Моля ви, братя и сестри, прочетете внимателно следващите стихове и пожелайте да разсъждавате върху тях с Христовия ум!
Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт (Римляни 7:5).
Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир (Римляни 8:6).
А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното (1 Кор 15:50).
Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот (Галатяни 6:8).
Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? (Галатяни 3:3).
И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа (1 Кор 3:1).
Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? (1 Кор 3:3).
Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри. С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов. Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? (1 Кор. 1:11-13).
Използвайки думата „плът“ Павел ни улеснява изключително много! Можем да направим сравнение с буквалното значение на това понятие – смъртно, физическо тяло; плът, материя, живо тяло, подложено на стареене, болести и най-накрая на умиране. Точно, кратко, ясно, неоспоримо! Никой няма дори да помисли да оспорва това, да каже, че не е вярно, да каже, че можем да търсим скрито, философско разбиране, което ще ни доведе до извода, че всъщност никой не умира и това тяло, с което сме родени, в което растем и стареем, не умира. Труповете на нашите близки, на чиито погребения ходим, десетките и хилядите трупове на загинали при природни бедствия и войни, както и това, че действително виждаме или сме виждали как телата на умрелите се разлагат и остава само скелет, не ни оставят възможност да отречем смъртта. По-трудно е, но нека се опитаме да погледнем по същия начин и на духовната смърт.
Сигурна съм, че всеки, който чете това, се е родил по Дух! Защо обаче след това наистина започваме да се „усъвършенстваме“ по плът? (Галатяни 3:3) Знам отговора, защото и аз имам същото естество като вас: защото не искаме да обикнем Бог с цялата си сила, с целия си ум, с цялото си сърце и с цялата си душа! Задоволяваме се с „повърхностни“ изповеди на вяра, с „повърхностно“ покаяние, с „повърхностно“ освещаване и в повечето случаи с много, много дела – на килограм. Но тичаме напразно. Пред нас е явната опасност един ден Исус да ни каже: Махнете се, не ви познавам.“ А всичко вършим в Негово име!!!
"Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете" (Римляни 8:13) Няма съмнение, че тук става въпрос за духовна смърт, която завинаги ще ни отстрани от Божието царство и ще ни хвърли във външната тъмница! Защото всеки човек ще умре и няма да го има на тази земя; но тук Павел се обръща към хора, изповядващи Христос; затова става въпрос за вечната, духовна смърт.
"Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа." (Юда 1:19) Ако нямаш Духа християнин ли си? Новороден ли си? Спасен ли си? Плътта се умъртвява чрез Духа (Римляни 8:13). Тогава тези, които правят разделения и нямат Духа (Юда 1:19), християни ли са?
"Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство" (Римляни 9:8) Как тогава ще бъдем сънаследници с Христос, ако си оставаме плътски?
Моля ви братя и сестри, нека започнем с очевидното – разделенията на деноминации – православни, католици, протестанти, харизматици, петдесятни, баптисти...Ужас! Павел казва, че това е плътско; казва, че ако живеем плътски, ще умрем, че родените по плът не са Божи чада; Юда допълва, че тези, които правят разцепления са плътски и нямат Духа... Можем да цитираме още неща. Обаче няма смисъл. И това стига, за да ни изобличи, да се покаем и да прославим Бога!
Защото колко време от християнския си живот можем да останем новородени и плътски? Някои хора умират в този свят на 5, на 10, на 30, на 50, на 80 години. Колко време можем да останем „плътски“ преди да умрем духовно завинаги? Ако Бог отвори очите ни като на Гиези и Езекиил, колко ли мъртви „християни“ ще видим в църковните сгради? Сигурно много – с изключение само на току-що родените!
Юлия