Бог не е човешки идол. Той е БОГ, Единствения, Несътворения, Страховития, Дълготърпеливия, Милостивия. Той е Свят и Съвършен и ние не можем да Му придадем по никакъв начин повече величие и съвършенство. Докато не разберем това, няма да видим лицето Му и да участваме на трапезата, която сам ни е подготвил. Знаем защо невярващите украсяват себе си, делата си и празниците си. Знаем, защото познаваме този, когото сме упълномощили да управлява света от наше име. Това обаче не отнема върховния контрол на Господаря на вселената, Твореца на всичко, Който беше упълномощил нас да се грижим за цялото Му творение.
Както се изразява един Негов поклонник, Бог е "прост" човек: "...Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците...(1 Коринтяни 1:20-25). Той не е екстравагантен, елитарен, ексцентричен. Той не търси и не чака някой да го направи съвършен, да Му изработи слава, да Му помогне да управлява вселената (Исая 40:13,14; Римляни 11:33-36). Това е истината – няма никой като Него. Защо тогава ние, наричащите себе си „негови“, „християни“, „новородени“, „праведни“, „синове“ се държим така сякаш се покланяме на изработен от нас идол, за когото се грижим, помагаме му да не падне от пиедестала си, „украсяваме“ го така, че да заприлича все повече на истински грешен човек и да стане по-приемлив и привлекателен не само за езичниците, но и за самите нас? Защото всъщност сме си останали идолопоклонници! Нека веднъж завинаги разберем, че Бог няма нужда от грима на нашите „велики“ дела, на нашето „висше“ образование, на красноречието и културата ни, на младостта и плътската ни красота, на материалното ни богатство и високите ни постове в света, за да е Този, Който е.
Свидетели сме на това с какво великолепие и фалшив блясък светът на дявола украсява всичко около нас за „празниците“ си. Дори дърветата, останали в този сезон без листа, са накичени с лампички, за да бъдат по-красиви и да величаят нас, които сме измислили тази украса, за да направим по-красиво прекрасното и съвършено творение на Бога! Може токът да спре, някой да счупи лампичките, но никой не може да направи така, че на пролет дърветата да облекат или да не облекат отново зелената красота на листата си! Нека не представяме Бог като голо дърво, което става красиво само когато ние се заемем с неговата украса, защото нашата праведност е голо дърво и мръсна дрипа за Него! Когато Той създаваше чрез Словото Си всяка твар, винаги казваше: И видя Бог, че беше добро. Единственото, което можем да направим с всичко, което беше създадено като „добро“, е да го развалим, да го загрозим. Няма как да го направим по-добро. Защото ако имаше как, щеше да го направи Бог. Той не ни каза: Направете всичко, което сътворих, по-добро, а каза: Владейте над него. Значи делата ни трябва да служат единствено за да владеем и да се грижим за всичко поверено ни, а не за да го поправяме като го „усъвършенстваме“!
Бог ни показа какво е истинска простота и какво - истинско смирение. Дойде в човешка плът в един обор, не защото нямаше възможност да си осигури царски палати, в които да се роди и да живее. Показа ни простотата, в която трябва да живеем и делата, които трябва да вършим, а ние превърнахме и това в идол! Украсяваме всяка година тесния си и нещастен вътрешен живот със сцени от обора, където се роди Божията човешка плът и си честитим Коледа. Кое ни дава право да празнуваме нещо, което Бог не ни е заповядал или разрешил? Кое ни дава право да празнуваме рожден ден на Този, Който съществува вечно, Който няма начало и край – Той беше, Той е, Той ще бъде вечно! Той е начало и край – те са съединени в една точка и никой и нищо не може да прекъсне единството им. Там, където започва алфа, свършва омега!
Бог е „прост“ човек, а ние сме безполезни слуги! „...за да не се похвали ни една твар пред Бога“ (1 Коринтяни 1:26-29).
Юлия Борисова, декември 2009