Искам само да споделя скромния си опит в четенето, разсъждаването и разбирането на Божието слово, съдържащо се в Библията. То е просто, защото съдържа Истината и Бог е направил така, че тя да е достъпна за нас – ние сме грешници, заради нас Бог изпрати Исус да умре, а ние трябва да разберем, че сме грешници и то на фона на разбирането за абсолютната Божия святост; да се покаем като отрежем всички пътища назад и да живеем в Божието царство, отделяйки се от света. Нищо сложно, тайнствено, нищо което да е скрито от едни, а да е открито само на малцина други.
От друга страна, Библията е сложна книга, защото имаме нужда нашият път да се насочи към Божиите праведни пътища, нашият бесовски ум да се преобрази изцяло, за да се опита да разбира Божия ум. Това става когато разглеждаме досегашния си опит през погледа на Бога и трупаме нов опит, който да ни помага в нашето освещаване, тоест в приближаването ни към Божията святост без която няма да видим лицето Му. Затова, ако не осъзнаем в какво истински окаяно състояние се намираме, ще кажем без особено да се замисляме като младият човек (поредния), когото слушах преди няколко месеца по телевизията: Аз съм вярващ, прочетох веднъж Библията и не всичко ми стана ясно, но когато я прочетох втори път, разбрах всичко. Сега всичко в моя живот е наред.
Имам същото естество като него, но аз не разбрах всичко и от второто четене, и от десетото. Ще ви дам един прост пример. Едно от многото неща, които не разбирах, беше: „...слънцето да не залязва в греха ви...“
В Библията има много преобрази, които и буквално означават нещо, но е необходимо да разберем освен буквалното и това, което посочват в бъдеще, защото то обикновено има по-важно значение и говори за същността на истинската жертва – Исус. „С това Светият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание“ (Евреи 9:8-10). Или: „Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“ (Матей 19:12); „И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват. И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога“ (Лука 20-33-36).
От една страна: „...а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство (разбира се не буквално). Който може да приеме това, нека приеме“; от друга: „...а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.“ Веднъж една жена каза, че ставало въпрос само за времето след възкресението от физическата ни, така наречена първа смърт, а не за живота ни сега, още в този свят, като новородени, намиращи се все още в тленно тяло. Тогава защо Господ каза: „Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“ ? Кои са тези „скопци“, които сами себе си са скопили? Това са тези, които толкова сериозно са приели разпъването си заедно с Христос, че са „умрели“ и сега не те живеят, а Исус живее в тях; вече са готови да живеят като ангелите в своя живот в Духа на земята и вече са се „удостоили да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите.“ Който може да приеме това, нека приеме...
Да се върна на слънцето, „което да не залязва...“ За мен тези стихове бяха много важни, защото много добре осъзнавах, че гневът в повечето случаи е грях или може лесно да се превърне в грях и да повлече със себе си още много грехове – огорчение, озлобяване, ненавист, отмъщение и др. Беше много важно да разбера. Първо си помислих: Сигурно трябва слънцето да е преобраз на нещо – например на радостта, която трябва да има в мен докато се гневя или въпреки гнева... Това обаче не ме удовлетворяваше. Смях се когато разбрах значението на стиха! Павел казва: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви“ (Ефесяни 4:26). Той просто ни съветва: имате най-много 12 часа (а през зимата по-малко) докато залезе слънцето, ако сте се ядосали при изгрев слънце. През това време използвайте духа на самоконтрол, който ви е дал Господ, спомнете си за любовта на Бога и за тази, която трябва да имате към хората и конкретно към този, на когото сте се разгневили и се успокойте. Иначе рискувате да съгрешите и то не само еднократно, а да се задълбочите в това, което може да последва от необуздания и продължаващ гняв - огорчение, озлобяване, ненавист, отмъщение... Доста по-просто от това, което мислех, че може да бъде, но много съдържателно и важно откровение!
Такова е Божието слово – служи за назидание, за утеха, за сериозно поучение и приложение в живота ни на Божиите заповеди, най- важната, от които знаем всички и знаем, че чрез нея се изпълняват всички останали: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34,35).
Бог и словото Му са на наше разположение, стига наистина да искаме това, което иска и Той, а не просто да се „разхождаме“ из Библията и да казваме, че всичко сме разбрали от второ четене.
Април 2010, Юлия Борисова