Самарянката избра правилното нещо – като Мария: „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.“ (Лука 10:38,39).
Самарянката избра Духа и замени с Него плътта. Тя знаеше, че има Бог и всички, които знаят това, Му се покланят в ръкотворния храм в Ерусалим – както Той бе заповядал. Това беше поклонение в плът – с животни-жертви, с храни и ритуали, които обаче трябваше да сочат към истинската жертва и към живот в Духа. „С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията, която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание“ Те не се извършваха, както проповядват мнозина учители, само заради справедливостта на Бога - за да не ни убие на място и да може човечеството да доживее до идването на Исус, който ще го спаси. Те трябваше да подготвят всеки, който имаше очи да вижда и уши да чува за това, че ще се появи истинската жертва и истинското спасение – спасение от греха, а това виждане и разбиране трябваше да стане основа на живота в Духа – живот с Божията сила, който търси небето, а не материално улеснение и благосъстояние на земята.
Първата реакция на самарянката, когато Исус започна направо да й говори за спасението от греха, беше абсолютно плътска. На нея явно й тежеше да ходи за вода всеки ден и да носи пълните съдове към дома. „Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам“ (Йоан 4:15). Та кой ли, дори днес, не би предпочел някой да го вози или носи един километър, вместо да ходи пеш! А какво остава за онези времена, когато не е имало техника или автоматика, която да улеснява бита и изкарването на прехраната!
Колко бързо обаче тя „превключи“ на истинската вълна! Колко бързо прие Духа, който да я учи, да й помага, да я направлява в истината. Явно разбра, че е по-важно да живее по Дух и праведно пред Бога, отколкото да получи облекчение във физическия живот и да има повече време за почивка и забавления! А защо стана така? Защото, благодарение на Бога беше се поучила от греховете в живота си и наистина ги смяташе за грехове, а не гледаше на тях като на някакви „права по рождение“. Защото явно те й тежаха много повече от тежката работа и тежките съдове, от които човек все пак има почивка. От греховете обаче няма успокоение, няма почивка в плътта, а само в Духа на Христос!
Затова в такива случаи Писанията казват, че Исус сякаш беше удивен, едва ли не изненадан и възхитен (разбира се от Божия Дух в тези хора)!!! „А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: „Синко, прощават ти се греховете“ (Марк 2:5). „А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си“ (Марк 5:34). „Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието.“ (Матей 15:26-28); „А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави. Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра“ (Лука 7:6-9).
А на нас, братя, кое ни тежи повече, какво търсим, в какво вярваме? Би ли се зарадвал Исус на вярата ни? Би ли я одобрил такава, каквато е? Или би казал: Любовта на мнозинството е охладняла! „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ ( Матей 24:12); „Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8).
Нека застанем открито пред Бога и да изпитаме сърцата си. Нека да си отговорим откровено на един, единствен въпрос: Защо не смятаме, че най-важното ни „право“, живеейки по Дух е, да искаме обещаното в Исус съвършено освещение? Защо с такова настървение търсим „обещаното“ и „задължително“ съвършено изцеляване на тялото, а не се насилим да си вземем съвършеното освещаване? „А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват“ (Матей 11:12).
Нима словото казва: „Без съвършено здраво тяло никой няма да види Бога?“ Не е ли казано: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). И още: „...Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината“ (2 Солунци 2:13); „А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).
Май 2010, Юлия Борисова