Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Индулгенции


Прекрасен ден! Слънце, дървета, които се раззеленяват, лек, макар и студен вятър… Сещам се, че това е поредния ден, когато живеем благодарение на непрестанната и незаслужена от нас Божия благодат (милост).

„Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, 45. за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните.” (Матей 5:44,45)

Вместо обаче да изпитвам радост и задоволство от тази любов, от този Божи дар, на мене ми се плаче с глас.

Отивам в дома за изоставени или малтретирани деца, в който те трябва да намерят защита и спокоен живот, и виждам, че вече окончателно се е превърнал в любимо място на зли духове и демони. Те се чувстват там чудесно, превъзходно, прекрасно – с една дума – у дома си. Самите деца не се чувстват така добре, макар че почти изцяло са станали едно с тези зли духове, които управляват живота им.

Чуват се псувни, зли думи, изразяващи омраза, бунт, злоба, подигравка… Припомням на едно от децата, че трябва да внимава, защото наскоро го блъсна кола и му счупи крака. Получавам отговор: „Ще правя каквото си искам. Искам пак да ме блъсне кола и този път да ми счупи главата!” Успокоявам го, че, щом иска, сигурно и това ще стане. То допълва: „Ако искаш да знаеш, още сега мога да отида до морето и да се самоубия.” Отново го „успокоявам”, че, щом иска, и това ще стане. То млъква и сяда на пейката.

Тръгвам си от дома и с голяма „радост” поемам по слънчевата улица. Срещам друго дете, което вече е „реинтегрирано” в семейната среда – т.е. живее при биологичния си баща. То държи в ръцете си три поувехнали вече венеца за светлия и „велик” църковен празник Цветница. Спира хора и продава венците. Опитва се да ми ги продаде – ако не всички, то поне един. Убеждава ме, че били само по 20 ст. Нищо работа. Обяснявам му, че няма да купя, защото така ще обидя Бога, Когото обичам. Допълвам, че Бог не одобрява такава търговия. То ми отвръща, че това, което прави, е добро. Питам защо. Вместо отговор с думи, получавам друг. Детето бръква в джоба си и с хитра и доволна усмивка ми показва шепа монети – жълти и бели. Казвам му, че не само няма да купя, но и няма да взема венците дори и да ми ги даде без пари. Разделяме се приятелски и продължаваме по пътя си. Мисля си: „Докъде стигнахме – децата да ни продават индулгенции на „светлия християнски празник”!

Продължавам към дома си. По тротоара се разминавам отново с хора, държащи „индулгенции” – цветя, венци и клонки. В автобуса също е пълно с „индулгенции” и разминаването на хората е затруднено, защото индулгенциите са обемисти и трябва да внимавам някоя от тях да не избоде очите ми.

Навсякъде из града се вият опашки от изключително търпеливи хора, чакащи отново за индулгенции – да си купят цветя, клонки, да влязат в т. нар. църковни сгради, да целунат иконите и ръката на свещеника, да запалят свещ, купена от „храма” (защото ако я купят от другаде, няма да имат полза, т.е. тя няма да има същността на индулгенция). Чудя се откъде се взеха такива спокойни хора. Ако опашките бяха за храна или ползване на административни услуги, сигурно щеше да има ругатни, недоволство… После се сещам, че все пак тук се купуват и получават индулгенции – нещо, което е повече от материалното – хляб, захар, удобство, лукс. Днес дори атеистите вече знаят, че има вечен живот и трябва да си купят билет, за да му се наслаждават в рая, а не да се мъчат в ада. За такова нещо си струва да чакаш спокойно. Пък утре отново ще можеш да се бунтуваш, да псуваш властта и да мразиш брата си (себеподобния). Само че никой не се интересува кой е истинския път, по който се отива в рая.

„Когато Йоан видя, че много фарисеи и садукеи идват при него, за да се кръстят, им каза: „Рожби на ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия Божий гняв? Ако наистина сте се покаяли, докажете това чрез делата си. И не мислете, че ви е достатъчно да си кажете: «Авраам е нашият баща.» Казвам ви: Бог може и от тези камъни да създаде потомци на Авраам!” (Матей 3:7-9)

Ден за индулгенции… Ден за религиозен туризъм… Ден година храни… Какво казах? Ден?! Нещо съм се объркала! Всеки ден има за почитане поне по двама-трима светци. Всеки ден хора, носещи техните имена, си купуват индулгенции, като черпят близки, колеги и приятели, защото носят „правилните” имена и това ще ги отведе в рая. От кого си купуват индулгенции? От тези, които нямат нищо против да си похапнат за тяхно здраве и дълголетие, докато ги хвалят и почитат заради имената, които са им дадени от родителите им. И къде в това ежедневие е Господ? Къде е жертвата Му, къде са нашите покаяние, сълзи на мъка заради греховете ни и на радост заради спасението, което Той, Исус, ни осигурява; не нашите пари и традиции, а сам Господ Исус!

Този религиозен туризъм, тази търговия в храма нямат сезони. Те осигуряват приходи и души за царството на Сатана 24 часа в денонощието през всичките дни и години на тази земя. Едва ли съществува по-печеливш бизнес на този свят, защото в него е включена цялата търговия на планетата. Най-малкото, защото светът е в нозете на Сатана и всички сделки се извършват в негово име, а не в името на Бога.

 

„Има ли сред вас баща, който да даде на детето си змия, когато то му поиска риба? Или пък скорпион, когато поиска яйце? Щом вие, колкото и да сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече небесният Баща ще даде Святия Дух на онези, които поискат от него!“ (Лука 11:11-13)

 

„Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. … Тогава го заведоха в Ареопага и казаха: „Искаме да знаем какво е това ново учение, което проповядваш”… Павел се изправи пред Ареопага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни, защото като вървях из града и разглеждах светините ви, видях и един жертвеник, на който пишеше: «НА НЕИЗВЕСТЕН БОГ». Ето, този Бог ви изявявам, когото вие почитате, без да познавате. Бог, който сътвори света и всичко в него, е Господ на небето и земята и затова не живее в храмове, изградени от човешка ръка. Той е Онзи, който дарява на всички живот, дихание и всичко останало и не се нуждае от помощта на хората. От един човек той създаде всички народи, за да населят цялата земя, като определи времето и мястото, където да живеят. Бог искаше хората да го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще го намерят, макар че той е близо до всеки един от нас. «Защото в него живеем, движим се и съществуваме.» Както са казали и някои от вашите поети: «Защото ние сме негови деца.» Щом сме Божии деца, не трябва да мислим, че божеството е образ от злато, сребро или камък, изваян от човешкото умение и въображение. Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят.” (Деяния на апостолите 17:16,19,22-30)

 

Юлия Борисова, април 2011