Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Йов
Смисълът на страданието


„Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? Както на слуга, който копнее за сянка, и като наемник, който очаква заплатата си: така на мене се дадоха за притежание безплодни месеци и нощи на печал ми се определиха“ (Йов 7:1-3).


1. Праведността, непорочността не зависят, не се пораждат и развиват от притежаването на материални богатства, добри дела, семейство, дом и деца.

„После Господ каза на сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото? А сатана в отговор на Господа каза: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето“ (Йов 1:8-11).

„Тогава сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви от стъпалата на нозете му до темето му. И той си взе парче от счупен глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепел. Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри. А той й каза: Ти говориш като безумна жена. Какво! Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си (Йов 2:7-10).


2. Чрез страданията и нещастията Бог ни изпитва и ни кара да изпитваме сами себе си, за да не бъдем съдени и то заедно със света.

„И зная Боже, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. (1 Летописи 29:17а).

„...да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?“ (Йов 2:18).

„Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога“ (Йов 34:23).

„Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие“ (Псалм 11:5).

„Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, опитай вътрешностите и сърцето ми“ (Псалм 26:2).

„Духът на човека е светилото Господне, което изпитва вътрешния човек“ (Притчи 20:27).

„В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, с цел изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото...да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос“ (1 Петър 1:6,7).

„Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени, с това се наказваме от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31,32).

„Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата“ (1 Коринтяни 11:28).

„С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва“ (Евреи 11:17).


3. След като бъдем изпитани (и то за кратко) ще се утвърдим, ще бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък и ще приемем венец.

„Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят“ (Яков 1:12).

„Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък“ (Яков 1:2-4).

„А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Исус Христос, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи (и направи непоколебими), след като пострадате малко“ (1 Петър 5:10).


4. Мъченичеството, което Исус Христос ни е обещал като Негови ученици и последователи, не се състои единствено в това да бъдем преследвани и измъчвани от сатана или от хора (юдеи, други религии, римски императори, „братя“ - в лицето на църковната инквизиция – имам предвид и съвременната, която не убива физически, а умъртвява душата), които искат да кажем няколко думи: „Отричам се от Исус, от истинското учение“, и така сами да се лишим от спасението си. Мъченичеството може да бъде резултат и от ежедневната борба между стария и новия човек, между плътта и духа, между родения по плът и родения по дух, в която първият винаги ще преследва втория. Първородният от всички, праведният, Който стана и наша праведност, беше преследван и мразен от света – няма как с нас да не бъде същото.

„Ето значението на притчата: Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те като нямат корен, за време вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, и не дават узрял плод. А посятото на добрата земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с постоянство“ (Лука 8:11-15).

„А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се считай ме за извинен. Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитвам; моля ти се, считай ме за извинен. А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците“ (Лука 14:18-21).

„Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат като че нямат; и които плачат, като че не плачат, които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са му предани; защото сегашното състояние на този свят е преходно. А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа“ (1 Коринтяни 7:29-32).

„Но както тогава естествено роденият (роденият по плът) гонеше родения по дух, така е и сега. Обаче, какво казва писанието? - „Изпъди робинята и сина й; защото синът на робинята няма да наследи заедно със свободната.“ Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната“ (Галатяни 4:29-31).


5. Няма човек на земята, който да е заслужил нещо – дори Адам и Ева преди грехопадението си. Защото, за да заслужиш нещо от някого, трябва преди това да си направил или да си му дал нещо. Единствен Бог заслужава всички да правят всичко, което Той иска - за Него, в Негово име. Защото Той е преди всички, направил е всички и всичко, и всичко ни е подарил, а не продал. Затова никой, дори християнин не може да каже: Имам еди-какви си права по рождение (включващи дори такива като „правото“ да бъдеш хомосексуалист, да правиш аборт и всякакви други измислени „права“, мерзост пред Господа)!!!! Слънцето, земята, въздухът, както и личните притежания: домът, семейството и децата са дар, но временен дар, който ще ни бъде отнет при смъртта ни, но може да ни бъде отнет и във всеки момент от живота ни. Това е дар, който не става наша собственост, с която да се разпореждаме единствено по наше усмотрение, без да се съобразяваме и отчитаме пред Дарителя (нещо, което важи с пълна сила за земните дарители и дарове). Този дар е от Твореца на всичко, Който без да е скъперник иска отчет. Смисъл на живота ни трябва да бъде не неговото притежаване, а правилното използване и раздаването му според Божията воля.

„Кой Ми е дал по-напред, за да му се отплатя? Всичко, що има под цялото небе, е Мое“ (Йов 41:11).

„Кой е упътил Духа Господен, или като съветник Негов Го е научил? С кого се е съветвал Той и кой Го е вразумил и Го е научил на пътя на правосъдието, и Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?“ (Исая 40:13,14).

„О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите закони и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?“ Или: „Кой от по-напред Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, на Него да бъде слава до века. Амин. (Римляни 11:33-36).

„И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол и ще се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господното име. Във всичко това Йов не съгреши и не обвини безумно Бога“ (Йов 1:21,22).

„Ето, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата“ (Псалом 127:3).

„И като видя жените и децата, каза: Кои са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти“ (Битие 33:5).


6. Дяволът е подчинен на Бога и е част от Неговите планове; той е победен и изгонен от царството и не трябва да го приемаме като наш господар и мъчител.

Срещата между Бога и ангелите в първа глава на книгата Йов потвърждава, че дяволът е създание, а не бог; че е подчинен на Бога и ограничен в действията си. Освен това Йов каза: „Доброто ли ще приемаме от Бога, а злото да не приемаме?“ Той знаеше - въпреки че дяволът бива използван за изпитанията ни, Бог стои зад тях и ги владее. Затова не спомена лукавия по време на боледуването си, не показа страх от него и не се оправда с него. Вместо това славеше Бога: „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господното име“.

„Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.“ (Второзаконие 32:39) Убеждението, че когато страдаме физически или душевно, Бог ни изпитва, показва, че вярваме в Йехова и го познаваме. Ако помислим, че друг ни е наранил, признаваме, че Бог дели престола си с него. Ако се страхуваме от друг, всъщност го почитаме като бог. И въпреки това дяволът, едно подчинено творение, бива обвиняван за нещастията на християните по целия свят хиляди пъти всеки ден. Използваме името му за оправдание на греховете си. Вместо да се покаем и да воюваме с греха си, постоянно виним него: „Болен съм и дяволът ми говори и ме атакува“; „Минавам на по-високо ниво в служението си и затова дяволът ме напада“; „Болестите не могат да прославят Бога, затова се стегни и се излекувай“; „Дяволът ми говори срещу теб.“

Едно Божие дете не може да каже, че страда, защото минава „на по-високо ниво в служението“. Служението пред Бога е духовно, затова не бива да се сравнява със светската ни работа и с издигането ни в измислената йерархия на църквата. След страданието си Йов не мина на по-високо ниво – животът му беше възстановен такъв, какъвто е бил преди. След като преживя известно време като животно, Вавилонският цар Навуходоносор не се издигна – той също беше възстановен със същото тяло и същата власт, каквато имаше преди. След годините в тъмница Йосиф стана първи след египетския цар, но това не беше издигане в служение, а обличане със светска власт. Смисълът на страданието му, както при Йов и Навуходоносор, беше изпитание на вярата и пречистване на душата. Това, че си цар или пастор на църква, не те прави по-голям служител на Бога от обикновения овчар, защото служението се измерва с жертвата, която принасяме като свещеници. Бог приема като жертва съкрушения дух и разкайващото се сърце (Псалм 51:17) Плодовете, които търси, са черти на характера (плодовете на Духа, Галатяни 5:22,23), от които произлизат дела на любов (Яков 2). Ще кажете, че царят ще служи с повече милосърдие, понеже с повече пари могат да се нахранят повече бедни хора. Напротив, стига да искаш да споделиш единственото си парче хляб, Бог може да го умножи толкова, че да стигне за хиляди. Ще кажете, че пасторът ще научи повече хора на правилното учение от „редовия“ християнин. Та кой го слуша когато говори? Слушат го всички, които Бог призове и на които даде уши да чуват и сърце да повярват. Достатъчно е „редовият“ християнин да споделя учението с другите.

Едно Божие дете не може да каже, че си говори често с дявола. Дяволът влезе в предателя Юда, но когато Юда приближаваше, Исус каза, че дяволът „няма нищо в него“. „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.“ (1 Йоан 5:18) Когато дяволът поиска да говори с Йов чрез жена му, Йов прекрати разговора и отказа да похули Бога.


Юлия Борисова, Лора Добрева, октомври 2009