Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Ами ако не иска да ме очисти?


Щом вълни и гръм заплашат ме,

с теб ще полетя над бурята.

Татко, ти си Бог и твоят трон

стои над бурните води.

(„Still”, Hillsong)


Християните умират по всякакви начини. Няма смърт или болест, към която да са имунизирани, защото телата им още не са изкупени (Римляни 8:23). Те умират от глад, от нож, от куршум, от удар с тъп предмет, от задушаване, от удавяне, от огън, отрова, лекарска грешка, рак, СПИН, сифилис, грип, холера, старост, обгазяване, разпъване на кръст, набучване на шиш, бомба…

Дадено им е право да умрат по който и да е начин, оставен на разположение на човешките същества, с изключение на самоубийството. Независимо в каква обстановка са, те гледат нагоре, където е тронът на Баща им, и чрез Христос преодоляват страха от смъртта.


Отдайте Господу, вие синове на силните, отдайте Господу слава и могъщество. Отдайте Господу дължимата на името Му слава; поклонете се Господу в света премяна. Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми. Господ гърми над големите води, гласът Господен е силен; гласът Господен е величествен. Гласът Господен троши кедри; да! Господ троши ливанските кедри и прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си. Гласът Господен разцепва огнените пламъци. Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис. Гласът Господен прави да раждат кошутите и оголва лесовете; а в храма Му всеки възгласява: Слава! Господ седна Цар над потопа; да! Господ седи като Цар до века. Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир. (Псалм 29)


Днес обаче много хора се колебаят: „Господ може и иска да ме спаси от смъртта, когато съм в опасност. Той пази живота ми като зеницата на окото си. Аз не съм и няма да стана мъченик. Мъчениците са изключение и аз не ги разбирам. А ако се разболея, това е от дявола, а не от любящия ми Баща. Ако пък нямам пари за храна, значи не съм спасен. Може ли синът на Царя на вселената да гладува?”

Така ги учат в църква. Това им проповядват наемниците, които не са истински пастири. И хората живеят с вяра в несъвършен бог – един бог, който за месеци или години ги оставя да страдат, защото е забравил или не е способен да защитава зеницата на окото си. Един бог, който оставя дявола да им внушава мисли, да им говори, да ги разболява, гнети и убива колкото и когато поиска. И не разбират с какво не са угодили на този дистанциран бог, за да им се развали още един зъб, да изгубят поредната работа или да ги изостави брачният им партньор.

Помислете! Нашият Бог е съвършен! Ако вселената се управляваше от некадърник, отдавна щеше да се е разпаднала! Хората отдавна щяха да са се избили. Помислете за това дали днес щяхте да съществувате и да дишате, за да обвинявате Бога, ако той не беше измислил предварително изкупление, чрез което да пощади Адам! Щеше ли да ви има ако Бог не беше разделил езиците при Вавилонската кула? Ако беше оставил хора като Адолф Хитлер на власт в повече държави за повече време? Ако не беше затворил някои паднали ангели, а други не беше ограничил до поднебесни места? Ако не беше пресякъл сексуалните набези на божиите синове над човешките дъщери? Ако не беше ви спасявал живота хиляди пъти, понякога без дори да знаете за опасността?

Сега нека му благодарим за всичко описано по-горе и за всичко друго, което се сещаме. Така ще продължим смирени да мислим за Божието отношение към смъртта на светиите.

Бог наистина е всемогъщ и всяко негово решение е правилно. Той никога не спи и във всяка секунда, освен за всичко друго, се грижи да прави добро на тези, които обича. Но този всесилен Бог никога не е обещавал, че ще ни запази живи на всяка цена. Исус казва на учениците си:


А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име. Това ще ви служи за свидетелство. И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте; защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат. И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас. И ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си. (Лука 21)


Е, Исусе, кое от двете: „ще умъртвят някои от вас” или „и косъм от главата ви няма да загине”? Възможно ли е и двете да са верни? Истината е, че когато се разболеем, няма как да сме сигурни, че Бог ще поиска да ни излекува. Въпреки молитвите на Павел, Исус остави тръна в плътта му, този ангел от Сатана, който го мъчеше. Ако ни затворят и осъдят, може да ни убият, както Ирод уби Яков, брата на Йоан (Деяния 12). Може и ангели да ни изведат от тъмницата, както стана с Петър на следващия ден след смъртта на Яков. Как тогава да имаме вяра, когато се молим?

Сигурността не е условие за вяра. Вярата се изпитва във времена на несигурност и тогава блести най-ярко. Ето три примера за вяра и правилен начин на мислене:

1) Исус в Гетсимания (Лука 22),

2) Седрах, Мисах и Авденаго при цар Навуходоносор (Даниил 3) и

3) прокажения мъж пред Исус (Матей 8).


1) Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.” След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен. Но нека бъде твоята воля, а не моята.” Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.


2) - Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми? Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя:

- Навуходоносоре, на нас не ни трябва да ти отговаряме за това. Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.


Трябва да приемаме Божията воля, каквато и да е. Имаме право да говорим с Бога и да изразим мъката си. Но трябва да мислим като тези трима мъже. Трябва се молим както се молеше прокаженият на Исус: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.” Да го обмислим дума по дума:

„Ако искаш” – той не познава Божията воля за собственото си здраве. Така е с всеки от нас.

„…искаш” – той вярва, че Бог може да поиска да му направи добро. За основа на надеждата му служи фактът, че Бог е слязъл на земята и вече е изцелил други.

„…можеш да ме очистиш” – той вярва, че Бог е способен да го изцели.


Бог е способен и склонен да ни спаси от физически и душевни страдания. Сам е изпълнил условието да ни прости, като е пожертвал и наказал Сина си заради нас. Тогава да приемем ли изцелението, спокойствието и физическото оцеляване като безусловно обещани? Като част от завета му с нас? Не можем, и то заради Исус, чрез когото по принцип получаваме прошка, мир и изцеление. Ето защо:


„…заради Христос ви бе дадено не само да вярвате в него, но и да страдате за него.” (Филипяни 1:29)


„И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.” (Римляни 8:17)


Когато страдаше, Исус беше готов да страда още. Готов беше да страда докато Баща му го облекчи от страданията му. Нас съветва когато ни ударят по бузата, да обръщаме другата буза.


Удари ме отново. Хайде.


Не се страхувам от теб, който можеш да убиеш тялото ми. Страх ме е единствено от Бог, който може и тялото, и душата ми да хвърли в ада.

Не се страхувам от теб, защото злото в теб е безсилно пред Христовия Дух, който е в мен.

Ако решиш да спреш боя, може да се замислиш и да се покаеш. Ако решиш да продължиш боя, ще ме приближиш до мига, в който ще отида при Христос, а себе си ще приближиш до вечната смърт в ада. С този жест те подканвам да решиш по-бързо, защото и в двата случая моята радост ще е неизмерима.


Независимо дали се случва зло или добро, ние сме щастливи в Бога. Тогава доколко са верни определенията за добро и зло, с които сме свикнали? Ако сме блажени, когато ни обиждат и хулят, това, което ни се случва наистина ли е зло? Ако една тежка болест те прикове на легло, припомни ти че си смъртен и те накара да се помолиш на Бога, не ти ли е донесла повече полза, отколкото вреда? Добро е когато доверието ни в Христос расте и укрепва. Добро е когато любовта му ни задоволява, независимо колко пари имаме. Добро е когато душата укрепва, дори и тялото да страда. Дупето ти може и да е насинено, но знаеш, че Баща ти те е набил от любов. Ако не страдаш, изпитай себе си дали си във вярата.


„И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му.” (Римляни 8:28)


Май 2009 г.

Лора Добрева