Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бунтари?

(Беше ли „бунтар“ Исус?)

 

Един въпрос и един отговор отново ме накараха да се замисля относно същността на човешкия бунт и „видовете“ бунт.

ВЪПРОСЪТ: „Вие бяхте бунтари. Лесно ли беше да сте такива в онези времена?“ (има се предвид времето на социализма в България).

ОТГОВОРЪТ: „Не беше лесно, защото това означаваше да влезеш в затвора.“

Знаем, че бунтарят е престъпник и като такъв мястото му очевидно е в затвора! Мнозина, без да се замислят, точно на това място ще ме прекъснат и ще кажат: Аааа, не е така. Зависи срещу какво се бунтуваш – дали срещу злото, за „справедлива“ кауза или защото просто си престъпник. Кой обаче определя критериите за „справедлива“ кауза или за престъпление? Нима Бог не е казал, че ВСИЧКИ СМЕ ПРЕСТЪПНИЦИ (бунтари)?

“Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един". "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им". "Техните уста са пълни с клевета и горест". "Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира", "Пред очите им няма страх от Бога“ (Римляни 3:10-18).

Има обаче едно основно нещо, което не трябва да забравяме: Независимо за какво не се подчиняваме на съществуващата власт и какви са мотивите ни, на тази земя, владяна от дявола, ние си оставаме БУНТОВНИЦИ, ПРЕСТЪПНИЦИ, чието място е в затвора.

Дори Исус беше обявен за престъпник и то по желание на Бог Отец, както и по свое желание, за да поеме всичките ни грехове върху себе си и така Бог да ни спаси. В света, в който Той влезе в плът подобна на човешката, нямаше друга възможност освен да бъде „бунтар“. Точно като такъв, нашият Господ беше арестуван, обвинен и осъден предварително от тогавашните „прокурори“ („учителите“ на народа Му, „неговите“, които не Го познаха) и заведен при „съдията“ (Пилат Понтийски). Това ПЪРВО.

ВТОРО, сам Исус Христос каза на евреите да слушат какво им говорят книжниците и фарисеите: „Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки: На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат“ (Матей 23:1-3). А Павел съветва: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си. Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея; понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху този, който върши зло“ (Римляни 13:1-4).

В същото време обаче е казано:

„Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име. Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да ПОУЧАВАТ В ИСУСОВОТО ИМЕ. А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да СЛУШАМЕ ВАС, а НЕ БОГА, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото” (Деяния 4:15-21).

Така че никога не е „БЕЗОПАСНО“ да си „БУНТАР“; всеки, който се бунтува по някакъв повод срещу земната власт е бунтар и рано или късно може да попадне в затвора. ВАЖНОТО Е ПРЕД БОГА ДА НЕ СМЕ БУНТАРИ. Затова Бог ни е предупредил:

„Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от Оногова, Който може и душа и тяло да погуби в пъкъла” (Матей 10:28). И:

„Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. А пазете се от човеците защото ще ви ПРЕДАВАТ НА СЪБОРИ, и в СИНАГОГИТЕ СИ ЩЕ ВИ БИЯТ. Да! и пред УПРАВИТЕЛИ И ЦАРЕ ЩЕ ВИ ИЗВЕЖДАТ, поради МЕНЕ, за да свидетелствувате на тях и на народите. А когато ви ПРЕДАДАТ, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас. Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ЩЕ ГИ УМЪРТВЯТ. Ще бъдете МРАЗЕНИ от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен. А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син. Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си” (Матей 10:16-24); „Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се УСЪВЪРШЕНСТВА ще бъде като УЧИТЕЛЯ СИ” (Лука 6:40; виж и Галатяни 4:19, както и много други стихове от Библията).


В заключение: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците. Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от СЪЗНАНИЕТО ЗА БОГА ПРЕТЪРПЯВА ОСКЪРБЛЕНИЯ, като СТРАДА НЕСПРАВЕДЛИВО. Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? НО КОГАТО ВЪРШИТЕ ДОБРО И СТРАДАТЕ, ако ПОНАСЯТЕ ТЪРПЕЛИВО, това Е УГОДНО ПРЕД БОГА. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (1Петър 2:13-21).

Дори и като „бунтари“ сме призовани да се покоряваме на властите; както Исус се отказа от защитата на Петър и въобще на човеци, защото такава беше Божията воля! Исус беше бунтар в очите на началниците на еврейския народ и в същото време съвсем не по „бунтарски“, а тихо и кротко изтърпя наказанието си. И ние сме призовани за същото. Като „бунтари“ да отидем тихо и кротко на мястото на наказанието си и да го понесем без да се бунтуваме и протестираме!!!

„НоТой биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така Той не отвори устата Си” (Исая 53:5-7).

Ето как най-смирените хора във Вселената – Исус Христос и всичките Му вярващи в Него последователи още от стари времена до днес - този свят определи и осъди като най-големите бунтовници! Въпреки че СВЕТЪТ ДОРИ НЕ БЕШЕ ДОСТОЕН ЗА ТЯХ:

„И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да ПОСТИГНАТ СЪВЪРШЕНСТВО БЕЗ НАС; защото ЗА НАС Бог промисли нещо ПО-ДОБРО” (Евреи 11:32-40).


Юлия Борисова, ноември 2012 година