Благодарност. Чувство, присъщо на всички човеци, независимо дали знаят или не знаят на кого да благодарят.
Тъжното е, че евангелските църкви убиват способността на овцете си да са благодарни. Говорят им за Бог, на когото могат да се сърдят за нещастията в живота си. Чувала съм „християни” да казват, че след развода си или след смъртта на близък човек, са били „много ядосани на Бога”. „Как можа Бог да допусне това? Нали повярвах, че съм царско дете и той ще ме пази от ВСЯКО зло!” Някои никога не се отърсват от тази ярост.
Бог никого не изкушава и е праведен Съдия. Затова не можете да го вините. От друга страна пише, че той създава и добро, и зло и никой не може да избави хората от ръката му. Ще трябва да приемем и този факт и да се съсредоточим върху щастието, което ни е обещано СЛЕД възкресението. За този живот са ни обещани трудности, болка и мъка. Всичко, което е изключение от трудностите, болката и мъката, би трябвало да ни прави благодарни, както е благодарен един убиец, пощаден от смъртно наказание.
Има и косвен начин да виниш Бога за злото – да обвиняваш дявола за всичките си проблеми. По този начин внушаваш на хората, че Бог е бил безсилен да те опази от Сатана. Когато Дейвид Уилкерсън почина в автомобилна катастрофа, пастор Васил Петров от Габрово обяви, че Бог не би отнел живота на Дейвид по такъв начин, следователно го е убил дяволът. А как би отнел Бог живота на едно от децата си? Колко християни умират бързо, тихо, чисто и красиво? Всички! Никога не сме били разпъвани на кръст, рязани парче по парче, разкъсвани от зверове, посичани от палач, горени на клада, разстрелвани. Никога божие дете не е умирало от рак. Хомосексуалисти, които са се покайвали на смъртното си легло, с тела, разядени от СПИН – това нищо ли не ни говори? Какъв е проблемът тогава Дейвид Уилкерсън да умре в автомобилна катастрофа? Дяволът го направи. Не нашият Бог.
Благодарност. Чувство, присъщо на всички човеци, независимо дали знаят на кого да благодарят. Ще ви преведа текста на песен, написана от човек, който е изгубил съпругата си когато детето им е било на 3 години. Той не ходи на църква и не твърди, че е християнин. Сравнете утехата, която той е намерил, с чувствата, за които ви писах досега.
Намерих сила, отново дишам.
Казах си, че все още съм късметлия.
Защото когато мислех, че няма да мога да започна отначало;
когато беше тъмно, блесна светлина:
в живота си имах възможност да те обичам.
Ти ми показа колко хубав може да бъде животът.
Сега, когато си спомням, почти ми е трудно да повярвам.
Ще продължа, ще направя всичко възможно
и през цялото време ще зная, че съм благословен,
защото в живота си имах възможност да те обичам.
Досега никога не съм имал нужда от някого
толкова, колкото днес се нуждая от теб.
Когато започна новият ми живот, нещо ми напомни,
че ти винаги ще си жената за мен.
Затова ще се изправя и ще се боря
и няма да те разочаровам.
Защото в живота си имах възможност да те обичам.
Грижа се добре за това, което ти ми остави –
дано това да те прави спокойна.
Точно сега ми е трудно, но се кълна:
винаги ще се радвам, че ти беше моя.
Както казват американците, това не взривява ли ума ви? Да се радваш, че въобще си имал нещо, преди да го загубиш! Ако така говори и действа любовта на един светски човек към жена му, как трябва да се държи Невястата на Христос пред лицето на бедността, болестта и смъртта? Тя знае, че отвъд този живот има вечен живот на радост в присъствието на Бог, който единствен заслужава да бъде обичан. Всичко може да се преглътне с мисълта за тази предстояща радост. Всичко.
Лора Добрева, август 2011