Наистина ли Бог на първо място в Христос ни е обещал физическо изцеление? Не ни ли е казал: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. НО ПЪРВО ТЪРСЕТЕ БОЖИЕТО ЦАРСТВО И НЕГОВАТА ПРАВДА (ОПРАВДАНИЕ); И ВСИЧКО ТОВА ЩЕ ВИ СЕ ПРИБАВИ“ (Матей:25-33).
Кое идва първо? Вярата (духовното изцеление) или физическото изцеление? Разбира се вярата и благодатта - милостта, чрез която Бог новоражда духа ни и спасява душите ни, а не тленните ни тела. Те така или иначе ще умрат и изтлеят – независимо дали са болни или здрави. Ако си мислим, че е обратно, грешим. Исус често изтъкваше пред народа промените във видимите неща, защото по-лесно се възприемат от плътския, все още непроменен чрез „тренировки“ ум и могат да ни насочат към мисълта, че както виждаме и усещаме физическите промени, така бихме могли да приемем, че има и духовни, невидими неща, които се виждат през „очите“ на Духа. „Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим; и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. Ако за ЗЕМНИТЕ работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за НЕБЕСНИТЕ?“ (Йоан 3:11,12).
Евреи 5:13,14
Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата,
понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез
УПРАЖНЕНИЕ са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
Случва се не само когато сме новородени, а дори и когато сме още в греха си, болни и непризнаващи Бога, да проявим някаква „вяра“ и дори да се помолим за физическо изцеление. Бог е милостив и ни изцелява. Ако след това отново забравим, че има Бог, че сме се молили за здраве и продължим в лошите си пътища тоест, не се покаем, то каква е ползата за нас? Никаква. Едно физическо изцеление, което е за кратко – докато сме живи на тази земя или до следващото боледуване. Кое тогава е първостепенно и по-важно? ВЛИЗАНЕТО ВЪВ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
Йоан 5:14
По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай
вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
Матей 18:9
И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да
влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш
хвърлен в огнения пъкъл.
Марк 9:43
И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в
живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла,
в неугасимия огън,
Както болките, обривите и много други неща не се наричат сами по себе си болест, а симптоми – тоест признаци, които да подскажат, че има болест, така и физическите болести са „симптоми“ на истинската болест (а не са болест). Тази истинска болест е греха - бунта, неверието в Бога, лошите ни пътища и т.н. Всичко това, което е в душата и духа на грешника е „болестта“, истинското заболяване; другото, което се проявява като „болест“ на телесните органи е „симптом“ на това истинско заболяване. Кое тогава трябва да се „изцели“ първо? И трябва ли след като с вяра (духовно изцеление и спасение) получим и телесно здраве, да оставяме вярата, тоест праведността и да очакваме, че ще задържим телесното си здраве?
Всички чудеса, които виждаме да стават във физическия свят са признаци, че в духовния настъпват най-важните промени. Изкуплението Исус вече е на света, Божията милост е дошла да спасява души и да дарява вечен живот, Царството е близо и затова има и видими проявления като изцеленията. Вярата е в сърцата, макар и все още не съвсем укрепнала и постоянно проявяващата се:
Марк 9:18-24
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който
има ням дух. И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня,
скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да
изгонят беса, но не можаха. А Той в отговор им каза: О роде невярващ,
до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. И
доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът
го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. И попита Исус
баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От
детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го
погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус
му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
Веднага бащата на детето извика, казвайки: ВЯРВАМ ГОСПОДИ! ПОМОГНИ НА
МОЕТО НЕВЕРИЕ.
Матей 13:54-58
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те
се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики
дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария,
и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички
при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? И съблазняваха се в
Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята
родина и в своя дом. И не извърши там много велики дела, поради
неверието им.
Лука 7:20-22
И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до
Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да
очакваме? И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли
духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза:
Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи
прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват;
мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
Матей 6:33
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви
се прибави.
Матей 12:28
Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло
върху вас.
Лука 9:2
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
Лука 9:10,11
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили;
и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град
наречен Витсаида. А множествата като разбраха това, отидоха подире
Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство,
и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
Не е вярно и твърдението, че Библията е написана за ХОРА и то за всякакви хора – както за учени, така и за „прости“ - и едните, и другите, въпреки разликите в интелектуалното си развитие можели да я разберат в еднаква степен. Това обичат често да казват наричащите себе си „евангелски“ християни или „християни – протестанти“ Според тях е написана толкова просто, че Бог е казал всичко директно! Колко лесно се оказва да принизим Бога до грешен човек или, по друг начин казано, да извисим безумието си до висотата и могъществото на Божия ум! Сякаш в нея нищо плътско не служи за преобраз на духовното, няма притчи, които след като ги кажеше, на Исус Му се налагаше да ги обяснява поне на учениците си. Не, Библията не е написана просто за хора! Тя е написана за Божия Свят Дух и от Самия Него!!! „...Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.... Без Духа, нито прост, нито учен ще разбере нещо – хората дори няма да поискат да я четат, а още по-малко да я разберат.
А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от ЧОВЕШКА МЪДРОСТ, НО С ДУМИ НАУЧЕНИ ОТ ДУХА, като поясняваме ДУХОВНИТЕ неща на ДУХОВНИТЕ човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото, "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ум Христов“ (1 Кор 2:12-16).
Защото с „бесовската“ и „земната“ си мъдрост никой не може да разбере нито дума от Божието слово без Духа! Човешката мъдрост е глупост за Бога и тя не може да разгадае Божиите мисли, които са по-високи от нея, както небето от земята. „Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска“ (Яков 3:15).
Юлия Борисова, ноември 2010