Скъпи „църковни“ мъже,
Вглеждам се в себе си, вглеждам се във вас и не виждам как Бог може да е доволен от нас, щом дори аз, като грешен човек не съм доволна от това, което виждам!
Докога ще подражаваме на хора, с които така или иначе си приличаме толкова много, идвайки с едни същи грехове от същия този свят, който лежи в нозете на дявола?
Павел казва: „Подражавайте ми както аз подражавам на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Ако трябва да си го преведа (а то е задължително), това означава: Опознайте Христос, разберете Го, заприличайте на Него и правете като Него; но вече действайки от любов към заповедите Му, а не принудени насила от закона, който само трябваше да изяви греховете ни и да се опознаем като грешници, похулили Бога, за да намразим греха, както и Той го мрази! Затова и Писанията най-много са похвалили в Исус жителите на Берия, които повярваха в Него: „И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно“ (Деяния 17:11).
На кого предпочитате да подражавате? На Давид и Соломон по плът или на Исус, Урия и Павел по дух? Всъщност по-правилно е да попитам: На кого и на какво Бог иска да подражаваме, за да видим един ден лицето Му?
Нека да си припомним Божията милост, изявена в живота на тези мъже и това, което те предпочетоха по принцип за живота си или в определени моменти на изпитание.
Давид: „И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери“ (2 Царе 5:13); „Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт; и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил. Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците“ (2 Царе 12:5-9).
Малко и недостатъчно ли ви дава Господ, че търсите още неща за плътта си? Какво каза Бог на Павел, когато му отговори на молитвата за тръна в плътта? „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9). Не мисля, че този отговор се нуждае от повече коментари, плътски умувания и оправдания!!!
Соломон: „Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти, и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда“ (3 Царе 11:3-10).
А сега да си припомним Урия и Павел: „После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза. Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си. И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си? И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо. Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе“ (2 Царе 11:8-13). Отново нямам думи, а само едно огромно преклонение пред Бога и пред това, което може да направи с нас, когато Му се отдадем и Го залюбим с всичките си сила, душа, ум и сърце! Нима и вие не искате да сте такива, мъже на Бога? Има ли нещо по-велико за човеците от това да се смирят като Урия и да решат да поставят другарите си над себе си и плътския си егоизъм? Все пак Урия щеше да отиде в собствения си дом, при собствената си жена. Нима това е грях? Той обаче предпочете да спи като куче пред дверите на господарския дом и да бъде духом с воюващите си събратя, които не можеха да се приберат по домовете си. Слава на Бога!
А Павел? „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20); „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме“ (2 Коринтяни 5:16); „Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас“ (Галатяни 4:19); „А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света (Галатяни 6:14); „...защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат“ (1 Коринтяни 2:2); „А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена. Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж... Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата“ (1 Коринтяни 7:1,2,20); „Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз...“ (1 Коринтяни 7:7а);
Какво повече да кажем? Давид дори напи Урия със спиртно питие, за да притъпи самоконтрола му и той да влезе при жена си! И пак не успя! И това ако не е дело на Божията благодат, изработила в нас чрез много упражнения и любов Христова праведност - „...докле се изобрази Христос във вас“!
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог... Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога...“ (1 Коринтяни 11:3,7); „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа“ (1 Коринтяни 11:1).
Мъже на Бога, братя, уморявайте плътта, за да живеете по Дух! Задоволявайте се с това, което ви е дал и вярвайте, че то е достатъчно, дори повече от достатъчно. Бъдете верни в малкото, за да може да ви повери и голямото, заради което сме още на тази земя!
Юлия Борисова, Юни 2010