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения. И така, Аарон я положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.“
Исус, нашата почивка, сега е на небето, в Небесната Скиния и ние сме с Него в небесни места.
Ако не влезем в тази почивка или отпаднем от нея (Евреи), все едно ще разпъваме Исус за втори път като Го опозоряваме, защото ще живеем като тези, които не вярват, че е възкръснал!
Юлия Борисова, декември 2011