Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

07.   Кое избираш: да бъдеш дете на плътта

или дете на Духа?

 

Галатяни 4:28-31

28. Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание.

29. Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

30. Обаче какво казва Писанието? "Изпъди слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната."

31. И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.

 

Галатяни 2:20

20. Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.

 

Римляни 6:11.

Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

 

Римляни 7:21.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

 

Римляни 8:2.

Защото законът на животворящия Дух в Христос Исус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

 

Филипяни 1:21.

Защото животът за мен е Христос, а смъртта - придобивка.

 

Филипяни 3:7.

Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос.

 

Матей 11:28-30

28. Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.

29. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си.

30. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

 

1Йоан 4:18

В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта.

 

“А ние, братя, както Исаак сме чада по обещание.” (Гала­тяни 4:28)

 

Да сме чада по обещание означава да сме родени по Дух. Да сме родени по Дух означава Христос да живее в нас. Да живее Христос в нас означава, че сме се разпънали с Него. Да сме се разпънали с Него означава да сме изпъдили робинята и сина й. Това пък означава да не се подчиняваме вече на греховния закон, който е в частите ни; да считаме себе си мъртви за греха и живи за Бога. Защо? Защото законът на животворящия Дух ни освободи от закона на греха и смъртта. Ето защо девизът ни за всеки ден не трябва да бъде: “Окаян аз човек!” и с него да оправдаваме грехов­ните си постъпки. Няма как, водени от подобен девиз, да се чувстваме чужденци на тази земя; да не се страхуваме, че ако светът не ни харесва и приема, тъй като приличаме на Христос, ще умрем от глад, преследване и болести. Този девиз не може да ни изпълни със съвършената любов, която изпъжда страха. Ще се страхуваме от всичко, което ни спо­лита и смъртта за нас ще бъде наказание, а не придобивка.

Нашият девиз трябва да бъде: “Благодаря на Бога, има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ.” (Римляни 7:25) Очите ни ще се отворят и ще видим, че такива, каквито сме били – грешници, отрудени от греха си – можем да отидем при Исус, да приемем Неговото иго и да носим кръста си. Ще повярваме с цялата сила, която Той ни дава, че: “…Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” (Матей 11:30) Тогава мъченичеството няма да ни изглежда нещо абстрактно, неприемливо, неразбираемо, което не е за всеки. Ще разберем, че Бог призовава децата Си, а Исус последователите и поклонниците Си да бъдат мъченици. И не само ни призовава, а ни обещава единствено това: да бъдем мъченици.

В Галатяни 4:29 (“…но както тогава естествено роденият (по плът) гонеше родения по Дух, така е и сега”) Павел няма пред вид, че християните ще бъдат подложени на гонения само от външните си врагове. Написаното от него в Римляни 7:22,23 ни разкрива, че врагът е в нас и ако не бдим постоянно и Христос не живее в нас и вместо нас, роденият по плът ще победи във вътрешната ни битка. Всеки от нас е роден първо по плът, която е наследство от греха на Адам. Тази плът продължава да върши грехове докато не се родим от Духа. Единственият “първороден” в Духа е Христос. Затова Бог искаше първородните на народа Му да бъдат посветени на Него. Що се отнася до нас, които Исус дойде да спаси, ние сме родени първо по плът. Към това ни насочват и някои примери от Писанието: Исмаил и Исаак, Исав и Яков. Първа е грешната природа, после – безгреш­ната. “Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.” (1 Кор. 15:42-46)

Това, което е безусловната истина е: роденият по плът винаги ще преследва родения по Дух. Ако искаме да разберем това и да приемем, че се отнася лично за нас, ще можем от собствен опит да научим, че мъченичеството е в ежедневието ни – във всяка секунда и минута, във всяко незначително и негероично нещо от живота ни – от вътрешната ни същност до външните й прояви: постъпки, думи, начин на обличане и т. н. Тогава ще придобием истинско знание за различните форми на мъченичеството и ще сме наясно, че то е нашия начин на живот. Ако не разберем правилно значението на Галатяни 4:29 за нашия живот, ще останем завинаги врагове на Христос. Вместо Негови братя, сънаследници и последователи, ще бъдем единствено негови преследвачи и убийци, които публично Го опозоряват. “…и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век, а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.” (Евреи 6:5,6)

Юлия Борисова