Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Има ли Бог „любимци“?

 

„Познанството може да има много различни динамики. С един си по-близък, с друг не толкова. И това е напълно нормално. Понякога съществува погрешно разбиране в църквата, че трябва да сме еднакво близки с всички. Няма такова нещо. Няма такъв човек. Всеки човек е по-близък с един, с друг не е толкова близък; дори и при Исус виждаме, че е било така. От всички 12 ученици Той е имал трима по-приближени; от тях трима, Той е имал един любим.“

http://bibliata.tv/watch_video.php?v=H8Y7R98UDHXY

Уникално изказване, уникално твърдение, уникално сравнение с Исус! (до него се е стигнало предполагам след задълбочено разсъждение на човешкия ум върху Божието слово; дали обаче разсъждаващият по този начин е използвал стария си човек, който не е победил напълно плътта или е използвал Христовия ум, чрез който Божия Дух разяснява духовни неща на духовни човеци?)

За кой ли път с лека ръка принизяваме Бог до нас, грешното Творение!

Исая 55:8,9: „Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли.“

Римляни 11:33: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!“

А сега, възползвайки се от следващите стихове, нека да се опитаме да разберем дали с лека ръка трябва да приемем твърдението на проповедника, с което започнах.

2 Тимотей 3:13-17:

„А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени. А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. ВСИЧКОТО ПИСАНИЕ е боговдъхновено и ПОЛЕЗНО за ПОУКА, за ИЗОБЛИЧЕНИЕ, за ПОПРАВЛЕНИЕ, за НАСТАВЛЕНИЕ в ПРАВДАТА; за да бъде Божият човек УСЪВЪРШЕНСТВАН, съвършено ПРИГОТВЕН за ВСЯКО ДОБРО ДЕЛО.“

Нека да си изясним с помощта на какви критерии сме избрали с кого да бъдем по-близки или кои да ни бъдат любимци и то когато вече сме призвани в Бога да се обичаме едни други както Исус ни залюби. Но първо да видим какво ни казва Бог:

„Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто. В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит“ (Римляни 12:9,10).

„...така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг“ (Римляни 12:5).

Има много други стихове, които ни казват, че щом сме едно тяло, щом сме „на един Дух“, няма как да имаме по-близки или по-любими братя и сестри от другите!

Тогава как избираме кои да са ни близки и любими? Може би с въпросната „химия“, която протича между хората (от света)? Или пък с критерия, споменат в притчата:

„Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с ЛИЦЕПРИЯТИЕ. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?“ (Яков 2:1-5).

Разговаряла съм с хора (и то винаги по тяхна инициатива) на тема защо аз не ходя на църква. Логично е след това да ги попитам защо те пък „ходят на църква.“ Много често получавам отговори: Защото се гордея с деноминацията, с пастора, заради приятелите си, близките, роднините.

Не е ли най-правилно и богоугодно, ако наистина сме едно тяло, да се събираме заедно защото обичаме Бога, защото Исус е там, където са събрани двама или трима в Негово име? И когато говорим за приятели, за какви „приятели“ всъщност става въпрос? За „наши“ приятели, които плътската ни същност е избрала или за такива, които са приятели на Христос, за които Той казва: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ (Йоан 15:12-14).

Защо изопачаваме и видоизменяме смисъла на вярата и на това да сме Христови?

Толкова е очевидно, че тялото на Бога (братята и сестрите) няма нищо с деноминационни официално регистрирани църкви! Библията в никакъв случай не ни говори за ходене на църква, а за събиране „в името на Исус.“ Това обаче не означава да ходиш там където ходят ТВОИТЕ приятели, а да се събираш с ПРИЯТЕЛИТЕ на Христос, защото обичаш и търсиш НЕГО!!! Който търси Него, ще намери много нови роднини, приятели и домове: „Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот“ (Марк 10:28-30).

Когато задълбочим малко разговор на подобна тема, някои хора се чувстват леко „притиснати“ и казват: „Щом казваш, че в църквата е студено, че има стари приятелства, които не допускат близо до себе си новоповярвалите, вземи че застани в залата за богослужения до стената и наблюдавай хората. Където видиш някой изолиран човек, отиди при него и му помогни. Нас обаче не ни закачай и не ни съди, защото един ден всеки ще отговаря пред Бога единствено за себе си.“

Има и един друг съвсем закономерен въпрос: Ако видиш трима гладни в църквата и само единият ти е по-близък (тоест, „любимец“, приятел), само него ли ще нахраниш? Коя е постъпката, която може да успокои гузна съвест и няма да предизвика още по-голяма „гузност“? Ще можем ли да спим спокойно? Има и други, които съветват: „Ето вашата домашната група – изберете си една бедна вдовица от „църквата“ и й помагайте.“ По какъв критерий? Пак не става ясно.

Сега вече напълно разбирам защо в първата църква, когато хората продаваха имотите си, оставяха парите за разпределяне в краката на апостолите и всички имаха по равно, и Бог благославяше събранието, и прибавяше новоповярвалите, и всички се обичаха!!! Така нямаше опасност отделните християни да гледат "на лице" и да имат любимци. Както например Анания и Сапфира: те определено „гледаха на лице“ и то на първо място с най-голяма симпатия „гледаха“ на себе си. Затова даренията са се събирали общо и са давани за разпределяне на хора, спечелили първо Божието одобрение, а с това и след това и човешкото одобрение – това на братята и сестрите. Затова и апостолите взеха бързи мерки, за да не бъдат пренебрегвани в ежедневието вдовиците от гръцките юдеи, а да бъдат предпочитани тези от еврейските юдеи. „А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани“ (Деяния 6:1).

Нима Исус, който, според гореспоменатия проповедник имаше „любимец“ не каза: „Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките“ (Матей 18:12-14). Да, Божиите пътища и мисли нямат нищо общо с нашите, дори са напълно противоположни.

Има много примери, които могат да ни служат за поука и обучение, но няма да стигне място и време да ги цитирам в подкрепа на това, че не трябва и не е богоугодно да имаме по-близки и по-далечни „братя“ в Христос. Ще се опитам съвсем накратко да спомена за цар Давид и Урия. Защото цялото ПИСАНИЕ е достойно да ни служи за поучение и за усъвършенстване.

Това, че Давид единствен в Стария завет е споменат като някой, който е по Божието сърце, означава ли, че няма други такива хора? Не, в никакъв случай. Именно затова имаме написаното в Библията – за да разберем какво означава, че някой е „любимец“ на Бога и да разпознаваме какво Бог иска от нас.

Давид беше „по сърцето на Бога“, защото след като извърши епизодичен, макар и много тежък ГРЯХ, се ПОКАЯ от цялата си душа, независимо, че така срамът му излезе наяве пред всички; а това разбира се е много унизително. Урия беше любимец на Бога, защото УСТОЯ. Поведението на Урия беше достойно за похвала и на него не му се налагаше да понесе срама и обвиненията на хората и на собствената си съвест. На пръв поглед може да изглежда, че на Урия му е било по-лесно да УСТОИ, отколкото на Давид да се ПОКАЕ след като е съгрешил тежко и се е унизил с покаянието си.

Нека да преценим с Божия ум: за кого беше по-трудно – за Урия или за Давид. На някои може да им се струва, че по-трудно е било на Давид, на други – че е било по-трудно на Урия. Той устоя дори когато Давид го напи и му поръча специално да отиде да пренощува при жена си; дори под влияние на алкохола не се подаде на манипулациите на царя, издържа и спа пред портите на двореца при стражата. Може ли такъв човек да не е по Божието сърце, щом за Давид се свидетелства, че е?

Истината обаче е, че и на двамата им е било еднакво трудно, защото и двамата са се нуждаели от Божията помощ! Но постъпките им са достойни за възхищение, защото и в двата случая побеждава и се прославя Бог, тъй като Божието семе пребъдва в тях и те излизат от изпитанието по угоден на Бога начин – в единия случай още след като изпитанието идва - чрез устояване и избягване на греха, във втория случай – след като първия изход (устояването) остава неизползван - чрез покаяние от извършения грях след изобличението, изпратено милостиво от Създателя. И двата изхода са подарък от Бога; правилни са, защото се върви по тях с любов и преклонение пред НЕГО и са възможни поради заместващата жертва на Христос! Може ли този, който устоява в праведност да не е по Божието сърце, щом този, който върши грях и се покайва е? Бог знае, че плътта е слаба и ни дава не само първи и единствен изходен път. Той е дълготърпелив заради нашето спасение и собствената си слава и ни дарява и втори изходен път – пътят на покаяние - след изобличението на греха и на това, че не сме устояли в праведност.

Да погледнем и Павел. Кои са му били любимци, кои са му били ПО-БЛИЗКИ В ХРИСТОС? Защото той сам казва, че никого вече не познава по плът, дори и Христос! Може ли да се каже тогава, че човек като него е имал наистина по-близки и по-далечни братя и сестри? Нека да си припомним само няколко изречения, казани от него:

„...в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?“ (2 Коринтяни 11:27-29).

„Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас? Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно. Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас. Дечица мои, за които съм пак в РОДИЛНИ БОЛКИ докле се ИЗОБРАЗИ ХРИСТОС във ВАС“ (Галатяни 4:16-19).

Инакрая: Коя майка би искала да е в по-силни родилни болки само за едно или две от децата си?


Март 2012, Юлия Борисова