Откровение 22:18,19
Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на
пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури
върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от
думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на
живота и от светия град, които са описани в тая книга.
Второзаконие 4:2
Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам,
нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия
Бог, които ви заповядвам.
Второзаконие 12:32
Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не
притуряш на него, нито да отнемаш от него.
Притчи 30:6
Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
1 Коринтяни 10:11
А всичко това им се случи за пример, и се написа за
поука на нас, върху които са стигнали последните времена.
Римляни 15:4
Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е
било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да
имаме надежда.
Яков 1:22, 25
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели,
да лъжете себе си...Но който вникне в съвършения закон на свободата и
постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен
изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
-------------------------
Кое прави от Библията Божие слово? Това, че всичките й книги са събрани в една и хора по измислени от самите тях критерии са решили кои книги трябва да бъдат включени и кои – изключени? Или може би това, че духът на тези книги е Божият Дух? Нима думите: „Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга“ (Откровение 22:18) означават, да не прибавяме нови книги и послания към вече обединените в една книга, защото е невъзможно Божият Дух да открие на никого истините, описани в предишните книги? Или означават, че всяко нещо, проповядвано и написано от човек до сега и отсега нататък и претендиращо, че е Божие слово, не трябва да отрича или да противоречи на съдържанието и Духа на предишните послания от Бога? Механичният сбор на написаните неща в един том ли ги прави Божие слово или Духът, разбирането и покорството, с което са написани? Да притуриш (прибавиш) към думите или да отнемеш от тях, означава да промениш смисъла и духа им. „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам“ (Второзаконие 4:2)
Който изважда истини от Божието слово, прави това с определена цел – да изопачи смисъла му, да го промени коренно и да проправи път за лъжа, която иначе не би могла да звучи като истина. Не стига това, но най-често се прибавят и нови „истини“ (и то с нова сила в наши дни) под формата на съвсем нови откровения, чрез които Бог направо поправя сам себе си!!!
При едно от посещенията си на небето Джеси Дуплантис чул как апостол Павел казва, че писал посланията си в трудни моменти и не предполагал, че ще станат част от Евангелието!!! Галатяни 1:11: „Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко.“ В други книги на съвременни проповедници Павел „споделя“, че би искал да поправи много от нещата, които е писал в посланията си!!!
Защо сме направили от Божието слово Книга (Библия) – паметник на културата, идол, който всъщност на никого не е необходим? Нали трябва словото да ни служи за поучение и поправление на живота ни? И ако това нямаше нищо общо със спасението, праведния живот още на тази земя и вечния ни живот, Павел нямаше с такава ревност да пише послания. Той не ги е писал само, за да кажем ние: „О, какво слово от Бога, дайте да го прибавим към Книгата!“ и да ги прибавим автоматично към Библията, без да ни послужат за нищо друго, освен от време на време да им се възхищаваме или пък да обясняваме, че всъщност Павел не е искал да каже това, което е казал? Защо тогава е написал толкова силно изобличение и увещание към Галатяните: „О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът? Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто! " ( Галатяни 3:1-4)? Как можем да бъдем не само слушатели, а и изпълнители на закона, ако не „вникваме и постоянстваме в съвършения закон на свободата?“ (Яков 1:25). А къде ще намерим съвършения закон на свободата? В един паметник на културата или в живото слово: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12). Исус не случайно предупреди фарисеите за неправилния начин, по който приемат словото и който няма да им донесе търсеното спасение. „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39,40). Ето абсурдът, съществуващ в живота ни: Ние уж „изследваме“ Писанията, но не се поучаваме от тях, не поправяме живота си, не се покайваме, не обикваме Бога, за да ни се прости много. Което автоматично означава, че не сме новородени или, че сме умрели отново, защото не сме поискали да минем на твърда храна - да преминем изпитанията, да се утвърдим, да опазим вярата и да бъдем увенчани накрая с вечния живот!
Казваме, че вярваме, а това не проличава в делата ни. Това може да означава само едно нещо: лъжем, че вярваме; лъжем често себе си, опитваме се да излъжем и Бога. „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“; „Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.“
Бог съвсем ясно ни обявява: АКО НЯКОЙ ПРИТУРИ НА ТЯХ, БОГ ЩЕ ПРИТУРИ ВЪРХУ НЕГО ЯЗВИТЕ, НАПИСАНИ В ТАЯ КНИГА, АКО НЯКОЙ ОТНЕМЕ ОТ ДУМИТЕ НА ТАЗИ ПРОРОЧЕСКА КНИГА, БОГ ЩЕ МУ ОТНЕМЕ ДЕЛА ОТ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА.... „Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга“ (Откровение 22:18,19).
Юлия Борисова, септември 2010