Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Грънчарят ИСУС

 

Бог някога казвал ли е на евреите, че са родени безгрешни? Не. Дори на Авраам не е казвал нещо подобно. За него е писано само, че се оправда чрез вярата си, тоест, че е „виновен“, че е грешник, който беше обявен за праведен (помилван), защото повярва на Бога. С други думи: „Защото на НАС се донесе ЕДНО БЛАГОВЕСТИЕ, както И НА ТЯХ; но СЛОВОТО, което те чуха, НЕ ГИ ПОЛЗВА, понеже НЕ СЕ съедини чрез ВЯРА в ония, които го чуха. Затова ние, ПОВЯРВАЛИТЕ, влизаме в тая почивка; както рече Бог: - "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка" (Евреи 4:2,3).

И преди, и след идването на Исус на земята в плът ПОДОБНА на човешката (подобна, защото беше единственият безгрешен, заченат и роден само „от горе“, само от Духа) нашият ГРЪНЧАР – СЪЗДАТЕЛ направи грънците си и сложи в тях една и съща блага вест и едно и също семенце вяра, които обаче, както става ясно, в някои „грънци“ не се „съчетаха“ и така тези хора-грънци, макар и съвършено дело на Бога (приготвени всички за почтена употреба при създаването на света, но превърнали се в съдове за непочтена употреба при грехопадението), станаха накрая за винаги съдове за непочтена употреба:

„Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят" И тъй, към когото ще, Той ПОКАЗВА милост, и когото ще ЗАКОРАВЯВА. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?“ (Римляни 9:17-21).

Ето така „ако и да са били СЪВЪРШЕНИ ДЕЛАТА МУ (за почтена употреба) още при основаването на света“, в последствие стана ясно, че първо чрез греха всички хора, които бяха част от творението („ДЕЛАТА МУ“) се оказаха „НЕСЪВЪРШЕНИ“ (за непочтена употреба), а малко по-късно някои отново станаха за почтена употреба като при „основаването на света“, вече чрез БЛАГАТА ВЕСТ, която се СЪЧЕТА в тях с ВЯРА в Христос: „А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на ТВОЯ ПОТОМЪК", Който е ХРИСТОС.“ (Галатяни 3:16).

От тези стихове разбираме, че Бог може постоянно да променя грънците (да ги предназначава за някаква употреба), но не външно (да ги оформя наново, така че кошчето за боклук външно да се превърне във ваза за цветя, а вазата - в кошче за боклук). По вид и форма ние всички сме направени изящни вази. После със същите си външни параметри сме се превърнали по същност и съдържание в кофи за боклук, а след идването на Спасителната ИЗЯЩНА ваза (Исус), някои си остават по същност съдове за боклук, другите и по външност, и по съдържание отново се превръщат във изящни вази.

За да не бъдем обвинени, че неправилно разбираме и тълкуваме Божието слово, нека да си припомним няколко стиха, които потвърждават, че Бог никога не е казвал на хората, че са родени безгрешни – включително и на евреите, които обяви за свой народ.

„Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато БЯХМЕ още ГРЕШНИЦИ, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме НЕПРИЯТЕЛИ, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! И не само това, но се и хвалим в Бога чрез Нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение. Затова, както ЧРЕЗ ЕДИН ЧОВЕК ГРЕХЪТ ВЛЕЗЕ В СВЕТА, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина ВЪВ ВСИЧКИТЕ ЧОВЕЦИ, понеже всички СЪГРЕШИХА...“ (Римляни 5:8-12).

„Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, ПРОДАДЕН ПОД ГРЕХА. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър. Затова не аз сега върша това, а грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който ЖЕЛАЯ да върша ДОБРОТО, ЗЛОТО е близо. Защото, колкото за ВЪТРЕШНОТО МИ ЕСТЕСТВО (моята същност, която Благата вест иска да ми подари), аз се НАСЛАЖДАВАМ в Божия закон; но в ТЕЛЕСНИТЕ СИ ЧАСТИ (старата ми греховна същност) виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ (Римляни 7:14-23).

„Ето родих се в НЕЧЕСТИЕ, и в ГРЯХ ме зачена майка ми“ (Псалм 51:5).

„Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един“ (Римляни 3:10-12).

Всички вече трябва да сме разбрали, че сме заченати и родени в грях – че сме ГРЕШНИЦИ. Бог има право по своя МИЛОСТ, единствено по определени от Него КРИТЕРИИ да ни ПРЕДОПРЕДЕЛИ за СПАСЕНИЕ:

„...макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.“ (Римляни 9:11-16).

Защо тогава фарисеите се смятаха за безгрешни, праведни не само „по закон“ (използваха закона, за да се мият отвън – както миеха шулците и ръцете си до лактите), но и по рождение? Защото никога не бяха схванали притчата за ГРЪНЧАРЯ, смисъла на ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО и смисъла на жертването на животни преди да дойде ИСТИНСКАТА жертва. Те се бяха самозабравили до крайна степен и бяха се самоопределили за ПРАВЕДНИЦИ. Както бяха ПРЕДОПРЕДЕЛИЛИ блудниците и бирниците за вечни и непоправими грешници. Затова и Исус им каза, че не е дошъл за да призове такива като тях на покаяние, а тези, които знаеха, че са грешници и всеки ден жертвените животни не им позволяваха да забравят това:

„А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, ОСВЕЩАВА ЗА ОЧИСВАНЕТО НА ТЯЛОТО, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще ОЧИСТИ СЪВЕСТТА ВИ ОТ МЪРТВИ ДЕЛА, за да служите на живия Бог!“ (Евреи 9:11-14). А „праведните“ фарисеи „тичаха“ и „искаха“ като забравяха, че както самите те, така и всичко останало зависи ЕДИНСТВЕНО от Бога! Защото Бог беше решил, че Неговият критерий за ПОМИЛВАНЕ И ПРЕДОПРЕДЕЛЯНЕ е БЛАГАТА ВЕСТ – вестта за смъртта и възкресението на БЕЗГРЕШНИЯ - съчетана с вярата на всички, които получиха тази вест. Мнозина като фарисеите обаче си останаха с буквалното разбиране за праведност, което не им вършеше работа и преди идването на Христос, защото: „С това Светият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които НЕ МОГАТ да направят ПОКЛОННИКА, колкото за СЪВЕСТТА МУ, СЪВЪРШЕНО ЧИСТ (тоест могат само да пазят съвестта му и да поддържат паметта му будна за това, че е грешник), понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на ПРЕОБРАЗУВАНЕ“ (Евреи 9:8-10). Затова Исус нарече фарисеите „деца на сатана“, а не деца на Авраам и на Бога и им каза, че не е най-важното да мият шулците само отвън (привидно да спазват закона, като дори прибавят и налагат свои заповеди към Божиите повеления). Защото колкото и да си мият например тялото и ръцете от кръвта на сирачетата и вдовиците, които са онеправдали, сърцата и душите им, ВЪТРЕШНОТО ИМ ЕСТЕСТВО си остава ОКЪРВАВЕНО, ОСКВЕРНЕНО; а това, което влиза в тялото чрез мръсните ръце, така или иначе излиза навън – дали зарази, болести или просто физическа мръсотия. Докато обаче „праведните“ фарисеи не се признаят за грешници, няма как сърцата и умовете им да се очистят и те ще си остават ОСКВЕРНЕНИ! Ето защо Исус Христос предупреди всички, които искат да се спасят – тогава, сега и във всяко настояще и бъдеще време докато е още ден, докато не е дошъл съдния ден, както за всеки поотделно при смъртта му, така и веднъж за целия свят: „ Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).

„Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта (ПО ЗАКОН); но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата (ПО ЗАКОН); чиято похвала не е от човеците, а от Бога“ (Римляни 2:28,29).

Ето как Бог още в старозаветните Писания казва, че прилага собствения си критерий за милост, предизбиране и спасение, как предназначението на Неговите съдове се променя:

„Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре... Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре“ (Езекиил 18:21, 24).

 

Март 2012, Юлия Борисова