Колкото и странно да звучи за мнозина, Той стори това само чрез съдирането на завесата между святото и пресвято място в храма, построен от Соломон. Когато евреите се хвалеха с това, че са построили Божи храм от камъни, а не храм всеки в своето си тяло, Господ Исус изрече тези думи, като имаше предвид преди всичко: „Убийте ме (защото аз съм истинския ХРАМ на Бог Отец) и аз ще оживея, и след три дни Бог отново ще има храм на земята, в който да живее!“ Събарянето на ръкотворния храм, който евреите бяха строили 46 години, беше просто допълнение, доказателство за сбъдването на истинския смисъл на думите на Господ.
“Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен” (Марк 14:58); „В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна. Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си” (Йоан 2:19-21)
“А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха” (Матей 27:50,51; Марк 15:38; Лука 23:45).
И какво следва от това, че завесата се раздра?
Евреи 10:1-20:
„Законът, понеже съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват. ДРУГОЯЧЕ ТЕ БИХА ПРЕСТАНАЛИ ДА ГИ ПРИНАСЯТ; защото жертвоприносителите, ВЕДНЪЖ ОЧИСТЕНИ, НЕ БИХА ИМАЛИ вече никакво ИЗОБЛИЧЕНИЕ на СЪВЕСТТА за ГРЕХОВЕ. Но в тия ЖЕРТВИ всяка година става СПОМЕН за греховете. Защото НЕ Е ВЪЗМОЖНО кръв от юнци и от козли да ОТМАХНЕ грехове. Затова Христос, като влиза в света, казва: - "ЖЕРТВА И ПРИНОС НЕ СИ ПОИСКАЛ, но ПРИГОТВИЛ СИ МИ ТЯЛО; Всеизгаряния и ПРИНОСИ ЗА ГРЯХ НЕ Ти са УГОДНИ. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" - Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона), после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той ОТМАХВА ПЪРВОТО, за да ПОСТАНОВИ ВТОРОТО. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: - Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си...“
“Той ОТМАХВА ПЪРВОТО...“ Какво значи „отмахва“ първото? Буквално означава това, което е казано: отмахва, премахва, унищожава, забранява принасянето на жертви - животни или друга храна!!! Което означава, че хората могат да колят животни единствено, за да се нахранят!!! Не могат да правят това в името на Бога, като жертва, като благодарност, като „курбан за здраве“ или от благодарност за физическо изцеление, спасение при катастрофа или друго бедствие. Във всички подобни случаи това е суеверие (липса на вяра, ПРАЗНОГЛАВИЕ) и се прикрива страха, че ако не направиш „собствен принос“ (а не нещо, което Бог наистина е поискал от тебе), лошите неща ще ти се случват отново. Делата, които вършиш, защото Бог ги иска, са израз на вяра; делата, които вършиш по собствено усмотрение, за да угодиш на себе си или на хора, които те учат на това, са проява на суеверие, тоест, са мерзост за Бога, не са Му угодни.
„...за да ПОСТАНОВИ ВТОРОТО.“ Какво означават тези думи? „ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ. “ Това означава, че най-после се е появила „човешка плът“ (сам Бог в плът, подобна на човешката), която е изпълнила закона, отмахнала е греховете от човечеството, така че грехът, смъртта и законът да не ни владеят повече, а в нас, вярващите вместо тях да пребъдват Божието семе, Божията праведност и ПРОШКА; и вече не е необходимо подобни жертви всяка година отново и отново и да ни напомнят, че греховете ни не са простени и не сме изчистени от тях; защото греховете са простени, Бог не ги „помни“ вече и по Негово желание чрез Христос сме осветени! Чрез кръв от юнци това не е възможно, първо, защото това не е човешка кръв и второ, защото докато са се принасяли животински жертви не е било все още на лице божието превъплъщение като ЧОВЕШКИ СИН с тяло, което не е наследило грях чрез мъжко семе и не е извършило през земния си живот никакъв грях.
„И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които НИКОГА НЕ МОГАТ ДА ОТМАХНАТ ГРЕХОВЕ.“
„Защото с един принос Той е УСЪВЪРШЕНСТВАЛ за винаги ония, които се ОСВЕЩАВАТ. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: - Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им",прибавя: "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече". А гдето ИМА ПРОЩЕНИЕ за тия неща, там ВЕЧЕ НЯМА ПРИНОС ЗА ГРЯХ. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през ЗАВЕСАТА, сиреч, ПЛЪТТА СИ...“
Бог е толкова велик и стои на толкова високо място (дори когато е сред нас - Матей 18:19,20), че изобщо не се нуждае от специални сгради и амвон (издигната платформа), от която Неговите помазани пророци и учители („безполезни слуги“) да проповядват НЕГОВОТО СЛОВО!
„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли” (Исая 55:8,9). От издигнати платформи, театрални зали и „играещи роли“ свещеници се нуждаят лъжепророци, които разпространяват лъжеучения сред слепи и фалшиви „братя и сестри“. Така всичко в „името на Бога“ се превръща в театър – тоест нещо измислено, неистинско, което не идва от чисто и покорно сърце, а само имитира святи неща и ги превръща в театър и цирк – все неща, които от древността са посвещавани на различни божества на народите; божества, които нито са живи, нито могат да се движат и говорят, за разлика от единствения жив и вечен Бог, Творец на вселената и всичко, което е в нея!
Нима вече не е време, след дългото търпение на Бога, най-после да се замислим в какво превръщаме сградите, в които се събираме? Всички, наричащи се ЦЪРКВИ на Бога (католици, православни, иеховисти, мормони и други), включително и протестанти трябва да се покаят и да се върнат при Него. Защото: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях” (Матей 18:19,20). Ако пък искаме да се съберем повече хора, за да четем Божието слово и да хвалим Исус с песни и псалми, няма нужда да го правим в сгради и салони приличащи изцяло на театри, пък макар и украсени само с цветя, кръстове и камбани. Камбаните вече се появяват и във все повече протестантски църкви! А амвоните са намерили място в тях доста отдавна.
Ето как дори и най-малко украсените отвътре сгради на различните деноминации „християни“ се превръщат в друго понятие и изместват истинската църква – Невястата, събранието на вярващите, на осветените, на новородените, които трябва да се покланят на Бога на всяко място, но „с Дух и Истина“. Така от една страна имаме сгради истински музеи (паметници на културата с особено значение) за идолопоклонство пред ръкотворни, неподвижни и невиждащи идоли, а от друга страна, също и мавзолеи (ГРОБНИЦИ) на живи хора, но мъртви по вяра, закоравени и умъртвени от греха, в който продължават да живеят. Балсамирани външно, но отвътре изпразнени.
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани ГРОБНИЦИ, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота” (Матей 23:27).
Юни 2012, Юлия Борисова