...и на земята не желая друго освен теб. (Псалм 73:25)
Пророк Даниил е на небето. Апостол Павел е на небето. Тертулиан е на небето. Колко бих се радвала да поседя и да си поговоря с някой от тях! Набожните роднини на някои от читателите ми са на небето. И все пак на небето имаме само Йехова. Само той, чрез сина си Исус, е дал себе си за нас, вярващите, и се е сгодил за нас. Той е смисълът на живота и смъртта ни.
Веднъж, когато написах на един брат от Съединените Щати, че ще се радвам пак да се видим, той ми писа: "Нали ще се видим на небето." Е, братко, мен ли ще гледаш на небето? И ако толкова ме обичаш, че ще прекараш вечността с мен, защо от сега не ти липсвам?
И на земята не желая нищо освен Бога. На земята съм бездомник, нямам къде да се подслоня, палатката ми (тялото ми) постоянно се клати от вятъра и прогизва от дъжда. Тук долу - сред пари, суетна слава, хора, изкуства, храна, работа, почивка, забавления, природа, болести и здраве - аз копнея единствено за Бога. И го доказвам с начина, по който използвам парите, храната, почивката, природата и здравето си. Доказвам го с начина, по който се отнасям към хората, с начина, по който работя, с отказа си от забавления. Доказвам го с отношението си към изкуствата - като отхвърлям безполезните и греховните от тях, а с тези, с които се занимавам, прославям Бога. Доказвам го с кротостта, с която понасям болестите. Прекарвам живота си в доказване, понеже с трепет трябва да изработя спасението си. Доказвам и изявявам това, че Бог единствен заслужава да бъде обичан.
Кога най-после ще се явя пред Бога?
Това би казал Давид. Ами аз и ти?
Лора Добрева, септември 2009