Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Жива душа или животворящ Дух?

 

В Библията намираме 3 вида „раждане” и само едно от тях е раждане на плът от плът.

1. Бог „роди” (сътвори) от кал първия човек – Адам.

2. След грехопадението, жените започнаха да зачеват от мъжете и да раждат деца.

3. Новорождението – „раждане” отново „отгоре” (от Духа) на вече родени от жена хора.

За да се даде началото и да се изпълни третото „раждане”, Бог се въплъти в човешко тяло, заченато от Святия Дух в утробата на жена без мъжко участие. Така се появи Първородният, който не беше наследил греха на Адам и можеше да осигури новорождението и спасението на всички, родени от жена. Начинът, по който беше заченат и раждането Му от жена, донесоха на всички грешници надежда и път за помирение с Бога. Няма по-важно от това и трябва да го разберем правилно, защото сигурно мнозина в отчаянието си са казвали като Давид и Павел: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми” (Псалм 51:5); „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римляни 7:24).

Може би много от нас досега не са се замисляли, че всеки един човек на тази земя е заченат в грях и роден в нечестие. Това обаче е така, независимо дали сме родени в законен брак на родителите си, които са спасени или не, или сме плод на извънбрачна връзка. Разбира се, всички знаем, че второто е мерзост пред Бога. Но също така знаем, че преди да отпаднат от Божието присъствие, Адам и Ева нямаха брачни, сексуални взаимоотношения и деца. Нашият Господ Исус Христос каза още, че „…ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват” (Лука 20:35). Когато се изпълни числото на спасените, когато изчезне тялото, обречено на смърт и облечем нетленното, никой няма да има вече желанията на предишната си същност. Ще се върнем към първоначалното състояние на човека – това, което бяха Адам и Ева преди греха.

Дори в зачеването и раждането на Христос се вижда, че е необходим преход от раждането по плът към новорождението от Духа, за да можем след това да се удостоим с „възкресението от мъртвите”. Тогава ще изчезне това, което е било временно (раждането от жена) и „удостоените” „нито се женят, нито се омъжват”, а „…са равни на ангелите” (Лука 20:36).

След като вече сме разбрали, че всички взаимоотношения по плът са временни и ще изчезнат, нека се опитаме да разберем какви трябва да бъдем на тази земя след раждането от Духа. Имаме ли право да се гордеем с нещо и можем ли да заслужим сами нещо, което Бог е обещал да ни даде?

Първото и третото раждане са едновременно разделени и свързани чрез второто раждане – от жена. Когато Бог създава Адам, той е съвършен, защото в него няма зло и грях; и не само това, но той е сътворен по Божия образ и подобие! Бог не ни е дал свидетелство, че има нещо, което да е по- висше и по-съвършено между творенията Му. И не е възможно, защото няма друг Творец! Явно, най-важното в човека е да бъде праведен и съвършен и да остане такъв. След като не е успял, а се е продал на греха, по плът са започнали да се раждат грешници, които имат нужда от спасение. Затова, за нашия небесен Баща най-важното нещо е станало да върне на човека предишните образ и същност, за да може да живее в присъствието Му и да не бъде подложен на втората смърт. Това може да се извърши само чрез новорождението. Затова и Исус, който единствен беше упълномощен, можещ и достоен да направи това, се въплъти, беше роден от жена, живя без грях, умря и възкръсна като първи плод, като първороден от мъртвите (всички грешници) и даде началото на Божието царство. Следователно, всички родени от Духа трябва да живеят по същия начин. „И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, но не пази заповедите Му, лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос” (1 Йоан 2:3-6). „Любезни, сега сме Божии чада и още не е станало ясно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни но Него, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие;” (1 Йоан 3:2-4). Никой няма никакво оправдание да изповядва, че не е необходима промяна, да продължава да живее по старому и да не иска да се променя. Да бъдеш спасен означава отново да придобиеш Божия образ и подобие. На много от нас им се иска това да става автоматично, само поради факта на Христовата смърт. Тя е най-необходимото, но не е достатъчното условие за спасението. Ако беше така, всички щяха да бъдат спасени! Въпреки изключителното Божие дълготърпение, много по-лесно и по-бързо можеш да отпаднеш от благодатта Му, отколкото да останеш в нея. Понякога за първото стига едно единствено неподчинение (грях), а за да останеш е необходимо постоянно, ежедневно подчинение през целия ти земен живот. „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа”, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на Небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.” (1 Коринтяни 15:42-50)

Точно тук виждаме нещо, което може би иначе ни убягва. Не само тези, които не са се покаяли, ще бъдат вън от Божието царство. Всяка „плът и кръв”, „одушевеното”, което е наследник на първия Адам, няма да го наследят. Щом това се отнася за „одушевените” ни тела от кал, които обезателно трябва да умрат и да бъдат заменени от „духовни тела”, колко повече се отнася за характера и наклонността на сърцата ни. Всъщност това е включено в самите термини „жива душа”, „одушевено тяло” и „животворящ дух”, „духовно тяло.” Докато Адам е бил съвършен, но е имало възможност чрез решение на свободната си воля да извърши грях, той не е бил достоен все още да наследи Божието царство. След смъртта на Христос и новорождението, тези, които се удостоят с възкресението, ще бъдат съвършени, защото завинаги ще са потвърдили своя правилен избор и няма да се налага повече да избират. Това ще се е случило още преди смъртта и възкресението им, когато са пребъдвали в Бога – учили са се, вършили са Божията воля, устоявали са и са приличали във всичко на Исус. Не можем да отречем това, след като дори телата на възкръсналите Божии деца няма да са от пръстта, а ще бъдат от небето! Павел казва, че не е първо духовното (тялото на Исус), а душевното (тялото на Адам). Всичко това ни говори, че дори и сътворен без грях, Адам не е можел да наследи Божието царство!

Нека също да си дадем сметка, че това, което сме длъжни да правим, не може да се изтъква като наша заслуга; ако обичаме Бога, ние само сме длъжни да го вършим или, по-точно имаме право да го вършим: „Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си” (Йоан 10:17,18); „Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10).

Хората се раждат по плът, защото Бог им е дал тела и органи за зачеване и раждане. По дух се раждаме, тъй като Той ни е дал възможност и желание за избор и две неща, между които да изберем: да Му се покоряваме или да не Му се покоряваме. Ако се покорим, ние не вършим нищо, което сами сме измислили, не се спасяваме чрез методи, създадени от нас, без участието на Бога. Не правим нищо изключително, което да ни дава повод да се гордеем със себе си. Извършваме единственото правилно действие, което естествено следва от това, че сме Божие творение и още повече от това, че сме новородени! Ние нямаме никаква заслуга! Затова не можем да се оправдаем и спасим с добри дела нито преди, нито след раждането от Духа. Но въпреки това, имаме много да работим за спасението си, вършейки делата на вярата си, предварително начертани за нас от Него! „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:10). С какво можем да се гордеем, ако напълно сме осъзнали нашата нищожност? С това, че Бог въпреки всичките мерзости, които сме извършили, не ни е отнел правилния избор като възможност за спасение и още е изпратил най-скъпото си – Своя Син – за да умре за нас и да утвърди изпълнението на този избор? „В това се състои любовта - не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.” (1 Йоан 4:10) Да не бъде! Заслугата и славата са единствено Негови!

Любовта и благодатта Му да бъдат винаги с нас. Амин.

 

Юлия Борисова

Ноември 2008