Да не искаме от Бога това, което не трябва. Сигурно всеки ще се съгласи, че това е правилно. Да, по принцип е правилно. Защото, щом се казва, че има неща които са по волята Му, значи има и такива, които не са. Остава всеки за себе си и всички заедно (защото сме части един на друг и на Христовото тяло) да разберем, кое е това, което не трябва да искаме.
Библията ни казва какво трябва да искаме, за какво да се молим и какво обезателно ще ни се даде: „И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша за каквото и да Му поискаме, знаем, че получаваме това, което сме поискали от Него“ (1 Йоан 5:14,15). Това означава, че за нас като Негови деца единственото важно и правилно нещо е волята Му! Има много стихове, които казват същото. Ще приведа само една малка част от тях: „...за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него...“ (Евреи 13:21); „...и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“ (Колосяни 1:9б). Тъй като съм получила от Бога пълна увереност, че това, за което се моли Павел е по Божията воля, от това, което цитирах до тук научавам, че най-важното е да искаме да познаваме с пълна мъдрост Божията воля и да искаме да я вършим (виж и Евреи 10:9, 36; 1 Солунци 4:3, Ефесяни 1:9, 5:17, 6:6-7; Галатяни 1:4; 2 Коринтяни 8:5; Римляни 12:2; 1 Йоан 2:17).
Всичко това обаче е по принцип; затова е необходимо да открием в словото и да разберем кои са конкретните неща, за които трябва или не трябва да се молим.
Има стихове, в които е съхранено това, което лично Исус е казал по този въпрос. Намираме ги в Матей 6:25-34: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото - от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях? И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си? И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат - не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци? И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.“ Исус казва на всички, които искат да Го последват и на тези, които казват, че вече Го следват: „Не искайте от Бога дрехи, храна, къщи, земя; или слънцето да свети по-силно за вас, или да имате по-богата реколта от езичниците. Това Аз го давам дори на цветята и животните. Затова, тези, които не Ме познават, продължават да го търсят и го търсят във все по-големи количества. Не бъдете като тях, а търсете Божието царство!“ Щом търсейки Божието царство, другото ще ни се прибави, защото Бог знае, че се нуждаем от него в земния си живот, значи то не влиза в „Неговото царство“ и „Неговата правда“ (стих 33; виж и Лука 16:1-13 – притчата за настойника на богаташа; „ ...защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината“; тук Исус нарича земните богатства „неправедно богатство“ - стихове 9 и 11).
Често християни използват историята с Йосиф от Стария завет, за да докажат, че Бог иска децата Му да бъдат богати и да управляват или за да оправдаят множеството си молитви за просперитет: Боже, дай ни да си направим партия, за да се включим в управлението на държавите, в които живеем; така ще направим живота на всички по-добър, а най-вече нашия; дай ни най-добрата работа, с най-добрата заплата. Освен това (не знам дали поради гузна съвест), искайки сякаш да убедят Бога, че това, което просят е по волята Му, понякога добавят в молитвите си: Нали колкото сме по-богати, толкова повече милостиня ще даваме?
А какво виждаме в споменатата история? Бог показа на Йосиф сън когато той беше още дете. От съня ставаше ясно, че един ден момчето ще има власт над баща си и братята си. Не само в този момент, но и през целия му живот Писанията не свидетелстват, че Йосиф е искал да властва или че е молил Бог да го направи владетел. Нашият небесен Баща ни уверява, че ще възвиси този, който се смирява. Лошото е, че когато ние цитираме и тълкуваме това твърдение, излиза че Бог прави това, защото със смирението си (което в повечето случаи е лицемерно) ние сме заслужили високите постове и заплати и че са ни дадени, за да се възползваме от благата , които носят. Тогава би трябвало да си помислим, че Йосиф нещо се е объркал, говорейки на братята си: „А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес“ (Битие 50:15-20). „Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя“ (Битие 45:5-8).
Нима не е абсолютно ясно, че Бог възвисява смирените, за да изпълни собствената Си воля? Нима не е ясно, че Той използва съдовете си за благото на всички и чрез благото на всички, се изпълнява волята Му? Защото толкова обикна света, че не благоволява в смъртта на нечестивите, а желае спасението им! Защо на нас ни липсва съзнанието, че сме безполезни слуги?
При тези разсъждения си припомням един много ярък пример от Числа 11:1-34, резултатът от който е споменат и в Псалм 106:15 („...и Той им даде това, което искаха, но направи да залинеят душите им“ - в други преводи – прати „мършавост на душите им“): „И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана. … и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна …а сега душата ни е изсъхнала - нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна!
И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и Господният гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. … Откъде в мен месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем. …И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете. Няма да ядете месо един ден, нито два дена, нито пет дена, нито десет дена, нито двадесет дена, а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет? …А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с теб думата Ми или не. …Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята. Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма язва. И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.“
Бог не беше забранил завинаги месото и всяка друга храна на народа Си, когото беше спасил от Египет (тоест от рибата, лука, дините, краставиците, праза, които хората ядоха „даром“ там като преобраз на „живот по плът“, неугоден на Бога). Той ги хранеше за определено време с манна от небето (като преобраз на Исус и жертвата Му), за да знаят благодарение на Кого и на какво бяха изведени от робство и заведени в обещаната земя (преобраз на вечния живот с Бога). Затова Бог каза: „...защото отхвърлихте Господа, който е между вас и плакахте пред Него, казвайки: Защо излязохме от Египет?“ (стих 20б). Това трябва да ни служи винаги за пример и когато четем: „Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир“ (Римляни 8:5,6).
Виждаме как извършваме грях когато желаем това, което не трябва и когато искаме нещо, което Бог не иска да ни даде в този момент. Ако Божиите избрани бяха устояли и не бяха поискали месо и всичко, което имаха като роби в Египет, Бог щеше да им даде същото, но като на свободни хора в собствената им земя! Затова и Исус каза: „Търсете първо Божието царство и тогава останалото ще ви се прибави“ (тоест, не отхвърляйте Бога, като в същото време търсите само това, което Той ви дава за земния ви живот). Това ще ви погуби; копнежът на плътта значи смърт!
За да мога да се „...изпълня с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“ (Колосяни 1:9б), изключително ми помогнаха библейските размишления на Анселм Кентърберийски върху грехопадението на ангелите и дявола.
Ученик (по-долу съкратено „У“): Установихме вече, че ангелът, устоял в истината, е устоял, защото е притежавал устойчивост, както и това, че е имал устойчивостта, защото я е получил, а я е получил защото Бог му я е дал. Логично е следователно да се мисли, че онзи, който „не устоя в истината” (Йоан 8:44), някак си не е устоял, защото не е имал устойчивост, но не е имал устойчивост, защото не я е получил, а не я е получил, защото Бог не му я е дал. И тъй, бих искал ако можеш, да ми покажеш вината му …
Магистър (по-долу съкратено „М”): Ако ти подам нещо и ти го приемеш, аз давам не защото ти получаваш, а ти получаваш, защото аз давам; така че даването е причина за получаването … Какво ще стане ако подам същото нещо на някого другиго и той не го приеме? Дали той не получава, защото аз не му давам?
У: По-скоро изглежда, че ти не даваш, защото той не приема. …
М: Бог му е дал волята и способността за приемане на устойчивостта.
У: Той следователно е приел каквото Бог му е дал и е имал каквото е получил.
М: Наистина е получил и е имал.
У: Следователно е получил и е имал устойчивостта.
М: Не я е приел и затова не я е имал.
У: Нима не каза, че Бог му е дал и той е получил волята и способността да приеме устойчивостта?
М: Казах. Но не съм казал, че Бог му е дал да приеме устойчивостта, а само да иска и да може да приеме устойчивостта … Не ти ли се е случвало да започваш нещо с волята и способността да го доведеш до край, но въпреки това да не си го довършвал, защото волята ти се е променила преди края на делото?
У: Често.
М: Следователно си искал и си можел да устоиш в нещо, в което не си устоял. … Кажи сега с една дума какво значи да се устои във вършенето на нещо до там, докъдето това се изисква от самото дело?
У: Довършване. Защото устояването докрай при писането на нещо наричаме „дописване”, а при воденето – „довеждане”.
М: Нека по подобен начин, макар да е непривично, наречем устояването докрай във волята „дожелаване”. … И тъй, когато не си довършил онова, което си желаел и можел, защо не си го довършил?
У: Защото не съм го дожелал.
М: По същия начин кажи, че дяволът, който е получил да желае и да може да приеме устойчивостта, и да желае и да може да устои, не я е приел и не е устоял, защото не е дожелал. … Той доброволно е изоставил волята, която е имал. Както е получил да има онова, което е имал, така е можел да приеме винаги да удържи онова, което е изоставил, но понеже го изоставил, не го е получил. Следователно онова, което, изоставяйки го, не е приел да удържи, не го е приел не защото Бог не го е дал, а Бог не го е дал, защото той не го е приел. … Ако бе съхранил устойчиво справедливостта, той нито би някога съгрешил, нито би бил нещастен. …. И тъй, желаейки нещо, което тогава не е трябвало да иска, той е изоставил справедливостта и по този начин е съгрешил.
У: Така следва, но питам какво е искал.
М: Трябвало е да иска каквото е имал… Следователно той е пожелал нещо, което не е имал и не е трябвало да желае тогава, както Ева е поискала да бъде като боговете преди Бог да е пожелал това (вж. Битие 3:5) … Не може обаче да се желае нещо друго, освен справедливост или приятност. От приятностите пък се съставя блаженството, което всяка разумна природа желае.
У: По себе си можем да познаем, че не искаме нищо друго, освен онова, което схващаме като справедливо или приятно.
М: Той обаче не може да е съгрешил, желаейки справедливостта. … Следователно е съгрешил, искайки нещо приятно, което нито е имал, нито е трябвало да желае тогава, но все пак би могло да бъде основание за неговото блаженство. … Виждаш, струва ми се, че е разпрострял волята си извън справедливостта, искайки неправилно нещо повече, от онова, което е получил. … Тогава той е пожелал нещо, което Бог не е искал да бъде желано от него. Пожелал е неправилно да бъде подобен на Бога. … Даже да не е искал да е съвсем равен на Бога, но да е нещо по-малко от Бога, ала против волята Божия, със самото това е пожелал неправилно да е подобен на Бога, защото е поискал нещо със собствена воля, неподчинена никому. Защото само Богу трябва да е подобаващо искането на нещо със собствена воля, без да се следва някаква по-висша воля.
У: Така е.
М: Дяволът не само е пожелал да бъде равен на Бога, придавайки си собствена воля, но, пожелавайки онова, което Бог не е искал да бъде желано от него, е поискал да е даже повече от Бога, защото е поставил волята си по-високо от Божията воля. … От представените по-горе основания вече ти е ясно, че дяволът доброволно е поискал да изостави онова, което е бил длъжен да удържа, и справедливо е загубил каквото е притежавал, защото свободно и несправедливо е пожелал каквото не е притежавал и не трябвало да пожелава.
…
М: И тъй, ангелите, които са желали повече справедливостта, която са имали, отколкото онова „повече”, което не са имали, са изгубили заради справедливостта едно благо (що се отнася до волята им), което обаче им е било възвърнато от справедливостта така, че са получили да живеят постоянно в сигурност за това, което са имали. Затова са издигнати толкова високо, че са постигнали всичко, което са могли да пожелаят, и вече не виждат какво повече биха могли да поискат. Ето защо те не са в състояние да грешат. А ангелите, които предпочели онова „повече”, което Бог все още не желаел да им даде, а не предпочели устояването в справедливостта, в която са били сътворени, съдени от същата тази справедливост, ни най-малко не са получили онова, заради което са я презрели, а са изгубили и благото, което са притежавали. Така се различават помежду си ангелите, щото прилепените към справедливостта не биха могли да пожелаят никакво благо, радостта от което да не са вече изпитали, а изоставилите справедливостта не могат да пожелаят нищо, от което да не изпитват нужда.
(Анселм, архиепископ Кентърберийски, „Избрани произведения”, За падението на дявола”, гл. 2-6, стр. 209-218)
Всички знаем, че сме направени по Божи образ и подобие. Имайки предвид това, Анселм казва, че Бог ни е дал да желаем блаженство и справедливост (справедливост в смисъл на праведност, на правилност на желанието за блаженство и на постъпките ни). Като знаем, че Бог е единственото блаженство, а справедливостта изисква да не желаем повече, отколкото Бог е искал да ни даде или ни е дал, можем да разберем, че приемайки да желаем само блаженството, но не и справедливостта, ние ще опорочим всичко. Тогава е възможно (както е станало и с дявола) преди да устоим и да се утвърдим в това, което ни е дал, да пожелаем веднага другото, което още не ни е дал или няма намерение да ни даде – например, да бъдем равни на Бога, да бъдем богове. Същото се е случило и с дявола, и с Ева: „Жената каза на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, за да не умрете. А змията каза на жената: Не, няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде...“ (Битие 3:2-6). Всичко, което Бог е направил, е добро и полезно. Полезно е да искаме да имаме вечно блаженство (вечен живот) защото такъв е Той самият; но само когато желаем това, което и Той желае, в реда, в който Той желае, по начина, по който желае. Нека да приемаме всичко, което ни дава, да устояваме и да се утвърждаваме в него и да преминаваме към следващия дар, който без предходния може да се окаже смъртоносен, макар сам по себе си да не е такъв. Затова първо е покаянието, после новорождението, устояването и най-накрая – вечния живот. Няма как да отидем в рая, без да сме минали чрез жертвата Исус по пътя Исус, с истината Исус, и да стигнем до вечния живот Исус.
Юлия Борисова
Юли 2009