„Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков“(Евреи 7:17 б)
„[Христос] в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.“ (Евреи 9:26 б)
Христос принесе Себе Си в жертва. Нормалният ред е свещеникът да принесе жертвата, тъй като тя няма самоубийствени мисли. Жертвеното животно просто е послушно на този, който го води към смърт. Следователно Господ Исус е и жертвата, и свещеника.
1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, 3 - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник. 4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. 5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, 6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. 7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 8 И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее. (Евреи 7)
Като свещеник според чина на Мелхиседек, Христос служи по таен, небесен начин. Може да изпълнява повече от една роля в най-важното събитие във вселената – в собственото си принасяне в жертва. В такъв случай, какво ще кажем за жертвеника?
Джон Бънян е английски проповедник от XVII в. В книгата си „Молитвата“ той обяснява, че Христос е и жертвеник, олтар за собствената си жертва. Бънян прави изводите си от пасажи като:
Матей 23:
15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! ....16 Горко
вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е
нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се. 17
Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е
осветил златото? 18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е
нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава
се. 19 [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът,
който освещава дара? 20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в
него и във всичко що е върху него. 21 И който се кълне в храма,
заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него. 22 И който се кълне
в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
„...Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога ...“ (Евреи 9:14) В това изречение са показани трите функции на Исус:
1.„Христос... принесе...“ - той е свещеник
2.„...принесе себе си без недостатък“ - той е жертва
3.„чрез вечния Дух“ - чрез Божествената си същност; на олтара на Божествената си същност.
Ето написаното от Бънян:
Христос – жертвеникът
Сега преминавам към втория аспект от служението на първосвещеника и подготовката за неговото изпълнение. Но смятам за уместно първо да поговорим за жертвеника, на който е принесена жертвата за Бога.
Предполагам, че според някои хора жертвеникът е кръстът, на който е разпънат Христос, но трябва да отбележа, че те дълбоко се заблуждават, защото Той е и жертвеникът, на който принася самия себе си. Това е един от бисерите на мъдростта, скрити в Него, които светът и Антихристът изобщо не познават. Жертвеникът винаги е по-велик от дара, а тъй като дарът е Христовото тяло и душа – неслучайно се казва: „даде себе си за нашите грехове“, - следва, че жертвеникът трябва да е нещо повече от едно дърво, и то проклето дърво *. Затова към такива хора ще се обърна с думите на Господа, по-мъдри от Соломоновите: „Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли или олтарът, който освещава дара?“ (Матей 23:18-19).
Ако жертвеникът е по-ценен и стои по-високо от дара, а дарът е това велико нещо – човешката природа на Исус – възможно ли е (сега се обръщам към най-упоритите в заблудата си) по-голямото от него да е кръстът? Нима дървеният кръст, проклетото дърво, което някои почитат повече от дара, т.е. Жертвата, която Христос принася, когато дава себе си в откуп за нашите грехове, може да е този жертвеник?! Какво идолопоклонство! Какво богохулство!
Но тогава кое всъщност е жертвеникът? Отговорът е: божествената природа на Христос, този вечен Дух, чрез и с помощта на Който „принесе себе си без недостатък на Бога“. „Чрез вечния Дух принесе Себе Си“ (Евреи 9:14).
1. Жертвеник трябва да е именно тази божествена природа, защото се казва, че той е по-голям от дара, а единствено Христовата божествена природа превъзхожда Неговата човешка природа. Разбира се, тук не става дума за едно жалко парче дърво.
2. Божествената природа на Христос би трябвало да е жертвеника, защото в Матей съвсем ясно се казва, че олтарът освещава дара, т.е. придава му ценност и сила. Само помислете кое от двете – дървото или божествеността на Христос – придава необходимите качества и действена сила на жертвата, която Той принася на Бога заради нас?
3. Жертвеникът в Стария завет поддържа жертвата, докато изгори. А при Христос дървото не би могло да изпълни тази функция. Христовата жертва, състояща се от тяло и душа, трябва да е била подкрепяна в страданията от нещо, което е можело да успокои, облекчи и помогне на мисълта, чувствата и усещанията Му, нещо, което е имало силата да запази мира в Неговия дух и да го държи в пълно покорство на Бога. Отсъдете способно ли е на това дървото. Нима то би могло да контролира и да владее душата и усещанията на Христос, разума и чувствата Му, като Го запази при тези непоносими страдания в такова спокойствие и чистота, че да премине през това велико дело напълно неопетнен от поквара и несъвършенство. Не! Единствено „чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога.“
За какво тогава служи кръстът? Ще ви отговоря с друг въпрос: за какво са служили дървата, с които са изгаряли жертвоприношенията? Приносите са били изгаряни с дърва върху жертвеника – тогава дървата не са жертвеникът, а средството, с което се изгаря жертвата и кръстът е средството, с което Христос е измъчван. Следователно жертвеникът е това, което поддържа и дървата да горят, и жертвата да изгори постепенно. Така дървото, на което е разпънат Христос и жертвата на Неговото тяло са поддържани от Божествената сила. Явно дървеният кръст не е жертвата, нито жертвеникът, а дървата върху жертвеника. И не дървата, а святият огън поглъща жертвата. Нека когато се покланят на Бога хората да внимават как издигат жертвеници, на които претендират, че принасят Христовото тяло. Нека се откажат от безумието си да се покланят на дърво и на творения на собствените си ръце, защото жертвеникът е по-голям от дара или от жертвата върху него.
Защо е важно да разберем как Исус изпълнява трите роли – жертва, свещеник и жертвеник? Това не е работа на философите, а дело и нужда на всеки вярващ.
Ето първата причина: за да имаме пълна вяра и да държим докрай надеждата на вечния живот, е нужно да разберем жертвата на Христос – какво точно се е случило между Гетсимания и възнасянето на Господ. Исус в евангелията и апостолите Му в посланията си ни показват знание за тези събития, до което малко от съвременните проповедници са стигнали. Колко пасажи от посланията в Новия завет остават неразтълкувани и пренебрегнати в неделните проповеди и книгите за по-добър християнски живот!
Втората причина е следната: ако ни предстои да пострадаме за вярата си (което е възможно да се случи на всеки, който не смята да се отрече от Христос), трябва да знаем кой и как точно ще ни подкрепи. Нямаме друга надежда освен обещанието, че ще страдаме по подобие на Христос и че същият Дух ще ни преведе през мъченията.
Третата причина е: Бог постановява трите роли, нужни за нашето спасение (жертва, свещеник, олтар) и поставя Исус, който да изпълни и трите. Така той подчертава, че само Синът му може да задоволи критериите му за праведност, колкото и много да са те. Освен това, цялата работа по спасението ни е свършена от Господ. Никой човек и никой предмет на земята няма заслуга. Така хората се смиряват и прославят Исус, благодарейки и разчитайки само на него.
Четвъртата причина е: С изключването на кръста и хората от картината на спасението се отнема силата на всички лъжи и заблуди, водещи до идолопоклонство.
Исая 44:
13. Дърводелецът опъва връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел и го създава по човешки образ, според човешката красота, за да стои в къщи. 14. Отсича си кедри и взема бор и дъб, той си беше избрал между горските дървета едно и беше насадил бор; и дъждът го е правил да расте.
15. Тогава, като е станал за горене на човека, той взема от него и се топли, още го пали и пече хляб; и от същото прави бог и му се кланя, прави го изваян идол и коленичи пред него 16. Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох! Стоплих се! Видях огъня! 17. И от останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли: Избави ме, защото ти си мой бог!
18. Те не знаят, нито разсъждават; защото очите им са замазани, за да не гледат, и сърцата им - за да не разбират. 19. И никой не взема на сърцето си, нито има знание или разум, за да каже: Част от него изгорих на огън, още и хляб изпекох на въглищата му, опекох и месо и ядох; и да направя ли от останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо, станало от дърво? 20. Той се храни с пепел; измамното му сърце го заблуждава и не може да отърве душата си, нито да каже: Това нещо в ръката ми не е ли лъжа?
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* „Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" (Галатяни 3:13, Второзаконие 21:23)
„... ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.“ (Изход 20:25) Кръстът е оформен от човешки ръце, затова не може да служи дори за олтар на заместващите жертви от Стария завет; как тогава ще послужи за съвършен жертвеник на Христос?
Юлия Борисова, Лора Добрева
Април 2009