Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Да смяташ кръста за даденост

Хората в традиционно християнските страни ограничават разпъването на кръст на Христос до една тъжна стара история. Понякога дори Го съжаляват вместо да са благодарни че не са на Неговото място. Да разбереш жертвата и размяната, направена на кръста, е най-важното и понякога най-трудното в този живот.

Склонни сме да виждаме кръста като символ на вярата ни и смятаме, че всяка църковна сграда има нужда от кръст. Нека да мислим за кръста по-скоро като за оръжието за екзекуция, което той всъщност е – най-жестокото за времето си и най-срамното. Вие бихте ли носили брадва, бесилка, пистолет или сабя като украшение? Бихте ли си помислили, че ви правят по-красиви или че те самите са хубави наглед? И все пак, сред бижутата ни се е вместило едно смъртоносно оръжие, и то това, което е изпратило нашия Господ в гроба. Вярно е, че Христос е благословил и очистил нещата, които е докоснал. Но никога не е благославял кръста – в противен случай смъртта Му би била самоубийство. Помнете: никое жертвено агне не се чувства привлечено от ножа, който ще го убие. Исус можеше да откаже да отиде на смърт, защото имаше собствена воля. Но не го направи. Затова Той е

Агнето

Сега погледнете към дървения кръст, а не към бижуто, което виси на вратовете на хората. Когато се покаете, вие слагате ръка на главата на Исус и вината и грехът ви преминават в Него. Той ще приеме срамните ви мисли и постъпки като трънен венец.       

В този момент може да ви спре съжалението, което изпитвате към жертвата: “Как мога да нараня това агне толкова и да го накарам да страда за мен?! Моите вина и страдание са си мои, никой друг не ги заслужава!” Можете да ги задържите и да умрете в греховете си, от собственото си наказание. Можете и да се подчините на това, което Исус каза няколко часа преди да умре: “Не плачете за Мен, а за себе си и за децата си”.

Той е достатъчно силен и може да поеме всичко, с което Го натоварите. Може да е трудно за разбиране, но е истина: вече е взел греха и вината ви и все пак очаква да Му ги предадете. Той умря, понеже беше наказан за нашите грехове. Той се отдели от Баща Си и не видя милост от Него докато не бе възкресен. Така ни показа, че най-големият ни проблем не е смъртта, а греха. Смъртта вече няма водеща роля в Неговия живот, нито в нашия. Смъртта е само врата от временно страдание към вечно щастие.     

Затова мислете по-скоро за Исус, отколкото за кръста.

Съсредоточете се върху всекидневното разпъване на собствените ви грехове.

Мислете за това, което е отвъд кръста – вашият Изкупител е жив.

 

Лора Добрева

 

Free Web Hosting