Братя и сестри, нека да оставим на лекарите и на света различните „доказани“ теории за хормоните, които бушуват в телата ни, независимо от нашия морал и желания и за това, че ако нямаме сексуален живот, ние сме глупаци, които ще се разболеят или ще умрат!
Ако наистина живеем с вярване, а не единствено с телесните си сетива, трябва да сме на ясно в какво вярваме. А ние вярваме в Божието слово – тоест в това, което Бог ни казва, с което ни поучава, дава ни надежда и сила да устоим, за да можем без да виждаме и пипаме бъдещето да устоим, да видим един ден лицето Му и да живеем в обиталищата, които ни е приготвил Исус. А защо вярваме в Божието слово след като то не е нещо материално, предназначено за сетивата ни? Защото вярваме в Бога без да сме го видели – Той е Дух и словото Му е духовно. То не се възприема със сетивата на плътта, със земна мъдрост, а с мъдрост от Духа и Христовия ум.
Матей 4:4
„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за
да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и
четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде и Му
рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. А
Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но
с всяко СЛОВО, КОЕТО ИЗЛИЗА ОТ БОЖИИТЕ УСТА.“
Матей 19:12
„Защото има скопци, които така
са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били
скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили
ЗАРАДИ НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО. Който може да приеме това,
нека приеме.“
Нека да се опитаме да разберем какво ни казва Господ с тези думи. Той започва именно с физическото скопяване, защото повече хора биха разбрали веднага за какво става въпрос. Първо в тези думи никъде не се казва, че родените като скопци са с различно естество от всички други хора (което впрочем се отнася и за хора с отрязан крак, извадено око и други недъзи). Също така Исус не казва, че такива хора са по-болни от другите и умират по-рано. Това важи и за втората категория - скопени от хора, след идването им на бял свят. Най-накрая идва ред на тези, които имат всичко необходимо, за да не са скопци, но сами се „скопяват“ и то заради небесното царство. За тях пък изобщо не можем да кажем, че имат различно естество от другите, които не се скопяват, защото третият случай е изцяло в сферата на духовния живот и не става въпрос изобщо за физическо различие (защото под естество се разбира както физическата ни еднаквост, така и душевната и духовната – образ и подобие на Бога).
Нима на фона на тези разсъждения и думи на Исус не изглеждаме смешни с нашите умувания, че сме безсилни пред „природата си“, защото тя обективно и независимо от нас изисква да имаме сексуален живот? А не хулим ли и Бога предавайки такива учения и организирайки подобни семинари за „млади християни“?
Знам, че на всички ни е ясно, че това е така, защото точно Бог както ни е дал телата, така ни дава и Духа Си, и дара на скопяване, и духа на себевладение, за да не бъдем вече роби на греха. Защо обаче не проповядваме върху това честно и със страхопочитание към Бога? Защото така ни е удобно, когато не искаме да умрем за себе си и да заживеем изцяло живота, който ни подарява Исус. Което пък означава, че не живеем с вяра, а с виждане, пипане, със съмнителните удоволствия на греха. Това от своя страна означава, че не вярваме в Бог, в Когото казваме, че вярваме, а в нагласен и преправен от нас бог.
Нека погледнем и към дара на женитбата (брака). Това, което трябва да признаем честно пред себе си е, че бракът не ни прави автоматично праведни и не ни предпазва автоматично от греха на блудството (същото се отнася и за дара на скопяване). Бог казва, че тези неща са дар, и освен с Неговото участие и според Неговата воля, която трябва да е и наша, те се извършват и от нас, и ние устояваме в тях „ЗАРАДИ НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО“. Това прилича ли ви на нещо спонтанно, автоматично, което става без наше желание и участие и въпреки грешната ни душа? Хоп – и върху нас пада дар от Бога и, така както още не сме се разпънали с Христос, получаваме автоматична възможност да живеем правилно и дори с гаранция, че ще бъде така, независимо че не сме разсъждавали и положили усилия!
Матей 11:12
„А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се
взема, и които се насилят го грабват.“
Да не пропускаме покрай ушите си думите: „заради небесното царство“. Женим се или се скопяваме – правим това единствено заради небесното царството. Ако го вършим по други причини и продължаваме да съгрешаваме, Бог вече няма нищо общо; ние не сме приели истинския Божи дар, а се усъвършенстваме в плът и то само в определена насока. Например – уж се скопяваме, а се самозадоволяваме; уж се женим, за да сме едно тяло, а изневеряваме.
1 Коринтяни 7:1-6:
„А относно това, що ми писахте: Добре е човек
да се не докосва до жена. Но, за да се избягват блудодеянията, нека
всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека
има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.
Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето
тяло, а жената. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен
ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и
пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата
невъзможност да се въздържате. Но, това казвам, като позволение, а не
като заповед.“
„Добре е човек да не се докосва до жена...“ и „...Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.... Но, това казвам, като ПОЗВОЛЕНИЕ, а не като ЗАПОВЕД.“
Значи, Бог не ни заповядва да се женим, а ни позволява (както не ни заповядва да се скопяваме). И все пак, доброволното скопяване не само че не е невъзможно, но е и по-добро. Женитбата е спасителната сламка, спасителния пояс, който Бог ни дарява докато още сме слаби и не сме приели съвършения дар на себевладение. Ако не пораснем и не го приемем в живота си, ще изтървем сламката, ще спукаме пояса и няма да се спасим, въпреки спасителната жертва на Исус. С други думи, загубата на тази сламка, спукването на този пояс означават, че сме се закоравили в греха си, провалили сме брака си и сме изгубили спасението си.
1 Коринтяни 7:8-11
„А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм
и аз. Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото
по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват. А на жените
заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако
го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и
мъж да не напуща жена си.“
Марк 10:8-12
„...и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което
Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. И вкъщи учениците пак Го
попитаха за това. И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени
за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се
омъжи за друг, тя прелюбодействува.“
И докато за неженените и вдовиците Божията милост има план „Б“, спасителна сламка, то за вече женените Бог не предвижда такива! „...А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.“; „...Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.“
Толкова е просто за разбиране! Жена, която все пак напусне мъжа си, или да се скопи сама, или да се върне при него! Няма план Б! Всичко друго е грях - прелюбодейство!!!
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“
Ето нещо още по-категорично и ясно! ЗАПОВЕД! ЗАКОН за християни. Тук оправданието, че не живеем по закон, а по благодат, изобщо не издържа!
Нека отново бъдем честни към себе си. Колко вдовици има в събранията на така наречените християнски църкви? А колко разведени и фактически разделени, живеещи както си искат, които не са се покаяли, за да не повтарят никога повече този си грях? Нямаме ли срам от хора и страх от Бога, че живеем така, сякаш се хвалим с това, вместо да скърбим?
1 Коринтяни 5:1-8
„Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между
езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена. И
вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи
измежду вас тоя, който е сторил туй нещо. Защото аз, ако и да не съм
телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при
вас, - осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така
е сторил това, (като се събра моят дух с вас заедно с властта на
нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на сатана за погубване на
плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса. Хвалбата
ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте
безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].
Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и
нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.“
2 Коринтяни 10:17
„А който се хвали, с Господа да се хвали.“
5 декември 2010 г.
Юлия Борисова