Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Вяра и доказателство от Бога

(за невярващите и за тези, които изповядват, че са вярващи, но четат и разбират Библията както споменатият по-долу професор вярва в съществуването на извънземни)


Човек живее и трупа опит. И единственото вярно (правилно) нещо, до което всеки човек достига, е, че никой не може да живее без да вярва – тоест, без да се надява, че има изход от проблемите, че животът му има смисъл. Друг въпрос е, къде човекът намира смисъла лично за своя живот. Не случайно съществува „мъдростта“, че: „Надеждата умира последна“. Надежда за какво? За по-добър, „по-правилен“ живот, за това, че най-накрая ще намериш смисъла както на твоя живот, така и смисъла на човешкото съществуване изобщо.

Това означава, че ние като хора нямаме никакви различия по отношение на мнението, че сме по природа „вярващи“. Иначе не можем да живеем. Дори може да се каже, че сме абсолютно единни в това твърдение.

По-важно е обаче на каква основа градим разсъжденията и изводите си. На теории и „доказателства“, измислени от хора или на доказателства от цялото творение, което ни заобикаля. Това, което ни заобикаля, са доказателствата, които реално съществуват. Тези, които обслужват наши теории, които силно ни се иска да докажем, че са верни, не са реално съществуващи. За да има мир и да знае истината, човек се нуждае от обективни доказателства, а не от „доказателства“, обслужващи човешки теории. Абсолютно неправилно е първо да си измислим някаква теория и след това да започнем да търсим доказателства за нейната истинност. Човешкото сърце е толкова измамно и зло, че и за най-безумната теория ще „намери“ доказателства. От там нататък всичко става лесно: тъй като човекът е същество, което, за да живее трябва да вярва, той се хваща за това, което му предлагат „всепризнати човешки авторитети“(?!), които са станали такива, защото са широко рекламирани (от самите автори или от хора с власт, които за да защитят собствените си егоистични интереси, държейки в робство масите, пропагандират тези мнимо доказани теории).

По този повод си спомням протеста на трима граждани по повод на въпросите от анкетите за последното преброяване на българските граждани. Те протестираха, че в тях, на въпроса за изповеданието, нямало възможност за директен отговор – аз съм атеист. Те държаха да се впишат именно като атеисти, което автоматично означава, че не вярват в абсолютно нищо. Обаче в същото време, те засвидетелстваха, че вярват в Еволюцията. И забележете защо: защото била доказана!!! А защо тогава все още се нарича Теория за еволюцията – тоест предположение за някакво случайно зараждане на вселената и живота – било чрез някакъв си взрив, било от коацерватна капка? И как не вярват в нищо, след като вярват в еволюцията? Сигурна съм, че в най-обикновен разговор те ще кажат, че вярват в себе си, в собствените си сили и морал (които всъщност са нещо изменящо се с времето – хората остаряват и губят от силите и способностите си; в същото време моралът им също се променя и то към към по-зло). Така се оказва, че отричайки Бога, ние Го заместваме с други богове: други хора, самите себе си, животни и бездушни предмети. В тези неща човешката „изобретателност“ и безумие нямат граници! Някои вярват в демокрацията, други в монархията, в определени партии, философи и философии, теории, теорийки, икономически системи и т.н. И на практика това, в което вярват е техен бог.

Наскоро един учен, професор, един от тези, на които много от „атеистите“ вярват, приведе страхотно „доказателство“ или по-скоро довод за съществуването на извънземни разумни същества. Той каза, че ресурсите за живот на земята ще се изчерпят в един момент и затова имаме две възможности: или да вярваме в съществуването на извънземни, които ще ни помогнат да продължим съществуването си, или да не вярваме. Второто обаче ни обрича на смърт и затова трябва да вярваме в тяхното съществуване. Той дори ни най-малко не се смути от мнението на друг учен, който е казал, че предпочита да не вярва в извънземни и те наистина да не съществуват, защото ако са лоши, те ще ни унищожат (може би дори преди запасите на земята да се свършат :) ).

Ако обаче всеки се замисли без предубеждения, ще признае, че на човек не може да се вярва и че човек не може да намери доказателства за нищо! За това говори дори опитът на хиляди поколения. Тъй като човешката душа е вярваща душа, всяко дете сляпо вярва в родителите си поне до момента, в който може вече само да преценява, че и те грешат и не винаги му мислят доброто. Същото се отнася и до приятелите, учителите и т.н. Тъй като растящият или вече порасналият човек няма истинското познание нито за себе си, нито за другите, решава, че трябва да вярва само на себе си, напълно забравяйки, че и той е със същата природа като родителите, приятелите и враговете си. Това е поредното доказателство, че „доказателствата“ от човеци са лъжливи. Тогава, кои доказателства са верни и истински? Единствено тези, които са от Бога!!!

Нека обърнем внимание на някои цитати от Библията. „...и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим. Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях, те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат (Римляни 1:15-32).

Тук се говори за доказателства от Бога, реално съществуващи около и в нас. Неща, които не бихме могли нито да измислим, нито да сътворим. Ако забележим правилно реда, по който тези доказателства идват към човека, не може да не признаем, че те са истинските - тези, от които се нуждаем, за да разберем какъв е смисълът на живота ни и които ще определят моралните ценности, според които трябва да живеем. А редът е този: „Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха." Бог първо е сътворил доказателствата, а после ги е записал на книга и отново, в безкрайната си милост, ни е обяснил тяхната същност. Не това правим ние. Първо си измисляме теории, които са угодни на измамното ни и непокорно сърце, което всъщност не иска да вярва в нищо (уви, няма как това да стане!) и после търсим доказателства в подкрепа на измисленото. А е толкова ясно, че нещо измислено, няма как да бъде доказано! Самата истина доказва себе си! „А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте. Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има. Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! НО ПАК МЪДРОСТТА СЕ ОПРАВДАВА ОТ ДЕЛАТА СИ“ (Матей 11:16-19).

Исус също ни говори за това, но дали се вслушваме и го приемаме, за да ръководи вярата и живота ни? „Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене е истинно. Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината. (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие). Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене. Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил. И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа сте Му чули някога, нито образа сте Му видели. И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил. Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. ОТ ЧОВЕЦИ СЛАВА НЕ ПРИЕМАМ; но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.“ (Йоан 5:32-44); „Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил. И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.“ (Йоан 8:14-18).

Няма нищо по-трагично обаче, нищо по-гибелно от това, че християните днес четат със същата човешка, бесовска логика Писанията: „Бог иска ние да сме щастливи, радостни, да се забавляваме, нали?“ И търсят „доказателства“ за тази „истина“ в Библията. Това става така не само защото „помазани“ пастири проповядват такива учения, но и поради злите (плътските) желания на собствените ни сърца. Редът на разсъжденията, разбирането и приемането на Божието слово е обратен: „Бог казва в словото си, че сме по природа зли и се поставяме в центъра на живота си вместо Него“. Затова аз избирам, докато чета Библията, да разбера защо това е така и как да се спася от злото и измамното си сърце.


Юлия Борисова
март 2011