Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Защо Бог ни е дал Духа Си?


1 Коринтяни 2: 10-16
А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов.

(ст.15 и 16 в превод от английски от NLT: Ние, които имаме Духа, разбираме тези неща, но другите не могат въобще да ни разберат. И как биха могли? Защото „Кой може да знае какво мисли Господ? Кой би могъл да Го съветва?“ Но ние разбираме тези неща, защото имаме ума на Христос.)


Какво разбираме от тези стихове?

Бог ни е подарил знание („...което Бог е благоволил да НИ ПОДАРИ).

Ние трябва да го получим според Неговата воля, защото е справедлив и ни обича и за да можем да се възползваме от смъртта на Христос. Иначе ще продължим да сме мъртви в греховете си, макар и „религиозни“. („...за да ПОЗНАЕМ това, което Бог е благоволил да ни подари“).

Това знание се намира в Божиите дълбочини и извира от тях („...даже и Божиите дълбочини“).

С думи от човешка (земна, бесовска) мъдрост, тоест с духа на света, не можем да възвестим духовни неща („... не с думи научени от ЧОВЕШКА мъдрост, но с ДУМИ научени от Духа, като поясняваме духовните неща...“).

За естествения човек духовните неща са глупост, която не може да разбере („...и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно“).

За да изпита духовния човек всичко, му трябва Христовия ум, който идва с Божия Дух („...Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов“).


И така: ЗАЩО БОГ НИ Е ДАЛ ДУХА СИ?

Защото Той ни е ПОДАРИЛ ЗНАНИЕ, което иска да получим обезателно и което не можем да разберем и приемем с „духа на света“; което означава, че дори и да научим писанията наизуст, няма да разбираме това, което Бог ни е подарил, а най-вероятно ще приемаме всичко само буквално и така ще се мъчим да живеем според закона, който не оживотворява, а умъртвява хората. Ще схващаме „Песен на песните“ погрешно (а и не само нея, а целия така наречен „Стар завет“); ще мислим за нея само като за книга за секса. Ще се мъчим да не изоставяме съпругите и съпрузите си, въпреки че поради злото си сърце сме ги намразили! И НЯМА ДА УСПЯВАМЕ! Ще бъдем като Павел преди да приеме Божия Дух в себе си – няма да бъдем ХРИСТИЯНИ, а ще преследваме ХРИСТИЯНИ!

Защото без този Дух, ние делим с бесовската си мъдрост Писанията на Стар и Нов завет и защото, за да оправдаем постъпките си, нежеланието да се освещаваме и желанието да стоим в греховете си „покрити“ с благодатта, най-често дори безумно противопоставяме двете изкуствено разделени части на Библията. Изкривяваме и тълкуваме истинското значение на Старозаветните Писания както ни е угодно според случая и най-често оборваме библейските виждания, противоположни на нашите, с думи като: „Това е Стария Завет, вече не се отнася за нас.“

Защо тогава за беряните е казано: „ И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно" (Деяния 17:11)? Те в кои писания са проверявали казаното от Павел благовестие? Защо Павел и Петър винаги, когато съобщават благата вест, я намират, изваждат и поясняват от Писанията на старозаветните пророци? Нали те заради нас „издирваха“? „Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си. За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас; като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат“ (1 Петър 1:8-12).

Когато казваме, че вярваме и търсим Бога, че сме Негови ученици, спасени по благодат, никога не трябва да забравяме следните стихове:

Ефесяни 5:32
Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.

Римл.15:4
Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.

2 Тим.3:15-17
...и че от детинство знаеш Свещените Писания, които имат сила да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Иисус. Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.

2 Петрово 1:21
защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

В така наречения „Нов завет“ няма нови откровения, противоречащи на откровенията и пророчествата в така наречения Стар завет. Който казва това, създава почва за лъжеучения – наши или на „велики“ съвременни „апостоли“ и „пророци“ , които „получават“ нови „откровения“ и дори съобщават за свои „срещи“ с Павел, на които сам той им казва, че е писал в посланията си неверни неща!

„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и ХРИСТОС за ЦЪРКВАТА; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът". Тая тайна е голяма; но аз говоря това за ХРИСТОС и за ЦЪРКВАТА. “(Ефесяни 5:25-32).

Голямата тайна, за която говори Павел, се отнася не само за този конкретен случай. Трябва с Духа да можем да виждаме тази ТАЙНА навсякъде в Стария завет, където на пръв поглед се говори само за плътски, материални неща. Иначе напразно се наричаме деца на Бога, напразно четем „Стар“ и „Нов“ завет, напразно „ходим“ на църква“, напразно „служим“ на Бога и градим единствено наши, човешки служения, които нямат нищо общо с Божиите дела, за които сме били предопределени още преди да се родим на тази земя.

Трябва още при сътворяването на Ева от реброто на Адам да видим пророчество за „сътворяването“ на Църквата (Христовото тяло) от смъртта на Исус на кръста:

Битие 2:21-23
Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от РЕБРАТА му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от РЕБРОТО, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза: Тази вече е КОСТ от костите ми и ПЛЪТ от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

Йоан 19:33,34
Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие РЕБРАТА Му; и веднага изтече кръв и вода.

Ефесяни 5:30
„...както и Христос за ЦЪРКВАТА; понеже сме части на НЕГОВОТО ТЯЛО [от Неговата плът и от Неговите кости]“.

Още когато Бог прокле мъжа, жената, змията и земята, всичко, което каза, беше пророчество, че Божието царство ще се взема насила (Матей 11:12) - че който не обработва „земята си“, който не работи до изнемогване, пот и кръв върху своя характер, освещаване и любов към Бога, ще ражда тръни и бодили и няма да види Божието лице, а ще бъде хвърлен във външната тъмница („Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева“ Битие 3:18; „...но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.“Евреи 6:8).

Когато в Малахия (Малахия 2:16 „Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане“) Бог казва, че мрази напускане - това е пророчество, че който се отдели от Христос ще загуби спасението си. Който се връща в света или стои в „църква“ на „друг“ Христос, напуска Господа, защото не може да служи на двама господари едновременно – значи е намразил единия. И този, когото е намразил в този случай, казва Господ, със сигурност е Христос!!!! „Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват" (Евреи 6: 4-6).

В Малахия 2:15 („Защото не направи ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.“) има още едно пророчество, подкрепено и от създаването на Ева от реброто на Адам: Бог можеше да направи други хора, защото Той има „още“ от Духа на живота, Когото вдъхна и в безжизненото тяло от кал на Адам. И тези хора щяха да бъдат праведни. Но Той предпочете да доведе в човешка плът Исус при грешниците, да ги направи праведни с Неговата праведност (след като е извадил Ева като ребро от Адам, сега идвайки в плът подобна на човешката, да върне „реброто“ на Исус на мястото му) и така да ги направи едно духовно тяло с Него, от което да се „роди“ набожно потомство – безплодната и свободна Сара, която е горния Ерусалим (Църквата) да ражда чада за свобода, а не за робство („А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка; защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки. Защото повече са чадата на самотната, отколкото чадата на омъжената". А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.“ Галатяни 4:26-28). Деца, праведни не със своя праведност или праведност от закона, а спасени, защото макар и грешници са станали едно с Христос.

Йоан Кръстител беше изпратен малко преди Исус, за да кръщава за покаяние, за да прокара Бог Отец пътя за Неговата изчистваща кръв. Защото покаянието само по себе си не изчиства съвестта, не носи праведност, а е само предварително условие за това, че ще приемем смирено Божия Дух, Който ще ни изясни всичко, което ни е подарено от Бога чрез изкуплението с Христовата кръв и възкресение. Без ВОДА и КРЪВ нищо не става! Без ПОКАЯНИЕ и доброволната СМЪРТ на Исус няма новорождение, святост и спасение (венецът оправдание), което ни очаква във вечността! Ето и някои пророчески стихове за това твърдение:

„Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят. Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе КРЪВТА на телците и на козлите, с ВОДА и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше: "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас". При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове. И почти мога да кажа, че по закона всичко с КРЪВ се очистя; и без проливането на КРЪВ няма ПРОЩЕНИЕ. И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях“ (Евреи 9:13-23).

Йоан 19:33,34
Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече КРЪВ и ВОДА.

1 Йоаново 5:8
Защото три са, които свидетелствуват: ДУХЪТ, ВОДАТА И КРЪВТА; и тия три са съгласни.

1 Йоаново 5:6
Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез ВОДА и КРЪВ; не само чрез ВОДАТА, но чрез ВОДАТА и чрез КРЪВТА;

Ето още няколко пророчески сравнения Стар - Нов завет:

Исус чете от Исая 61 за Себе Си:
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: - "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година". И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. (Лука 4:16-20)


Исус по пътя за Емаус, заедно с двама от учениците Си:
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. (Лука 24:25-27)

Бог казва на Ева, че ще преумножи болките й в раждането; Павел казва: „Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас“ (Галатяни 4:19).

На Адам казва, че ще остави родителите си и ще се привърже към жена си; на нас - че ще оставим плътските си приятели и роднини, както и собствената си плът и ще станем част от невястата (Исус: „Кои са майка ми и братята ми?“).

На змията (дявола и слугите му) – че лазейки по земята ще се хранят с пръст, (с хората, които не вярват и „родените по плът“, които не ходят и не пребъдват в Духа - деца на Агар – роби на греха). Те притежават земна бесовска мъдрост, живеят на земята, а не в небесни места и са естествена плячка на пълзящите по земята, които се „хранят с пръст“.

Когато прокълна змията (Битие 3:15: "Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата" ), Бог предупреди жената (Тялото Христово) за лъжеучителите, които ще ни хапят за петата, а ние ще нараняваме главата им.

Писанията са обемни. Бог да ни е на помощ и да продължава да обновява желанието ни да знаем все повече за Него, за да пребъдваме в Него; защото пребъдването е единствената гаранция, че ще живеем вечно в обиталищата Му!!!!


Юлия Борисова, ноември 2010