Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Спасен или изцелен?


Всички сигурно сме чували за хора, които се покайват и спасяват когато са неизлечимо болни и не след дълго умират, без да получат физическо изцеление. Можем да сравним с това, което се случи на единия разбойник, разпънат до нашия Господ Исус. Той осъзна ужаса на своя грешен живот, покая се и дори укори другия разбойник за лошото му отношение към Исус: „И един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!“ (Лука 23:39). Не само това – той не си и помисли (а камо ли да си разреши!) да негодува, че след като се е покаял, Бог го оставя да страда от раните, от разпъването на кръста и не спасява живота му, за да живее още дълги години като здрав, покаял се, новороден Божи син.

От собствен опит мога да кажа, че страданието от болестите и болките е едно от най-ужасните неща в живота на човешкото тяло. Затова и невярващите най-много страдат когато са болни, а не когато вършат зло. За нас, вярващите обаче, Господ е казал, че колкото сме по-немощни, толкова по-силен е той в нас. Ето защо ние трябва да обръщаме повече внимание на духовното – злото, греха, спасението – а не на физическите си страдания.

Нека да се замислим как се държим, след като се смятаме например за „просветени християни в служение“, чели сме и продължаваме да четем Библията! Като разглезени „царски“ деца, които само като щракнат с пръсти, всичките им желания се сбъдват! ЩРАК – и оздравяваме съвършено; ЩРАК – и получаваме най-добрата работа с най-добрата заплата; ЩРАК – и получаваме хиляди прибавени към Църквата „спасени души“, които са казали „молитвата на грешника“, защото сме ги привлекли с това, че не се различаваме от тях или с евангелието на просперитета!

Защо забравяме, че до второто идване на нашия Господ ние ще бъдем страдащи Негови слуги и роби; че ще царуваме едва когато Той отново дойде с цялата слава, величие и сила, за да царува вече не само в Царството, което е в душите ни, а и във физическото царство?

Тогава нека за пример ни служат всички мъченици, всички плачещи, които след това ще се радват, всички смирени духом, които после ще бъдат възвишени. Нека да ни служи за пример и разкаялият се злодей: „А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:40-43).

Дали сме физически здрави или не, няма значение; важното е да сме спасени. Дали ще живеем 10 или 100 години, няма значение; важното е, че сме спасени! Бог ме спаси когато бях на 47 години; толкова години душата ми е била не само болна, но и предназначена за ада!

Ако не бях предопределена да се подчиня на волята Му, можеше жива и здрава да достигна до 80-100 години. И? „Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“ Дали ще бъдеш 47 години болен и само две години здрав или обратното, няма никакво значение за спасението ти. Ние предпочитаме да се наслаждаваме на земните блага като ги издигаме и поставяме на мястото на небесните. Не само това – някои „велики“ проповедници на Бога внушават на хората, които ги слушат с отворена уста и заслепени очи, че Бог не прави нищо докато НИЕ не Му разрешим!

Много е важно да разберем, че Бог се прославя чрез всичко, което прави и че чрез видимото физическо изцеление ни води към истински важното – спасението, което е изцеление на душата! Нека си спомним за две изцеления, които много ясно и категорично водят към този извод: „И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела“ (Йоан 9:1-3); „А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си“ (Марк 2:5-11).


Юлия Борисова, януари 2010