Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Двадесет и първи век – век на робство или на свобода?

 

“Богатият властвува над сиромасите, И който ВЗЕМА НА ЗАЕМ е СЛУГА на ЗАЕМОДАВЕЦА”(Притчи 22:7).

Нека да видим как е преведена думата СЛУГА (SERVANT) от еврейски (иврит) на английски и да вземем превода от английско-българския речник (виж Конкорданс на Стронг, Библия KJV+):

BONDAGE

['bɔndidʒ]

1. робство, робия, крепостничество, принудително обвързване (чрез закон и пр.)

2. ограничение, принуда

BONDMAN

['bɔndmən]

n(pl-men) ост. крепостник, роб

n(BONDwoman) крепостник (-чка), роб (-иня)

 

“Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им СВОБОДА, а те сами са РОБИ на РАЗВРАТА; защото от каквото е ПОБЕДЕН НЯКОЙ, на ТОВА и РОБ става” (2 Петър 2:18,19).

Смятам, че дори написаното до тук е достатъчно, за да отговори на въпроса, зададен от заглавието. Първо, защото всичко и в стиховете, и в превода на думата СЛУГА е точно, ясно и изчерпателно; второ, защото за всеки съвременен човек, мислещ доколкото е възможно трезво, самият въпрос е риторичен (съдържа отговора в себе си).

Нека все пак да видим и някои примери.

Искаме или не, в основата на всички общества и всички законодателства стоят всъщност ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ, а не Римско или Гръцко, или каквото и да е друго „човешко право.“ Само те дават свобода на хората и защита на спазващите законите граждани, които обикновено стават жертви на престъпници, защото заповедите на Бога са насочени не срещу тези, които вършат добро („...любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; ПРОТИВ ТАКИВА НЕЩА НЯМА ЗАКОН” Галатяни 5:22,23), а срещу тези, които вършат зло („А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни” Галатяни 5:19-21).

Ние, хората, поради греха на непокорство на баща ни Адам и последвалата от него по рождение наша същност на престъпници на Божия закон, сме обявили война на Бога и сме станали богопротивници. Не признаваме Бог за наш Баща, постоянно променяме границите на законите, постановени от Него и ги променяме така, както на нас ни е изгодно. Така стигаме до положението да твърдим, че човешкото общество е „атеистично“ и неговите закони нямат нищо общо с тези на Бога. Смятаме, че това твърдение по някакъв начин ни дава право да ги променяме според „моралните ни ценности“, които твърдим, че с всяка епоха и всеки век стават все по-добри, по-правилни и по-съвременни (какво ли трябва да означава това?!).

Нека се върнем в 21 век. Век на свободата, на напредъка, на истинските морални ценности, истинската духовност. Век, в който все по-често се чуват изявления (особено след сваляне на повечето омразни, недемократични, потиснически, диктаторски, комунистически режими) сме постигнали едва ли не абсолютната свобода! Век, в който банките са в основата на икономиките в демократичния свят. (Само да напомним, че демокрация е власт на народа и чрез избори, властващите народи трябва да си избират от собствените си редици слуги, а не господари. Защото през хилядолетията хората са имали над главите си предостатъчно ГОСПОДАРИ – робовладелци, феодали, диктатори...). Век, в който всички хора от всички страни, от всякакви „ЛИДЕРИ“ и организации са призовани и подтиквани да вършат каквото си искат!

ВЕК на БАНКИТЕ - РОБОВЛАДЕЛЦИ. Те са в основа на икономиката при „истинската демокрация.“ Нека да припомним: „И който ВЗЕМА НА ЗАЕМ е СЛУГА (в смисъл на роб) на ЗАЕМОДАВЕЦА.” „Глупости“, ще кажат повечето хора, „измислици на някакви религиозни промити мозъци.“ Мнозина обаче, вече ще кажат, че това е истина; и то истина в световен мащаб, и то не от вчера, не от 21 век. Свидетели сме (а и потърпевши) как идват криза след криза в световната икономика, как хора остават на улицата след изгубването на ипотекираните си домове, макар че мнозина са взели втори (а може би трети) заеми, за да изплащат предишните. Ставаме два пъти, три пъти роби на робовладелците си (банки и държавници) – нещо, което не е съществувало при традиционните робовладелчески общества. Случват се и по-лоши неща: Банки и други кредитори ни продават срещу определен процент на трети лица и институции (както частни, така и държавни), които с особено „демократични“ методи събират дълговете ни. И всичко това се случва с „благословията“ на държавата - ТОЕСТ САМИТЕ НИЕ (демокрация), които сме избрали кой да упражнява властта ни, да променя закони, да решава как и кога ще живеем! На кого сме роби тогава? На банките, на богаташите, в чиито интереси най-често се сменят границите на законите (става промяна на законите), на парламентите и правителствата - наши слуги при управлението на природните и имотните ни богатства и права. Мнозина „управляващи“ казват: простият народ, обикновените хора.„Вие не сте способни да управлявате, защото сте прости и не разбирате от политика, икономика.“ Е как така, като сме толкова прости и некомпетентни, сме достатъчно умни да знаем, кои са компетентните и умните и ги избираме да ни „водят“? Само защото имат някакви дипломи? Да не говорим, че дори по принцип дипломите не са гаранция за „професионализъм“; още по-малко да говорим за това, колко от тези дипломи, крият истински знания или пък колко от тях не са ФАЛШИВИ!!!

ВЕК на ДЕМОКРАТИЧНО избрани министри. Правителства и министри, които си позволяват да измислят нови закони за закрила на децата и то от собствените им родители; за които да се „социализира“ едно дете, означава да се отнеме от родителите му възможно от най-ранна възраст през светлата част на деня (през нощта не се налага – децата спят и няма как да общуват с родителите си) като се отглежда в детски градини от възпитатели, лелки, медицински сестри, социални работници – все хора, чужди за децата, неформиращи никаква семейна среда. И най-важният довод е, че децата трябвало да растат с деца, да се учат едно друго. Интересно на какво? Може би как да се бият, как да се конкурират, как да забогатяват? Или подрастващи младежи да се обучават от техни връстници как се поставя презерватив за безопасен секс? Вместо да се възпитават у дома от майки, бащи, лели, вуйчовци, баби и дядовци да водят здравословен и безопасен, както за тялото, така и за душите им живот на въздържание от предбрачен и безразборен секс?

ВЕК на технологиите, които са в ПОЛЗА на човечеството. Нека дадем пример само с мобилните оператори в България. Често сме получавали съобщения със следното съдържание: „М-ТЕЛ ще сбъдне мечтите ти.“ Иска ми се да повярвам точно на този лозунг, защото една от мечтите ми в последните няколко години зависи изцяло от М-ТЕЛ: мечтата да ме отърват от самите тях! Защото чрез открити измами, увъртания, прикриване зад написаното в така наречените „предварителни, общи условия“, написани обикновено на 33-38 страници и публикувани в някакъв сайт, а не на страницата с конкретния договор, под който се подписваме, тези „благодетели“ ни превръщат в свои РОБИ!!! Да, нека не се стряскаме, това е истинската дума за нашите взаимоотношения! Защото:

“...Обещават им СВОБОДА, а те сами са РОБИ на РАЗВРАТА; защото от каквото е ПОБЕДЕН НЯКОЙ, на ТОВА и РОБ става”

Ние сме „ПОБЕДЕНИ“ от УПРАВНИЦИТЕ, от БОГАТАШИТЕ, от ЗАКОНОТВОРЦИТЕ, от СЪДА, от ТОПЛОФИКАЦИЯ, от МОБИЛНИ ОПЕРАТОРИ, от ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ, от САЩ, от ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ и най-вече от СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ, тоест от САМИЯ ДЯВОЛ. И това е нормално, защото властта, дадена ни от Бога, много отдавна сме продали именно на него – още в момента, в който сме станали БУНТОВНИЦИ, БОГОПРОТИВНИЦИ.

Това е факт: НИЕ СМЕ РОБИ и никога не сме преставали да бъдем такива. Само този, който е свободен в Христос (покаял се, променил живота си и устояващ в новия живот – ИСУС), може да бъде СВОБОДЕН. Най-лошото е обаче, че мнозина, които изповядват такава свобода, всъщност са си останали роби на греховете си, като освен светските, прибавят и нови „религиозни“ РОБОВЛАДЕЛЦИ в живота си: религиозни фондации, деноминации, папи, патриарси, пастири, лидери на служения. Както ми каза веднъж един „лидер“ в Петдесятна „църква“ (?!): „Има два начина на свързване с Христос, с Бога: директна и опосредствана. В момента, в който влезеш в определена църква (разбирай „християнска деноминация“), ти вече си под властта на пастора й! Защо ли в „моята“ Библия пише друго?

„Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6).


Април 2012, Юлия Борисова

 

Free Web Hosting