Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Евреи 5 – 6

 

Върху това имаме да кажем много неща, и мъчни за поясняване; защото бавно схващате. Понеже до това време вие трябваше учители да станете, а имате нужда да ви учи някой наново на най-елементарните начала на Божиите словеса, и стигнахте дотам, да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в словото на правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото (Евреи 5:11-14).

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос, и нека се стремим към зрялост, като не полагаме пак за основа покаянието от мъртви дела, вярата в Бога, ученията за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. Защото онези, които веднъж са били просветени…и са вкусили от доброто Божие слово…а са отпаднали, невъзможно е пак да бъдат обновени и доведени в покаяние, докато разпъват за втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея…ако ражда тръни и репеи, тя е непотребна и близо до проклятие, и сетнината й е да бъде изгорена” (Евреи 6:1-8).

…ако и да беше Син, пак се научи на послушание чрез това, което изстрада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни…(Евреи 5:8,9).

Млякото. За да приемем млякото, от нас не се изискват почти никакви усилия: например, да дъвчем и то достатъчно дълго, за да преглътнем и да смелим храната. Мляко са най-елементарните начала, мляко е първоначалното учение: покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учения за кръщенията, за ръкополагането, за възкресението на мъртвите, за вечния съд. Те са истинско богатство за нашите души, но в тях няма наше участие, всичко е направено от Бога. Много хора са ги чували, знаят ги и без да са се покаяли и намразили греховете си. Съществуването на всичко, което Бог е направил, не зависи от нас – получаваме го готово, в биберон. То не включва нашето участие. За да станат обаче тези учения истинска основа на живота ни и за да не трябва да се връщаме постоянно към тях, като че ли отново полагаме основата, защото се е оказало, че след поредното й полагане, тя пак е изчезнала, трябва да започнем да градим върху нея. Затова апостолът казва: „…като не полагаме пак за основа” (Евреи 6:1). Какво друго би могло да означава това, освен че основата веднъж вече положена, всъщност я няма на мястото й, щом се налага отново и отново, и отново да я полагаме.

„Бавно схващате.” Научили сме си наизуст урока „за първоначалното учение.” Дори не се опитваме да го осмислим, а само се радваме, както когато получим подарък от ръцете на баща си. Продължаваме да виждаме само ръцете му и да очакваме следващите подаръци. Щастливи сме, че не трябва да работим, за да си ги купим и сме убедени, че не е необходимо от тук нататък да правим каквото и да е: да се смиряваме, да разсъждаваме върху словото, да устояваме, с трепет да изработваме спасението си и т.н. Ако прекалено дълго останем в това състояние, непрекъснато ще се налага да си припомняме първоначалните учения. Това ще ни доведе до оглупяване. Младенецът има определено време, за да бъде такъв и с напредването на възрастта, той трябва постепенно да се променя към зрялост. Ако това не се случва, животът му няма да е адекватен на възрастта му и той ще е „несмислен”, както се изразяват Писанията. Забравлив слушател, който минава пред огледалото и след малко забравя какво е видял в него! Кой или какво може да обнови отново такъв човек?

И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христос. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

Понеже и досега сте плътски: защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? …Какво е Аполос и какво Павел?...Аз насадих, Аполос напои, но Господ възрасти…защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос…Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше: било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше; а вие сте Христови, а Христос – Божий” (1 Коринтяни 3).

Ако основата е друга, изобщо не може да става въпрос за новородени хора, хранещи се с духовно мляко. Основата е Исус Христос, но върху нея трябва да се гради, като се приема твърда храна. Този, който сади и този, който пои са нищо. Бог е всичко, защото благодарение на Него всеки пораства. Всеки сам трябва да гради върху положената основа (Исус), задълбочавайки се в Божието учение, а не следвайки човешки, плътски поучения. (Различни „деноминационни” учения върху един и същ библейски въпрос, почит към изявени имена в църковната история и техните различни библейски виждания и др.) Библията ни показва най-малко два начина, по които можем да надграждаме основата: когато непрестанно четем Божието слово, молим се, разсъждаваме и в едни и същи пасажи откриваме нови и все по-дълбоки откровения. Постоянно трябва да ни съпътства усещането, че сякаш за първи път четем Писанията. Толкова много неща не сме могли да разберем когато сме ги чели преди! Другото, което иска Господ от нас, е да се храним като вършим делата Му, „в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Твърдата храна е за тези, които искат да пораснат, които искат да наследят вечен живот, ходейки в Духа. Тези, които са плътски, се делят като следват различни хора с техните учения.Те също са младенци и не приемат нищо друго освен мляко. А какво ще се случи ако младенец младенеца води? Ще стигнат ли в Божието царство? „…за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а онези, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа, значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога” (Римляни 8:4-8); „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното” (1 Коринтяни 15:50); „Защото, който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Галатяни 6:8).

Твърдата храна – тя изисква зъби, усилия, постоянство. Състои се в това да разберем какъв е нашият дял в собственото ни спасение. Лесно е да повярваме в това, което е направил Бог, за да ни спаси. По-трудно е да вникнем в делото му, да се запитаме какво изисква той от нас и да започнем да го изпълняваме. Нормално е за едно бебе да расте. Нормално е за един новороден християнин да се усъвършенства. В природата му е да стане като Баща си. „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Матей 5:48). Исус ни призовава да работим, за да станем това, което е нормално да станем по природа. Казва на малките лъвчета: станете големи лъвове, защото Баща ви е такъв. Ние обаче често си въобразяваме, че понеже сме родени в лъвско семейство, ще пораснем големи лъвове без да се храним с месо. Нелепо е да чуваш как един християнин, който от години слуша проповеди и чете Библията, се хвали с това, че е спасен и новороден. Бебетата празнуват постоянно деня на раждането си! „Докато бях немощен, Бог направи всичко вместо мен. Колко се радвам, че не беше необходимо усилие от моя страна! Слава на Бога!” Зрелият човек не говори така. Той казва: „Дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене” (1 Коринтяни 15:10). Павел не омаловажава благодатта и Божия принос, и започва и завършва изречението с нея. Обяснява обаче, че тя не е била напразно. Представете си майка, която открива, че е кърмила напразно, защото детето й НЕ ИСКА да расте! Колко по-страшно е Божията благодат да отиде напразно! Затова са смразяващи следващите думи на апостола: „Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.” (Евреи 6:4-6)

Необходимо е усъвършенстване в ученията, в послушанието, в смирението; необходима е цялостна промяна на личността, на склонността на сърцето ни от зло изцяло към добро. Чрез това, което ще изстрадаме без да протестираме и обвиняваме Бога, трябва да се научим на послушание и да се усъвършенстваме. Щом за напълно безгрешния по рождение Исус, за да се усъвършенства, беше необходимо да изстрада всичко, което и грешните хора (Евреи 5:8,9), какво остава за нас грешниците? Нима за да видим Божието лице трябва да останем в греха? Нима не трябва да се възползваме с благодарност от Божията милост и благодат и още от настоящия живот да се превърнем на дело в чиста невяста? В нашето усъвършенстване са включени и устояването, и освещаването, чрез което с трепет изработваме нашето спасение. „Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва” (Яков 2:24,26); „Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта” (Яков 3:13); „…да живеете благоприлично между езичниците, така че те, макар и да ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела” (1 Петър 2:12).

Ако от младенец не станеш пълнолетен, зрял и опитен възрастен, който чрез упражнение е обучил чувствата си да разпознава доброто и злото, ти си близо до проклятие и сетнината ти е да бъдеш изгорен! Нека не се радваме, че духовете ни се подчиняват, а че имената ни са записани на небето! (Лука 10:20)

Да не забравяме, че когато се усъвършенстваме, сме длъжни да станем и учители. Не просто да знаем и да разбираме, а да вършим това, което Бог иска: да споделяме с братята и с погиващите и да им помагаме. Какъв обаче трябва да бъде учителят? Такъв, че вече преминал на твърда храна, навлиза смирено все по-дълбоко в богатството на Божието слово, учи първо себе си и води благочестив живот. Яков и Петър ни увещават да даваме пример. Пример обаче не се дава с думи и проповеди, а с дела – дела, достойни за покаяние, дела на смирение и любов, дела, с които се храним от Бога, вършейки Неговата работа. „Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа” (Йоан 4:34); „Братя, вземете за пример на злострадание и твърдост пророците, които говориха в Господнето име” (Яков 5:10); Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки” (1 Петър 2:21); „ …нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото” (1 Петър 5:3).

„Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението. Защото Бог не е неправеден, та да забрави вашето дело, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията” (Евреи 6:9-12).

Вече знаеш, че Исус е умрял за теб – умри и ти за Него. Вече знаеш Кой е Бог и какъв е Неговия характер – направи и твоя характер такъв, за да бъдеш като Първородния. Не казвай: Не, това не е за мен; не е необходимо всички да сме „еднакво святи.” Святостта не се измерва в степени, не означава да бъдеш супермен с нечовешки качества. Означава да бъдеш като Исус – да растеш в мъдрост, да се усъвършенстваш и смиряваш, за да видиш Божието лице. На мястото на злото в теб, трябва да върнеш доброто – Божия образ и подобие. Това е възможно, защото злото не е от Бога, не е нещо сътворено и то едновременно с доброто, не е неизбежно. То само запълва мястото в теб, изпразнено от доброто, което Бог е вложил в човека при сътворението „Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това поколение” (Матей 12:45).

Когато Божият образ се завърне, за да живее в теб (чрез разпънатия Христос), злото просто ще изчезне, сякаш никога не е съществувало. Това обаче не става веднъж завинаги както с жертвата на Христос, съвършения Първосвещеник. Божият Дух в нас постоянно ни изпълва с живота на Христос. От наша страна това означава ежеминутно да бодърстваме, да устояваме. Ако се разсеем и за миг заспим, злото отново заема празното място и не само е възможно да извършим един грях, а пак да го пуснем да живее в нас. Така се случи и с Давид, когато извърши грях. Щом разбра какво е направил, той сякаш се събуди от дълбок безпаметен сън и се хвана отново за спасението – извика към Бога за прошка, напълно осъзнал какво зло е сторил пред Него! Ако ние постъпваме така, ще живеем и Божият Дух няма да ни бъде отнет.

Животът в Христос не е успокоение, че нищо не може да ни раздели от Него, а че нищо не може да ни раздели докато сме будни, устояваме, учим се и не чакаме да получим нищо наготово. Християнският живот е изпълнен с изкушения, изпитания, изходни пътища, бдение. Той не е удоволствие и отпускане, а постоянно полагане на усилия, работа и устояване. Ето това е твърдата храна, която всеки ден трябва да сдъвкваме и смиламе. Уморително е, но е необходимо; с Божията помощ става лесно. Бог ни показа, че Исус успя, въпреки че беше в плът подобна на нашата. Като виждаме това, трудностите вече не ни плашат и обезкуражават, а ни радват. Това не означава, че „трудността” им изчезва по някакъв вълшебен начин, а че победата над тях е много по-ценна и радостта от нея е несъизмерима с каквото и да е друго! „И те го послушаха; и като повикаха апостолите, биха ги и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от синедриона възрадвани, задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е помазаникът” (Деяния 4:40,41).

Да благодарим на Бога, че учението Му не е като човешките науки, чиито заключения, истини и ръководни начала се градят на обобщенията на отделни хора, претендиращи, че са направили правилни изводи от всичко, което се случва на човечеството. Така възникват множество теории и философии, които уж обобщават резултатите от едни и същи преживявания и опит на хората. По този начин се оказва, че истината не е една – абсолютна, а относителна и е съставена от множество „частни истини.” Ето как светът се оказва място, пълно с объркани хора, които като в сън бълнуват за някакво равенство, висши човешки права, заслуги, хуманизъм и т. н. Всеки се опитва да живее с някакви свои религия и морал. За едни истината е в добротата и търпението, за други – в злобата и отмъщението, за трети – и в двете според случая.

Бог първо ни дава истинското учение, след това ни казва да не сваляме поглед от Него. Тъй като за бесовската ни мъдрост то е непознаваемо, в изпитанията, които ни изпраща, чрез Духа Си, Бог ни учи как да стигнем сами до същите истини и те да станат наша същност и спасение. Само така доброволно и осъзнато ще поискаме да изпълняваме заповедите Му и да Го обичаме. Тогава няма вече да бъдем „законници”, вършещи неща, които не осъзнават и поради това са изключително трудни за тях. Ще бъдем Божии деца, „богове”, носещи кръста си без да мислят дали е тежък, защото той е единствената им радост!

 

Юлия Борисова

Януари 2009